Двайсетина дни минаха, откакто сме на село и голяма част от неработните часове в недъждовните дни минават в бране на коприва, лапад и билки. В някои дни ходим до една орехова гора, където е пълно и с окапали орехи, които само чакат да ги събереш :)
Със сигурност не съм очаквала, че пролетта ще ме завари тук, но сега с притеснение се връщам към мислите за града. Всеки ден работя отдалечено за CoKitchen – организирам поръчки и доставки на продукти, продажби и координация между всички замесени партньори и екип. Решихме да работим заедно, подкрепяйки се взаимно с хората, на които вярвамe. Oптимизираме ограничените ресурси, с които разполагат малките ни бизнеси. Ако и вие искате да сте част от тази верига на подкрепа, то просто пазарувайте от нас на https://cokitchen.bg/. A пък аз скоро ще разкажа поотделно и за всеки един от тези герои :)
Но нека се върна към днешната доза кулинарно вдъхновение от природата. В миналата публикация споделих рецепта за прекрасна супа от коприва с поширани яйца. Днес отново прясната коприва е герой – този път като добавка в яйцата по панагюрски, познати ни от детството. Толкова обичам поширани яйца, че в последните месеци съм тествала какви ли не рецепти, но тази определено ми е фаворит. През зимата използвах за направата ѝ пюре от коприва от harmonica, а сега правя комбинация от пресни бланширани лапад и коприва, но реално може да се сложат и двете заедно, както и всяко едно, без другото. Може да се използва и спанак, технологията на приготвяне е идентична. Тук на село има кокошки и яйцата са домашни, но ви съветвам, ако можете да намерите в градовете такива от свободно гледани кокошки – изберете тях.
Поширани яйца с коприва и лапад
около 150 г. лапад и коприва (или само лапад, или само коприва) 600 г. кисело мляко (може и овче) 160 г. сирене (натрошено, още по-добре с овче такова) 8 яйца от свободни кокошки 4 с. л. масло 1 с. л. червен пипер 1 връзка пресен чесън, ситно нарязан черен чесън на прах, сумак
1. Измиваме добре лапада и(или) копривата, след което бланшираме за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Отцеждаме и нарязваме.
2. В 4 купички разпределяме киселото мляко и разбъркваме с половината чесън, натрошеното сирене и нарязаните лапад и коприва. Ако използваме готово пюре от коприва, добавяме по около 1 с. л. от него във всяка купичка.
3. Загряваме в голяма тенджера вода, добавяме оцет и сол, и след като заври бурно, пошираме яйцата. В голяма тенджера лесно бихте могли да поширате и по 2-3 яйца наведнъж. Всяко готово яйце пренасяме с решетъчна лъжица в купичките с кисело мляко.
4. Загрявяме маслото (може да добавите и малко слънчогледово олио), когато започне да бълбука бурно, добавяме червения пипер, разбъркваме и махаме от котлона. Разпределяме течността върху яйцата и посипваме с останалия пресен чесън, сумак и черен чесън.
Днес ви оставям, но ако имате нужда от съвети или вдъхновение, може да ме откриете в Instagram :)
Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)
От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.
COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.
От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.
Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.
За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)
От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.
Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.
С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)
Супа от коприва с поширани яйца
Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).
Ще ви трябват:
2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина 1 голяма глава лук, нарязана на кубчета 3 средно големи картофа, нарязани на кубчета 2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат 3-4 с. л. прясно мляко или сметана 400 г. кисело мляко 4 с. л. натрошено сирене 2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва 6-8 кокоши яйца сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание) пресен чесън, магданоз (по желание)
1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.
2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите омекнат. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Добавяме нарязаната коприва, оставяме да поври 4 минути. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.
3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.
4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.
Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.
Бъдете здрави и скоро очаквайте рецептата за торта с коприва, лимон и лавандула :)
В началото на седмицата, непосредствено след празниците, обещах да публикувам още идеи за това какво да направим с останалите от Великден сварени яйца. Днес успях да приготвя една салата, която си бях набелязала в прекрасната книжка на Alia с великденски рецепти. Добавих и аз нещичко, и с това сварените яйца от Великден свършиха.
Салатата с яйца и аншоа (или друг вид риба) се приготвя традиционно в Швеция. Поразгледах различни варианти, в един от които имаше добавени и сварени картофи, както и големи количества накълцан лук. Също вместо заквасена сметана може се използва част от мазнината, в която е съхранявана аншоата – обикновено ароматен зехтин, а лимонов сок продава свежест на салатата, комбиниран с ароматите на пресния копър и лук.
Каква е трайността на сварените яйца?
Преди да се захвана с приготвянето на яйчената салата с аншоа, внимателно проучих каква е трайността на сварените яйца, ако те се съхраняват в хладилник. Това, на което попаднах е, че варени яйца са годни за ядене цели 15-20 дни, ако бъдат съхранявани на хладно. За несварените яйца трайността при съхранение в хладилник е 28-30 дни. Та ако все още имате боядисани сварени яйца в хладилника, запретнете ръкави, салатата си заслужава :)
Яйчена салата с аншоа
4 твърдо сварени яйца
50 г. нарязани на дребно рибки аншоа
2 с. л. каперси, накълцани
1 с. л. нарязан на ситно червен лук
2 с. л. заквасена сметана
1 с. л. накълцан пресен копър
половин чаена чаша нарязан на ситно пресен лук (перца)
черен пипер
черен хляб или сухари за сервиране
1. Нарязваме на ситно сварените яйца и ги смесваме с останалите накълцани на ситно продукти. Заквасената сметана/зехтин от рибката се добавят накрая.
2. Разбъркваме добре салатата, подправяме с черен пипер и оставаме да отлежи за няколко часа в хладилник. Сервираме студена, върху черни хлебчета или сухари.
Когато бяхме мънички, мама често ни готвеше една много любима супа с домати и грис. Беше много ароматна, лека и вкусна. Предполагам, че най-ценното в нея е, че е изключително лесна за приготвяне.
Както и да е, не за тази супа искам да ви разказвам днес. Просто тя беше вдъхновение за доматената супа с ориз, към която реших да добавя и поширани яйца. Знам, че за много хора думичката “поширани” звучи твърде превъзнесено, но пък просто “варени яйца” не звучи достатъчно описателно за дадения случай :)
Защо доматена супа с ориз? Ами предишната вечер сготвих ризото с пилешко, за което ще пиша скоро, та от него ми остана сварен неовкусен ориз. А нали не обичам да изхвърлям храна… На вратичката на хладилника от известно време стоеше и чакаше една кутия с доматен сок, а случаят ми се видя удачен да използвам и част от нея. Всичко до момента добре, но само домати и ориз – нито достатъчно богато на аромати, нито достатъчно засищащо. Та ми хрумна да буфна и яйца, по технологията, по която се приготвят яйцата по панагюрски, но директно във врящата супа. Получи се вкусна, евтина и определено оригинална супа :)
Продукти:
130 гр. сварен ориз
500 мл. доматен сок
500 мл. вода
3 с. л. зехтин
3 големи скилидки чесън
3 яйца
сол, черен пипер, босилек
1. Почистваме и нарязваме чесъна на много ситно. Запържваме няколко секунди в зехтина, след което добавяме доматения сок, водата и ориза. Подправяме със сол, черен пипер и босилек и оставяме да поври 2-3 минути.
2. В три отделни купички чупим по едно яйце, като внимаваме да не се спукат жълтъците. Изсипваме едно по едно, в рамките на няколко секунди, във врящата супа. Изчакваме да се “забулят добре” – около минута и половина, и махаме супата от котлона. Поднасяме доматената супа веднага, гарнирана с резенчета лимон. Ако имаме пресен босилек, би било прекрасно да поръсим малко, непосредствено преди сервирането.
Знаем си, че мъфините и къпкейкчетата са нещо изключително важно за функционирането на модерното общество. Изпитаните и добри рецепти за мъфини пък са цяло съкровище, особено при голямото налично разнообразие из онлайн рецептурниците.
Моите най-любими мъфини са браунитата с орехи, за които съм писала, както и едни мъфини с цитруси, които винаги биват изядени, преди да мога да ги снимам :). От многото рецепти, които съм изпробвала до момента, тези са най-сполучливи. Така беше до онзи ден, когато реших да приготвя едни мъфини по рецепта от сп. Good Food, последния прекрасен брой от изминалата година. Специално ми го изпратиха от България (добре де, календарът със снимки на вкусотии имаше значение) :)
Хубавото на тези мъфини е, че приличат на сладкишчета, толкова са меки и нежни като текстура. Напомнят на онези, приготвени от готова смес за кексчета и мъфини, но сме си ги приготвили вкъщи, сравнително бързо и с продукти, които обикновено са ни налични.
Продукти:
50 гр. качествено неподсладено какао на прах (както и преди, ще препоръчам какаото от Малкото златно магазинче)
2 големи яйца (на стайна температура)
1 пакетче ванилена захар
175 гр. брашно
половин лъжичка сол
половин лъжичка сода
225 гр. захар
175 гр. меко масло
В 175 мл. вряла вода разтваряме какаото. Изчакваме сместа да достигне стайна температура. Смесваме содата, яйцата, солта, захарта и брашното и разбиваме на ниска степен с мискер за около 30 секунди. Добавяме маслото и 1/3 от какаовата смес. Разбиваме известно време на ниска степен, след което увеличаваме и разбиваме още около минута. Останалата какаова смес се добавя на 2 части, като се разбива 30 секунди след всяка. С шпатулка се обират страните и дъното на купата, разбива се за още малко и сместа се разпределя в тава за мъфини, в която предварително са поставени хартиени кошнички. При тавата с 12 гнезда при мен сместа стигна за 18 мъфина. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20 минути. Остраняват се от тавата след като изстинат. При желание може да им се сложи глазура (каквато е оригиналната рецепта от сп. Good Food за т. нар. Капкейк “Съблазън”)
Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)
И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)
Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.
Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)
Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)
1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)
2 ч. л. сол
щипка черен пипер
1/4 ч. л. мащерка
1/4 ч. л. салвия
магданоз
2 с. л. зехтин
1 дафинов лист
1.5 вода
3 жълтъка + 3 с. л. зехтин
1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал
Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.
В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа, пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.
След много обещания, както и рецептата за Флан с канела от юли, най-после дойде времето на един класически десерт – крем карамел. Той е популярен по цял свят, макар и под различни имена. Класическият крем карамел се приготвя от мляко (понякога се добавя сметана), яйца, захар, ванилия. Самата аз от много време се каня да пробвам рецептата за крем карамел с лайка от блога на Йоана, но единствената вариация на десерта (освен споменатия по-горе канелен флан), която съм приготвяла до момента е с кокосова сметана. Вкусът беше много приятен, но кремчето дойде малко тежко за нашите предпочитания.
Йоана прекрасно е обяснила в своята рецепта как се приготвя карамел. В случая аз разтопих захар в тенжерка и го разлях по купичките за крем карамел. След това охладих в студена вода купичките и едва тогава разлях яйчено-млечната смес за крема. За да не стане крем карамелът на шупли, яйцата трябва да са със стайна температура, а млякото топло. Продуктите ми са за 6-7 купички.
Продукти:
500 мл. прясно мляко (или 450 мл. мляко и 50 мл. сметана)
4 яйца
150 гр. захар
3 ч. л. ванилова есенция или семенцата от 1 шушулка
Първо разбиваме добре яйцата, към които прибавяме затопленото мляко с разтворени в него 90 гр. от захарта и ваниловата есенция. В купичките/тавата, в които ще печем крема карамелизираме останалата захар (или правим карамел в тенджерка и го разпределяме – захарта + 2 с. л. вода слагаме на котлона и без да разбъркваме, чакаме да се получи леко златист цвят). Охлаждаме карамела и използвайки малка цедка разпределяме млечно-яйчената смес в купичките. Печем във фурна на водна баня, за около час на 160 градуса. Охлаждаме на стайна температура и след това съхраняваме в хладилник.
