Миналия уикенд за първи път от месеци си дадох истинска почивка, в полите на Родопите. Двата дни, в които почти не отворих компютър бяха изключително зареждащи, изпълнени с пресни градински плодове и зеленчуци, ядене на узрели ароматни смокини директно от дървото и дълги разходки с едно щастливо куче.

Hello, late summer lunch :)

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 8, 2015 at 3:56am PDT

От новите неща за мен беше брането на диви къпини, на които трябваше бързо да измисля интересно приложение. Някак естествено ми хрумна, че в съчетаването на аромати трябва да включа ванилия и лайм, за свежест.

Summer in my hand – a vanilla, lime and blackberry pie to be

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 9, 2015 at 2:11am PDT

Попаднах на интересни рецепти, но уморена от пътя в неделя вечер, исках да направя нещо лесно, затова и реших да пригодя рецептата за черешов пай към къпините.

Разликата беше единствено, че в плодовете добавих настъргана кора от един лайм и три супени лъжици от сока му. Украсата, вместо звездички, бяха просто ленти тесто, които не сплетох, а само кръстосах върху пая.

Резултатът се хареса на всички, като промяната, която бих направила следващия път е да намаля мъничко захарта, но с уговорката, че аз не обичам твърде сладки неща.

Къпиновият пай може да се сервира охладен и с топка ванилов сладолед и прясна мента. Добре е да го съхранявате в хладилник за не повече от 2 дни.

Напоследък често ми се случва да ескпериментирам с вкусове и аромати, вероятно заради студа навън и времето, което прекарвам работейки от къщи. Покрай организацията на едно доста нетипично събитие и още няколко по-малки проекта, все пак успявам да открадна време за готвене и приятни вечери с приятели, на по чаша домашно вино. И понеже знам каква радост предизвиква дори споменаването на мавруда, който баща ми прави, спирам тук, с обещанието нататък да отделя специална публикация за него :)

Днешната рецепта е за ароматни картофи на фурна, приготвянето на които е много лесно. Картофите бяха домашно производство, на близки семейни приятели. Вдъхновението за някакъв нестандартен аромат дойде от връзка пресен розмарин и парче джинджифил, останало след приготвянето на поредната голяма доза масала чай. Е, вероятно и пътуването ми до Берлин миналата седмица има някаква вина, но и за него мисля да пиша друг път.

Пикантните печени картофи са подходящи както за гарнитура към месо, така и да се похвапват самостоятелно или с млечен сос. Друг вариант е, ако ароматите на джинджифил, розмарин, масло и черен пипер не са ви достатъчни, да добавите хумус от нахут или пък от червена леща.

Ароматни картофи на фурна

500-750 г. стари картофи, обелени
6 (или повече) стръка пресен розмарин
5 см. корен от джинджифил
50 г. краве масло (или животинска сметана)
3-4 скилидки чесън, намачкани
прясно смлян черен пипер
сол

1. Сваряваме обелените картофи в подсолена вода, в която сме добавили и половината стръкчета розмарин, както и почистения и нарязан на филийки пресен джинджифил. Картофите трябва да съвсем сварени, когато ги махаме от котлона.

2. Загряваме фурната на 200 градуса. В намаслена тавичка нареждаме на един ред добре сварените картофи, отцедени от водата. Натискаме с вилица всеки от тях така, че да се разпука.

3. В купичка разтапяме маслото, добавяме сол и намачкания чесън. Разбъркваме добре, след което с четчица (или пръсти :)) намазваме картофите обилно от всички страни. Разпределяме останалите стръкове розмарин отгоре и печем в предварително загрятата фурна 10-15 минути.

4. Сервираме картофите топли, като може отново да ги намажем с масло непосредствено преди това.

Малко по малко украсих вкъщи – елха, лампички, висящи звезди по дръжките на гардеробите. Тази година ми е много празнично от средата на ноември. Предвиждам най-после да отделя достатъчно време за подготовка на домашни подаръци в бурканчета с вкусотии, сиропи за кафе, курабийки :)

В неделя имах неочаквано вдъхновение да издирвам интересни рецепти за зимни супи. Зарових се в готварските книги и не пропуснах да погледна какви идеи има в онази ужасно стара книга от началото на миналия век, за която вече съм споменавала покрай рецептите за пържена пъстърва с магданозен сос и медовата торта. Набелязах си няколко интересни рецепти, които малко по малко ще се появят тук.

Днешната млечна супа със зеле е типично зимна – със сезонни зеленчуци и много сгряваща. Приготвя се с малко продукти и много бързо и лесно. Млякото и маслото от оригиналната рецепта могат да се заменят съответно с ядково мляко и лек зехтин (или кокосово масло) за вегански вариант на рецептата.

Млечна супа със зеле

2 с. л. масло
1 с. л. брашно
1 бр. малка зелка
2 ч. ч. прясно мляко
сол, черен пипер

1. Измиваме и почистваме зелката и я сваряваме в подсолена вода. Отделяме 3 чаши от водата, в която е вряла и нарязваме свареното зеле.

2. Загряваме маслото и запържваме за 1-2 минути в него брашното при постоянно разбъркване. Добавяме течността, в която е вряло зелето и млякото, накрая и нарязаното зеле. Оставяме да поври няколко минути, подправяме със сол и прясно смлян черен пипер.

3. Млечната супа със зеле се консумира гореща, гарнирана с кротони и парче лимон (по желание).

Миналата събота бях поканена на рожден ден, на който рожденикът ставаше на 29 1/3 години. Заради изминалите почти два месеца от моя собствен рожден ден, почти се бях отказала да разказвам тук за него, но въпросното закъсняло празнуване ме вдъхнови. Тъй като тазгодишната ми торта не беше точно торта, а хрупкав черешов пай, споделям и рецептата, за която доста хора попитаха :)

През тези два месеца си попътувах и в България, и извън нея. Междувременно, организирахме две конференции по морето – BurgasConf и VarnaConf. Върви ми на пътувания. Около последните рождени дни все съм някъде – Холандия, Швеция, а сега Хърватска. За нея – разкази по-нататък. Не за друго, ами се надявам до края на лятото да успея да се разходя пак поне до Загреб и да разкажа още повече :)

Тази година особеното на рождения ден беше, че обещах по парче пай на всеки, с когото се видя на самата дата, а това беше в един задушен летен понеделник. Никой не обича понеделниците. Въпреки това, бяха раздадени 6 парчета (или бяха 7), а аз прекарах страхотни моменти с едни от най-близките си хора, разнасяйки парчета черешов пай из града, привличайки погледи и въпроси :)

Същинското празнуване беше няколко дни по-късно, на барбекю в любимата Банкя, със специално меню с медени ребърца и домашни бургери, за което ще разкажа друг път. Или пък авторът му ще разкаже сам, аз само ще загатна със снимка :)

Понеже на пазара все още могат да се намерят пресни череши, мисля да премина директно към рецептата, която пригодих за случая. Парче пай от череши би подхождало на всеки от зачестилите дъждовни следобеди напоследък :)

Оригиналната рецепта може да се намери тук.

Хрупкав черешов пай

За основата:
2 1/2 ч. ч. (350 г.) бяло брашно
1 ч. л. сол
2 с. л. бяла захар
1 ч. ч. (220 г.) меко краве масло, нарязано на кубчета
1/4 – 1/2 ч. ч. студена вода

За черешовата плънка:
3 1/2 чаши череши без костилки
3/4 ч. ч. (аз използвах 130 г.) бяла захар
2 с. л. нишесте (с аромат на ванилия или натурално)
щипка сол
1 с. л. лимонов сок
1 с. л. розова вода
1 с. л. ванилов екстракт
2 с. л. меко масло

За глазурата:
няколко лъжици сметана
2 с. л. бяла захар (по желание)

1. В голяма купа или кухненски робот смесете брашното, захарта, солта. Разбъркайте, докато се смесят добре и добавете маслото. Размесете добре, докато сместта стане на трохи. На тънка струйка добавяйте студената вода и размесвайте, докато се получи гладко тесто (около 60 мл. вода)

2. Разделете тестото на две равни части, оформете всяка като диск и ги увийте в найлон. Приберете ги в хладилник за около час, за да се стегне тестото.

3. Извадете от хладилника едната доза тесто и я разточете върху леко набрашнена повърхност. Ако тавата за пай, която използвате е като моята, с диаметър 23 см., тестото ви трябва да е разточено с диаметър около 30 см. Внимателно, с помощта на точилката, го прехвърлете в тавата.

4. Извадете и втората доза тесто, отново я разточете и с формичка за сладки – звезда, изрежете около 20 бр. звездички. Подредете ги върху хартия за печене, покрийте ги с найлон и ги приберете в хладилника, внимавайки да не се подвие някое ръбче. Междувременно, пуснете фурната да загрява на 205 градуса.

5. За черешовата плънка първо трябва да “обезкостите” пресните череши. След това добавете към тях захарта, нишестето, солта, лимоновия сок, ваниловия екстракт и розовата вода, след което разбъркайте внимателно. Оставете около 10 минути ароматите да се смесят, след което прехвърлете черешовата смес върху кошничката от тесто, вече сложена в тавата. Разпределете двете лъжици меко масло. Започвайки от края към средата, наредете звездите от тесто, като ръбчета на всички трябва да се докосват. С четчица намажете звездите със сметаната и поръсете със захар (аз пропуснах захарта)

6. Печете около 15 минути на 205 градуса, след което намалете на 180 градуса и печете още 25-30 минути, докато черешовата плънка забълбука, а звездите станат златисто-кафяви. Ако ръбчетата на пая започнат да прегарят, оформете пръстен от фолио около ръба на тавата.

7. След като паят е изпечен, оставете го да изстине върху решетка и сервирайте на стайна температура, гарниран с разбита сметана или ванилов сладолед.

Едни от най-вкусните неща, които някога съм приготвяла, са били с подръчни продукти – я някой останал в повече сос за паста, комбиниран с варени картофи и запечен с кашкавал, я неизползван ориз за ризото, направен на супа с поширани яйца. Не обичам да изхвърлям годна за ядене храна и ми харесва да експериментирам, което често води до интересни резултати.

Всъщност, не са малко рецептите във Sweet Things, които са се родили точно по този начин. Такава е и днешната – картофи със зелен фасул и козе сирене. Тя ми хрумна, понеже имах останали от предишния ден сварени картофи и половин буркан с домашен зелен фасул. Добавих масло, козе сирене, подправки. Прибрах за няколко минути във фурната и се получи страхотно.

Картофи със зелен фасул и козе сирене

половин консерва зелен фасул (може и бланширан замразен)

150-200 г. козе сирене – натрошено

2-3 с. л. масло

4 големи сварени картофа

2 скилидки чесън, нарязани на ситно (може и чесън на прах)

копър – сух или пресен

черен пипер

прясна мента – по желание

1. Обелваме и нарязваме на дебели около 1 сантиметър филийки варените картофи. Подреждаме ги на дъното на намаслена тавичка.

2. Върху картофите равномерно разпределяме зеления фасул, а най-отгоре – натрошеното козе сирене, копъра, черния пипер и чесъна, маслото на малки парченца.

3. Запичаме в силно загрята фурна за около 5 минути и по желание поръсваме с нарязана прясна мента (определено се вдъхнових да използвам по-често мента след успеха на салатата от цвекло), която придава много свеж аромат на ястието.

 

След като през изминалата година почти не намерих време и вдъхновение да готвя, още с началото на тази започнах с множество кулинарни експерименти, основно със свинско месо. Избирайки лесни и сравнително бързи рецепти, покрай които да мога да импровизирам, се опитвам да си възстановя изгубените през 2013-та навици за готвене.

Вярвам, че има всесилни храни и напитки – такива, които и в най-тежки моменти могат да са ни своеобразно спасение – понякога физическо, понякога просто за изгубеното добро настроение. За мен тези магически неща са хималайският чай и шкембе чорбата. За множеството лечебни свойства, особено на второто, се носят легенди по нашите географски ширини :)

Днес искам да споделя рецептата за една супа, която е много подобна на шкембе чорба – супа от джолан, наричана и джолан чорба.

Около разни семейни приятели винаги се намира прясно месо от домашни животни, с което това от магазините за жалост е несравнимо като вкус.  А понеже доста експериментирам с хранителните режими в последната половин година, в момента основно се храня с пържоли, джолани и скара. В заключение – скоро в блога ще се появи една публикация с най-любимите ми маринати за месо, както и още няколко рецепти за джолан – на фурна с кисело зеле, на фурна с гъбки и зеленчуци, с вино, джолан “с каквото има в хладилника” също :)

Супа от джолан

500 г. джолан (свински или телешки) без кост или около 700 г. с кост
2 скилидки чесън
2 ч. ч. прясно мляко
100 г. масло
2 с. л. червен пипер
10 зрънца черен пипер, сол
чесън, оцет, лют червен пипер – за поднасяне

1. Варим джолана в подсолена вода заедно със зрънцата черен пипер, за около час и половина (или докато месото се отдели от костта)

2. Нарязваме месото на много ситно, връщаме го в бульона, в който е вряло и добавяме двете цели скилидки чесън и прясното мляко. Оставяме да поври на слаб огън 15-20 минути. Междувременно разтапяме маслото и добавяме към него червения пипер.

3. Поднасяме супата гореща, гарнирана с няколко лъжици масло с червен пипер. По желание се добавя оцет с няколко скилидки скълцан чесън и лют червен пипер, както при шкембе чорба.

Ако пък месните рецепти не са по вкуса ви, но обичате топлите супи с аромат на чесън, ето една добра алтернатива – шкембе чорба за вегетарианци (с гъби кладница) :)

*Вдъновение за рецептата взех от сп. Меню