След Великден и Гергьовден

Първи работен ден след много празици. След прекрасно прекараното с близки хора време, се чувствам отново заредена, вдъхновена и забързана – за започна много неща, да покажа много неща, да завърша още повече :)

Тъй като тази година нямах време активно да участвам в подготвянето на трапезата за Великден, днес отново ще споделя само снимки. Толкова са цветни, че сами говорят за себе си. След последната ми публикация от дните преди Великден, тази ще е втора, съставена основно от снимки. Ако някоя от тях ви се види толкова интересна, че искате рецептата за ястието от нея, не се колебайте да ми пишете. Аз, от своя страна, ще се свържа с майсторите – баби, мама и леля, и ще си набавя рецептата, която после да споделя :)

яйца от пъдпъдък за Великден
част от пъдпъдъчите яйчица, които боядисах
ярешко, задушено с пресни билки
ярешко, задушено с пресни билки
ребърца с пресни картофи
ребърца с пресни картофи на пещ
малка част от трапезата
малка част от трапезата
ретро бухти от втория ден на Великден :)
ретро бухти от втория ден на Великден :)

В случай, че след Великден са ви останали много сварени и боядисани яйца, които се чудите какво да правите, ето една изпитана и много вкусна рецепта – Какво да правим с яйцата, останали от Великден. В следващите няколко дни ще публикувам тук още няколко подобни идеи.

А сега ви пожелавам усмихната и успешна работна седмица! :)

 

Печена скумрия с бамя

В началото на декември миналата година си бях направила списък с рецептите, които исках да приготвя и после да споделя тук – все рибни, за Никулден. Единствената риба, която приготвих тогава, а и ви писах за нея, беше сьомгата със сусамова коричка. И списъкът с рецепти за рибни ястия си остана неизпълнен.

Истината е, че голямо значение имаше прибирането за мъничко в България, където мен ме поглезиха с вкусна храна. А на Никулден майка ми беше приготвила една неустоима печена скумрия (от дете много обичам точно тази риба, с набучени парченца чесън, и изпечена в доматен сос). Разликата в случая беше, че в доматения сос имаше и бамя – един доста непопулярен, но много любим мой зеленчук. Самата скумрия беше страшно вкусна и ароматна, без да е пресушена и да се нуждае от друга гарнитура освен доматения сос с бамя. Искаше ми се да си взема в някоя кутия и за тук, толкова забравен и неповторим ми се стори този вкус…

печена скумрия на фурна

Отнесох се и ми стана малко мъчно… Ето я най-после и рецептата:

Печена скумрия с домати и бамя

2 средно големи скумрии (изчистени и без глави)

1 глава чесън

3 големи глави лук

1  голяма консерва домати

250-300 гр. бамя

2 лимона (нарязани на филийки)

майорана, магданоз, черен пипер, сол

1. Изчистените и измити скумрии натъркваме с лимонов сок, а след това и със сол и черен пипер. Оставяме да престоят 20-30 минути така. След това с остър нож правим малки дупчици от двете страни на рибата, в които пъхаме парченца чесън.
2. В намазнена тава запичаме 8-10 минути при умерена температура. Междувременно задушаваме нарязаните на ситно глави лук в малко олио, след което добавяме доматите и почистената бамя (ако е едра – разполовена). Посоляваме и добавяме съвсем мъничко майорана и магданоз. Разпределяме доматената смес покрай скумрията.
3. Печем още 20 минути, след което изкарваме от фурната, нареждаме по дължината на рибите лимон, а в доматения сос изсипваме останалите скилидки чесън (нарязани). Печем още 5 минути. Оставяме скумрията да поеме аромата още няколко минути и сервираме топла (да си призная, и студена ми хареса много).

печена скумрия на фурна

Свинско с праз

Sweet Things липсваше известно време поради разни технически причини. Но ето го пак тук, точно на Коледа – един от най-светлите християнски празници, със специални поздрави и пожелания за здраве, щастие и хубави дни :)

свинско с праз

Може би си мислите, че рецепта за свинско с праз съвсем няма място в кулинарен блог с толкова сладко име. Е, да, но една от онези “най-сладки” манджи, които старите баби готвят понякога е именно тази. С много лук, праз, месо, прекрасен аромат на дафинов лист и мъничко вино. И тази рецепта е за онези, които по традиция си хапват свинско на Коледа. Или просто обичат свинско месо с много аромати и сос :)

Рецепта за свинско с праз

Продукти:

350 гр. свинско месо (аз използвах такова, което почти нямаше мазнини)

1 голяма глава лук

3 големи стръка праз

3 с. л. олио

3 с. л. зехтин

200 гр. домати от консерва/пюре

червен пипер, черен пипер, 2 дафинови листа, сол

черни маслини (по желание)

няколко лъжици ароматно червено вино

рецепта за свинско с праз

Нарязваме месото на залчета и заедно с нарязания на лунички лук го запържваме в олиото. Когато късчетата са почти готови, поръсваме със сол, черен пипер и червен пипер. В друга тенжера запържваме в зехтина нарязания на едро праз. Когато омекне, изсипваме при него свинското месо и добавяме доматеното пюре. Слагаме и двете дафинови листчета, за да поврят с продуктите. Добавяме няколко супени лъжици червено вино. Месото и празът трябва да врят на слаб огън, докато свинското стане съвсем крехко. Опитваме, и ако има нужда – подправяме още. Интересно е, ако малко преди да отстраним от огъня, добавим малко маслини, нарязани на парченца. И все пак – не за всеки вкус. Сервираме свинското с праз топло и ако ни се намира вкъщи – домашен хляб или питка.

Великденски козуначета

Съвсем наближава Великден, а освен с шарените яйца, твърдите курабийки със захар и форма на заек, зелената салата и агнешкото, този празник се свързва неизменно с козунак. Пред кварталните пекарни се образуват опашки, хората си поръчват от сладките неща със стафиди и какво ли още не предварително. Списъци с чакащи за козунак – типично за нашите географски ширини :)

Още преди години реших да пробвам да направя домашен козунак, но не ми се месеше на ръка и използвах опцията домашната хлебопекарна да свърши това. Харесах рецепта, машината ми направи тестото, а аз го сплетох и изпекох в тава във фурната, за да не прилича просто на хляб-тухла. Получи се доста добре, но се замислих какво винаги не ми е харесвало в козунаците – хубави са, когато са пресни. После стават сухи, а ако ги запазим от това – просто не са толкова лекички и трябва да се измислят рецепти за претворяването им в разни други сладки неща. Реших да пробвам да избегна изсъхването, като направя не един голям козунак, който да се реже, а много на брой мънички. Правилната им форма се получи, като използвах тава за мъфини. Пробвах 2 варианта – в силиконови форми и в метални, като във втората тава самите козуначета сложих в хартиени кошнички. Определено по-добър беше резултатът при козуначетата от силиконовата форма.

Рецепта за козуначета

4 яйца със стайна температура

250 мл. прясно мляко

180 гр. захар

80 гр. разтопено масло

около 850 гр. бяло брашно

17 гр. прясна мая

2 с. л. настъргана лимонова кора

1 ампула ванилия

50 гр. стафиди (накиснати в ром)

1 жълтък за намазване

За пълнежа от маково семе:

50 гр. маково семе

50 гр. пудра захар

3 с. л. прясно мляко

1 с. л. олио

2 с. л. лимонова кора

Първо разтваряме маята в хладкото мляко, заедно с лъжица захар. В друг съд разбиваме добре яйцата и останалата захар, добавяйки лимоновите корички и маслото. Когато сместта е гладка, добавяме и млечната с мая. В голяма купа пресяваме брашното, правим кладенче и изсипваме течностите. Внимателно размесваме, докато се получи тесто без бучки. Добавяме стафидите и пак месим. Ако лепне – още брашно. Намазваме тестото с масло, покриваме с кърпа и оставяме на топло, докато удвои обема си. През това време приготвяме “плънката”, която е по желание. Към маковото семе добавяме всички останали продукти и размесваме добре.

След като тестото ни е втасало, с намазнени ръце късаме еднакви топчици от него, които да поставим в мъфинските форми. Има се предвид, че след още едно втасване всяко козуначе ще стане двойно по-голямо, т.е. – оставя се пространство за растеж. При оформянето на всяко се прибавя по малко от сместа с маково семе, като се внимава да остане навътре в тестото. Аз първо направих пурички, които след това навих на спирали.

След като козуначетата са в тавите, оставяме да втасат още веднъж. После намазваме с разбит жълтък и печем на 150 градуса, докато се получи приятен козуначен загар. По желание върху жълтъка може да се поръси кристална захар, аз избегнах умишлено. След изпичането оставяме за няколко минути в отворена фурна, след което отделяме от формите и слагаме върху скара, за да изстинат.