Спомняте ли си, че за първи път споменах яйчния ликьор Адвокат в рецептата за шоколадов мус? Е, вкъщи ми се намираше още от ликьора, а в едно холандско списание за торти, тарти и подобни вкустотии ме грабна рецептата за тарта от круши, бяло вино и ликьор. Поизмених я порядъчно, запретнах ръкави и отделих един следобед, за да сготвя странно звучащия десерт.
Получи се нещо много интересно, подходящо за още импровизации. Наличието на бяло вино и ликьор го правят десерт “за възрастни”. От друга страна – 14ти февруари е почти тук – десертът е изключително подходящ за споделяне с любимия човек. Всъщност, тартата е толкова голяма, че може да я приготвите и за специално парти или вечеря за повече хора.

Промените, които направих в оригиналната рецепта не са малко. Първо – замених филираните бадеми с бадемово брашно, но от тъмното, което се прави от несмлени бадеми. Така основата за тартата стана много приятно хрупкава. Намалих малко и количеството на сметаната, която покрива крушевото желе (или по-скоро крем). Вместо начупен карамел, върху Адвоката, явяващ се последен слой на сладкиша, поръсих натрошени бисквитки, приготвени като за чийзкейк. И хората вкъщи, и гостите харесаха сладкиша. Особено сполучлива беше идеята да го сервирам с неподсладен турски чай, по който много се запалих напоследък.

Тарта с круши и яйчен ликьор Адвокат

Продукти:

1 жълтък

100 гр. меко масло

100 гр. + 3 с. л. захар

150 гр. брашно

40 гр. бадемово брашно

1 препълнена ч. л. бакпулвер

3 меки круши, около 600 гр.

3 с. л. лимонов сок

1 ч. л. ванилова есенция

220 мл. бяло вино (използвах Шардоне и се получи много добре)

1 пакет ванилов пудинг (за 500 мл. мляко)

250 мл. сметана + пакетче фикс за сметана

около 120 мл. ликьор Адвокат

2 начупени бисквити за поръсване

1. Трябва ни форма с остраняващи се стени и диаметър около 25 см. Добре я намазняваме и набрашняваме. С миксер разбиваме на крем маслото, ванилията, захарта и жълтъка. Добавяме пресятото брашно с бакпулвера и бадемовото брашно. Разбъркваме много добре. Разпределяме във формата и печем в предварително загрята фурна около 20 минути на 175 градуса.

2. Обелваме, почистваме и нарязваме крушите на кубчета, след което заливаме с лимоновия сок. Загряваме виното, което сме смесили с 200 мл. вода, и когато заври – добавяме крушите. Варим 7 минути. След това прецеждаме и отделяме крушите настрани. В 6 с. л. вода разтваряме пудинга. Изсипваме във врящата винена смес при непрестанно бъркане, варим около минута и махаме от котлона. Добавяме кубчетата круша и разбъркваме добре.

3. Оставяме изпечения блат да се охлади леко. Отгоре разпределяме пудинга с парченца круша и оставяме около час на хладно, за да се стегне. Когато е готов, махаме страните на формата за печене.

4. Разбиваме сметаната заедно с фикса и 3 с. л. захар. Разпределяме върху тартата, като с лъжица оформяме леки вдлъбнатини. Прибираме в хладилник за половин час, след което посипваме с яйчния ликьор.Най-накрая слагаме и натрошени бисквити.

Добре е тартата да се консумира в рамките на максимум 2 дни.

 

*Идеята за тази рецепта, както и онази за ягодовия сладкиш с кокос, са взети от сп. Koken & genieten: Heerlijke taarten 7

Остава малко повече от седмица до Свети Валентин и вече навсякъде е пълно със сърчица – плюшени, захарни, дървени, гушнати, с оченца, краченца и нослета.
За първи път аз чух, че това е празникът на влюбените, когато бях на 6 години – още в детската градина. Тогава бях убедена, че съм влюбена в едно русо и синеоко момче от долната група. За да не разберат нашите, се скрих под леглото с лист хартия и молив и се опитах да нарисувам сърчице, до което да си запиша датата, за да не я забравям по-нататък. Видя ми се изключително важна. Формата на сърчицето на се получи, та се наложи да използвам за шаблон една синя пластмасова формичка за сладки :)

През всичките години до днес не съм забравяла датата, макар и често да съм се ядосвала на грозничките китайски плюшки по магазините и хората, които истерично обикалят за тях. В крайна сметка важното за един празник е го усещаме вътре в нас като такъв, независимо дали половинките ще ни подарят от розите на четворна цена или пеещо плюшено сърце.

Тази година реших и аз да наготвя и наснимам разни сърцати храни още в началото на февруари. И тук нямам предвид пилешки сърца. Планирала съм да пиша за няколко вида красиви и вкусни къпкейкчета, няколко трикчета за създаване на оригинална украса, както и няколко идеи за домашно приготвени вкусни подаръци.

Ако често обикаляте из разни кулинарни блогове, или пък обичате да разглеждате изкусителни снимки на странни храни, сигурно сте попадали на маршмелоус с глазура, или пък на клечка и с очи. В блога на Ирина отскоро има Къпкейкс на клечка, които ми бяха вдъхновение.  Реших да набуча на шишчета маршмелоус и да им сложа шоколадова глазура. Докато е още мекичка, да налепя със страхотните захарни сърчица, които си намерих в местния хипермаркет. За разлика от повечето захарни украси – те даже за вкусни :)

Маршмелоус на клечка и с шоколадова глазура е едно подходящо “нещо” за партита, вкъщи аз приготвих само 7. Импровизирайте много, резултатът няма как да е лош.

Продуктите са следните: за 7 маршмелоусчета ми бяха необходими около 40 гр. шоколад, разстопен на водна баня, 4 с. л. захарни сърчица за овалване, 7 шишчета.

Набучваме маршмелоусите на шишче, потапяме в леко изстиналия шоколад частта, която искаме да има глазура, след което овалваме в сърчицата (могат да бъдат заменени с каквото решим – кокос, ядки, захарни елхички). Поставяме шишчета в чаша, докато шоколадът се втвърди.

Пак ще напиша рецепта за пилешки бутчета. Много пъти съм споменавала колко обичам пилешко месо. Това е и причината рецептите с пилешко да преобладават в блога – най-често то присъства на трапезата ни. Вероятно непосредствено след него се нареждат свинските пържолки (често мариновани в нещо различно, обичаме разнообразието) и ястията, приготвени с кайма. За мариноването на пържоли предвиждам един много специален пост, но малко по-нататък. Тази година и аз съм обзета от треската за готвене на неща със сърчица (и вино). Така де, някои си празнуваме и двата празника на 14-ти февруари :)

Ако помните, за пилешки бутчета ви писах и преди. За днешната рецепта също се вдъхнових от някъде – от прекрасния блог smitten kitchen. Рецептата е озаглавена Buttermilk Roast Chicken. Ако следите кулинарни блогове на английски език, вероятно сте попадали на съставката “buttermilk“. Това в буквален превод е мътеница. Мътеницата пък какво е, има много спорове. След доста четене, аз съм най-склонна да приема, че е точно тази течност, която остава след избиването на маслото от прясно мляко/сметана.

Ето и как се прави най-лесно нещо подобно на buttermilk/мътеница – на дъното на чаена чаша слагате 1 с. л. оцет (за предпочитане ябълков). Чашата се допълва с прясно мляко. Изчаква се 5 минути и е готово за използване.

Рецепта за печени пилешки бутчета

Продукти:

7 пилешки бутчета (около 750 гр.)

чаша и половина мътеница

4 скил. чесън, обелени и смачкани

1 ч. л. сол (препълнена)

1 ч. л. захар (също препълнена)

1 с. л. паприка/червен пипер + допълнително за поръсване

черен пипер (по възможност тъкмо смлян)

няколко лъжици зехтин

още сол – смляна морска или хималайска, с която поръсваме при поднасяне

Първо си приготвяме мътеницата, към която добавяме солта, захарта, червения пипер, черен пипер на вкус, смачкания чесън. Разбъркваме добре и потапяме вътре бутчетата. Удобно е всичко това да е в голяма кутия, която да затворим плътно и да приберем в хладилника. Оставяме така поне за 2 часа, но най-добре за денонощие. Така пишеше в препоръките към рецептата, аз оставих бутчетата в маринатата около 15 часа и се получиха страхотни. Определено ще пробвам и с повече време, но в случая нямахме търпение.
След като бутчетата са престояли в маринатата, изваждаме ги и подреждаме в тавичка. Поръсваме с червен пипер всяко от тях, оливаме ги с малко зехтин и печем в предварително загрята на 220 градуса фурна.

Около 30-35 минути при мен бяха достатъчни. Пилешките бутчета се сервират веднага, поръсени със сол, а гарнитурата може да е нещо с картофи, или както при мен – задушени броколи с масло и чесън на прах.

 

 *Рецептата е адаптирана от smitten kitchen

Гледам снимки от снежна България. Студено, мразовито, затрупано? Тук дори грее слънчице от време на време, може би няма да си имаме сняг. Аз и не обичам, трябва да се кача на сноуборд в някой момент и тогава сигурно ще е различно :)
Реших да ви споделя едно прекрасно скорошно откритие – рецепта за домашно приготвен чай от лимони и мед. Да, само от лимони и пчелен мед, и гореща вода – нищо повече :)

Освен, че сезонът е тъкмо за чайче, по този начин може да намерите приложение винаги, когато ви останат неизползвани нарязани лимони. На мен лично ми се случваше често да изхвърлям някоя съвсем забравена в хладилника половинка от лимон (след съсухрянето ѝ, разбира се :)).  Аз съм от хората, които никак не обичат да изхвърлят храна, затова и (почти) не допускам да се развали. Това понякога води до измислянето на рецепти само с налични продукти. А често, както в случая с останалите великденски яйца, търся съвет от мама, и резултатите са задължително вкусни.

Днешната основа за чай от лимон и мед е много популярна в азиатските държави. Според авторката на блога, в който видях идеята, в специализирани магазини дори може да се намери готовата “смес”. Аз няколко пъти пробвах да сложа в каната с чай и няколко стръкчета мента, по примера на рецептата за чай от прясна мента с мед. Получава се много вкусно, но все пак, особено ако сте фенове на свежите и леко горчиви вкусове, насладете се на чая първо без мента.

За да си приготвите основата за чай от лимони и мед са необходими следните неща:

няколко лимона (измити и нарязани на шайби)

пчелен мед (за предпочитане течен)

буркан, който се затваря плътно

Добре измитите лимони се подсушават и нарязват на шайби, а всяка шайба се разполовява. Изсипват се в буркана, а отгоре се поливат с мед (толкова, че да се покрият). Бурканът се затваря и се прибира в хладилник. След около 1 денонощие лимоните ни вече са пуснали достатъчно от сока и аромата си, а ние можем да си приготвим вкусен чай само с няколко лъжичи от медената смес, към които добавяме топла вода.

За да поддържаме буркана с кехлибарен цвят винаги пълен, просто от време на време го допълваме с нови лимонови резени и още мед.

Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, а чайчета като това да пият само за удоволствие :)

Няколко пъти вече споменавам, че имам една мнооого стара готварска книга. Спомняте ли си Медовата торта? Рецептата за нея взех именно от там :)

Корицата, или поне остатък от нея

Въпросната книжка е останала от прабаба ми (всъщност има няколко подобни), но в Холандия си взех само една. Много е разпадаща се, а по корицата й се виждат следи от чаши, капки, драскотини с молив. Аз си намерих няколко интересни неща, които искам да споделя с вас, надявам се да ви развеселят толкова, колкото мен :)

Тук се вижда годината на издаване – 1928

Aко сте пропуснали… нали? :)

На мен на погребение ми прилича…

Реклама от 1928 година

Правилно таргетирана публика, дизайнерско оформление… :)

И паста за зъби

И една притурка – от библиотека “Избрани съчинения”

Ако ви допадат, ще има и още :)

Както писах преди време в рецептата за пилешка супа, и класическа рецепта за супа топчета май не съществува – само много варианти за приготвянето ѝ. Аз лично предпочитам точно супата топчета да не е бистра, а леко застроена. И да има пресен магданоз, разни други подправки… да е ароматна.
Това, което обикновено не ми харесва в супата топчета, която се предлага по заведенията е, че самите топчета не са подправени. Когато в каймата не се сложи малко ориз, подправки и лук, месото остава безвкусно. И хубавата кайма да придава на самия бульон прекрасен аромат, то често топчетата биват отделени от супата “за да не развалят вкуса”. Така поне правехме като деца ние с брат ми, когато не бяхме доволни от купешката супа топчета :)

Проверявайки в какви други варианти се предлага тази супа по света, попаднах на ей тази прекрасна рецепта за пасирани зеленчуци с топчета от кайма. Изглежда страхотно, слагам я в списъка с рецепти за приготвяне. Ако някой я направи преди мен, нека сподели резултатите, бих се радвала :)

Стига с отклоненията, ето я рецептата за супа топчета, която приготвям аз. Всичко е импровизация, а подправките са тези, които най-често използваме в супички в България (или поне в моето семейство е така).

Продукти:

250 гр. кайма смес

1 голяма глава лук

1 морков

4 средно големи картофа

2 с. л. ориз

6 с. л. брашно

5 с. л. кисело мляко

сол, чубрица, черен пипер, бял риган, целина, пресен магданоз

В голяма купа смесваме каймата, 1/3 от лука (настърган или нарязан на много ситно), измития ориз, сол, чубрица и черен пипер. Омесваме добре каймата. Оформяме малки топчета за супата и ги овалваме леко в брашно (за да са по-устойчиви). В 1.4 л. подсолена вряща вода изсипваме останалия лук и морковите, нарязани на малки кубчета. Умишлено не добавям мазнина, тъй като каймата, която използвам е смес и отделя достатъчно. След няколко минути внимателно слагаме топчетата от кайма да врят. След още няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Похлупваме и оставяме на слаб огън около 20 минути. Пробваме дали топчетата и зеленчуците са уврели. Ако да – подправяме на вкус. С останалото ни от овалването на топчетата брашно и киселото мляко правим кашичка-застройка, която на тънка струйка изсипваме в супата. Оставяме да поври още 3-4 минути, след което махаме от огъня и подправяме с пресен магданоз. Супата се консумира топла и може да изтрае в хладилника до 2-3 дни.

Знаем си, че мъфините и къпкейкчетата са нещо изключително важно за функционирането на модерното общество. Изпитаните и добри рецепти за мъфини пък са цяло съкровище, особено при голямото налично разнообразие из онлайн рецептурниците.

Моите най-любими мъфини са браунитата с орехи, за които съм писала, както и едни мъфини с цитруси, които винаги биват изядени, преди да мога да ги снимам :). От многото рецепти, които съм изпробвала до момента, тези са най-сполучливи. Така беше до онзи ден, когато реших да приготвя едни мъфини по рецепта от сп. Good Food, последния прекрасен брой от изминалата година. Специално ми го изпратиха от България (добре де, календарът със снимки на вкусотии имаше значение) :)

Хубавото на тези мъфини е, че приличат на сладкишчета, толкова са меки и нежни като текстура. Напомнят на онези, приготвени от готова смес за кексчета и мъфини, но сме си ги приготвили вкъщи, сравнително бързо и с продукти, които обикновено са ни налични.

Продукти:

50 гр. качествено неподсладено какао на прах (както и преди, ще препоръчам какаото от Малкото златно магазинче)

2 големи яйца (на стайна температура)

1 пакетче ванилена захар

175 гр. брашно

половин лъжичка сол

половин лъжичка сода

225 гр. захар

175 гр. меко масло

В 175 мл. вряла вода разтваряме какаото. Изчакваме сместа да достигне стайна температура. Смесваме содата, яйцата, солта, захарта и брашното и разбиваме на ниска степен с мискер за около 30 секунди. Добавяме маслото и 1/3 от какаовата смес. Разбиваме известно време на ниска степен, след което увеличаваме и разбиваме още около минута. Останалата какаова смес се добавя на 2 части, като се разбива 30 секунди след всяка. С шпатулка се обират страните и дъното на купата, разбива се за още малко и сместа се разпределя в тава за мъфини, в която предварително са поставени хартиени кошнички. При тавата с 12 гнезда при мен сместа стигна за 18 мъфина. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20 минути. Остраняват се от тавата след като изстинат. При желание може да им се сложи глазура (каквато е оригиналната рецепта от сп. Good Food за т. нар. Капкейк “Съблазън”)

*Рецептата е от брой 53/2011 на сп. Good Food