От Копенхаген с любов, част 1

От първото ми посещение в Копенхаген мина малко повече от година. Година, в която се върнахме няколко пъти тук, всеки път добавяйки още преживявания, вкусове и срещи. A едва сега, бъдейки отново тук за около месец, успявам да седна и събера спомените.

Нека започна с началото на историята – първото посещение беше подарък за тридесетия ми рожден ден от Д. и група мили роднини. Беше голяма тайна – знаех, че ще е пътуване, но нямах идея каква ще е посоката. В точния ден получих линк с датите и мястото, на което беше планирано да останем – разкошен хотел в центъра на Копенхаген. Знаейки за залитанията ми по скандинавския дизайн и храна, Д. беше харесал място, където и двете неща бяха фокус – Manon les Suites. След много приятен и лек полет, кратко пътуване с метро (директно от летището може да хванете метро към града) и няколко минути вървене, се озовахме там. Със сигурност няма как да предположите какво има зад стените на хотела, гледайки го от улицата. В центъра му има басейн, стаите са около него, а от стените и тавана висят живи цветя.

Малкият ресторант на покрива му предлага освен прекрасна закуска с традиционни местни храни, плод на устойчиви производствени практики, също и крафт бири, вино и лека храна през целия ден.

рибата и морските деликатеси са на почит
местните меса и сирена са изключително интересни

Освен заради гледката, терасата на покрива е специална и заради възможността да използвате сауната (в единия ѝ ъгъл), или да се излегнете и почивате на удобните шезлоги, наблюдвайки Копенхаген и едно от неговите езера.

гледката от покрива на хотела

В един друг блог преди много време разказах как идеята за рециклиране и разделно изхвърляне съществува в семейството ми от времето, когато бяхме деца. Затова и нямаше как да не забележа със задоволство колко се държи тук на устойчиви за природата практики във всяко отношение – от отделните контейнери за каквито се сетите отпадъци, през концепцията за сезонна храна, отглеждана с минимален отпечатък и високи етични стандарти, та до закони, забраняващи продажбата на автомобили с бензинови и дизелови двигатели до 2030 година. А в стаята ни в хотела имаше оставени бутилки за многократна употреба с бележка до тях – чешмяната вода в Дания е една от най-добрите за пиене в света и ни съветват, вместо да харчим пари за бутилирана такава, да си пълним бутилчицата в хотела :)

тези чехлички още са съвсем здрави и в София

Истината е, че бяхме щастливци и случихме на топли дни. Бъдейки в самия център на Копенхаген, вървяхме по 10-12 км. всеки ден. Тук разстоянията никак не са големи и местните основно се придвижват с колелета. Могат да се намерят лесно и такива под наем, а тази година забелязваме, че градът е залят от електрически скутери, които са буквално на всяка крачка.

But first coffee. Почитатели сме на доброто прясно изпечено кафе. Бяхме чували за Coffee Collective и още на първия ден се впуснахме в търсене на хубаво кафе и производните му. И с риск да звучи невероятно, така открих едно от най-интересните за мен (поне в последната година) неща – комбуча от кафе.

Прави се от малка местна компания – Laesk, които са се заели да превръщат непродаденото, но вече приготвено филтър кафе на Coffee Collective в комбуча. На някои от локациите тя е наливна, на други може да я намерите бутилирана. Във всички случаи, ако обичате комбуча, пробвайте.

Още при първото посещение на Копенхаген се разходихме до Christiania – свободен град в града, където снимките не са желателни. Определено е интересно изживяване, отбийте се. И е на малко пешеходно разстояние (по брега) от новата локация на Noma – концепцията, която преди над 10 години дава началото на превръщането на Дания в една от най-интересните кулинарни дестинации по света.

това също е част от Noma

Малка вметка, която може би е за началото на публикацията. Ако сте запалени по добрата храна, но Дания някак не е попаднала в полезрението ви, бих препоръчала да започнете с епизода на Somebody Feed Phill за града. Най-лесно се намира в Netflix. Може да погледнете и тази статия за René Redzepi (създателя на Noma) от последните дни. Лично за мен, един онлайн курс събуди интереса към тукашната храна преди няколко години – The New Nordic Diet – from Gastronomy to Health.

Но нека се върна към още няколко места от първото ни пътуване. Отбихме се в Mirabelle по съвет на приятел. Нямахме никаква подготовка какво да очакваме (май като за цялото пътуване). Тогава и разбрахме, че мястото е част от семейството на Relæ – четири интересни ресторанта със собствена ферма, основани от Christian Puglisi. Но за тях ще има повече в следващите публикации. Та в Mirabelle решихме да хапнем предложенията на деня и не останахме разочаровани.

Като за завършек, познат ни заведе в едно от добрите веган места в Копенхаген (оказа се, че са доста малко). Казва се Plant Power Food и всичко, което пробвахме там, и храните, и напитките, бяха изключително вкусни и красиви.

рулца от оризови кори в Plant Power Food

В края на пътуването остана силното усещане за незавършеност и двамата с Д. бяхме сигурни, че искаме да се върнем отново. И започна планиране за зимно пътуване.

(както се казва на чист български език)
To be continued…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.