Миналия уикенд за първи път от месеци си дадох истинска почивка, в полите на Родопите. Двата дни, в които почти не отворих компютър бяха изключително зареждащи, изпълнени с пресни градински плодове и зеленчуци, ядене на узрели ароматни смокини директно от дървото и дълги разходки с едно щастливо куче.

Hello, late summer lunch :)

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 8, 2015 at 3:56am PDT

От новите неща за мен беше брането на диви къпини, на които трябваше бързо да измисля интересно приложение. Някак естествено ми хрумна, че в съчетаването на аромати трябва да включа ванилия и лайм, за свежест.

Summer in my hand – a vanilla, lime and blackberry pie to be

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 9, 2015 at 2:11am PDT

Попаднах на интересни рецепти, но уморена от пътя в неделя вечер, исках да направя нещо лесно, затова и реших да пригодя рецептата за черешов пай към къпините.

Разликата беше единствено, че в плодовете добавих настъргана кора от един лайм и три супени лъжици от сока му. Украсата, вместо звездички, бяха просто ленти тесто, които не сплетох, а само кръстосах върху пая.

Резултатът се хареса на всички, като промяната, която бих направила следващия път е да намаля мъничко захарта, но с уговорката, че аз не обичам твърде сладки неща.

Къпиновият пай може да се сервира охладен и с топка ванилов сладолед и прясна мента. Добре е да го съхранявате в хладилник за не повече от 2 дни.

В началото на тази седмица си приготвих нещо, което със сигурност исках да публикувам в Sweet Things. Звучи странно – печени банани с канела и сироп от агаве. Най-вече, защото агавето (наричано още “медена вода”) все още не е много популярно в България, особено сред хората, които подминават щандовете с биологични и диетични храни.

Случиха се доста промени в тази седмица и публукуването на рецептата се забави. За промените може би ще разкажа скоро, та те са си доста големи :)

Тук е мястото, където да уточня – за тази рецепта използвах съвсем обикновени банани. Поне доколкото съм чела, има два вида банани – десертни и такива за готвене. Макар вторите да се срещат често из магазините в Холандия (и май трудно да се намират в България), те са по-неароматни. Това беше причината за следната рецепта да избера десертни банани.

Сиропът от агаве в тази рецепта замества меда, с който трядиционно може да се приготви не по-малко вкусен десерт. Предимствата на сиропа са, че е доста по-течен, а и термичната обработка не е противопоказна. Има специфичен аромат, който само допълва този на банана, ванилията и канелата.

Печени банани с канела и сироп от агаве

2 банана

3 с. л. сироп от агаве

канела за поръсване

няколко капки ванилова есенция (по желание)

ванилов сладолед (по желание)

1. Загряваме фурната на 150 градуса.

2. Застиламе тавичка с хартия за печене и подреждаме бананите. С пръст намазваме всеки от тях с ваниловата есенция. Това може и да се пропусне, но ароматът, който се получава след изпичането е прекрасен. Поливаме със сиропа от агаве, поръсваме равномерно с канелата.

3. Печем 10-15 минути в предварително загрятата фурна, най-добре с хартия или фолио отгоре.

4. Сервираме бананите топли, по желание гарнирани с ванилов сладолед.

Започне ли да застудява, любителите на чай започват да се оглеждат за интересни вкусове и аромати. Тъй като зимата все още не е тук, прииска ми се да представя рецептата за сладолед с вкус на хималайски чай. И е зимно, и не съвсем. Пък и ако сте като мен, може би не се отказвате от любимия сладолед и когато навън побелее, а ние се радваме на топлото вкъщи.

Преди много време публикувах рецептата за масала (или хималайски) чай, по начина, по който аз го приготвям. Има и по-лесно варианти да овкусите настоящия сладолед – готови пликчета с ароматните подправки. В Холандия се намират няколко вида, предполагам и в България има. Ако пък не можете да намерите пакетиран във филтърчета хималайски чай, направете по рецептата от блога микс от подправки, който вкарайте в готово филтърче или използвайте плат.

Рецептата за сладоледa с вкус на хималайски чай намерих в прекрасния кулинарен блог на Nutmeg Nanny. Отбийте се, ако все още не сте попадали там.

Първата си доза сладолед приготвих с половината от продуктите и без машина за сладолед. Просто на всеки половин час след прибирането на сладоледената смес във фризера я изваждаме и разбъркваме добре, за да не се получат кристали.

Сладолед с вкус на хималайски чай

1 чаша пълномаслена течна сметана (неподсладена)

половин чаша прясно мляко

2 големи жълтъка

5 с. л. захар

3 пликчета чай (може да са и с различен аромат)

1. В съд с дебело дъно загряваме сметаната и прясното мляко до точката на завиране, изключваме и потапяме филтърчетата чай вътре, за да пуснат аромата си. Оставяме така за около 40 минути, след което изцеждаме пликчетата и изхвърляме.
2. Смесваме разбитите жълтъци със захарта и оставяме настрани. Отново загряваме млечната смес, отделяме половината от нея и на тънка струйка я смесваме с жълтъците, докато разбъркваме постоянно.
3. Добавяме новата жълтъчена смес към врящите сметана и мляко, намаляме котлона и при постоянно разбъркване варим около 5 минути, сместта трябва да се сгъсти.
4. Прецеждаме сместта в купа, подходяща за фризер, охлаждаме в друга купа със студена вода (и лед), след което прибираме във фризера.
5. Както споменах по-горе, на 30 минути изваждаме сладоледа и разбъркваме добре. Тъй като количеството не е голямо, цялостното му замръзване не отнема много време.

И едно извинение от моя страна – нямах лъжица, подходяща за сладолед… та затова формите не са особено оформени. Ама пък колко е вкусен… :)

Забелязвам, че през изминалите дни най-посещаваните рецепти в блога са тези за сладка. Явно любителите на домашно приготвена зимнина са се развихрили :)

Истината е, че макар почти да нямам време, много ми се готви. Затова успях да открадна няколко часа от последния уикенд, за да приготвя сладко от нектарини с лавандула и ванилия. Идеята за плодово сладко с аромат на лавандула се появи преди време, докато си похвапвахме  крем брюле с лавандула. Вариантите бяха да е или от круши, или от праскови. Аз имах само ароматни нектарини, та реших да използвам тях. И докато вреше сладкото, ми хрумна да добавя аромат и на ванилия – винаги съм харесвала комбинацията между нея и лавандулата. Получи се цял буркан от нещото, с примамлив аромат на бонбони и лято :)

Сладко от нектарини с лавандула и ванилия

750 гр. нектарини

3/4 ч. ч. захар

1.5 с. л. лимонов сок

1.5 с. л. сух лавандулов цвят

1 см. шушулка ванилия

1/4 ч. ч. вода

1. Нектарините (или прасковите) се измиват и всяка от тях се потапя за около минута във вряща вода. Така се обелват много лесно. След това се нарязват на мънички кубчета, които посипваме със захарта, разбъркваме и оставяме да престоят около половин час.

2. Загряваме водата и попарваме лавандуловия цвят. Оставяме да престои настрана.

3. В тенжерка с дебело дъно изсипваме нектарините със захар и оставяме да заврят на слаб огън. Прецеждаме водата от лавандуловия цвят и я добавяме към врящото сладко заедно с лимоновия сок. Отрязваме около сантиметър от ванилова шушулка, разполовяваме я, и също я слагаме да ври при нектарините.

4. С дървена лъжица разбъркваме врящото сладко от време на време, докато се сгъсти. Аз прецених на око кога е готово, но иначе може да пробвате и с изпитаната техника със студена чиния.

5. Тъй като количеството готово сладко не е голямо, просто го преместих в един буркан и го прибрах в хладилника, с идеята да се изяде за максимум седмица. Ако предпочитате сладкото да е в запечатани бурканчета и да трае по-дълго  – докато все още е горещо, може да го прехвърлите в сухи бурканчета с винт и да затворите плътно.

Дали и при вас, както при мен, е ред на някой лек десерт? След толкова много готвене и вкусотии по изминалите празници (и последвалите ги именни дни), наистина предпочитам да хапвам леки неща – супи, салати, кисело мляко. Разбира се, по цял ден пия чай, като тези дни ще спомена за 2 интересни открития по темата. Планирала съм по-нататък и специален чаен блог да направя, но да видим кога ще е.

Основната съставка в днешната рецепта е киселото мляко – но леко подсладено и с нежен ванилов аромат. В Холандия се купува готово, но тъй като не знам има ли в България – може да си го направите, като към 300 гр. кисело мляко добавите една чаена лъжичка ванилова есенция или едно прахче ванилия и 2 с. л. пудра захар. На вид десертът много напомня на ягодовия чийзкейк, рецептата за който публикувах в началото на миналото лято (пак след празници). Но пък със сигурност е много по-лесен за приготвяне, а необходимото време е не повече от 10 минути.

Продукти:

300 гр. кисело мляко (с аромат на ванилия)

5 бисквити с аромат на масло

6 с. л. пюре от ябълки (може да се направи, като се смелят ябълки от компот)

1 ч. л. канела

Продуктите по-горе са достатъчни за приготвянето на 2 големи десерта. За целта взимаме 2 стъклени чаши и на дъната им (като внимаваме да не изцапаме ръбовете на чашата) слагаме по 3 лъжици ябълково пюре. Поръсваме с малко канела. В здрава торбичка поставяме бисквитите и ги натрошаваме, минавайки с точилка отгоре. Разпределяме праха им в двете чаши. Най-отгоре слагаме киселото мляко, което по желание сме направили ванилово. Отново поръсваме с канела.

Този лек и лесен десерт би се харесал на почитателите на пловоди кисели млека, както и на тези, на които е допаднало желираното ми кисело мляко с аромат на кардамон :)

След много обещания, както и рецептата за Флан с канела от юли, най-после дойде времето на един класически десерт – крем карамел. Той е популярен по цял свят, макар и под различни имена. Класическият крем карамел се приготвя от мляко (понякога се добавя сметана), яйца, захар, ванилия. Самата аз от много време се каня да пробвам рецептата за крем карамел с лайка от блога на Йоана, но единствената вариация на десерта (освен споменатия по-горе канелен флан), която съм приготвяла до момента е с кокосова сметана. Вкусът беше много приятен, но кремчето дойде малко тежко за нашите предпочитания.

Йоана прекрасно е обяснила в своята рецепта как се приготвя карамел. В случая аз разтопих захар в тенжерка и го разлях по купичките за крем карамел. След това охладих в студена вода купичките и едва тогава разлях яйчено-млечната смес за крема. За да не стане крем карамелът на шупли, яйцата трябва да са със стайна температура, а млякото топло. Продуктите ми са за 6-7 купички.

Продукти:

500 мл. прясно мляко (или 450 мл. мляко и 50 мл. сметана)

4 яйца

150 гр. захар

3 ч. л. ванилова есенция или семенцата от 1 шушулка

Първо разбиваме добре яйцата, към които прибавяме затопленото мляко с разтворени в него 90 гр. от захарта и ваниловата есенция. В купичките/тавата, в които ще печем крема карамелизираме останалата захар (или правим карамел в тенджерка и го разпределяме – захарта + 2 с. л. вода слагаме на котлона и без да разбъркваме, чакаме да се получи леко златист цвят). Охлаждаме карамела и използвайки малка цедка разпределяме млечно-яйчената смес в купичките. Печем във фурна на водна баня, за около час на 160 градуса. Охлаждаме на стайна температура и след това съхраняваме в хладилник.

Както споменах в рецептата за браунита без орехи, имах повод да направя много вкусотии наведнъж миналата седмица. Естествено беше да има нещо подобно на шоколадови бонбони, а най-лесният вариант за домашни ми се видяха трюфелите. И то шоколадови трюфели с 3 различни аромата – на кафе, на мента и на ром с ванилия.

Комбинацията между шоколад и кафе и шоколад и ром е класическа, а за бонбоните с дъх на мента се вдъхнових от рецептата за шоколадови трюфели с мента на Йоана и от онези меки шоколадови квадратчета с ментов пълнеж – After Eight.

Заради многото хора, които трябваше да бъдат почерпени, удвоих количеството шоколад и сметана от базисната рецепта за трюфели на Йоана, и вместо само черен шоколад, използвах част млечен. Макар и фен на тъмните шоколади, установявам, че често хората предпочитат по-мекия вкус на млечните.

Продукти:

200 гр. черен шоколад

100 гр. фин млечен шоколад

200 мл. течна сметана

неподсладено какао за овалване

есенции по избор

Всичкият шоколад се натрошава на малки парченца и се слага в голяма купа. Сметаната се загрява до завиране на средно силен огън, след което се изсипва директно при шоколада. Започва търпеливо и внимателно разбъркване с дървена лъжица, докато шоколадът съвсем се разтопи и се получи гладък ганаш. Разделяме сместта в 3 купички (ако искаме повече аромати – съответно повече купички) и към всяка една добавяме по няколко капки от желаната есенция. В трюфелите с дъх на кафе – малко ликьор Калуа и инстантно кафе, в ментовите – ментова есенция, в тези с ром – няколко капки есенция ром и няколко капки ванилия. Разбъркваме добре и оставяме на стайна температура. Когато купичките и сместта в тях са съвсем охладени, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме за 1 вечер в хладилника. Самите трюфели оформяме с малка лъжичка – загребвайки от сместта, правейки в длани топче и овалвайки го в какаото. Може да сложим на всеки трюфел по една бонбонена кошничка и да подредим в кутия. В този си вариант ръчно направените бонбони стават изключително подходящ подарък за ценители, а всеки трюфел ще е с изненадващ вкус :)

За снимките отново благодаря на Росен, а пък онлайн сладкарски есенции могат да бъдат намерени в магазина на Ginger Cookies.