От поне месец времето навън често ме кара да си спомням за Холандия и живота там. Много дъжд, после слънце, после пак много дъжд. Днес реших, че е крайно време да споделя рецептата, която си постоя доста време незавършена – тази за стампот (stamppot) – холандско ястие, приготвено от намачкани картофи, с добавени различни сезонни зеленчуци и месо, обикновено пушена наденица или бекон.

stamppot

По мои наблюдения, има две основни неща, които са причина за оплакване, ако изведнъж се окажеш в Холандия за повече от няколко дни – времето и местната храна. А каква е типичната местна храна много хора биха се затруднили да обяснят. Някои твърдят, че е маринованата херинга в хлебче с лук, за други това е Erwtensoep  - гъста зимна супа, приготвена от грах и сервирана с пушена наденица. За мен стампотът си остава най-холандски, вероятно защото беше първото местно ястие, което опитах след малките холандски палачинки, все още като турист.

weesp mill

Както споменах, стампот може да се приготви от най-различни зеленчуци – картофи, моркови, лук, спанак, праз, целина, грах, кейл. Понякога се добавя пюре от ябълки или/и сос грейви, за по-богат вкус.

nl

При приготвянето на стампот зеленчуците могат да се сварят отделно и да се смесят и намачкат най-накрая, а може и всичко да се свари в един съд, заедно с месото, след което да се намачка. В рецептата по-долу зеленчуците и количествата са примерни. Разбира се, можете да експериментирате и с различна комбинация, въпрос на настроение и налични продукти.

Стампот с картофи, моркови и кейл

4-5 големи картофа, нарязани на кубчета

2-3 моркова, нарязани на кубчета

1 бр. кейл

1-2 бр. пушена наденица (или колбас по избор)

2 с. л. масло

сол, черен пипер

stamppot

1. Нарязаните и обелени зеленчуци се сваряват в подсолена вода. Картофите и морковите трябва да са съвсем меки, за да може да се пюрират. Водата се отстранява и зеленчуците се намачкват. Добавят се сол, черен пипер, по желание – ябълков сос.

2. Стампотът се сервира топъл, гарниран с пушената наденица (която може предварително да е сварена или леко запечена на тиган) и отново по желание – сос грейви.

Макар няколко рецепти да си отлежават наполовина написани като чернови в блога, все не намирам време да ги завърша. Мотивацията за това включване набързо е една прекрасна и много лесна рецепта, която си бях набелязала преди доста време – салата от моркови, овкусена с пресен джинджифил и като добавка – маково семе. Книжката, в която видях идеята препоръчвам, ако обичате да готвите с малко продукти – има страхотни рецепти.

Салата от моркови с маково семе

Важно е за салатата да се използват съвсем млади моркови, за предпочитане леко сладки. Пресният джинджифил би могъл да бъде заменен със сух, но вкусът със сигурност няма да е толкова свеж. Маковото семе няма нужда от предварителна обработка, а ако харесвате вкуса му – може да удвоите или утроите количеството :)

Салата от моркови с маково семе и джинджифил

350 г. моркови  – измити и почистени

около 2.5 см. пресен корен джинджифил

1 с. л. маково семе

сок от половин лимон

2 с. л. зехтин

1 скилидка чесън (по желание)

сол, черен пипер

1. В зехтина потапяме разполовена скилидка чесън, за да придаде лек аромат. Ако нямате против чесънът да се усеща по-осезаемо, може директно да го сложите в салатата намачкан.

2. Нарязваме на малки лентички морковите. Ако имате подходящо ренде или кухненски робот, това може да стане и доста бързо, но дори на ръка не е твърде трудоемко. Настъргваме на много ситно ренде обеления и почистен пресен джинджифил.

Салата от моркови с маково семе

3. Смесваме морковите, зехтина и джинджифила, разбъркваме добре и оставяме салатата да престои в хладилник за поне половин час, за да се смесят ароматите.

4. Овкусяваме с черен пипер, лимонов сок и сол, добавяме маковото семе и разбъркваме добре, преди да сервираме.

Салата от моркови с маково семе

Едни от най-вкусните неща, които някога съм приготвяла, са били с подръчни продукти – я някой останал в повече сос за паста, комбиниран с варени картофи и запечен с кашкавал, я неизползван ориз за ризото, направен на супа с поширани яйца. Не обичам да изхвърлям годна за ядене храна и ми харесва да експериментирам, което често води до интересни резултати.

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

Всъщност, не са малко рецептите във Sweet Things, които са се родили точно по този начин. Такава е и днешната – картофи със зелен фасул и козе сирене. Тя ми хрумна, понеже имах останали от предишния ден сварени картофи и половин буркан с домашен зелен фасул. Добавих масло, козе сирене, подправки. Прибрах за няколко минути във фурната и се получи страхотно.

Картофи със зелен фасул и козе сирене

половин консерва зелен фасул (може и бланширан замразен)

150-200 г. козе сирене – натрошено

2-3 с. л. масло

4 големи сварени картофа

2 скилидки чесън, нарязани на ситно (може и чесън на прах)

копър – сух или пресен

черен пипер

прясна мента – по желание

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

1. Обелваме и нарязваме на дебели около 1 сантиметър филийки варените картофи. Подреждаме ги на дъното на намаслена тавичка.

2. Върху картофите равномерно разпределяме зеления фасул, а най-отгоре – натрошеното козе сирене, копъра, черния пипер и чесъна, маслото на малки парченца.

3. Запичаме в силно загрята фурна за около 5 минути и по желание поръсваме с нарязана прясна мента (определено се вдъхнових да използвам по-често мента след успеха на салатата от цвекло), която придава много свеж аромат на ястието.

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

 

Януари беше натоварен месец – приключване на работата по проект, планиране на няколко нови, а в непрофесионален план – няколко имени и няколко рождени дни, че и прощално парти. За първи път от доста време приготвях домашни торти – една морковена и една шоколадова, рецептите за които ще споделя съвсем скоро. Днес баче ми се иска да разкажа за едно откритие от този тежък месец – една лесна за приготвяне салата от цвекло.

салата от червено цвекло и прясна мента

Забелязах, че рецептата за салата от цвекло с орехи е една от най-посещаваните в блога. Този път обаче търсих решение на един проблем с вкуса на червеното цвекло, което или е обожавана храна, или недолюбвана, независимо от безспорните си качества.  А именно – за много хора цвеклото има твърде осезаем аромат на почва. Затова и в днешната рецепта за салата от цвекло ще дам идея как този аромат може да бъде заменен с по-свеж такъв – на прясна мента.

салата от червено цвекло и прясна мента

Салатата от червено цвекло и прясна мента може да бъде сервирана както самостоятелно, така и като гарнитура на печено свинско или агнешко месо.

Салата от червено цвекло с мента

4 средно големи глави червено цвекло

2 с. л. балсамов оцет/смокинов оцет

листенцата от 1 връзка прясна мента

2 с. л. лек зехтин

сол, черен пипер

1. Сваряваме червеното цвекло без да го белим. Аз го варя малко по-малко от час, защото предпочитам да не е съвсем меко, но това е въпрос на вкус. За по-големи глави цвекло времето за варене може да достигне и 2 часа.
Обелваме го и го нарязваме на кубчета.

2. Към нарязаното цвекло добавяме оцета, зехтина, половината от ментата, нарязана на ситно, черен пипер и сол на вкус. Разбъркваме добре и прибираме за около час в хладилник.

салата от червено цвекло и прясна мента

3. Сервираме салатата студена, като добавяме и останалата мента, отново нарязана на ситно.

салата от червено цвекло и прясна мента

Като почитател на камините, топлото и снега основно по коледните картички, трябва да призная, че тази година се изненадах от себе си. Харесва ми да поглеждам през прозореца към близките, леко отрупани със снежец клони, а вчера като ентусиазирано дете търсих неотъпкани местенца по тротоарите, че да оставя отпечатъци :)

Салата от авокадо и грейпфрут с рукола

И след като вече можем да говорим за истинска зима, има няколко плода, които винаги съм свързвала с нея – снежната и студена, от времето, когато доста стоях вкъщи, похапвах цитруси и оставях коричките или на камината, или на старата печка с дърва. Стаята започваше да ухае на тях, а другото забавление беше да се набучат няколко десетки карамфилчета в мандарина или портокал. Все аромати на зима, скъпи като този на зимни улици и комини :)

Розовият грейпфрут обаче пази едно специално място в сърцето ми – сокът, ароматът, времето, което прекарвам да го почистя, винаги в размисли. В тийнеджърските ми представи беше включен в списъка на най-желани подаръци и неща, които винаги оправят настроението :)

Салата от авокадо и грейпфрут с рукола

Днес най-после реших да го пробвам и в салата, комбиниран с още няколко любими неща като авокадо, рукола и спанак. И всичко това в компанията на Grapefruit Мoon. Резултатът е една страхотна на вкус и много свежа салата.

Салата от авокадо и грейпфрут

2 големи розови грейпфрута

2 бр. добре узряло авокадо

4-5 шепи рукола (и спанак)

сок от половин портокал и сок от половин лимон

2-3 с. л. зехтин

сол, черен пипер

1. Грейпфрутите се почистват от кората и люспите на всяко отделно парченце. Авокадото се обелва и нарязва на средно големи парчета. Смесваме ги в голяма купа, за да е лесно разбъркването.

2. Соковете от лимон и портокал (може да се заменят със светъл балсамов оцет) се смесват и с готовия дресинг се овкусяват авокадото и грейпфрута. Добавят се сол на вкус и прясно смлян черен пипер. Накрая се добавя зехтина.

3. Салатата се сервира веднага, като се гарнира с руколата (+ спанак) и се разбърква преди консумация.

Салата от авокадо и грейпфрут с рукола

Ако и вие сте фенове на грейпфрута, може би предложението за домашни шоколадови бонбони с аромат на грейпфрут  също ще ви допадне :)

След като през изминалата година почти не намерих време и вдъхновение да готвя, още с началото на тази започнах с множество кулинарни експерименти, основно със свинско месо. Избирайки лесни и сравнително бързи рецепти, покрай които да мога да импровизирам, се опитвам да си възстановя изгубените през 2013-та навици за готвене.

супа от джолан

Вярвам, че има всесилни храни и напитки – такива, които и в най-тежки моменти могат да са ни своеобразно спасение – понякога физическо, понякога просто за изгубеното добро настроение. За мен тези магически неща са хималайският чай и шкембе чорбата. За множеството лечебни свойства, особено на второто, се носят легенди по нашите географски ширини :)

Днес искам да споделя рецептата за една супа, която е много подобна на шкембе чорба – супа от джолан, наричана и джолан чорба.

Около разни семейни приятели винаги се намира прясно месо от домашни животни, с което това от магазините за жалост е несравнимо като вкус.  А понеже доста експериментирам с хранителните режими в последната половин година, в момента основно се храня с пържоли, джолани и скара. В заключение – скоро в блога ще се появи една публикация с най-любимите ми маринати за месо, както и още няколко рецепти за джолан – на фурна с кисело зеле, на фурна с гъбки и зеленчуци, с вино, джолан “с каквото има в хладилника” също :)

Супа от джолан

500 г. джолан (свински или телешки) без кост или около 700 г. с кост

2 скилидки чесън

2 ч. ч. прясно мляко

100 г. масло

2 с. л. червен пипер

10 зрънца черен пипер, сол

чесън, оцет, лют червен пипер – за поднасяне

1. Варим джолана в подсолена вода заедно със зрънцата черен пипер, за около час и половина (или докато месото се отдели от костта)

2. Нарязваме месото на много ситно, връщаме го в бульона, в който е вряло и добавяме двете цели скилидки чесън и прясното мляко. Оставяме да поври на слаб огън 15-20 минути. Междувременно разтапяме маслото и добавяме към него червения пипер.

3. Поднасяме супата гореща, гарнирана с няколко лъжици масло с червен пипер. По желание се добавя оцет с няколко скилидки скълцан чесън и лют червен пипер, както при шкембе чорба.

супа от джолан

Ако пък месните рецепти не са по вкуса ви, но обичате топлите супи с аромат на чесън, ето една добра алтернатива – шкембе чорба за вегетарианци (с гъби кладница) :)

*Вдъновение за рецептата взех от сп. Меню

 

Неусетно дойде и 2014-та година. Нека ни е честита, нека не забравяме ежедневно да търсим вдъхновение и да се грижим за себе си и близките си! :)

Макар да бях направила няколко предколедни обещания, че ще готвя повечко в края на декември, не ми се получи. Няма да се извинявам, миналото няма как да се промени. Само се надявам през 2014-та да прекарвам повече време в кухнята – идеи съм събрала като за поне десет години напред :)

В края на декември и началото на януари обикновено се правят прогнози. Аз ще ги избегна, но пък ще дам мъничко статистики за посещенията и най-четените рецепти в Sweet Things за изминалата година, в която блогът навърши цели 3 години.

През 2013-та година Sweet Things е видян около 130 000 пъти, от близо 85 000 уникални посетители, разпръснати из 108 страни по света. Най-голямата част от тях са от България, следват САЩ (почти 4000), Великобритания (близо 2000), Германия (1600) и Испания (около 1000). Еха! :)

Изненадващото при най-посещаваните рецепти за 2013-та е, че не са за сладки неща, в противоречие с името на блога. Пожелаението ми е през тази година да започнем повече да подслаждаме дните си, без значение в коя част на света сме – с импровизации и експеримети, смели и ароматни десерти.

А ето ги и най-посещаваните рецепти за миналата година:

Лесно ризото с пилешко и зеленчуци

лесно ризото с пилешко и зеленчуци

Свинско с картофи

свинско с картофи

Мусака с кайма и картофи

мусака с кайма и картофи

Абонирай се :)
Преводач
    Translate to: