Преди около месец-два с изненада открих, че в Пикадили се продава левурда, известна още като див чесън. До момента я бях срещала основно из горите. Хареса ми страшно много, но редките случаи, в които я намирах в София, беше само при бабите около Женския пазар и Графа.

Левурдата е полезна за хиляди неща. Преди няколко години споделих рецептата за салата с левурда, краставици и синьо сирене. Тъй като вече не е периодът на прясната, може да се сдобиете със замразена и да я използвате за сосове, плънки и добавки към различни ястия. Ако пък и замразена нямате – следващата пролет не се колебайте да приберете няколко пакета във фризера.

Ако имате възможност да се сдобиете с домашни яйца, направете го. Напоследък преоткривам вкуса и качествата им, но по този въпрос ще пиша по-нататък, с рецепти и снимки на храна, приготвена от домашни кокоши и пъдпъдъчи яйца.

Омлет с левурда и сирене

Продукти за 2 порции:

4 -5 яйца

десетина листа левурда

около 100 г. бяло сирене

2 с. л. масло

черен пипер

домати, червен лук и каперси (по желание)

1. Разбиваме яйцата добре, добавяме 2 с. л. вода и сол. В нагорещен тиган (за палачинки) разтапяме половината масло и добавяме половината яйчена смес.

2. Измиваме и нарязваме листата левурда, намачкваме сиренето.

3. Когато омлетите са готови, в средата им слагаме половината листа от левурда и половината сирене, подреждайки ги почти от край до край. Затваряме омлета, притискаме в краищата, за да се “залепи” добре и махаме от котлона. По желание можем да декорираме с лук, каперси или цели листа левурда при сервиране. Поръсваме с прясно смлян черен пипер.

Преди повече от месец споменах, че отново съм в България, а нещата бързо се променят. Преди почти месец започнах новата си работа, малко след нея – лекциите в Нов български университет, а хиляди нови и интересни неща очакват да ги науча и приложа от всички страни.

Съвсем очаквано, време за готвене почти не остава, макар да имам много идеи за смути-закуски, кутии с храна за офиса и един интересен (и отново свързан с храна) проект.

Днес ще се спра само на споделянето на една лесна и полезна рецепта, подходяща и за вегетарианци. Основен продукт са броколите. Хубави и пресни броколи намирам трудно в България, а както можете да видите в старите ми рецепти от холандския период – там беше доста популярно. Ще съм благодарна, ако някой може да сподели къде в София се намират наистина пресни броколи :)

Днешната ми рецепта е вдъхновена от Броколите с пармезан и лимон, като малко промених продуктите – добавих чесън и масло за аромат, а прясното мляко – за сочност. Приготвянето на цялото ядене отне не повече от половин час.

Броколи с пармезан на фурна

400-450 гр. броколи (може и замразени)

50-100 гр. настърган пармезан

100 мл. прясно мляко

4-5 с. л. масло

2 скилидки чесън

1 лимон

сол, черен пипер

1. Ако броколите са замразени, размразяваме ги. Обикновено те са предварително бланширани и нямат нужда от допълнителна обработка. Ако пък броколите са пресни – измиваме ги, разделяме ги на розички и ги сваряваме в леко подсолена вода за около 7-8 минути.
2. Разпределяме розичките броколи в тавичка, добавяме маслото на резенчета равномерно върху тях. Поръсваме с предварително нарязания на много ситно чесън, доливаме прясното мляко и добавяме настъргания пармезан.

3. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 минути, или докато пармезанът се разтопи.
4. Измиваме и нарязваме на тънки филийки лимоните, след което ги подреждаме върху броколите и сервираме. Преди ядене изтискваме от сока им.

Малко поизчезнах от блога, а бях решила да пиша повече, докато съм в България. Мислех си, че този път времето вкъщи е достатъчно – цели 10 дни, няма как да не стигне, за да се развихрим в кухнята с мама. Не стигна, вижда се. Сготвихме, снимахме, а рецептите записахме на листчета, които още са някъде из неразопакования ми багаж. Скоро ще се появят като публикации тук, обещавам :) Също тържествено обещавам, че още от утре ще започна с коледните рецепти!

От много време се каня да напиша рецептата за една моя много любима супа – от праз и картофи. Още от дете я обожавам, с много кисело мляко и аромат на масло. Спомням си, че като малки се забавлявахме да гоним зрънцата черен пипер в нея. Не се сещам за по-лесна за приготвяне супа. Тя е и много полезна, за полезните качества на праза може да погледнете тук.

Е, за любителите на по-ароматни супи, все пак бих препоръчала или супата ми с моркови и топено сирене, или обичаната гъбена супа.

Картофена супа с праз

Продукти:

500 гр. картофи – нарязани на средно големи кубчета

2 големи стръка праз

1.5 л. вода

10 зрънца черен пипер

1 с. л. зехтин

сол

3 с. л. масло

кисело мляко/лимонов сок за овкусяване

Както вече споменах, това е една наистина лесна супа. В подсолената вряща вода изсипваме почистения и нарязани на едро праз, черния пипер, сол и лъжица зехтин. След няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Варим на слаб огън до готовност, изключваме котлона и пускаме маслото в супата. Разбъркваме добре и сервираме картофената супа с праз подправена според вкуса ни – с чесън, разбито кисело мляко или лимонов сок. Ябълковият оцет също е добър избор.

Вчера с рецептата за сьомга със сусам ви подсетих, че Никулден е съвсем близо. Не всеки обаче има времето да пече традиционния шаран в тесто, и често рибата на трапезата е просто пържена или панирана. И ѝ трябва гарнитура :)

Рецептата от днес е за една гарнитура, подходяща както за риба, така и за пържоли. Приготвя се изключително лесно, продуктите за нея не са никак скъпи.  Добре e да се консумира още същия ден. Вкусна е и топла, и студена, става и за вегетарианци. Пък ако се чудите за гарнитура за печени наденички, и за такова може да я използвате :)

Продукти:

500 гр. картофи

300 гр. карфиол на розички

40 мл. мляко

40 гр. масло

2 с. л. едрозърнеста горчица

сол, черен пипер

Обелваме и нарязваме картофите на млки кубчета. Варим ги в подсолена вода докато омекнат. В друга тенджерка сваряваме за 8 минути разделения на розички карфиол. В тиган загряваме маслото и млякото, добавяме горчицата. С тази смес, в голяма купа, разбъркваме добре карфиола и картофите и пюрираме/намачкваме. По желание добавяме сол и черен пипер.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.