Октомври дойде и дните намаляват, а нощите стават по-хладни. Днес е от дъждовните дни, в които си припомням списъците с песни за дъжд. Като лятно дете, от малка не обичам есента. Но пък идва времето, в което можем за по-дълго да се спрем вкъщи – да готвим, да четем, да плетем. Да наваксаме с нещата, които бързото лято ни взема :)
В предишната публикация разказах за първото голямо пътуване от лятото ми – до Швеция. Днес, след голямо забавяне, е ред на Гърция.
Бях ходила на море из гръцки къпинги и преди, но за първи път стигнах до Атина. Отново имаше конференция, но и намерихме малко време за разходки и дегустация на местна храна и бира. Октоподчета на скара, много риба и сувлаки, страхотни салати и десерти открих или си припомних. Странното е, че явно съм била твърде заета да им се наслаждавам, та дори нямам техни снимки :)
Ето кратък списък на нещата, които (пре)открих и добавям в списъка за готвене :)
- разядката, приготвена от чесън и галета, която в Гърция често използват като гарнитура за риба – сос Скордаля
- гръцка салата, с мариновано в зехтин и ароматни подправки сирене
- Галактопурико, или баница с крем
- един сиропиран сладкиш, който май се прави с грис и мед (ако някой знае как се казва, моля да сподели :))
- лаврак на фурна, пълнен с лук и орехи
Но нека се върна на разказа за Атина, където определено бих постояла повече време. Може би бих ѝ отделила дори година, някой ден. Място на контрасти е – спящи в кашони хора по улиците, до луксозни бутици; история, на места замазана с графити; изоставени и миришещи на старо сгради, съвсем до скъпи таверни; и много малки улички – нещо твърде любимо :)
Нямаше как да не разгледаме Акропола, макар и набързо. Гледката към града и околностите не може да се опише, но се подгответе с удобни обувки. Тъй като бързахме да се прибираме, не успях да разгледам музея към комплекса, но ето още една причина да се върна отново :)
По тесните улички под Акропола попаднахме на страхотни малки ресторантчета с тиха жива музика, а над тях симпатични тераси с цветя. Следващия път мисля да се отбия и там, изглеждат като подходящи места за пиене на рецина :)
Имахме си местен гайд и благодарение на нея открихме едно страхотно заведение с още по-страхотно мохито. Предлагаха и хубава домашна ракия, в онези специални бутилчици с изтумбени тапи от детството. Мястото се нарича Booze Cooperativa, в централната част на града. Ако си търсите интересен бар с приятна и ненатрапчива музика – пробвайте го.
И ето тук приключвам със спомените за днес, отново трябва да тичам по задачи. Следващата стъпка от спомените за моето лято ще бъде от Румъния :)
