Супа от коприва с поширани яйца

Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)

От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.

COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.

От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.

Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.

За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)

От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.

Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.

patience gray books

Малко по малко се сдобих с част от книгите ѝ (Honey from a Weed: Fasting and Feasting in Tuscany, Catalonia, the Cyclades and Apulia, Plats Du Jour, or Foreign Food, The Centaur’s Kitchen) и все не стигах до тях – до приготвяне на някои от рецептите или съсредоточеното им прочитане и анализ. Допреди няколко седмици, когато светът се забави :)

С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)

Супа от коприва с поширани яйца

Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).

nettle

Ще ви трябват:

2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина
1 голяма глава лук, нарязана на кубчета
3 средно големи картофа, нарязани на кубчета
2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат
3-4 с. л. прясно мляко или сметана

400 г. кисело мляко
4 с. л. натрошено сирене

2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва
6-8 кокоши яйца
сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание)
пресен чесън, магданоз (по желание)


1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.

2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите са меки. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.

3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.

4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.

Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.

Бъдете здрави и утре очаквайте и рецептата за една торта с коприва, лимон и лавандула :)

Яна

От Копенхаген с любов, част 1

От първото ми посещение в Копенхаген мина малко повече от година. Година, в която се върнахме няколко пъти тук, всеки път добавяйки още преживявания, вкусове и срещи. A едва сега, бъдейки отново тук за около месец, успявам да седна и събера спомените.

Нека започна с началото на историята – първото посещение беше подарък за тридесетия ми рожден ден от Д. и група мили роднини. Беше голяма тайна – знаех, че ще е пътуване, но нямах идея каква ще е посоката. В точния ден получих линк с датите и мястото, на което беше планирано да останем – разкошен хотел в центъра на Копенхаген. Знаейки за залитанията ми по скандинавския дизайн и храна, Д. беше харесал място, където и двете неща бяха фокус – Manon les Suites. След много приятен и лек полет, кратко пътуване с метро (директно от летището може да хванете метро към града) и няколко минути вървене, се озовахме там. Със сигурност няма как да предположите какво има зад стените на хотела, гледайки го от улицата. В центъра му има басейн, стаите са около него, а от стените и тавана висят живи цветя.

Малкият ресторант на покрива му предлага освен прекрасна закуска с традиционни местни храни, плод на устойчиви производствени практики, също и крафт бири, вино и лека храна през целия ден.

рибата и морските деликатеси са на почит
местните меса и сирена са изключително интересни

Освен заради гледката, терасата на покрива е специална и заради възможността да използвате сауната (в единия ѝ ъгъл), или да се излегнете и почивате на удобните шезлоги, наблюдвайки Копенхаген и едно от неговите езера.

гледката от покрива на хотела

В един друг блог преди много време разказах как идеята за рециклиране и разделно изхвърляне съществува в семейството ми от времето, когато бяхме деца. Затова и нямаше как да не забележа със задоволство колко се държи тук на устойчиви за природата практики във всяко отношение – от отделните контейнери за каквито се сетите отпадъци, през концепцията за сезонна храна, отглеждана с минимален отпечатък и високи етични стандарти, та до закони, забраняващи продажбата на автомобили с бензинови и дизелови двигатели до 2030 година. А в стаята ни в хотела имаше оставени бутилки за многократна употреба с бележка до тях – чешмяната вода в Дания е една от най-добрите за пиене в света и ни съветват, вместо да харчим пари за бутилирана такава, да си пълним бутилчицата в хотела :)

тези чехлички още са съвсем здрави и в София

Истината е, че бяхме щастливци и случихме на топли дни. Бъдейки в самия център на Копенхаген, вървяхме по 10-12 км. всеки ден. Тук разстоянията никак не са големи и местните основно се придвижват с колелета. Могат да се намерят лесно и такива под наем, а тази година забелязваме, че градът е залят от електрически скутери, които са буквално на всяка крачка.

But first coffee. Почитатели сме на доброто прясно изпечено кафе. Бяхме чували за Coffee Collective и още на първия ден се впуснахме в търсене на хубаво кафе и производните му. И с риск да звучи невероятно, така открих едно от най-интересните за мен (поне в последната година) неща – комбуча от кафе.

Прави се от малка местна компания – Laesk, които са се заели да превръщат непродаденото, но вече приготвено филтър кафе на Coffee Collective в комбуча. На някои от локациите тя е наливна, на други може да я намерите бутилирана. Във всички случаи, ако обичате комбуча, пробвайте.

Още при първото посещение на Копенхаген се разходихме до Christiania – свободен град в града, където снимките не са желателни. Определено е интересно изживяване, отбийте се. И е на малко пешеходно разстояние (по брега) от новата локация на Noma – концепцията, която преди над 10 години дава началото на превръщането на Дания в една от най-интересните кулинарни дестинации по света.

това също е част от Noma

Малка вметка, която може би е за началото на публикацията. Ако сте запалени по добрата храна, но Дания някак не е попаднала в полезрението ви, бих препоръчала да започнете с епизода на Somebody Feed Phill за града. Най-лесно се намира в Netflix. Може да погледнете и тази статия за René Redzepi (създателя на Noma) от последните дни. Лично за мен, един онлайн курс събуди интереса към тукашната храна преди няколко години – The New Nordic Diet – from Gastronomy to Health.

Но нека се върна към още няколко места от първото ни пътуване. Отбихме се в Mirabelle по съвет на приятел. Нямахме никаква подготовка какво да очакваме (май като за цялото пътуване). Тогава и разбрахме, че мястото е част от семейството на Relæ – четири интересни ресторанта със собствена ферма, основани от Christian Puglisi. Но за тях ще има повече в следващите публикации. Та в Mirabelle решихме да хапнем предложенията на деня и не останахме разочаровани.

Като за завършек, познат ни заведе в едно от добрите веган места в Копенхаген (оказа се, че са доста малко). Казва се Plant Power Food и всичко, което пробвахме там, и храните, и напитките, бяха изключително вкусни и красиви.

рулца от оризови кори в Plant Power Food

В края на пътуването остана силното усещане за незавършеност и двамата с Д. бяхме сигурни, че искаме да се върнем отново. И започна планиране за зимно пътуване.

(както се казва на чист български език)
To be continued…

Салата от киноа, нахут и манго

Ако ме следите в Instagram, вероятно сте забелязали, че ангажираността около CoKitchen съвсем не намалява, а това прави писането в този блог още по-рядко, отколкото ми се иска. Идеи за вкусотии обаче не липсват, а понякога натискът да споделя рецептите е решаващ, за да запретна ръкави, да подостря нокти и да се заровя в дебрите на писането :)

mango, quinoa and chickpeas salad

Днешната рецепта за салата от киноа с манго и спанак е изключително лесна за приготвяне, като може би най-важно е да разполагате с добре узряло и ароматно манго. Разбира се, ако приготвяте салатата по време, в което има узрели праскови или нектарини, със сигурност резултатът няма да е разочароващ. Кайсии – както пресни, така и сушени, са още един продукт, с който може да се замени мангото.

Салата от киноа, нахут, манго, спанак и дресинг от лайм

1 добре узряло голямо манго
100-120 г. спанак или бейби спанак
200-240 г. сварен нахут (аз използвам този на Хармоника)
150 г. трицветна киноа (несварена)

1 глава червен лук, нарязан на много ситно/връзка пресен лук
сок и корички от био лайм (лимон)

маслиново масло, сол, черен пипер
нар

  1. Почистваме и сваряваме киноата. Аз използвам микс от няколко вида на Био Класа. Отцеждаме добре и изстудяваме;
  2. Обелваме и нарязваме на малки кубчета мангото. Смесваме с нахута в голяма купа и добавяме лука;
  3. Измиваме (най-добре и подсушаваме в центрофуга за салати) и нарязваме спанака, без да се стараем да е твърде ситно;
  4. Приготвяме дресинг за салатата от сол, сока и коричката на лайма, черния пипер и студено пресовано маслиново масло;
  5. При мангото и нахута добавяме киноата и спанака, обилно поливаме с дресинг и разбъркваме внимателно. Оставяме да отлежи 10-15 минути, пробваме отново и овкусяваме още при нужда. Разпределяме в купички и поръсваме с нар.

Салатата с манго е подходяща както за гарнитура на сочни меса и се комбинира добре с охладени бели вина.

Къри от червено цвекло

“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

beetroot curry

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

curry spices

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

beetroot and coconut curry

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Пикантна червена леща с куркума

Има една рецепта в блога, която вече съм изпращала десетки пъти на приятели на CoKitchen и клиенти, които са пробвали прочутата пикантната червена леща с джинджифил. Тъй като рецептата е за супа, няколко пъти я адаптирахме така, че да се превърне я в сгряваща зимна яхния, я във вкусна постна крем супа. Една от добавките, които се оказаха добро попадение във всички варианти беше кокосовото масло.

red lentils with turmeric

Тъй като преди две години, в период на интензивни тренировки, бях изключила от менюто си всякакви млечни продукти, доста поекспериментирах с различни растителни мазнини. А понеже немалка част от тях не са подходящи за термична обработка или губят свойствата си при висока температура, най-любимо допълнение към почти всички храни остана кокосовото масло. В различните му варианти с аромат и без, понякога дори го добавях в сутрешната чаша кафе. Затова и бях приятно изненадана, когато видях, че наскоро Хармоника включиха в асортимента си именно кокосово масло и гхи. А изненадата беше още по-хубава, когато се оказа, че кокосовото масло е без аромат – не всички се радват на омлет, ухаещ на кокос :)

Първото нещо, в което реших да пробвам новото кокосовото масло беше пикантната червена леща, във вариант на яхния, без животински продукти. Като част от експеримент, който цели всеки ден в менюто на CoKitchen да има по няколко ястия, приготвени изцяло с органични продукти. Конкретната леща се получава и много вкусна с гхи или ароматно кокосово масло.

Пикантна червена леща с куркума и кокосово масло

150 гр. червена леща
3 с. л. кокосово масло
250-300 г. домати от консерва
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
1 с. л. къри
1 с. л. куркума (суха) или около 2 см. настърган пресен корен
0.5 ч. л. кимион
половин чаена лъжичка лют червен пипер (по желание)
щипка кориандър
магданоз/пресен кориандър за поръсване
сол

red lentils with coconut oil

Има два варианта на приготвяне на яхнията. Единият е без никакво запържване – в тенджерка слагаме да заври вода, като традиционно се използва съотношение 1 част леща към 1.5 част вода. Измиваме добре лещата и я слагаме да заври, заедно с лука, моркова, целината и джинджифила. След около 10 минути добавяме доматите и ако се налага – още вода. След още 5 минути е ред на всички подправки и чесъна, като посоляваме едва след пълното сваряване на лещата, което може да отнеме около 40 минути. Накрая добавяме кокосовото масло, доовкусяваме с подправки и сервираме с лимонов сок или ядково кисело мляко (в оригиналната рецепта – със заквасена сметана).

Вторият вариант е следният:

1. Загряваме кокосовото масло и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки постоянно, оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито, куркумата и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите. Доливаме вода в съотношението, споменато по-горе.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол и лимонов сок.

За сватбите, роклите и ресторантите

Макар да съм събрала доста рецепти за публикуване, основно записвани и снимани в малкото свободни моменти през почивните дни, реших тази публикация да бъде малко по-различна. Да я посветя на сватбата и не-сватбата, които организирахме миналата година. И за допълня историята – във възможно най-лудия ни месец :)

Disclaimer: Ако сте фенове на сватбите в хотелски ресторанти, лимузините под наем, девететажните фонданови торти и безумната суета и стрес около това иначе приятно събитие, сватбата, тази публикация не е за вас. Показва лична позиция и избори, които се опитват да се противопоставят точно на това :)

Нека започна с малко предистория. Моментът с пръстена, официалното предложение и цялото суетене около това заслужават отделна публикация. А днешната мисля да е посветена на две теми, с които се сблъсках няколко пъти в последната седмица – избор на ресторант/храна и на облекло. Няколко близки приятели ме разпитваха за подробности около точно тези неща, а за да съм практична, реших да ги разпиша подробно и да изпращам линкчета.

И аз, и Дани, (вече) съпругът ми, бяхме единодушни, че не искаме типична сватба по калъп, с безумни клишета, необяснимо гадна храна и износен DJ. Всичките питки, ритания на бакърчета, “най-щастливите, най-красивите, най-обичащите се младоженци”, в комбинация с хвърляне на (често) еднократен жартиер също не ни бяха интересни. Представяхме си две събития – едното само с близки роднини и малка почерпка след това, а второто – някъде в планината, с близки приятели, хубава музика и домашна храна, приготвена от нас.

Роклите

Разбира се, бяла рокля в плана нямаше – бях решила, че искам да съм с рокли на български дизайнери, и макар Galinel да бяха в първоначалната селекция, в крайна сметка се спрях на златиста рокля от Lila Style House и дантелена зелена рокля за планинското парти от Amploa Atelier by Tia.

Златистата рокля ушихме по поръчка и пробвах в готов вариант вечерта, точно преди да заминем към Пловдив, където беше гражданският ни ритуал. Нямах време дори да отида да си я взема сама и в случай на нужда, да правим последни поправки по нея. А нужда нямаше, което до момента ме кара да се възхищавам как без проби, досадно взимане на мерки и многократни виждания, всичко се случи толкова безупречно.

golden dress yana

Обувките за такъв тип рокля не се избират лесно – аз се заредих с един чифт ниски и едни доста високи, които обух преди ритуала, свалих точно след него, и все не съм обувала отново.

Съвет: Ако си взимате дантелена рокля, в никакъв случай не се спирайте на чанта с верижка. Следва снимков материал какво се случва :)

Зелената рокля за партито в планината поръчах директно онлайн. Моделът ми пасна и нямаше нужда от поправки, макар да ми предложиха, ако имам желание да променим нещо. Материята беше великолепна, а моделът такъв, че да мога спокойно да нося роклята и занапред в официални или не толкова официални ситуации. За планината нямах вариант за високи обувки, та е важно да изберете модел, който би си паснал и с пантовки, ако се жените я в Стария град в Пловдив, я в Търново, я на някоя поляна или в родопско село.

Местата

Както споменах и по-горе, с Дани имахме желание да направим малка почерпка след ритуала в Пловдив. Защо Пловдив, след като живеем в София, а роднините са разпръснати между Германия, Стара Загора и Пловдив – практичност, някак междинно е. А също и много красиво. Избрахме обредния дом Пълдин, който от дете помня, величествено застанал в началото на Стария град. А и още преди да бяхме харесали конкретен ресторант, имах усещане, че ще е някъде наблизо и идеята ми беше да се разходим пеш до него.

След доста разпитване, препоръки и обиколки по пловдивски ресторанти, единствен добър вариант остана Ресторант Хеброс. След точно два разговора и един имейл с желания от мен, организацията от тяхна страна беше страхотна. Все още това е единственият ресторант в Пловдив, който бих препоръчала за важно събитие, с изключителна благодарност към екипа и възхищение, че правят нещата по правилния начин, когато немного хора оценяват това.

От планинското парти ни остана леко горчив вкус, та за него ще разкажа някой следващ път, защото решихме, че него ще правим всяка година, отново с най-близките си приятели, отново на някое отдалечено място из България. Събираме предложения, важно е да има ресторант/механа, в която да се развихрим и да може да настаним в околоността около сто човека :)

Прясна паста за заети вечери

Не съм писала от толкова много време тук, че се чудя как да започна. Голяма част от публикациите, които имат нужда от завършване “отлежават” от поне година. А съм събрала толкова много рецепти за споделяне, че е трудно да ги преброя.

Как се спрях на пастата за заети вечери май е ясно, то незаети не остават. Времето, което обикновено мога да отделя вкъщи за готвене е до 20 минути (обещавам, че тази паста отнема само 5). Често не разполагам и с много продукти, което налага импровизации (от любимите ми) с каквото е налично в хладилника. Такъв е и този случай :)

Прясна паста с рикота, бяло сирене и лимонови корички

250 г. прясна паста (в случая талиателе)
100 г. рикота
150 г. бяло сирене
30 г. пармезан
1 средно голяма тиквичка
1 скилидка чесън
3 с. л. зехтин
1 с. л. масло
кора от половин лимон
черен пипер

1. Нарязваме чесъна на много мънички парченца, а тиквичките – на тънки жулиенчета.

2. Загряваме два котлона, като на първия слагаме да варим с малко сол пастата (обикновено отнема 3 минути), а на втория слагаме малък съд, в който разтапяме маслото.

3. В маслото сотираме тиквичките и чесъна. Махаме от котлона и размесваме с натрошеното бяло сирене и рикотата.

4. Изцеждаме сварената паста, добре я омесваме със сместта от сирена и тиквички, разпределяме в чинии. Отгоре поръсваме с пармезан, смиламе черен пипер и настъргваме лимонова коричка. Преди ядене омесваме всичко.

fresh pasta with cheese