Поширани яйца с лапад и коприва

Двайсетина дни минаха, откакто сме на село и голяма част от неработните часове в недъждовните дни минават в бране на коприва, лапад и билки. В някои дни ходим до една орехова гора, където е пълно и с окапали орехи, които само чакат да ги събереш :)

Със сигурност не съм очаквала, че пролетта ще ме завари тук, но сега с притеснение се връщам към мислите за града. Всеки ден работя отдалечено за CoKitchen – организирам поръчки и доставки на продукти, продажби и координация между всички замесени партньори и екип. Решихме да работим заедно, подкрепяйки се взаимно с хората, на които вярвамe. Oптимизираме ограничените ресурси, с които разполагат малките ни бизнеси. Ако и вие искате да сте част от тази верига на подкрепа, то просто пазарувайте от нас на https://cokitchen.bg/. A пък аз скоро ще разкажа поотделно и за всеки един от тези герои :)

Но нека се върна към днешната доза кулинарно вдъхновение от природата. В миналата публикация споделих рецепта за прекрасна супа от коприва с поширани яйца. Днес отново прясната коприва е герой – този път като добавка в яйцата по панагюрски, познати ни от детството. Толкова обичам поширани яйца, че в последните месеци съм тествала какви ли не рецепти, но тази определено ми е фаворит. През зимата използвах за направата ѝ пюре от коприва от harmonica, а сега правя комбинация от пресни бланширани лапад и коприва, но реално може да се сложат и двете заедно, както и всяко едно, без другото. Може да се използва и спанак, технологията на приготвяне е идентична. Тук на село има кокошки и яйцата са домашни, но ви съветвам, ако можете да намерите в градовете такива от свободно гледани кокошки – изберете тях.

Поширани яйца с коприва и лапад

около 150 г. лапад и коприва (или само лапад, или само коприва)
600 г. кисело мляко (може и овче)
160 г. сирене (натрошено, още по-добре с овче такова)
8 яйца от свободни кокошки
4 с. л. масло
1 с. л. червен пипер
1 връзка пресен чесън, ситно нарязан
черен чесън на прах, сумак


1. Измиваме добре лапада и(или) копривата, след което бланшираме за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Отцеждаме и нарязваме.

2. В 4 купички разпределяме киселото мляко и разбъркваме с половината чесън, натрошеното сирене и нарязаните лапад и коприва. Ако използваме готово пюре от коприва, добавяме по около 1 с. л. от него във всяка купичка.

yogurt and nettles

3. Загряваме в голяма тенджера вода, добавяме оцет и сол, и след като заври бурно, пошираме яйцата. В голяма тенджера лесно бихте могли да поширате и по 2-3 яйца наведнъж. Всяко готово яйце пренасяме с решетъчна лъжица в купичките с кисело мляко.

poached eggs and nettles

4. Загрявяме маслото (може да добавите и малко слънчогледово олио), когато започне да бълбука бурно, добавяме червения пипер, разбъркваме и махаме от котлона. Разпределяме течността върху яйцата и посипваме с останалия пресен чесън, сумак и черен чесън.

yogurt and poached egg

Днес ви оставям, но ако имате нужда от съвети или вдъхновение, може да ме откриете в Instagram :)

Къри от червено цвекло

“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

beetroot curry

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

curry spices

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

beetroot and coconut curry

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Пикантна червена леща с куркума

Има една рецепта в блога, която вече съм изпращала десетки пъти на приятели на CoKitchen и клиенти, които са пробвали прочутата пикантната червена леща с джинджифил. Тъй като рецептата е за супа, няколко пъти я адаптирахме така, че да се превърне я в сгряваща зимна яхния, я във вкусна постна крем супа. Една от добавките, които се оказаха добро попадение във всички варианти беше кокосовото масло.

red lentils with turmeric

Тъй като преди две години, в период на интензивни тренировки, бях изключила от менюто си всякакви млечни продукти, доста поекспериментирах с различни растителни мазнини. А понеже немалка част от тях не са подходящи за термична обработка или губят свойствата си при висока температура, най-любимо допълнение към почти всички храни остана кокосовото масло. В различните му варианти с аромат и без, понякога дори го добавях в сутрешната чаша кафе. Затова и бях приятно изненадана, когато видях, че наскоро Хармоника включиха в асортимента си именно кокосово масло и гхи. А изненадата беше още по-хубава, когато се оказа, че кокосовото масло е без аромат – не всички се радват на омлет, ухаещ на кокос :)

Първото нещо, в което реших да пробвам новото кокосовото масло беше пикантната червена леща, във вариант на яхния, без животински продукти. Като част от експеримент, който цели всеки ден в менюто на CoKitchen да има по няколко ястия, приготвени изцяло с органични продукти. Конкретната леща се получава и много вкусна с гхи или ароматно кокосово масло.

Пикантна червена леща с куркума и кокосово масло

150 гр. червена леща
3 с. л. кокосово масло
250-300 г. домати от консерва
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
1 с. л. къри
1 с. л. куркума (суха) или около 2 см. настърган пресен корен
0.5 ч. л. кимион
половин чаена лъжичка лют червен пипер (по желание)
щипка кориандър
магданоз/пресен кориандър за поръсване
сол

red lentils with coconut oil

Има два варианта на приготвяне на яхнията. Единият е без никакво запържване – в тенджерка слагаме да заври вода, като традиционно се използва съотношение 1 част леща към 1.5 част вода. Измиваме добре лещата и я слагаме да заври, заедно с лука, моркова, целината и джинджифила. След около 10 минути добавяме доматите и ако се налага – още вода. След още 5 минути е ред на всички подправки и чесъна, като посоляваме едва след пълното сваряване на лещата, което може да отнеме около 40 минути. Накрая добавяме кокосовото масло, доовкусяваме с подправки и сервираме с лимонов сок или ядково кисело мляко (в оригиналната рецепта – със заквасена сметана).

Вторият вариант е следният:

1. Загряваме кокосовото масло и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки постоянно, оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито, куркумата и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите. Доливаме вода в съотношението, споменато по-горе.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол и лимонов сок.

Прясна паста за заети вечери

Не съм писала от толкова много време тук, че се чудя как да започна. Голяма част от публикациите, които имат нужда от завършване “отлежават” от поне година. А съм събрала толкова много рецепти за споделяне, че е трудно да ги преброя.

Как се спрях на пастата за заети вечери май е ясно, то незаети не остават. Времето, което обикновено мога да отделя вкъщи за готвене е до 20 минути (обещавам, че тази паста отнема само 5). Често не разполагам и с много продукти, което налага импровизации (от любимите ми) с каквото е налично в хладилника. Такъв е и този случай :)

Прясна паста с рикота, бяло сирене и лимонови корички

250 г. прясна паста (в случая талиателе)
100 г. рикота
150 г. бяло сирене
30 г. пармезан
1 средно голяма тиквичка
1 скилидка чесън
3 с. л. зехтин
1 с. л. масло
кора от половин лимон
черен пипер

1. Нарязваме чесъна на много мънички парченца, а тиквичките – на тънки жулиенчета.

2. Загряваме два котлона, като на първия слагаме да варим с малко сол пастата (обикновено отнема 3 минути), а на втория слагаме малък съд, в който разтапяме маслото.

3. В маслото сотираме тиквичките и чесъна. Махаме от котлона и размесваме с натрошеното бяло сирене и рикотата.

4. Изцеждаме сварената паста, добре я омесваме със сместта от сирена и тиквички, разпределяме в чинии. Отгоре поръсваме с пармезан, смиламе черен пипер и настъргваме лимонова коричка. Преди ядене омесваме всичко.

fresh pasta with cheese

Есенни патладжани с пресни домати

есенен огретен с патладжан и домати

Средата на септември отново дойде, а с него и усещането за съвсем приближаваща есен. Подготовката на CoKitchen успява да отнеме цялото ми време, че и повече от това, но пък съвсем скоро ще разкажа и къде е местенцето ни, какво може да очаквате през зимните месеци и още няколко големи новини, все въртящи се около вкусотии :)

есенен огретен с патладжани и домати

Есента от много време свързвам основно с няколко неща – печени чушки, като в песента на Таралежков, дъжд, почти изпразнени плажове със самотни чадъри и заведения с празни хладилници за сладолед. Не на последно място са печените патладжани, които или биват прибрани в буркани, или се превръщат в ароматно кьополу.

есенен огретен с патладжан и домати

Истината е, че колкото и да ми се готви, в последните седмици трябва да си открадна време, за да го правя. Взимам си домашни домати и краставици от градината на родителите ми и някак нямам нужда от повече от салата през малкото време, което прекарвам вкъщи. Именно няколко патладжана и кофичка с домашни домати обаче бяха причината да помисля за лесен заместител на любимия есенен гювеч. Намерих подходяща рецепта в почти настолната Three and Four Ingredients: 500 Recipes.

есенен огретен с патладжани и домати

Есенни патладжани с пресни домати

2 средно големи патладжана (около 500 г.)
400 г. узрели домати – обелени и нарязани на колелца
40-50 г. настърган пармезан
6 с. л. зехтин
3 скилидки чесън, нарязани на филийки
сол и прясно смлян черен пипер

1. Измиваме и нарязваме на тънки колелца патладжаните, които подреждаме в застлана с хартия за печене тава на един слой. С четчица намазваме обилно със захтин и печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за 15-20 минути, като обръщаме патладжаните и намазваме обилно със зехтин на десетата минута.

есенен огретен с патладжани и домати

2. В огнеупорен съд смесваме доматите, патладжаните, чесъна и останалия зехтин. Подправяме леко със сол и черен пипер, поръсваме с пармезан и печем отново на 200 градуса за около 20 минути. Сервираме веднага.

есенен огретен с патладжани и домати

Ако имате любими есенни рецепти, ще се радвам да ги споделите с мен, търся си сезонно вдъхновение. Може като коментар тук, а може и на страничката на Sweet Things във Facebook :)

Печени магданозени кюфтенца

От няколко години си имам много любима рецепта за магданозени кюфтенца, така наречените Кайгана, или арменски кюфтета от магданоз. Единственото нещо, което ме е спирало да ги приготвям често е, че в оригиналните рецепти те се пържат, а за читателите на блога е ясно, че никак не обичам запържени храни :)

магданозени кюфтенца на фурна

Именно заради нежеланието да пържа магданозените кюфтенца, този път реших да пробвам да ги изпеке на фурна, както често правя с любимите домашни фалафели. Резултатът беше много добър. Рецептите, които използвах като основа са от блога на Ани Вкуснотека и от Супичка на Гисчо.

Кайгана – магданозени кюфтенца на фурна

2 големи връзки магданоз
около 100 г. натрошено сирене
1 кокоше яйце или 3 пъдпъдъчи
1 с. л. брашно
няколко зрънца прясно смлян черен пипер
1 намачкана скилидка чесън
3 с. л. зехтин

За соса:
половин кофичка кисело мляко
1 скилидка чесън
щипка сол
1-2 с. л. сусамов тахан (по желание)

магданозени кюфтенца на фурна

1. Загряваме фурната на 180 градуса и застиламе тавичка с хартия за печене. Напръскваме със зехтин.

2. Нарязваме магданоза на много ситно и в голяма купа го смесваме с яйцето, зехтина, сиренето, брашното, черния пипер и намачкания чесън. Разбъркваме много добре. Ако сместта ни все пак остане твърде течна, добавяме още малко сирене.

магданозени кюфтенца на фурна

3. С пръсти оформяме малки кюфтенца и ги слагаме да се пекат върху хартията до готовност. При мен отне между 10 и 15 минути, във фурна без вентилатор.

магданозени кюфтенца на фурна

4. Смесваме продуктите за соса и сервираме кюфтенцата с него.

магданозени кюфтенца на фурна

Сьомга на фурна за забързани дни

В последните два месеца рядко ми остава време да си поспя достатъчно, за разходки и безгрижни уикенди и дума да не става. Едва миналата събота успях да грабна интересна книга, да сготвя няколко неща, да взема цели две дози следобеден сън, отлагани и напълно заслужени :)

roasted salmon with broad beans

Преди няколко седмици споменах за CoKitchen – проектът, по който с мъничък екип работим напоследък. CoKitchen ще е уютно местенце, където палитра от различни готвачи, професионални или не, се събират, за да споделят опит и готвят заедно. В момента сме в активно търсене на място, което да приюти кухнята ни. Иска ни се да е около 100 кв. м., някъде в интересните малки улички из централната част на София. Колкото и да не ни се вярваше, оказа се, че това изобщо не е лесно. Затова и бих се радвала, ако случайно някой от вас се сети за подобно, да ми пише. Някоя вкусотия по желание е гарантирана :)

roasted salmon with broad beans

Днес ще има и рецепта – изключително лесна и бърза за приготвяне, подходяща е за по-хладните пролетни и летни дни, като тези от последната седмица. Като гарнитура към любимата сьомга аз добавих прясна бакла, бланширана в подсолена вода. Разбира се, друг сезонен зеленчук също би бил подходящ вариант.

Сьомга на фурна с бакла

400 г. сьомга
няколко скилидки чесън, всяка скилидка нарязана на няколко парчета
4-5 с. л. соев сос
2-3 с. л. зехтин
сок от половин лимон
морска сол
прясно смлян черен пипер
200 г. бланширана бакла

1. Загряваме фуната на 200 градуса. В купичка смесване соевия сос, зехтина, лимоновия сок, чесъна. Разбъркваме добре и намазваме обилно сьомгата. По желание добавяме баклата и напръскваме с малко зехтин.

2. Печем сьомгата около 15 минути и сервираме топла, поръсена с прясно смлян черен пипер, като по желание декорираме с резени лимон.

roasted salmon with broad beans