В тези жеги сещате ли се честичко за студена и свежа лимонада? Или може би предпочитате просто овкусена вода, идеи за каквато мисля да напиша скоро? :)

В Холандия вали, няма знаци, че е юли. Затова вчера ми се прииска да приготвя нещо наистина лятно, а именно – домашна лимонада с мента. Такава съм пила в няколко софийски заведения, но не бях приготвяла у дома. Оказа се наистина лесно, като търсейки из Интернет идеи как да я приготвя, попаднах на няколко варианта. Единият е от блога MyCookingBookBlog, за лимонов концентриран сок, който се съхранява в хладилника и се разрежда с вода. Понеже нямах толкова много лимони, пък и исках да приготвя домашна лимонада само за деня, избрах идеята, в която приготвяме захарен сироп, в който варим и няколко стръка прясна мента. Но ето и самата рецепта:

Домашна лимонада с мента

1 ч. ч. тръстикова захар + 2 ч. ч. вода

3 стръка прясна мента

4 лимона (сокът им)

5 ч. ч. студена вода

1. В тенджерка сипваме 2 ч. ч. вода, към която добавяме 1 ч. ч. захар и 2-3 измити и накъсани стръка прясна мента. Изчакваме да заври, като разбъркваме до пълното разтваряне на захарта. Оставяме да се охлади, без да остраняваме ментата.

2. Изцеждаме сока от лимоните. Аз предпочетох да оставя власинки, но ако не ви харесват, използвайте цедка. Смесваме ментовия захарен сироп с лимоновия сок, разбъркваме добре и прецеждаме.

3. Прехвърляме в парти купа с черпаче или красиво шише, допълваме с 4-5 ч. ч. студена газирана или негазирана вода, слагаме лед и украсяваме с прясна мента.

Ако пък случайно сте на някое нетопло място като мен, пробвайте Кехлибарения чай от лимон и мед или Топъл чай от свежа мента с мед :)

В началото, когато започнах да приготвям мъфини, все се чудех защо не стават достатъчно мекички и сочни, като купените. Някой ми подхвърли идеята, че такива мъфини се приготвят с портокалов сок. Във времето, след проби на различни рецепти, намерих една наистина добра – тази за мъфини с портокал и лимон, за която споменах в публикацията за любимата рецепта за мекички какаови мъфини. Тъй като вчера беше първи юни, а аз още го празнувам (така де, почти 24 години не са толкова много :)), реших да приготвя именно цитрусовите мъфини и да ги гарнирам със сметана.

Мъфините с портокал и лимон стават страшно ароматни, заради настърганите корички и сока от цитруси, които се използват. Добре е да се изядат за 1-2 дни, след това губят от мекотата си. Но пък от опит ще кажа, че рядко “доживяват” цели два дни, това наистина са едни от най-вкусните мъфини, които съм пробвала някога. Ако пък обичате още по-сочни сиропирани кексчета, силно препоръчвам да погледнете рецептата за портокалови мъфини с червени боровинки.

Мекички мъфини с портокал и лимон

Продукти:

1 портокал
половин лимон
2 яйца на стайна температура
3/4 ч. ч. захар
100 гр. разтопено масло
10 гр. бакпулвер
1 с. л. ванилова есенция
1 ч. ч. и половина брашно

1. На ситно ренде настъргваме кората от портокала и лимона, след което ги изстискваме в друга купичка.

2. В купа смесваме пресятото брашно, захарта, бакпулвера. Разбъркваме.

3. В яйчената смес добавяме ваниловата есенция и маслото. Продължаваме да разбиваме с миксер и редувайки ги, добавяме брашняната смес и сока. Започваме и завършваме с брашно.

4. В тавата за мъфини слагаме хартиени кошнички и разпределяме сместа. Количеството продукти е за 15 мъфина.

5. Печем 18-20 минути на 180 градуса, в предварително загрята фурна. Проверяваме с клечка. По желание, когато мъфините са охладени, гарнираме със сметана.

*Рецептата е взeта и леко изменена от тук – Портокалово-лимонови мъфини

Всеки път, когато попадна на рецепта за червено цвекло, се сещам за едно интервю с баба-столетница, което гледах преди доста години. Попитаха я с какво се храни, а тя отговори, че се старае всеки ден в менюто й да има включена поне една глава цвекло. Прозвуча ми като нещо магическо!
Ето тук намерих подробна информация за какво и защо всъщност е полезно червеното цвекло. На първо място, за спазващите хранителни диети – то е прекрасна диетична добавка. Може да се консумира дори от диабетици. Препоръчва се при анемия, а качествата му допринасят за подобряване на обмяната на веществата. Пролетно-лятно, аз някак тематично продължавам с рецептите за салати :)

Когато все още живеех в България, честичко си похапвахме салата от червено цвекло. Понякога просто сварено, понякога изпечено, а понякога настъргано сурово и комбинирано с моркови, лимонов сок и зехтин. Полезно и много вкусно, а аз съм съвсем склонна да се съглася с Йоана, че вареното червено цвекло има вкус на толкова любимата ми варена царевица :)
Майка ми приготвя приказно вкусна салата от цвекло с фасул, кисели краставички и още доста неща. За жалост аз нямах времето за приготвяне на толкова богата салата, което наложи да импровизирам. В хладилника се намираха 3 сварени вакуумирани глави цвекло (в Холандия ги продават основно обработени и обелени), с които приготвих гарнитурата за пилешки хапки в масло. Ето как:

Салата от червено цвекло и орехи

3 глави сварено червено цвекло

1 глава червен лук

4 кисели краставички

3 с. л. лек зехтин

2 шепи препечени орехи

оцет/ лимонов сок

сол

1. Ако цвеклото ни не е предварително сварено, варим го за около час (или докато омекне достатъчно за салата), след това го обелваме и нарязваме на кубчета. Почистваме и нарязваме червения лук и киселите краставички на ситно.
2. Подправяме нарязаните продукти със сол и оцет (или лимонов сок), а накрая добавяме и зехтина. Разбъркваме добре.
3. Разпределяме в чинии и поръсваме с леко запечените на фурна орехи.

Гледам снимки от снежна България. Студено, мразовито, затрупано? Тук дори грее слънчице от време на време, може би няма да си имаме сняг. Аз и не обичам, трябва да се кача на сноуборд в някой момент и тогава сигурно ще е различно :)
Реших да ви споделя едно прекрасно скорошно откритие – рецепта за домашно приготвен чай от лимони и мед. Да, само от лимони и пчелен мед, и гореща вода – нищо повече :)

Освен, че сезонът е тъкмо за чайче, по този начин може да намерите приложение винаги, когато ви останат неизползвани нарязани лимони. На мен лично ми се случваше често да изхвърлям някоя съвсем забравена в хладилника половинка от лимон (след съсухрянето ѝ, разбира се :)).  Аз съм от хората, които никак не обичат да изхвърлят храна, затова и (почти) не допускам да се развали. Това понякога води до измислянето на рецепти само с налични продукти. А често, както в случая с останалите великденски яйца, търся съвет от мама, и резултатите са задължително вкусни.

Днешната основа за чай от лимон и мед е много популярна в азиатските държави. Според авторката на блога, в който видях идеята, в специализирани магазини дори може да се намери готовата “смес”. Аз няколко пъти пробвах да сложа в каната с чай и няколко стръкчета мента, по примера на рецептата за чай от прясна мента с мед. Получава се много вкусно, но все пак, особено ако сте фенове на свежите и леко горчиви вкусове, насладете се на чая първо без мента.

За да си приготвите основата за чай от лимони и мед са необходими следните неща:

няколко лимона (измити и нарязани на шайби)

пчелен мед (за предпочитане течен)

буркан, който се затваря плътно

Добре измитите лимони се подсушават и нарязват на шайби, а всяка шайба се разполовява. Изсипват се в буркана, а отгоре се поливат с мед (толкова, че да се покрият). Бурканът се затваря и се прибира в хладилник. След около 1 денонощие лимоните ни вече са пуснали достатъчно от сока и аромата си, а ние можем да си приготвим вкусен чай само с няколко лъжичи от медената смес, към които добавяме топла вода.

За да поддържаме буркана с кехлибарен цвят винаги пълен, просто от време на време го допълваме с нови лимонови резени и още мед.

Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, а чайчета като това да пият само за удоволствие :)

Когато бях на 12 години, се запознах с един човек, който започна да ми обяснява за непоносимостта си към вкуса и аромата на магданоза. Явно е бил голям авторитет за мен (добре де, беше нещо като първо влюбване :)), защото от този момент нататък и аз приех твърдението за свое. Пресният магданоз беше отделян от всяко ястие или салата, където това беше възможно. Където не беше, не ядях изобщо. Съвсем безполезни се оказаха опитите на майка ми да ме убеди в полезните свойства на тази “тревичка”, както я наричах. А те наистина са много – магданозът помага за пречистването на кръвта, за подобряването на зрението, при болки в стомаха, както и за цялостния тонус. И още :)

Е, след няколко години се случи нещо забавно. Тъй като приютявах различни хора, използващи CouchSurfing, имах гост от Хърватска. Прекрасен човек, който много обичаше да опитва различни кухни. И една вечер отидохме на арменски ресторант, където аз, от цялото налично меню, попаднах на непознатата до този момент за мен салата Табуле. Идея нямах, че това нещо е направено основно от магданоз! И за да не се правя на лигла, реших да си изям салатата…

От този момент нататък установих, че не само не мразя магданоз, ами даже ми харесва :). Салатата Табуле вкъщи приготвям с малко повече домати и мента, харесва ми те да са преобладаващи. И когато ми се хапва нещо витаминозно и леко, се спирам на нея. Заради булгура е доста хранителна, освен другите си хубави качества :)

Продукти:

1 средно голяма връзка магданоз

1 голям домат (около 300 гр.)

половин краставица

няколко стръка прясна мента (може да се замени с джоджен)

50 гр. булгур

1 връзка пресен лук

сок от 1 лимон

3 с. л. зехтин

сол, черен пипер, щипка кимион, щипка канела

Измиваме булгура и го варим за около 15 минути, имайки предвид, че няколко пъти увеличава обема си. Изстудяваме го и го изцеждаме добре. Нарязваме на съвсем мънички парчета доматите, краставицата и лука, накълцваме измитите магданоз и мента. Изцеждаме лимона. Смесваме всички продукти в голяма купа, заливаме с лимоновия сок и зехтина, подправяме със сол, черен пипер, канела и кимион (последните две разбрах, че се използват съвсем наскоро, от една книга за ливанска кухня). Размесваме добре, разпределяме плътно в купички, които обръщаме в чиния. Декорираме със стръкче мента и консумираме веднага.

Добър апетит!

Тази публикация няма да е с дълъг встъпителен текст, някак съботно ми е – мързеливо :)

Вкъщи си пожелаха сочен сладкиш, който да е или с аромат на лимон, или на лайм. Вместо да направя един голям, използвах форма за малки кексчета, получиха се 12.  Рецептата отново е много лесна, бърза, пък е много подходяща за подслаждане през по-топли дни, били те и ноемврийски. За основа взех малко променено пандишпаново тесто с ванилия, а готовите кексчета напоих с лимонов сироп (от пресни плодове).

Сиропирани кексчета с лимон

55 гр. захар + щипка сол

3 яйца

80 гр. брашно + половин лъжичка бакпулвер

3 с.л. олио

1 ампула течна ванилия/2 с. л. ванилова есенция

кората от половин лимон

За сиропа:

0.5 л. вода, поне 10 супени лъжици кафява захар (спред предпочитанията за сладост), сокът от 1 лимон и корите от половин

Смесваме захарта + солта с 2-3 лъжици вода, яйцата, ванилията и разбиваме до побеляване. Добавяме олиото и брашното и разбъркваме, докато стане гладко. Разпределяме равномерно с предварително намаслени форми за мини кексчета (може и за мъфини, като преди сиропирането хартиените кошнички се махат внимателно, за да не се развали формата на кексчетата). Печем около 16-17 минути на 190 градуса.

За сиропа изсипваме половин литър вода в тенджера, добавяме лимоновият сок и корите, кафявата захар. Оставяме да поври няколко минути, докато захарта се разтвори и течността се сгъсти леко.

Охладените кексчета заливаме с горещия сироп и оставяме да престоят на студено няколко часа. След това им се наслаждаваме :)