Помните ли, че когато споделих рецептата си за салата от соеви кълнове, споменах каква нужда от пресни плодове и зеленчуци усещам през пролетта? Ако сте почитатели на здравословното хранене, няма как спанакът да липсва в менюто ви. А аз точно за спанак ще пиша днес :)

В Холандия стана топло, а през последния месец почти ме няма около блога, защото се радвах на гости от България, пътувания, много празници за почитане. На Великден си направихме домашен козунак, по изпитаната рецепта за малки козуначета от миналата година, пък за няколкото дворни барбекюта имаше пържолки, приготвени по ей тази любима рецепта. Сега пък си почивам основно със салати и сезонни плодове и зеленчуци.

Спанакът е от традиционните пролетни храни. Често се комбинира с лапад или коприва, също и с левурда (див чесън). Изключително полезните свойства на спанака са известни даже на децата, за което филмчетата за Попай Моряка помагат :)

Пролетна салата от спанак

Продукти:

300 гр. спанак

150 гр. бяло сирене

2-3 стръка пресен лук или 1 глава червен лук

3 шепи орехи – нарязани или счукани

4-5 с.л. зехтин

лимонов сок

босилек, черен пипер, сол

1. Измиваме и нарязваме спанака. Същото правим с лука.
2. Добавяме орехите и натрошеното сирене, подправяме с много босилек (може и пресен), сол, лимонов сок и малко черен пипер. Най-накрая добавяме зехтина и объркваме добре. Сервираме веднага. Лимоновият сок може да се замени с ябълков оцет.

Тази полезна и вкусна салата може да съчетаете с леко препържени в масло пилешки филенца :)

Преди няколко месеца случайно попаднах на един прекрасен блог – Girl Cooks World. Рецептите, до една, изглеждат страшно интересни. А двете неща, които до момента съм приготвяла по рецепти от блога – Финладска сима и Lohikeitto – Финландска супа със сьомга станаха вълшебни. Каква реклама, а? :)

Да се върна на симата, която всъщност е ферментирала лимонова напитка, която традиционно се приготвя във Финландия, за да се отпразнува идването на пролетта – на първи май. След доброто попадение, което се оказа кехлибареният чай с мед и лимони, реших отново да експериментирам с лимони, без никаква идея какво би могло да се получи. Оказа се, че през първите дни симата има вкус на газиран козунак (странно, а :)). Много леко естествено газирана напитка, подходяща за сервиране със сладки, както всъщност правят и финландците :)

Ако някога сте пробвали плодова бира и ви е харесала, много е вероятно и вкусът на симата да ви допадне. Първата ми асоциация, след като пробвах вечер ферментиралата напитка, беше с бира с вкус на грейпфрут, сравнително близко е.

На места четох, че сима може да се приготви както по класическия начин – от лимони, така и от други цитруси. Мисля да пробвам и да пиша за резултата, тъй като първата доза вече изпихме :)

Когато престои около месец в хладилника, процентът алкохол в симата достига до над 6%. Не съм го измервала, доверявам се на информация, която намерих из други кулинарни блогове.

Финландска сима

7 чаши вода

половин чаша кафява захар

половин чаша + 2 с. л. бяла захар

1 лимон – добре измит и нарязан на тънки филийки

щипка суха мая

10 бр. стафиди

1. Загряваме водата до завиране и добавяме по половин чаша бяла и кафява захар. Разбъркваме, докато захарта се разтвори. Добавяме лимоновите филийки. Махаме от котлона и изчакваме течността да се охлади, след което прехвърляме в неметален съд и добавяме маята. Покриваме с кърпа и оставяме за поне 8 часа. След това по повърхността на напитката трябва да са се образували малки мехурчета. Истината е, че при мен те не се получиха след 8 часа, а след доста повече време. Наложи се отново да загрея леко напитката и да разтворя още малко мая.

2. В добре измити бутилки слагаме по 5 стафидки и по 1 с. л. захар. Разпределяме течността и затваряме много плътно бутилките. Оставяме на стайна температура. Докато напитката ферментира, стафидите ще мърдат надолу-нагоре. Когато е готова, те ще се “спрат” на дъното. Тогава симата се прибира в хладилник и се съхранява така до няколко месеца. В началото е съвсем слабо алкохолна, а с времето започва да прилича все повече на бира.

Пролетно “Наздраве!” от мен :)

Ето, че изчезнах за повече от седмица. Не знам да се хваля ли, или по-скоро да се пооплача, че миналата и тази седмица са едни от най-натоварените за мен от много време. Първо се започна с кандидатстването за една много, много интересна позиция в друг град, подготовка, интервю, притеснения. Въпросната възможност пък се появи точно когато трябваше да се занимавам с разни документи, уреждащи живота в Холандия, уча за доста сериозен изпит, пиша мотивационни писма за университети. И да, да продължа да поработвам за американската компания, която май се явява основен проект за момента. Както писах скоро в twitter, предизвикателствата и възможностите винаги идват по много наведнъж :)

През цялото това време се радвах на помощ за всичките неща вкъщи, включително и готвенето. И макар да умирах за палачинки, още не им е дошло времето. Днешната рецепта е една от любимите ми точно за такива заети времена.

Набързо искам да споделя рецептата за ризото с пиле и зеленчуци, за която споменах преди време, разказвайки ви как измислих доматената супа с ориз и поширани яйца. Истината е, че винаги съм обичала вариациите на китайски ориз със зеленчуци, но избягвам да поръчвам, защото е ужасно мазно. Докато живеех с родителите ми, често приготвяхме домашен “китайски ориз”, който наподобяваше този от ресторантите, но отнемаше доста време. Ризотото, което приготвям напоследък е ужасно лесно, а може и да включите какви ли не налични продукти, та всеки път да е различно. Отново една рецепта, подходяща за приготвяне от мъже :)

Пилешко ризото със зеленчуци

1 голяма глава лук (нарязан на лунички)

1 морков

половин краставица

200 гр. бяло пилешко месо

50 гр. грах

5 с. л. царевица

5 с. л. олио

4 с. л. соев сос

3/4 ч. ч. ориз

сол, черен пипер

1. Измиваме и сваряваме ориза според указанията. Аз лично предпочитам такъв вид, който остава сравнително твърд и нелепкав дори след сваряването.
2. В олиото запържваме леко лука и пилешкото месо, нарязано на много малки късчета. Добавяме морковите, които сме нарязали на ленти с белачка за краставици (картофи) и граха. След като всичко поомекне, добавяме царевицата (ако е от консерва), а след още минута – добре отцедения ориз. Махаме от котлона и веднага прибавяме нарязаната на ленти (и да, пак с белачка) краставица, соевия сос, ако е нужна сол и черен пипер. Разбъркваме много, много добре. А ако обичате чесън като нас – може и малко чесън на прах, получава се още по-вкусно.
3. Също може да добавите зелен фасул, чушки на лентички, гъби….

Усещате ли настъпващата пролет? Аз определено… ужасно много ми се похапват пресни плодове и зеленчуци, а също и кълнове. Най-достъпни май се оказват соевите кълнове, има ги в почти всеки хипермаркет, а със сигурност и в магазините за здравословно хранене. Някои от вас пък може даже да си ги произвеждат в домашни условия. Майка ми пробва, а след като домашните соеви кълнове бяха готови, ги включи в плодова салата – оригинално и вкусно решение :)

Совите кълнове сме свикнали да виждаме основно в китайските храни. Именно покрай един китайски магазин в пресечка на ул. Пиротска за първи път намерих кълнове на наистина достъпна цена, което ме накара много пъти да се връщам във въпросния магазин, докато живеех в София. Основната идея за салатата намерих, докато се ровех из форуми. Във времето добавих и свои неща, докато салатата се превърна е една от най-любимите ни. Овкусяването е много подобно на това на салатата от цикория, за която писах преди, но продуктите са съвсем различни.

Салата от соеви кълнове

Продукти:

150 гр. соеви кълнове

1 голям морков – настърган

1 краставица – също настъргана

1-2 скил. чесън – смачкани

2 шепи гъби “сребърни ушички”, също от китайския магазин в пресечката на Пиротска

3 с. л. ябълков оцет

3 с. л. соев сос

2 с. л. леко запечен сусам

1 ч. л. захар

сол, черен пипер, лек зехтин или олио

Накисваме гъбите според указанията на опаковката. Всички останали продукти (без сусама) смесваме в голяма купа и разбъркваме добре. Тъй като кълновете  и морковите ще са твърди, прибираме в хладилник за около 20 минути. Така салатата се овкусява добре. Добавяме вече готовите гъби и разбъркваме. Разпределяме в чинии и поръсваме със сусам.
Салата може да престои около 1 ден в хладилник.

Покрай многото празници напоследък, може би сте малко уморени от приготовления и готвене (аз съм :)). Затова днес реших да ви споделя една торта, която направих преди почти година за близък приятел. Снимките не са особено добри, украсата като за първа подобна торта – също. Но пък колко беше вкусна… Именно на този рожден ден чух възхитеното “Не знаех, че торта, която не е шоколадова, може да е толкова добра!”.

Въпросният приятел много харесва Климт,  това беше причината тортата да си има нещо нарисувано. Идеята ми дойде от тортата “Звездно небе” на Ван Гог, която открих случайно, ровейки се за интересни неща из Интернет. После попаднах и на ето тези прекрасни къпкейкчета, които планирам да направя скоро:

Връщам се на Климт и неговото “Дърво на живота”. Доста орязано, то изглежда ей така:

Друг важно изискване за тортата беше да е лека и плодова, да има налични ягоди и по възможност банани. Това направи решението какви да са блатовете сравнително лесно – бели, с аромат на ванилия, търпящи сиропиране. Направих ги по рецепта от сп. Good Food. Горещо препоръчвам, ако обичате бели и сравнително неутрални блатове. Аз приготвих указаната доза, като за печенето я разделих на две. За крем и глазура използвах около 500 гр. маскарпоне, разбито с лимонова кора и пудра захар. Където се наложи – оцветих го със сладкарски бои. “Дървото на живота” нарисувах с готови контури за сладки, като за украса използвах и плодове и бонбони. Всичко беше съвсем стилизирано, но пък заради идеята и вкуса на тортата, много й се зарадваха :)

Това е "междублатието" :)

Започне ли март, сякаш пролетта вече е на път. Търсим цъфнали дръвчета, оглеждаме се за щъркели, започваме да преподреждаме гардероба. И понеже аз съм лятно дете, ми става едно хубаво и живо :)

Погледнах какво съм готвила миналата година през март – почти нищо.  Спомних си, че беше тежък и объркан месец… Тогава съм писала само за ягодовия сладкиш с кокос и браунита с орехи, като всъщност и двете си имат история :)

От няколко седмици обмислях тази година, точно за първия ден от месеца да направя двуцветен кекс – но не традиционния с бяло и каково тесто, а с бяло и червено. После ми дойде друга идея – около Свети Валентин си бях купила червен марципан, който така и не използвах. Стоеше си прибран в шкафа с неща, които очакват да бъдат сготвени. Идеята ми тогава беше да го използвам за приготвянето на бялото (което в случая щеше да е розово) ванилено сладко, от което пък да направя бонбоните, за които също е писала Мария. Не ми остана време…

Та да се върна на въпросния марципан, в който видях прекрасна съставка за вкусна мартеница. Преди години бях правила кокосовите мъфини с марципанов пълнеж на Ирина, но тогава промених рецептата и не сложих марципан. Сега реших да пробвам да направя тестото без промени, като топчетата марципан в средата на всяко мъфинче да са червени. Речено – сторено. Вкъщи много им се зарадваха, особено при ограничените налични мартеници в Холандия! :)

Кокосови мъфини с марципан

Продукти:

120 гр. червен марципан

150 гр. захар

2 големи яйца на стайна температура

1 ч. л. ванилова есенция

120 гр. разтопено и охладено масло

150 гр. брашно

50 мл. хладко прясно мляко

1 ч. л. бакпулвер

щипка сол

50 гр. кокосови стърготини

1. Разделяме червения марципан на 12 равни части и оформяме от тях топчета (по 10 гр. всяко, тъй като продуктите са за 12 бр. кексчета)
2. Разбиваме яйцата и захарта и ваниловата есенция на бял крем. В купа пресяваме брашното, заедно със солта и бакпулвера.
3. Към яйчената смес прибавяме по малко брашно, масло и мляко. Продължаваме да разбъркваме и добавяме от продуктите редувайки ги. Завършваме с брашно. Накрая добавяме кокоса и разбъркваме добре.
4. В тава за мъфини нареждаме хартиени кошнички и сипваме по една супена лъжица от сместта във всяко гнездо.

Слагаме по едно марципаново топче в средата и слагаме още една супена лъжица от сместта.Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за 15-20 минути. Консумираме, след като изстинат.

*Рецептата за кокосови мъфини с марципанов пълнеж е от слънчевата кухня на Ирина Купенска :)

Когато бяхме мънички, мама често ни готвеше една много любима супа с домати и грис. Беше много ароматна, лека и вкусна. Предполагам, че най-ценното в нея е, че е изключително лесна за приготвяне.
Както и да е, не за тази супа искам да ви разказвам днес. Просто тя беше вдъхновение за доматената супа с ориз, към която реших да добавя и поширани яйца. Знам, че за много хора думичката “поширани” звучи твърде превъзнесено, но пък просто “варени яйца” не звучи достатъчно описателно за дадения случай :)

Защо доматена супа с ориз? Ами предишната вечер сготвих ризото с пилешко, за което ще пиша скоро, та от него ми остана сварен неовкусен ориз. А нали не обичам да изхвърлям храна… На вратичката на хладилника от известно време стоеше и чакаше една кутия с доматен сок, а случаят ми се видя удачен да използвам и част от нея. Всичко до момента добре, но само домати и ориз – нито достатъчно богато на аромати, нито достатъчно засищащо. Та ми хрумна да буфна и яйца, по технологията, по която се приготвят яйцата по панагюрски, но директно във врящата супа. Получи се вкусна, евтина и определено оригинална супа :)

Продукти:

130 гр. сварен ориз

500 мл. доматен сок

500 мл. вода

3 с. л. зехтин

3 големи скилидки чесън

3 яйца

сол, черен пипер, босилек

1. Почистваме и нарязваме чесъна на много ситно. Запържваме няколко секунди в зехтина, след което добавяме доматения сок, водата и ориза. Подправяме със сол, черен пипер и босилек и оставяме да поври 2-3 минути.
2. В три отделни купички чупим по едно яйце, като внимаваме да не се спукат жълтъците. Изсипваме едно по едно, в рамките на няколко секунди, във врящата супа. Изчакваме да се “забулят добре” – около минута и половина, и махаме супата от котлона. Поднасяме доматената супа веднага, гарнирана с резенчета лимон. Ако имаме пресен босилек, би било прекрасно да поръсим малко, непосредствено преди сервирането.

Добър апетит! :)