Е, можете да използвате както имейл, така и чат на живо, за да говорите с представители на техническия екип в казино Брайт Стар-използвайте това, което намерите за по-полезно от другото.
Вкъщи ско(у)нс са любима бърза закуска, основно през уикенда, когато нямам време за палачинки или печива, които изискват втасване. Рецептата, която споделям, е адаптирана от The Joy of Cooking и е базова – ако махнете сиренето и самардалата, можете да добавите пресни или замразени плодове, подправки, семена, настъргани твърди сирена. Аз предпочитам да заменям една 1/3 от брашното с пълнозърнесто. Можете да добавите също захар или малдонска сол след намазаване (и преди печене), както и да смесите брашното с лъжичка канела, ако решите да правите сладки скоунс. Най-важното за получване на добра структура е да не месите тестото повече от нужното – съвсем малко трябва, за да го превърнете в удобно за работа такова, за да останат въздушни сконовете ви.
Скоунс със сирене и самардала
220 г. брашно 1 1/4 ч. л. бакпулвер 1 с. л. захар 1/2 ч. л. сол 60 г. студено масло 2 разбити яйца 1/3 ч. ч. сметана 80 г. натрошено сирене самардала и сусам за поръсване
1. Пуснете фурната да загрява на 230 градуса.
2. Пресейте брашното и бакпулвера в голяма купа, добавете солта и захарта и нарязаното в кухненски робот масло (целим се в парченца колкото грахово зърно).
3. Направете кладенче в сухите съставки и изсипете в него разбитите яйца (отделете около 2 с. л. от тях за намазаване) и сметаната. Добавете натрошеното сирене. С няколко движения оформете тесто.
4. Върху леко набрашнена повърхност оформете тестото така, че да остане с дебелина от около 2 см. и изрежете в каквато форма желаете – може да се използва ринг за кръгли сконове, може да оформите диск и да разрежете на триъгълници, или просто да направите квадрати.
5. Сконовете се намазват с разбитото яйце, поръсват се с каквото сте си избрали (сусам, други семена, самардала) и се пекат 15 минути. Най-вкусни са веднага, но ако ви останат, може да ги разрежете наполовина и да направите с тях мини сандвичи.
Както и да го гледам, от последното ми писане тук са минали почти две години и половина. Последните една и малко от тях белязани от появата в живота ни на малкото чудо К., който за щастие на майка си (тоест мен) и бабите си, се оказа любопитен любител на всякаква храна.
И макар животът с К. да е невероятно интересен, а дните да са белязани от хиляди уроци, днешната публикация е обещана (и сезонна), та затова ще се появи преди всички следващи, разказващи за бебешка козметика, бебешко захранване и генерално – кулинарния живот на едно семейство след появата на бебе :)
Това лято, над година след раждането на К., с баща му решихме да си подарим почивка на о. Крит. След няколко локдауна, тежки години за CoKitchen (и бизнесите по целия свят), бременност и над година кърмене, пътуванията ни значително бяха намалели и имахме нужда да се разходим до ново за нас и спокойно място. Покрай удобните директни полети на Wizz Air през летния сезон, любовта към Казандзакис и неговия Крит, както и разкошните плажове от хилядите налични снимки, запазихме малък апартамент в едно селце на няколко километра от Ханя, най-вече възхитени от гледките. Знаехме, че в разгара на сезона, август, има шанс в самия град да е твърде натоварено от туристи и да не успеем да си починем по мечтания тих (и мързелив) начин. Оказахме се прави, а и намирането на добър свободен и достъпен апаратмент вече беше трудно около месец преди пътуването.
Крит и Ханя през август
Селото, в което отседнахме, Сталос, се намира на 7 км. от Ханя и около 29 км. от Chania International Airport. На острова има доста опции за наемане на автомобил, но ако решите да използвате само публичен транспорт, едва ли ще имате проблеми да стигнете до която и да е желана точка – автобусите са изключително редовни, климатизирани и на достъпни цени (от Сталос до Ханя билетчето беше 1.6 евро в посока). С вечерно такси, от Сталос до летището на Ханя цената беше грубо 35 евро.
В горната част на Сталос, където бяхме отседнали, има три традиционни таверни. Всички са семейни и собствениците са тези, които ви готвят, сервират и разказват. Ако две от тях са доста семпли (и всичко, което пробвахме е просто вкусно, от месата, през салатите, та до рецината), то третото място, Leventis, се отличава с невероятна гледка и богата винена листа. Отворено е целогодишно, защото както споделиха собствениците, извън туристическия сезон доста гърци продължават да ходят там. Има различни диви риби, които да си харесате на място и да ви сготвят, както и много традиционни ястия като заек, пиле с бамя, мусака. Разбира се, добре е да имате резервация.
Предварително не се бях подготвяла със списък с места за хапване и имахме желание поне два от дните да отделим за Ханя. От доста места чухме препоръки за Salis, намиращ се на старото пристанище в града. Предварително запазихме маса и въпреки, че бяхме информирани за невероятната им винена листа, останахме изненадани от размера ѝ. Особеното е, че вината са от цял свят, но пък дори на чаша има голямо разнообразие от местни такива. В дъното на ресторанта има цяла една винена зала, която ми напомни на подобни няколко в Alchemist в Копенхаген.
Каквото и да изберете да хапнете в Salis, вероятно няма да останете разочаровани. Съсобственик е Afshin Molavi, който е и част от екипа (и семейството) на една от най-известните винарни на Крит – Manousakis (няколко техни вина може да купите и на летището). Както навсякъде в Гърция, в Salis не стигнахме до десерт, но не сме и страстни почитатели на сладките неща. Тествахме плато с местни сирена и меса, няколко предястия и по едно основно ястие, нищо не ни разочарова. Ако си харесате вино от листата им пък, има вариант да си го вземете за вкъщи с 30% отстъпка, както направихме след като пробвахме с обяда наливна местна крафт бира, няколко пенливи и бели вина. Предлагат също и книги за местно вино, както и зехтин.
Второто място, което ми се ще да препоръчам, посетихме в един горещ следобед. Kritamon се намира от другата страна на старото пристанище, в малките тесни улички с много магазинчета за бижута. Има прекрасна градина и маси на самата улица. Ако ще ходите за вечеря, добре е да направите резервация. В следобедните часове пък е много спокойно и бихте могли да разпитвате дълго време сервитьорите, които са изключително добре подготвени и любезни. Мястото работи почти през цялата година, с изключение на зимните месеци.
Мястото за кафе, което си харесахме още при първото ходене, и до което се връщахме отново, е Monogram и впечатлява с бързина на обслужване и дизайн. Предлагат топли и студени кафе напитки, подбрано вино, няколко дневени предложения за кейкове (пробвахме няколко различни и всички бяха превъзходни). Може да си купите и кафе на зърна за вкъщи, което при нас спаси положението в апартамента, тъй като си бяхме помъкнали и V60 + мелачка. В Ханя има доста богат избор на места за специални кафета, та ако сте фенове, няма да бедствате :)
В града се движихме изцяло пеша и по пътя се натъквахме на какви ли не съкровища – от десетки варианти на местни сортове маслини, вино, зехтин, традиционните за района кожени изделия. Много близко до Salis се намира и една билкарница с големи стъклени буркани и миксове за чай и готвене от местни билки и подправки. Имат и сладко от българска роза, което собственичката внася, както и различни сиропи и ликьори.
Ние си набелязахме още много места за посещаване, в последните часове ядохме сладолед с кадаиф и такъв с баклава, пък решихме скоро да намерим още причини да се разходим до този прекрасен остров. На летището допълнихме торбите с подаръци (които при нас винаги са за ядене) – изборът изобщо не е нито малък, нито лош.
В instagram профила ми съм събрала любими гледки от Крит, може да ме последвате тук и да ги намерите в highlights.
Ако пък изслушате ей този епизод на подкаста Дроб&Чили, може да вземете още идеи за места за посещение в Ханя.
В последните дни забелязвам, че доста читатели стигат до Sweet Things, търсейки рецепти за коприва. За полезните свойства на копривата можем много да говорим и пишем, но сякаш за повечето от нас тя е свързана основно със солени ястия и чайове. Вече споделих рецепта за вариация на яйцата по панагюрски, но с лапад и коприва, както и една рецепта от любимата ми Honey from a Weed – супа от коприва и картофи с поширани яйца. Днес обаче ми се иска да опиша тук една разкошна рецепта за торта с коприва, която за първи път тествах миналата година. По същото време пак сме били на село и пак част от дните ни са минавали в търсене на коприва, това ми напомнят социалните мрежи :)
Причината да избера точно тази рецепта е свързана и с това, че любимата ми лавандула от Rosey’s Mark отново е налична на пазара. Може да я намерите и поръчате в селекцията ни с продукти в CoKitchen. Също там има и коприва. Адаптирана е от друга рецепта, която може да намерите тук.
Торта с коприва, лавандула и лимон
100 г. или около 2 ч. ч. прясна коприва – връхчета 200 г. масло на стайна температура 130 г. захар 3 яйца от свободно отглеждани кокошки на стайна температура 2 ч. л. ванилов екстракт 2 ч. л. сушена лавандула, стрита в хаванче 250 г. брашно – пресято 2 ч. л. бакпулвер щипка сол
За крема 500 г. маскарпоне или 300 г. маскаспоне и 200 г. крема сирене 200 г. пудра захар кора от 1 био лимон сок от половин лимон
За сиропа 150 мл. вода 100 г. захар 1 с. л. лавандулов цвят сок от половин лимон
1. Във вряща вода бланшираме добре измитата коприва за около 3 минути. Охлаждаме веднага, отцеждаме водата и пюрираме в блендер/кухненски робот. Важно е да използвате само връхчетата на копривата, защото иначе се пасира трудно.
2. Загряваме фурната на 170 градуса и си подготвяме тава с падащ ринг с хартия за печене и намасляваме страните. Аз използвах такава с размер 20 см. В купа пресяваме и смесваме добре брашното, бакпулвера и солта.
3. В голяма купа с миксер първо разбиваме до пухкав крем маслото и захарта, след което добавяме едно по едно яйцата, а след тях ванилията и лавандулата. При непрекъснато бъркане постепенно завършваме с брашното със солта и бакпулвера и бъркаме, докато разбием всички бучици. Разпределяме с шпатулка в подготвената тава и печем около 25 минути, като проверяваме за готовност с дървено шишче.
След като изкараме от фурната, оставяме настрани 15 минути и чак тогава преместваме върху решетка за охлаждане. След като блатът изстине съвсем, го разрязваме на две.
4. Още докато блатът се пече, приготвяме сиропа. Смесваме във водата захарта и лавандулата и загряваме, докато бъркаме, за да се разтвори цялата захар. Когато сиропът е готов и леко охладен, прецеждаме, за да отстраним лавандуловите цветчета. Добавяме лимоновия сок. Докато все още сиропът е топъл, равномерно сиропираме долния блат.
5. За да приготвим крема, с мискер и на ниска скорост смесваме всички продукти и бъркаме, докато се разбият добре и кремът е еднороден. Намазваме долния блат равномерно и бавно поставяме върху него горния. Сиропираме и намазваме и горния блат. Оставяме да престои няколко часа преди да я разрежем, за да е по-вкусно :)
Двайсетина дни минаха, откакто сме на село и голяма част от неработните часове в недъждовните дни минават в бране на коприва, лапад и билки. В някои дни ходим до една орехова гора, където е пълно и с окапали орехи, които само чакат да ги събереш :)
Със сигурност не съм очаквала, че пролетта ще ме завари тук, но сега с притеснение се връщам към мислите за града. Всеки ден работя отдалечено за CoKitchen – организирам поръчки и доставки на продукти, продажби и координация между всички замесени партньори и екип. Решихме да работим заедно, подкрепяйки се взаимно с хората, на които вярвамe. Oптимизираме ограничените ресурси, с които разполагат малките ни бизнеси. Ако и вие искате да сте част от тази верига на подкрепа, то просто пазарувайте от нас на //cokitchen.bg/. A пък аз скоро ще разкажа поотделно и за всеки един от тези герои :)
Но нека се върна към днешната доза кулинарно вдъхновение от природата. В миналата публикация споделих рецепта за прекрасна супа от коприва с поширани яйца. Днес отново прясната коприва е герой – този път като добавка в яйцата по панагюрски, познати ни от детството. Толкова обичам поширани яйца, че в последните месеци съм тествала какви ли не рецепти, но тази определено ми е фаворит. През зимата използвах за направата ѝ пюре от коприва от harmonica, а сега правя комбинация от пресни бланширани лапад и коприва, но реално може да се сложат и двете заедно, както и всяко едно, без другото. Може да се използва и спанак, технологията на приготвяне е идентична. Тук на село има кокошки и яйцата са домашни, но ви съветвам, ако можете да намерите в градовете такива от свободно гледани кокошки – изберете тях.
Поширани яйца с коприва и лапад
около 150 г. лапад и коприва (или само лапад, или само коприва) 600 г. кисело мляко (може и овче) 160 г. сирене (натрошено, още по-добре с овче такова) 8 яйца от свободни кокошки 4 с. л. масло 1 с. л. червен пипер 1 връзка пресен чесън, ситно нарязан черен чесън на прах, сумак
1. Измиваме добре лапада и(или) копривата, след което бланшираме за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Отцеждаме и нарязваме.
2. В 4 купички разпределяме киселото мляко и разбъркваме с половината чесън, натрошеното сирене и нарязаните лапад и коприва. Ако използваме готово пюре от коприва, добавяме по около 1 с. л. от него във всяка купичка.
3. Загряваме в голяма тенджера вода, добавяме оцет и сол, и след като заври бурно, пошираме яйцата. В голяма тенджера лесно бихте могли да поширате и по 2-3 яйца наведнъж. Всяко готово яйце пренасяме с решетъчна лъжица в купичките с кисело мляко.
4. Загрявяме маслото (може да добавите и малко слънчогледово олио), когато започне да бълбука бурно, добавяме червения пипер, разбъркваме и махаме от котлона. Разпределяме течността върху яйцата и посипваме с останалия пресен чесън, сумак и черен чесън.
Днес ви оставям, но ако имате нужда от съвети или вдъхновение, може да ме откриете в Instagram :)
Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)
От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.
COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.
От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.
Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.
За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)
От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.
Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.
С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)
Супа от коприва с поширани яйца
Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).
Ще ви трябват:
2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина 1 голяма глава лук, нарязана на кубчета 3 средно големи картофа, нарязани на кубчета 2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат 3-4 с. л. прясно мляко или сметана 400 г. кисело мляко 4 с. л. натрошено сирене 2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва 6-8 кокоши яйца сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание) пресен чесън, магданоз (по желание)
1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.
2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите омекнат. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Добавяме нарязаната коприва, оставяме да поври 4 минути. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.
3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.
4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.
Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.
Бъдете здрави и скоро очаквайте рецептата за торта с коприва, лимон и лавандула :)
От първото ми посещение в Копенхаген мина малко повече от година. Година, в която се върнахме няколко пъти тук, всеки път добавяйки още преживявания, вкусове и срещи. A едва сега, бъдейки отново тук за около месец, успявам да седна и събера спомените.
Нека започна с началото на историята – първото посещение беше подарък за тридесетия ми рожден ден от Д. и група мили роднини. Беше голяма тайна – знаех, че ще е пътуване, но нямах идея каква ще е посоката. В точния ден получих линк с датите и мястото, на което беше планирано да останем – разкошен хотел в центъра на Копенхаген. Знаейки за залитанията ми по скандинавския дизайн и храна, Д. беше харесал място, където и двете неща бяха фокус – Manon les Suites. След много приятен и лек полет, кратко пътуване с метро (директно от летището може да хванете метро към града) и няколко минути вървене, се озовахме там. Със сигурност няма как да предположите какво има зад стените на хотела, гледайки го от улицата. В центъра му има басейн, стаите са около него, а от стените и тавана висят живи цветя.
Малкият ресторант на покрива му предлага освен прекрасна закуска с традиционни местни храни, плод на устойчиви производствени практики, също и крафт бири, вино и лека храна през целия ден.
рибата и морските деликатеси са на почитместните меса и сирена са изключително интересни
Освен заради гледката, терасата на покрива е специална и заради възможността да използвате сауната (в единия ѝ ъгъл), или да се излегнете и почивате на удобните шезлоги, наблюдвайки Копенхаген и едно от неговите езера.
гледката от покрива на хотела
В един друг блог преди много време разказах как идеята за рециклиране и разделно изхвърляне съществува в семейството ми от времето, когато бяхме деца. Затова и нямаше как да не забележа със задоволство колко се държи тук на устойчиви за природата практики във всяко отношение – от отделните контейнери за каквито се сетите отпадъци, през концепцията за сезонна храна, отглеждана с минимален отпечатък и високи етични стандарти, та до закони, забраняващи продажбата на автомобили с бензинови и дизелови двигатели до 2030 година. А в стаята ни в хотела имаше оставени бутилки за многократна употреба с бележка до тях – чешмяната вода в Дания е една от най-добрите за пиене в света и ни съветват, вместо да харчим пари за бутилирана такава, да си пълним бутилчицата в хотела :)
тези чехлички още са съвсем здрави и в София
Истината е, че бяхме щастливци и случихме на топли дни. Бъдейки в самия център на Копенхаген, вървяхме по 10-12 км. всеки ден. Тук разстоянията никак не са големи и местните основно се придвижват с колелета. Могат да се намерят лесно и такива под наем, а тази година забелязваме, че градът е залят от електрически скутери, които са буквално на всяка крачка.
But first coffee. Почитатели сме на доброто прясно изпечено кафе. Бяхме чували за Coffee Collective и още на първия ден се впуснахме в търсене на хубаво кафе и производните му. И с риск да звучи невероятно, така открих едно от най-интересните за мен (поне в последната година) неща – комбуча от кафе.
Прави се от малка местна компания – Laesk, които са се заели да превръщат непродаденото, но вече приготвено филтър кафе на Coffee Collective в комбуча. На някои от локациите тя е наливна, на други може да я намерите бутилирана. Във всички случаи, ако обичате комбуча, пробвайте.
Още при първото посещение на Копенхаген се разходихме до Christiania – свободен град в града, където снимките не са желателни. Определено е интересно изживяване, отбийте се. И е на малко пешеходно разстояние (по брега) от новата локация на Noma – концепцията, която преди над 10 години дава началото на превръщането на Дания в една от най-интересните кулинарни дестинации по света.
това също е част от Noma
Малка вметка, която може би е за началото на публикацията. Ако сте запалени по добрата храна, но Дания някак не е попаднала в полезрението ви, бих препоръчала да започнете с епизода на Somebody Feed Phill за града. Най-лесно се намира в Netflix. Може да погледнете и тази статия за René Redzepi (създателя на Noma) от последните дни. Лично за мен, един онлайн курс събуди интереса към тукашната храна преди няколко години – The New Nordic Diet – from Gastronomy to Health.
Но нека се върна към още няколко места от първото ни пътуване. Отбихме се в Mirabelle по съвет на приятел. Нямахме никаква подготовка какво да очакваме (май като за цялото пътуване). Тогава и разбрахме, че мястото е част от семейството на Relæ – четири интересни ресторанта със собствена ферма, основани от Christian Puglisi. Но за тях ще има повече в следващите публикации. Та в Mirabelle решихме да хапнем предложенията на деня и не останахме разочаровани.
Като за завършек, познат ни заведе в едно от добрите веган места в Копенхаген (оказа се, че са доста малко). Казва се Plant Power Food и всичко, което пробвахме там, и храните, и напитките, бяха изключително вкусни и красиви.
рулца от оризови кори в Plant Power Food
В края на пътуването остана силното усещане за незавършеност и двамата с Д. бяхме сигурни, че искаме да се върнем отново. И започна планиране за зимно пътуване.
(както се казва на чист български език) To be continued…
Ако ме следите в Instagram, вероятно сте забелязали, че ангажираността около CoKitchen съвсем не намалява, а това прави писането в този блог още по-рядко, отколкото ми се иска. Идеи за вкусотии обаче не липсват, а понякога натискът да споделя рецептите е решаващ, за да запретна ръкави, да подостря нокти и да се заровя в дебрите на писането :)
Днешната рецепта за салата от киноа с манго и спанак е изключително лесна за приготвяне, като може би най-важно е да разполагате с добре узряло и ароматно манго. Разбира се, ако приготвяте салатата по време, в което има узрели праскови или нектарини, със сигурност резултатът няма да е разочароващ. Кайсии – както пресни, така и сушени, са още един продукт, с който може да се замени мангото.
Салата от киноа, нахут, манго, спанак и дресинг от лайм
1 добре узряло голямо манго 100-120 г. спанак или бейби спанак 200-240 г. сварен нахут (аз използвам този на Хармоника) 150 г. трицветна киноа (несварена) 1 глава червен лук, нарязан на много ситно/връзка пресен лук сок и корички от био лайм (лимон) маслиново масло, сол, черен пипер нар
Почистваме и сваряваме киноата. Аз използвам микс от няколко вида на Био Класа. Отцеждаме добре и изстудяваме;
Обелваме и нарязваме на малки кубчета мангото. Смесваме с нахута в голяма купа и добавяме лука;
Измиваме (най-добре и подсушаваме в центрофуга за салати) и нарязваме спанака, без да се стараем да е твърде ситно;
Приготвяме дресинг за салатата от сол, сока и коричката на лайма, черния пипер и студено пресовано маслиново масло;
При мангото и нахута добавяме киноата и спанака, обилно поливаме с дресинг и разбъркваме внимателно. Оставяме да отлежи 10-15 минути, пробваме отново и овкусяваме още при нужда. Разпределяме в купички и поръсваме с нар.
Салатата с манго е подходяща както за гарнитура на сочни меса и се комбинира добре с охладени бели вина.
