Малко поизчезнах от блога, а бях решила да пиша повече, докато съм в България. Мислех си, че този път времето вкъщи е достатъчно – цели 10 дни, няма как да не стигне, за да се развихрим в кухнята с мама. Не стигна, вижда се. Сготвихме, снимахме, а рецептите записахме на листчета, които още са някъде из неразопакования ми багаж. Скоро ще се появят като публикации тук, обещавам :) Също тържествено обещавам, че още от утре ще започна с коледните рецепти!

От много време се каня да напиша рецептата за една моя много любима супа – от праз и картофи. Още от дете я обожавам, с много кисело мляко и аромат на масло. Спомням си, че като малки се забавлявахме да гоним зрънцата черен пипер в нея. Не се сещам за по-лесна за приготвяне супа. Тя е и много полезна, за полезните качества на праза може да погледнете тук.

Е, за любителите на по-ароматни супи, все пак бих препоръчала или супата ми с моркови и топено сирене, или обичаната гъбена супа.

Картофена супа с праз

Продукти:

500 гр. картофи – нарязани на средно големи кубчета

2 големи стръка праз

1.5 л. вода

10 зрънца черен пипер

1 с. л. зехтин

сол

3 с. л. масло

кисело мляко/лимонов сок за овкусяване

Както вече споменах, това е една наистина лесна супа. В подсолената вряща вода изсипваме почистения и нарязани на едро праз, черния пипер, сол и лъжица зехтин. След няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Варим на слаб огън до готовност, изключваме котлона и пускаме маслото в супата. Разбъркваме добре и сервираме картофената супа с праз подправена според вкуса ни – с чесън, разбито кисело мляко или лимонов сок. Ябълковият оцет също е добър избор.

Вчера с рецептата за сьомга със сусам ви подсетих, че Никулден е съвсем близо. Не всеки обаче има времето да пече традиционния шаран в тесто, и често рибата на трапезата е просто пържена или панирана. И ѝ трябва гарнитура :)

Рецептата от днес е за една гарнитура, подходяща както за риба, така и за пържоли. Приготвя се изключително лесно, продуктите за нея не са никак скъпи.  Добре e да се консумира още същия ден. Вкусна е и топла, и студена, става и за вегетарианци. Пък ако се чудите за гарнитура за печени наденички, и за такова може да я използвате :)

Продукти:

500 гр. картофи

300 гр. карфиол на розички

40 мл. мляко

40 гр. масло

2 с. л. едрозърнеста горчица

сол, черен пипер

Обелваме и нарязваме картофите на млки кубчета. Варим ги в подсолена вода докато омекнат. В друга тенджерка сваряваме за 8 минути разделения на розички карфиол. В тиган загряваме маслото и млякото, добавяме горчицата. С тази смес, в голяма купа, разбъркваме добре карфиола и картофите и пюрираме/намачкваме. По желание добавяме сол и черен пипер.

Не знам дали заглавието на този пост не е заблуждаващо, защото също както при пилешката супа, “класически” рецепти за мусака май има много. Преди време публикувах една авторска рецепта за мусака със сушени домати, но тъй като понякога не ми се намират вкъщи, готвя си и традиционната мусака от кайма и картофи – с много подправки и ненатрапчива заливка. Близка до мусаката на баба :)

Ако случайно сте от онези хора, които обикалят и по традиция опитват мусаката на различни места, като мерило за качеството на кухнята, то намерете кой да ви приготви и моята мусака :)

Мусака с кайма и картофи

Продукти:

400 гр. кайма – смес

700 гр. картофи, нарязани на средно големи кубчета

1 морков, настърган

250 гр. доматено пюре/домати от консерва

1 голяма глава лук, нарязана на малки кубчета

4 скилидки чесън, нарязани на филийки

2 с. л. олио

чубрица, босилек, сол, черен пипер, червен пипер, магданоз

За заливката:

1 кофичка кисело мляко – 400 гр.

2 яйца

щипка сода

малко сол

Така, тук за приготвянето на мусаката ще дам два варианта. Аз съм почитател на по-здравословните рецепти, но в този случай така мусаката става доста по-бавно. Ако разполагаме с нужното време (около 2 часа), в дълбока тавичка смесваме всички продукти (без тези за заливката), разбъркваме много добре, добавяме  около  1 чаена чаша вода и печем на 220 градуса, докато всички продукти са готови за консумиране. Разбъркваме често, а ако течността се изпари преди картофите да са меки, добавяме още топла вода. Когато муската е готова, покриваме равномерно с приготвената от разбитите заедно продукти за заливка. Печем още няколко минути, докато стане златиста.

Вторият вариант за приготвяне, който е по-бърз, изисква да запържим в олиото лука, каймата, чесъна и настъргания морков. Добавяме доматите и подправяме на вкус. Слагаме нарязаните картофи да врят в същата тенджера, и допълваме с вода, за да са покрити. Когато са почти готови, изсипваме сместта в дълбока тава и печем до пълна готовност. Спазваме инструкциите за заливката, описани по-горе.

И в двата случая имаме вкусна мусака, която по желание гарнираме с пресен магданоз и кисело мляко, сервираме топла.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

Gilbert was now feeling a bit frustrated at his unsuccessful attempts to make her look at him; indeed she should look at him! He had never had trouble getting a girl’s attention before. Why not do what he had done to all the other girls? A triumphant light filled his eyes. Now Miss Anne Shirley would surely pay attention to him!

A smug smile tugging on the corners of his mouth, he leaned across the aisle, tugged on one of the red braids, and hissed, “Carrots, Carrots!”

Anne of Green Gables  by L. M. Montgomery

Първата ми асоциация при споменаването на моркови е свързана с рижавите хора. А цитатът по-горе е виновен за тази посока на мислите – от най-любимата ми детска книжка е. Там главната героиня Анн смята цвета на косата си за най-голямото наказание, което може да сполети човек… Който иска повече, да прочете книжките за червенокосото момиченце, аз се връщам на рецептата с моркови :)

Преди време приготвих Ароматни морковени кейкчета, сега реших да заложа на нещо солено. Изборът на основа за супата е естествен – нещо пролетно, с витамини, леко. Както е известно, след консумацията на много моркови може да се оцветим в оранжево. Ако това не е достатъчна причина за пробвате – морковите са известни като силен антиоксидант, а и помагат за подобряване на зрението. Също така регулират обмяната на веществата и действат добре при психическа и физическа умора. Нещо, насочено конкретно към жените – морковите са изключително диетична храна, а освен всичко, изброено по-горе (което съвсем не е всичко за морковите) са полезни и за кожата, косата и ноктите :)

В априлския брой на сп. Меню вниманието ми задържа една рецепта за морковена супа с топено сирене. Реших да я променя малко, да я пригодя към любимите вкъщи вкусове, както и да я пасирам. Дадените продукти са за около 4 здравословни порции от морковената супичка.

Продукти:

300 гр. моркови – настъргани

1 малка глава лук – настърган

1 голям картоф – нарязан на малки кубчета

100 гр. топено пушено сирене

сокът от половин лимон

сол, бял пипер

1 с. л. масло

пресен чесън за гарниране

В около литър и половина вряща вода се слагат морковите, лукът, картофите и маслото. Когато зеленчуците омекнат, се добавя нарязаното на малки парченца топено сирене, като от време на време супата се разбърква, за да се стопи сиренето равномерно. Подправя се със сол и бял пипер, добавя се лимоновият сок и се оставя на слаб огън за няколко минути. Когато е готова, се охлажда и се пасира. Сервира се с нарязан на ситно пресен чесън и лимонов резен.

Пак се позабавих с писането, но покрай многото ангажименти – изпити, търсене на работа и подобни весели неща, май тези дни се храним основно със салати и разни бързи маджи, направени в гювечета. И после се оказва, че е тъмно, не могат да се направят хубави снимки… и така няма нова рецепта :)

Вчера си имахме печено пиле на грил, а като гарнитура – тахини и пресни домати (по-нататък ще споделя как приготвям този сос от сусамова паста, много любим и изключително полезен). С брат ми не можахме да изядем цялото животинче, затова реших остатъците от месото да направя на пилешка супа. Когато престои повече време и изстине, пилето на грил не е от най-вкусните неща, дори претоплено. Решихме супата да е подходяща и за пиене, т.е. важно беше да няма нито големи парчета месо (това лесно, нали обирах остатъците от пилето), нито зеленчуци на големи кубчета. Не е проблем ако имате и сурово месо, разликата е, че то се слага нарязано в студена вода, а докато започне да завира, се отделя белтък. Той се обира с решетъчна лъжица, след което се добавят и зеленчуците.

Рецепти за пилешка супа – много, много. Затова импровизирах с наличните ми продукти. Ето ги и тях:

Рецепта за пилешка супа

1.3 л. вода

около 200 гр. пилешко месо, накълцано на много ситно

1 глава лук, 1 скилидка чесън – настъргани или нарязани на много мънички парченца

2 големи картофа, настъргани

1 голям морков, също настърган

половин кофичка кисело мляко + 2 с. л. брашно

целина (ако е корен – също настъргана)

черен пипер

риган

магданоз

сол

бучица масло

В тенжера слагаме да заври водата със сол и няколко капки олио, след което добавяме наситнения лук и чесъна (по желание, но дава хубав аромат). След няколко минути изсипваме и останалите настъргани зеленчуци, оставяме да поврят похлупени на слаб огън. Ако като мен използвате месото от печено пиле – то може да се добави по-късно, след като зеленчуците са почти готови. Заедно с месото слагаме подправките, според вкуса на ядящите. По желание може да се добави и фиде. Когато продуктите уврят съвсем, което става доста бързо, на тънка струйка добавяме киселото мляко, с добре разтвореното в него брашно. Оставяме да поври 2-3 минути, след което махаме супата от котлона и добавяме нарязан пресен магданоз и бучица масло. Аз сервирах с лимонов сок и домашен пълнозърнест хляб, но може да се добави и популярната смес от оцет и чесън, спрямо предпочитанията. Така приготвената пилешка супа може да се пие или яде с лъжица, винаги достатъчно топла, че да сгрее в дни като днешния :)

Заради един доста своеволен мъдрец тези дни консумирам основно супи, крем супи. Това хич не е толкова лошо, имайки предвид ужасния студ навън и огромното удоволствие, което носи чаша или купа с топла супа, подправена и загряваща. След доста баналните комбинации от картофи, моркови, грах, целина и сметана, реших да променя традиционните ми закуска, обед и вечеря в момента, експериментирайки с нещо различно. Харесах си идеята за зеленчукова супа с бяло вино. Резултатът беше изяден за няколко часа. Родителите ми бяха на гости, а най-странното беше, че дори баща ми, който недолюбва супите поиска още :)

Крем супа от целина и картофи

350 гр. целина (корен)
1 средно голям картоф
1 средно голяма глава лук
2 с.л. масло
2 скил. чесън
80 мл. бяло вино
1 л. зеленчуков или телешки бульон
сол
бял пипер

Обелваме целината, лука и картофа и ги нарязваме на кубчета. Чесъна нарязваме на мънички парчета. В тенжера загряваме маслото, в което за няколко минути запържваме лука, целината и чесъна. Изливаме виното вътре и след още 2-3 минути добавяме картофа и бульона. Тъй като не съм почитател на фиксове, готови бульончета и т.н., почерпих опит за приготвянето на истински такъв от Йоана (рецепта за зеленчуков бульон ; рецепта за телешки бульон). Когато всичко заври бурно, намаляме и оставяме да къкри, докато зеленчуците омекнат. Изстудяваме леко, колкото блендерът или пасаторът ни да останат невредими, след което превръщаме сместта в гладка крем супа. Овкусяваме със сол и млян черен или бял пипер. Сервираме с чеснови крутони и магданоз като декорация.

За постещите, маслото може да се замени с олио, но се губи част от аромата на оригиналната рецепта.

*Рецептата е адаптирана от http://culinaryarts.about.com/