Преди доста време публикувах последната рецепта за пилешко филе с кокосово мляко, а пак не ми остава много време за красиво готвене, експерименти и снимане. Напоследък все гледам да скалъпя лесна вечеря, като дори стигнах до измислянето на кюфтета (от Икеа) в бял сос, Rösti с Шопска салата и телешки бургери с млечна салата. Изобретателна съм, щом се опре до липса на време :)

Днес нямам рецепти за споделяне, но имам снимки. Не ми се иска просто да ги оставя някъде из телефона, защото не съм имала време да опиша рецептите им. Може сами да си ги интерпретирате и измислите, ако ви изглеждат вкусни. Някои от тях съм приготвяла аз, някои сме си похапвали из Амстердам. С по няколко думи ще маркирам кое какво е :)

 

 

 

 

*Café de Klos – адрес

 

Поздрави и до скоро! :)

Яна

Точно тази рецепта за сьомга с мед и орехи отлежава от известно време тук, непубликувана. Днес ѝ е време да види бял свят :)

Известни са пристрастията ми към сьомга и морски риби. Обичам я и сурова (и на суши, и без суши), обичам я на скара, а сочната сьомга на фурна ми е фаворит. Приготвя се изключително бързо, няма цапотии, а рибата става ужасно вкусна. Да приготвя това ястие ме вдъхновиха разказите за сьомгата с мед и орехи, която се предлага в небезизвестния (особено за жителите на Студентски град) рибен ресторант Делфинчето. А и ми беше останал ориз със стафиди, от рецептата за пълнени камби, за която писах преди време, който използвах за гарнитура.

Сьомга с мед и орехи на фурна

2 парчета сьомга – около 250-300 гр.
1 см. корен джинджифил, настърган
1 скилидка чесън, намачкана
4 с. л. соев сос
2 с. л. мед
ядките от 7-8 ореха

1. Измиваме и подсушаваме парчетата сьомга. Приготвяме марината от соевия сос, настъргания джинджифил, чесъна и меда, накисваме рибата за половин час в нея.

2. Приготвяме 2 парчета фолио и ги оформяме като купички. Разпределяме по 1 парче сьомга и равно количество заливка в двете. Разпределяме орехчетата.

3. Печем за около 10 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна. Сервираме с гарнитура по избор, директно в купичките от фолио.

Ако пък предпочитате сьомгата пържена, ето още едно предложение от мен – Сьомга със сусамова коричка и гарнитура от задушени гъби

Гледам снимки от снежна България. Студено, мразовито, затрупано? Тук дори грее слънчице от време на време, може би няма да си имаме сняг. Аз и не обичам, трябва да се кача на сноуборд в някой момент и тогава сигурно ще е различно :)
Реших да ви споделя едно прекрасно скорошно откритие – рецепта за домашно приготвен чай от лимони и мед. Да, само от лимони и пчелен мед, и гореща вода – нищо повече :)

Освен, че сезонът е тъкмо за чайче, по този начин може да намерите приложение винаги, когато ви останат неизползвани нарязани лимони. На мен лично ми се случваше често да изхвърлям някоя съвсем забравена в хладилника половинка от лимон (след съсухрянето ѝ, разбира се :)).  Аз съм от хората, които никак не обичат да изхвърлят храна, затова и (почти) не допускам да се развали. Това понякога води до измислянето на рецепти само с налични продукти. А често, както в случая с останалите великденски яйца, търся съвет от мама, и резултатите са задължително вкусни.

Днешната основа за чай от лимон и мед е много популярна в азиатските държави. Според авторката на блога, в който видях идеята, в специализирани магазини дори може да се намери готовата “смес”. Аз няколко пъти пробвах да сложа в каната с чай и няколко стръкчета мента, по примера на рецептата за чай от прясна мента с мед. Получава се много вкусно, но все пак, особено ако сте фенове на свежите и леко горчиви вкусове, насладете се на чая първо без мента.

За да си приготвите основата за чай от лимони и мед са необходими следните неща:

няколко лимона (измити и нарязани на шайби)

пчелен мед (за предпочитане течен)

буркан, който се затваря плътно

Добре измитите лимони се подсушават и нарязват на шайби, а всяка шайба се разполовява. Изсипват се в буркана, а отгоре се поливат с мед (толкова, че да се покрият). Бурканът се затваря и се прибира в хладилник. След около 1 денонощие лимоните ни вече са пуснали достатъчно от сока и аромата си, а ние можем да си приготвим вкусен чай само с няколко лъжичи от медената смес, към които добавяме топла вода.

За да поддържаме буркана с кехлибарен цвят винаги пълен, просто от време на време го допълваме с нови лимонови резени и още мед.

Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, а чайчета като това да пият само за удоволствие :)

В Холандия си нямаме сняг, но пък е доста студено. Време за много чай, както споменах и вчера, споделяйки ви идеи за лесни десерти. Именно тук открих нещо невероятно вкусно, което сякаш в България не е толкова популярно – запарка от пресни билки, в случая мента. С пресните листенца се процедира както при приготвянето на Мохито, измиват се и се намачкват, за да може да овкусят топлата вода, с която се заливат.

От дете обожавам чай от мента, страшно освежаващ, сгряващ и ароматен. Имаше период, когато бях на около четири годинки, когато с гордост си събирах бъдещия чай по време на летните планински разходки с дядо. Сега ментата си купувам в саксийки, хубаво е постоянно да се намира нещо толкова свежо и постоянно зелено вкъщи. Пък и свойствата на билката са доста известни – още древните римляни са смятали, че ароматът на ментата действа положително на мозъчните функции и подобрява паметта. Според народната медицина ментата е подходяща за лечение на безсъние, депресии, мигрена и простуди. За още многото ѝ приложения може да прочетете ей тук.

Нека да се върна на чая (или запарката) от мента. За приготвянето му са необходими само няколко стръка свежа мента, гореща вода и мед. Прясна мента често може да се намери по големите хипермаркети (аз си купувах от Пикадили). За чаша чай е необходимо по 1 голямо стръкче или няколко малки. Тях измиваме добре и намачкваме, след което слагаме в чаши и заливаме с вряла вода. С лъжица натискаме ментата надолу, за да се запари добре. Може да покрием с чинийка. След няколко минути, когато чаят ни придобие чаен цвят, овкусяваме с мед или захар. Ако предпочитате чаят много горещ, по-добре е да се спрете на захар, защото медът губи свойствата си при високи температури.

Вкусът на така приготвения чай много се различава от познатия на всички, приготвен от изсушени листенца мента. Много по-мек и богат е, подарете си го през студените зимни дни :)

Макар и 5 дни след началото на Новата 2012 година – за много години, читатели и приятели на блога! :) Нека тя даде времето, което не ви е достигнало, още повече устрем, сбъднати мечти и безброй усмивки!

За мен дните около Коледа бяха изпълнени с много светлини, малко носталгия, мнооого готвене и четене. Четене на художествена литература, нещо позабравено напоследък. И беше хубаво отново да поживея в разни измислени светове :)

Но ето и малко празнични снимки от мен:

Нормално за нас – лаптопът е неизменна част от вечерята, пък била тя и празнична :)

Едва ли някой се е чудил какви играчки подхождат на елха в моето вкъщи :)

Първo посрещане на Нова година в Амстердам. На високо. Както писах някъде, небето горя около час и половина, но снимките ми не можаха да го уловят добре. Ако ви се гледа заря, вижте тази от Museumplein :)

А ето тук идва и мястото на един от десертите, които приготвих за Нова година – сладкиш с орехи и мед, по много стара рецепта от една опърпана книга на прабаба ми, споменавана и преди. Там сладкишът е наречен “медова торта“, като в съдържанието присъства “дърчин” (канела). Та какво по-хубаво за зимата, от сладкиш с аромат на мед, канела и орехи. Подобно на Коледните меденки, които приготвих преди няколко седмици (а и пожънаха голям успех сред холандците, които почерпихме).

Продукти за сладкиша с орехи, мед и канела:

1 ч. ч. пресято брашно

200 гр. захар

2 с. л. мед

половин ч. л. сода за хляб

2 яйца

1 ч. л. канела

половин ч. ч. счукани орехи

5 зрънца счукан карамфил

3 с. л. олио или лек зехтин

3 с. л. прясно мляко

Смесваме всички продукти и разбъркваме много добре, за да се получи еднородна смес. Би трябвало да е доста гъста, но все пак да може да се разлее, когато се изсипе в тава. Средно голяма правоъгълна тавичка покриваме с хартия за печене и изливаме тестото в нея, разпределяме равномерно. Печем на 200 градуса около 30 минути, или докато сладкишът изглежда достатъчно твърд и изпечен. Когато изстине, нарязваме на хапки и съхраняваме в добре затворена кутия до 4-5 дни. Сладкишът е подходящо допълнение към кафе или мляко :)

Е, добър апетит и сладка година!