Супа от коприва с поширани яйца

Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)

От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.

COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.

От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.

Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.

За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)

От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.

Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.

patience gray books

Малко по малко се сдобих с част от книгите ѝ (Honey from a Weed: Fasting and Feasting in Tuscany, Catalonia, the Cyclades and Apulia, Plats Du Jour, or Foreign Food, The Centaur’s Kitchen) и все не стигах до тях – до приготвяне на някои от рецептите или съсредоточеното им прочитане и анализ. Допреди няколко седмици, когато светът се забави :)

С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)

Супа от коприва с поширани яйца

Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).

nettle

Ще ви трябват:

2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина
1 голяма глава лук, нарязана на кубчета
3 средно големи картофа, нарязани на кубчета
2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат
3-4 с. л. прясно мляко или сметана

400 г. кисело мляко
4 с. л. натрошено сирене

2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва
6-8 кокоши яйца
сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание)
пресен чесън, магданоз (по желание)


1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.

2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите са меки. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.

3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.

4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.

Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.

Бъдете здрави и утре очаквайте и рецептата за една торта с коприва, лимон и лавандула :)

Яна

Супа от целина с карамелизирани ябълки

Равносметките от първите (почти) два месеца от годината са, че редувам готвенето на няколко неща наведнъж, когато успея да открадна малко време, с тестването на най-разнообразни кухни през останалото време. В най-натоварените дни Wok to Walk идва на помощ, a особено хубава беше изненадата, че благодарение на foodpanda напоследък мога да поръчвам от няколко любими заведния като Boom! Burgers, M EAT и Щастливеца. Но темата за поръчка на храна е нещо, за което ще споделя мисли съвсем скоро, покрай страничен мой проект :)

Вероятно и преди съм споменавала в блога, но предпочитам да готвя със сезонни плодове и зеленчуци. Целината, старите картофи и празът определено са залегнали в представите ми като такива за зимата, когато изборът съвсем не е голям. След като вече писах за страхотните картофи на фурна с розмарин и джинджифил, днес е ред на една много вкусна супа от целина с карамелизирани ябълки, на която попаднах, опитвайки се да намеря интересна рецепта за глава целина. Ако пък ви се намира само връзка праз, предложенията ми са ето тук :)

супа от целина с карамелизирани ябълки

Супа от целина с карамелизирани ябълки


1 средна на големина глава целина (или 2 малки)
7 ч. ч. зеленчуков или пилешки бульон
2 бр. дафинов лист
2 стръка праз, нарязани на тънки колелца
2 стръка прясна целина (или 1 с. л. сушена)
2 скилидки чесън, намачкани
3 с. л. краве масло (1 с. л. оставяме настрани, за карамелизирани ябълки)
1 ч. л. сушена мащерка
100 мл. сметана
2 ябълки
1 с. л. кафява захар
черен пипер, сол

1. В голям съд, за предпочитане с дебело дъно, загряваме 2 лъжици от маслото и за 4-5 минути сотираме вече нарязания праз. Добавяме намачкания чесън и прясната целина, накълцана. Разбъркваме и оставяме така за още 1-2 минути.

2. Добавяме кубчетата целина и разбъркваме. Оставяме така около 2 минути, след което добавяме бульона, мащерката, дафиновия лист, щипка сол и прясно смлян черен пипер. След като супата заври, намаляме котлона и оставяме да къкри около 30 минути, докато целината омекне.

3. Махаме от котлона, оставяме да изстине малко, отстраняваме дафиновия лист, след което пасираме. Връщаме на котлона, добавяме сметаната и оставяме да заври отново. Добавяме още черен пипер и сол на вкус.

4. За карамелизирането на ябълките, първо ги обелваме и почистваме, след което ги нарязваме на кубчета. В тиган разтапяме останалата лъжица масло и сотираме ябълките за 3-4 минути, след което добавяме кафявата захар и разбъркваме от време на време, докато се карамелизират. По желание може да добавите прясно смлян черен пипер за повече аромат.

5. Сервираме супата топла, гарнирана с карамелизирани ябълки.

*рецептата е адаптирана от Rosemarried

Млечна супа със зеле

Малко по малко украсих вкъщи – елха, лампички, висящи звезди по дръжките на гардеробите. Тази година ми е много празнично от средата на ноември. Предвиждам най-после да отделя достатъчно време за подготовка на домашни подаръци в бурканчета с вкусотии, сиропи за кафе, курабийки :)

В неделя имах неочаквано вдъхновение да издирвам интересни рецепти за зимни супи. Зарових се в готварските книги и не пропуснах да погледна какви идеи има в онази ужасно стара книга от началото на миналия век, за която вече съм споменавала покрай рецептите за пържена пъстърва с магданозен сос и медовата торта. Набелязах си няколко интересни рецепти, които малко по малко ще се появят тук.

млечна супа със зеле

Днешната млечна супа със зеле е типично зимна – със сезонни зеленчуци и много сгряваща. Приготвя се с малко продукти и много бързо и лесно. Млякото и маслото от оригиналната рецепта могат да се заменят съответно с ядково мляко и лек зехтин (или кокосово масло) за вегански вариант на рецептата.

Млечна супа със зеле

2 с. л. масло
1 с. л. брашно
1 бр. малка зелка
2 ч. ч. прясно мляко
сол, черен пипер

1. Измиваме и почистваме зелката и я сваряваме в подсолена вода. Отделяме 3 чаши от водата, в която е вряла и нарязваме свареното зеле.

2. Загряваме маслото и запържваме за 1-2 минути в него брашното при постоянно разбъркване. Добавяме течността, в която е вряло зелето и млякото, накрая и нарязаното зеле. Оставяме да поври няколко минути, подправяме със сол и прясно смлян черен пипер.

3. Млечната супа със зеле се консумира гореща, гарнирана с кротони и парче лимон (по желание).

млечна супа със зеле

Зимна супа от джолан

След като през изминалата година почти не намерих време и вдъхновение да готвя, още с началото на тази започнах с множество кулинарни експерименти, основно със свинско месо. Избирайки лесни и сравнително бързи рецепти, покрай които да мога да импровизирам, се опитвам да си възстановя изгубените през 2013-та навици за готвене.

супа от джолан

Вярвам, че има всесилни храни и напитки – такива, които и в най-тежки моменти могат да са ни своеобразно спасение – понякога физическо, понякога просто за изгубеното добро настроение. За мен тези магически неща са хималайският чай и шкембе чорбата. За множеството лечебни свойства, особено на второто, се носят легенди по нашите географски ширини :)

Днес искам да споделя рецептата за една супа, която е много подобна на шкембе чорба – супа от джолан, наричана и джолан чорба.

Около разни семейни приятели винаги се намира прясно месо от домашни животни, с което това от магазините за жалост е несравнимо като вкус.  А понеже доста експериментирам с хранителните режими в последната половин година, в момента основно се храня с пържоли, джолани и скара. В заключение – скоро в блога ще се появи една публикация с най-любимите ми маринати за месо, както и още няколко рецепти за джолан – на фурна с кисело зеле, на фурна с гъбки и зеленчуци, с вино, джолан “с каквото има в хладилника” също :)

Супа от джолан

500 г. джолан (свински или телешки) без кост или около 700 г. с кост
2 скилидки чесън
2 ч. ч. прясно мляко
100 г. масло
2 с. л. червен пипер
10 зрънца черен пипер, сол
чесън, оцет, лют червен пипер – за поднасяне

1. Варим джолана в подсолена вода заедно със зрънцата черен пипер, за около час и половина (или докато месото се отдели от костта)

2. Нарязваме месото на много ситно, връщаме го в бульона, в който е вряло и добавяме двете цели скилидки чесън и прясното мляко. Оставяме да поври на слаб огън 15-20 минути. Междувременно разтапяме маслото и добавяме към него червения пипер.

3. Поднасяме супата гореща, гарнирана с няколко лъжици масло с червен пипер. По желание се добавя оцет с няколко скилидки скълцан чесън и лют червен пипер, както при шкембе чорба.

супа от джолан

Ако пък месните рецепти не са по вкуса ви, но обичате топлите супи с аромат на чесън, ето една добра алтернатива – шкембе чорба за вегетарианци (с гъби кладница) :)

*Вдъновение за рецептата взех от сп. Меню

 

Крем супа от карфиол и броколи с къри

Sweet Things стана на три години преди около седмица. Явно си създавам традиция около рождените дни да публикувам рецепти за супи. Когато станахме на една, разказах тук за вдъхновението си покрай Джулия Чайлд, та по този повод тогава сготвих чесновата ѝ супа. Тази година, вместо торта – рецепта за крем супа от карфиол и броколи (и няколко сирена).

В последните три години, понякога по-редовно, а понякога не, успявах да се връщам тук, за да споделям бързи и не толкова бързи рецепти. Имаше моменти, в които преглеждах календара на празниците и планирах кога и какво ще готвя, за около месец напред. После пък имаше цели месеци, в които нямах време да снимам храна или да записвам рецепти.

Поглеждам статистиките на блога – огромна част от вас все още наминават честичко тук. Съобщенията с благодарности и идеи също не спират – няма как да не съм щастлива :)

крем супа от карфиол и броколи с къри

Скоро Sweet Things ще изглежда различно – нека е изненада. Преди това, аз ще се опитам да се активизирам предколедно и да ви предложа интересни идеи за лесни сладкиши, пък и не само. Но нека всичко идва по реда си :)

Крем супа от карфиол и броколи с къри

1 голяма глава карфиол

половин (голяма) глава броколи

1 голяма глава лук

1 с. л. къри

половин чаена чаша прясно мляко

4 с. л. масло

черен пипер, сол

синьо сирене, бяло сирене, кашкавал 

1. Почистваме и нарязваме лука, карфиола и броколите на ситно. Покриваме ги с вода или пилешки бульон и варим на слаб огън, докато всички зеленчуци омекнат. Добавяме млякото.

2. След като супата заври отново, подправяме с кърито, сол на вкус, черен пипер. Добавяме маслото и махаме от котлона.

3. След като супата се похлади, пасираме. Затопляме отново и сервираме. За по-интересен вкус може да добавим едно от изброените, или произволна комбинация от тях: чеснови кротони, натрошено бяло сирене, настърган кашкавал и синьо сирене :)

Крем супа от картофи и тиквички

От няколко години често приготвям крем супа от картофи и тиквички, като във времето рецептата се изменя спрямо наличните продукти и настроението. Понякога добававям синьо сирене за аромат, а понякога наблягам на копър, прясно смлян черен пипер и чесън. Хубавото на тази супа, освен лесното й приготвяне, е възможността да се импровизира с вкуса. И нека спомена, че е изключително лека, за тези, които вече се готвят за море и плаж :)

крем супа с картофи и тиквички

На пазара има тиквички на достъпни цени, както и пресен и ароматен копър. За предпочитане е да използвате такъв, но може да го замените и със сушен. Искаше ми се да пиша и какви точно картофи са най-подходящи за крем супи, и конкретно за тази, но в България трудно може да се намери такова описание, картофите са си просто “картофи”, пресни или стари, вносни или местни. Едно от нещата, които ми липсват от Холандия – там си имат картофи за салата, картофи за пюре, картофи за готвене, а това прави картофените резултати предвидими :)

Супата лесно може да е и подходяща за вегани – маслото се заменя с растителна мазнина, а кравето мляко – със соево или оризово мляко. Тях може да намерите по рафтовете за диетични храни в по-големите магазини.

крем супа от тиквички и картофи

Крем супа от картофи и тиквички

650 г. тиквички (обелени и нарязани на кубчета)

400 г. картофи (обелени и нарязани на кубчета)

800 мл. вода

300 мл. прясно мляко

2 скилидки чесън

парче целина или 2 с. л. сушени корени за супа (морков, целина, магданоз)

1 с. л. масло

черен пипер

копър

лимон

1. В подсолената вода варим картофите на кубчета и целината за около 10 минути, след което добавяме прясното мляко и тиквичките. Оставяме да поври още 10 минути и пробваме дали картофите и тиквичките са омекнали. Ако са готови – махаме от котлона.

2. Към още врялата супа добавяме маслото и двете скилидки чесън, нарязани на ситно. Оставяме настрани да се охлади и пасираме.

3. Подправяме супата с прясно смлян черен пипер и пресен копър, ако има нужда – още сол. Сервираме с резен лимон или лимонов сок. В топлите летни дни супата може да се консумира и студена.

крем супа от тиквички и картофи

Пикантна супа с леща и джинджифил

Последните седмици бяха забързани и задъхани, както се пееше в една песен от бебешките ми години. В предишната публикация споменах за новия дом, от който гледам все още заснежената Витоша сутрин. Веднага след пренасянето имаше едно набързо организирано парти, а след това и почти толкова набързо организирана конференция.

пикантна леща по индийски

От много бързане и непостоянното мартенско време, успяхме да се поразболеем. И понеже не обичам лекарствата много-много, наблегнах на люти храни – пресен чесън и лук, големи количества от любимите мариновани люти чушлета, джинджифил във всяко ястие и много чай – хималайски и от онзи загряващия, с кардамон и пресен джинджифил.

Не успях да се разболея много, явно плодовите фрешове и смутита, както и гореизброените вкустотии успяха да ме спасят от тежкия грип. Едно от основните открития обаче беше именно днешната рецепта за пикантна леща с джинджифил. Ако сте почитатели на люти храни, кърита и по-екзотични вкусове, супата със сигурност ще ви хареса :)

Пикантна супа с леща и джинджифил

150 гр. леща (в оригиналната рецепта е използвана червена, аз имах зелена наоколо)
3 с. л. зехтин
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
половин чаена лъжичка лют червен пипер
1 с. л. къри
около половин литър доматен сок или 1 консерва домати, нарязани на ситно

1. Загряваме зехтина и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите/доматения сок. Доливаме около 1.2 л. вода.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол. Сервираме с лъжица заквасена сметана, топло.

пикантна леща по индийски

*Ето и оригиналната рецепта, която ме вдъхнови – Spiced Lentil and Ginger Soup Recipe