Мъничко неочаквано, последните ми две седмици бяха свързани с намирането на ново и уютно жилище, събиране на багаж и пренасянето в него. И това, съчетано с обичайните лекции и работа. Именно това е причината тази отдавна обещана рецепта за крем брюле с лимон и грейпфрут да се появява тук чак сега. Ще се реванширам със снимки от новото вкъщи съвсем скоро :)

Много обичам импровизации с класически десерти. Миналото лято пробвах крем брюле с лавандула, което беше много успешно. В Пинтерест съм си направила дъска, в която събирам именно идеи за такива “преправени” десерти. Преди няколко седмици пък реших да използвам малкото съботно време, за да приготвя интересен и не много труден десерт. В една от кулинарните ми книжки попаднах на прекрасно илюстрирана рецепта за лимоново крем брюле, но ми се прииска да поимпровизирам и с аромата, и с рецептата. Резултатът беше много нежен и пухкав крем, силно ухаещ на цитруси. Имайки предвид колко лесно и бързо се приготвя, силно бих го препоръчала за спешни случаи, в които ви трябват от онези най-бързи, но и интересни десерти.

Крем брюле с лимон и грейпфрут

3/4 ч. ч. захар

1 ч. ч. прясно мляко

щипка сол

половин супена лъжица настъргана лимонова кора

половин супена лъжичка настъргана кора от грейпфут

1 с. л. лимонов сок

1 с. л. ванилова есенция

1 жълтък

1 ч. ч. подсладена сметана

1. В метален съд се поставя захарта, нагрява се и се оставя леко да се карамелизира. След като се охлади, но без да се е стегнал карамелът, се добавя прясното мляко с разтворената в него сол. Оставяме да поври на слаб огън до кипване, разбърквайки. Карамелът трябва да се разтопи напълно.
2. Жълтъкът, кората от лимон и кората от грейпфрут, лимоновият сок и ванилията се разбиват. Когато млякото и карамелът се сгъстят, се добавя на тънка струйка тази смес. Оставя се на котлона и се разбърква, докато се сгъсти още.
3. Разбиваме сметаната на твърд сняг и когато охладим горната смес, я добавяме на части към сметаната, разбърквайки с шпатулка.
4. Разпределяме в купички, които покриваме с фолио и охлаждаме. Преди сервиране украсяваме с резен лимон и прясна мента.

*Рецептата е адаптирана от книжката 70 леки плодови десерта.

Преди повече от месец споменах, че отново съм в България, а нещата бързо се променят. Преди почти месец започнах новата си работа, малко след нея – лекциите в Нов български университет, а хиляди нови и интересни неща очакват да ги науча и приложа от всички страни.

Съвсем очаквано, време за готвене почти не остава, макар да имам много идеи за смути-закуски, кутии с храна за офиса и един интересен (и отново свързан с храна) проект.

Днес ще се спра само на споделянето на една лесна и полезна рецепта, подходяща и за вегетарианци. Основен продукт са броколите. Хубави и пресни броколи намирам трудно в България, а както можете да видите в старите ми рецепти от холандския период – там беше доста популярно. Ще съм благодарна, ако някой може да сподели къде в София се намират наистина пресни броколи :)

Днешната ми рецепта е вдъхновена от Броколите с пармезан и лимон, като малко промених продуктите – добавих чесън и масло за аромат, а прясното мляко – за сочност. Приготвянето на цялото ядене отне не повече от половин час.

Броколи с пармезан на фурна

400-450 гр. броколи (може и замразени)

50-100 гр. настърган пармезан

100 мл. прясно мляко

4-5 с. л. масло

2 скилидки чесън

1 лимон

сол, черен пипер

1. Ако броколите са замразени, размразяваме ги. Обикновено те са предварително бланширани и нямат нужда от допълнителна обработка. Ако пък броколите са пресни – измиваме ги, разделяме ги на розички и ги сваряваме в леко подсолена вода за около 7-8 минути.
2. Разпределяме розичките броколи в тавичка, добавяме маслото на резенчета равномерно върху тях. Поръсваме с предварително нарязания на много ситно чесън, доливаме прясното мляко и добавяме настъргания пармезан.

3. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 минути, или докато пармезанът се разтопи.
4. Измиваме и нарязваме на тънки филийки лимоните, след което ги подреждаме върху броколите и сервираме. Преди ядене изтискваме от сока им.

За последен път писах в блога преди повече от месец и половина. За това време се преместих отново от Холандия в България, почти успях да си подредя нещата (кухнята не съвсем), да си намеря нова работа, та даже да разкажа за едно от нещата, с които се занимавам и ме вдъхновяват :)

Отново поднових писането в другия си блог, където ще споделя повече за личните избори, възможности и предизвикателства, по някое време… :)

Сега да се върна на рецептата, за която искам да пиша днес.
Истината е, че една от най-често разглежданите рецепти в Sweet Things е за крем супата от целина. Днес ще пиша за втори вариант на тази супа, още по-лесен, с продукти, които почти винаги са налични. Мога да я опиша и само с три думи – вкусно, зимно и полезно.

Супа от целина и картофи

1 средно голяма глава целина

3 средно големи картофа

1 средно голяма глава лук

сол, бял (или черен) пипер

2 с. л. масло

100 мл. прясно мляко

няколко листа целина за декорация

1. Почистваме главата целина, картофите и лука, нарязваме всичко на малки кубчета и изсипваме в 1.2 л. вряща вода. Подсоляваме и варим, докато зеленчуците омекнат (около 20 минути).
2. Добавяме прясното мляко, подправките и маслото и махаме от котлона. Оставяме настрани, за да се охлади.
3. Пасираме и сервираме супата гарнирана с пресни листенца целина.

Случва ли ви се понякога, просто ей така, както си стоите, да ви се дояде нещо, което традиционно не хапвате често? На мен ми се случи тези дни – дояде ми се крем. Прерових шкафовете – имах само ванилово и шоколадово нишесте. Определено исках нещо по-богато като аромат, и тогава ми хрумна – да направя кремче, към което да добавя любимите ми зимни подправки – канела, карамфил и кардамон. Със сигурност вдъхновението идва и от многото ароматни чайове, които приготвям напоследък, съчетано с kruidnoten (нещо съвсем холандско), засипали местните супермаркети.

Няма да губя време в много приказки, рецептата е страшно лесна, а десертът – интересен и зимен. Става много ароматен, затова може сами да прецените колко точно подправки да добавите. Как се приготвя самото нишесте може да прочетете на опаковката му. Обикновено има вариант с мляко и вариант с вода, аз предпочитам млечния. Кремът става по-вкусен.

Лесен десерт – крем със зимни подправки

1 пакетче ванилово нишесте

мляко според указанията

половин чаена лъжичка смляна канела

четвърт чаена лъжичка смлян карамфил

четвърт чаена лъжичка смлян кардамон

сироп от червена боровинка (по желание)

1. Приготвяме ваниловото нишесте според указанията на опаковката.
2. Добавяме смлените подправки и разбъркваме добре. Разпределяме кремчето в купички.
3. След като се охлади, прибираме в хладилник. По желание сервираме със сироп от червени боровинки (аз използвах такъв от Икеа)

В началото на тази седмица си приготвих нещо, което със сигурност исках да публикувам в Sweet Things. Звучи странно – печени банани с канела и сироп от агаве. Най-вече, защото агавето (наричано още “медена вода”) все още не е много популярно в България, особено сред хората, които подминават щандовете с биологични и диетични храни.

Случиха се доста промени в тази седмица и публукуването на рецептата се забави. За промените може би ще разкажа скоро, та те са си доста големи :)

Тук е мястото, където да уточня – за тази рецепта използвах съвсем обикновени банани. Поне доколкото съм чела, има два вида банани – десертни и такива за готвене. Макар вторите да се срещат често из магазините в Холандия (и май трудно да се намират в България), те са по-неароматни. Това беше причината за следната рецепта да избера десертни банани.

Сиропът от агаве в тази рецепта замества меда, с който трядиционно може да се приготви не по-малко вкусен десерт. Предимствата на сиропа са, че е доста по-течен, а и термичната обработка не е противопоказна. Има специфичен аромат, който само допълва този на банана, ванилията и канелата.

Печени банани с канела и сироп от агаве

2 банана

3 с. л. сироп от агаве

канела за поръсване

няколко капки ванилова есенция (по желание)

ванилов сладолед (по желание)

1. Загряваме фурната на 150 градуса.

2. Застиламе тавичка с хартия за печене и подреждаме бананите. С пръст намазваме всеки от тях с ваниловата есенция. Това може и да се пропусне, но ароматът, който се получава след изпичането е прекрасен. Поливаме със сиропа от агаве, поръсваме равномерно с канелата.

3. Печем 10-15 минути в предварително загрятата фурна, най-добре с хартия или фолио отгоре.

4. Сервираме бананите топли, по желание гарнирани с ванилов сладолед.

Днес, след дълго отсъствие, ще ви говоря за чай – чай с джинджифил и кардамон. А ето и защо ме нямаше, как избрах тази рецепта измежду още десетина, които ми се иска да споделя с вас и какво се случва около мен (извън Sweet Things) напоследък.

Първо – бях си България за две седмици, в началото на ноември. Едната причина беше, че исках да посетя българския офис на компанията, в която работя. Втората причина – бях лектор на тазгодишния Open Fest. За лекцията там ще говоря повече в другия ми блог скоро.

Покрай многото бързане, задачи и притеснение, успях много да се разболея. Вече трета седмица се боря с един неприятен грип. Имайки предвид, че откакто живея в Холандия се разболявам единствено, когато се прибера в България, не е като да бях много подготвена да се боря с болестта. Спасението дойде от многото чайчета с мед, етерични масла и най-вече – джинджифила, който използвах за направата на няколко вида чай. Днес ще споделя за един от тях – чай с джинджифил и кардамон – изключително сгряваща и полезна напитка. По-нататък ще разкажа и за останалите вариации, една от които срещнах във Вкуснотека. Натоящата рецепта е адаптирана от тук. И само да загатна, за да задържа любопитството ви – освен за ободряване и против простуди и грип, джинджифилът е основна съставка в чайове за отслабване :)

Сгряващ чай с джинджифил и кардамон

2 ч. ч. вода

1 ч. ч. мляко

2 с. л. счукан пресен джинджифил

4 шушулки кардамон

3 ч. л. черен чай

1. Смесваме водата и млякото и ги оставяме да заврят (за предпочитане в тенджерка с двойно дъно).
2. Почистваме и счукваме около 2 с. л.  пресен джинджифилов корен (ако нямате, може и със сух).
3. Когато водата с млякото заври, добавяме черния чай, джинджифила и също счуканите шушулки кардамон.
4. Оставяме да поври на много слаб огън (иначе рискуваме да изкипи) около 5-6 минути, прецеждаме и подслаждаме с кафява захар. Консумираме джинджифиловия чай горещ.

 

Поздрави и бъдете здрави!

Яна

Започне ли да застудява, любителите на чай започват да се оглеждат за интересни вкусове и аромати. Тъй като зимата все още не е тук, прииска ми се да представя рецептата за сладолед с вкус на хималайски чай. И е зимно, и не съвсем. Пък и ако сте като мен, може би не се отказвате от любимия сладолед и когато навън побелее, а ние се радваме на топлото вкъщи.

Преди много време публикувах рецептата за масала (или хималайски) чай, по начина, по който аз го приготвям. Има и по-лесно варианти да овкусите настоящия сладолед – готови пликчета с ароматните подправки. В Холандия се намират няколко вида, предполагам и в България има. Ако пък не можете да намерите пакетиран във филтърчета хималайски чай, направете по рецептата от блога микс от подправки, който вкарайте в готово филтърче или използвайте плат.

Рецептата за сладоледa с вкус на хималайски чай намерих в прекрасния кулинарен блог на Nutmeg Nanny. Отбийте се, ако все още не сте попадали там.

Първата си доза сладолед приготвих с половината от продуктите и без машина за сладолед. Просто на всеки половин час след прибирането на сладоледената смес във фризера я изваждаме и разбъркваме добре, за да не се получат кристали.

Сладолед с вкус на хималайски чай

1 чаша пълномаслена течна сметана (неподсладена)

половин чаша прясно мляко

2 големи жълтъка

5 с. л. захар

3 пликчета чай (може да са и с различен аромат)

1. В съд с дебело дъно загряваме сметаната и прясното мляко до точката на завиране, изключваме и потапяме филтърчетата чай вътре, за да пуснат аромата си. Оставяме така за около 40 минути, след което изцеждаме пликчетата и изхвърляме.
2. Смесваме разбитите жълтъци със захарта и оставяме настрани. Отново загряваме млечната смес, отделяме половината от нея и на тънка струйка я смесваме с жълтъците, докато разбъркваме постоянно.
3. Добавяме новата жълтъчена смес към врящите сметана и мляко, намаляме котлона и при постоянно разбъркване варим около 5 минути, сместта трябва да се сгъсти.
4. Прецеждаме сместта в купа, подходяща за фризер, охлаждаме в друга купа със студена вода (и лед), след което прибираме във фризера.
5. Както споменах по-горе, на 30 минути изваждаме сладоледа и разбъркваме добре. Тъй като количеството не е голямо, цялостното му замръзване не отнема много време.

И едно извинение от моя страна – нямах лъжица, подходяща за сладолед… та затова формите не са особено оформени. Ама пък колко е вкусен… :)