Миналата събота бях поканена на рожден ден, на който рожденикът ставаше на 29 1/3 години. Заради изминалите почти два месеца от моя собствен рожден ден, почти се бях отказала да разказвам тук за него, но въпросното закъсняло празнуване ме вдъхнови. Тъй като тазгодишната ми торта не беше точно торта, а хрупкав черешов пай, споделям и рецептата, за която доста хора попитаха :)

През тези два месеца си попътувах и в България, и извън нея. Междувременно, организирахме две конференции по морето – BurgasConf и VarnaConf. Върви ми на пътувания. Около последните рождени дни все съм някъде – Холандия, Швеция, а сега Хърватска. За нея – разкази по-нататък. Не за друго, ами се надявам до края на лятото да успея да се разходя пак поне до Загреб и да разкажа още повече :)

Тази година особеното на рождения ден беше, че обещах по парче пай на всеки, с когото се видя на самата дата, а това беше в един задушен летен понеделник. Никой не обича понеделниците. Въпреки това, бяха раздадени 6 парчета (или бяха 7), а аз прекарах страхотни моменти с едни от най-близките си хора, разнасяйки парчета черешов пай из града, привличайки погледи и въпроси :)

Същинското празнуване беше няколко дни по-късно, на барбекю в любимата Банкя, със специално меню с медени ребърца и домашни бургери, за което ще разкажа друг път. Или пък авторът му ще разкаже сам, аз само ще загатна със снимка :)

Понеже на пазара все още могат да се намерят пресни череши, мисля да премина директно към рецептата, която пригодих за случая. Парче пай от череши би подхождало на всеки от зачестилите дъждовни следобеди напоследък :)

Оригиналната рецепта може да се намери тук.

Хрупкав черешов пай

За основата:
2 1/2 ч. ч. (350 г.) бяло брашно
1 ч. л. сол
2 с. л. бяла захар
1 ч. ч. (220 г.) меко краве масло, нарязано на кубчета
1/4 – 1/2 ч. ч. студена вода

За черешовата плънка:
3 1/2 чаши череши без костилки
3/4 ч. ч. (аз използвах 130 г.) бяла захар
2 с. л. нишесте (с аромат на ванилия или натурално)
щипка сол
1 с. л. лимонов сок
1 с. л. розова вода
1 с. л. ванилов екстракт
2 с. л. меко масло

За глазурата:
няколко лъжици сметана
2 с. л. бяла захар (по желание)

1. В голяма купа или кухненски робот смесете брашното, захарта, солта. Разбъркайте, докато се смесят добре и добавете маслото. Размесете добре, докато сместта стане на трохи. На тънка струйка добавяйте студената вода и размесвайте, докато се получи гладко тесто (около 60 мл. вода)

2. Разделете тестото на две равни части, оформете всяка като диск и ги увийте в найлон. Приберете ги в хладилник за около час, за да се стегне тестото.

3. Извадете от хладилника едната доза тесто и я разточете върху леко набрашнена повърхност. Ако тавата за пай, която използвате е като моята, с диаметър 23 см., тестото ви трябва да е разточено с диаметър около 30 см. Внимателно, с помощта на точилката, го прехвърлете в тавата.

4. Извадете и втората доза тесто, отново я разточете и с формичка за сладки – звезда, изрежете около 20 бр. звездички. Подредете ги върху хартия за печене, покрийте ги с найлон и ги приберете в хладилника, внимавайки да не се подвие някое ръбче. Междувременно, пуснете фурната да загрява на 205 градуса.

5. За черешовата плънка първо трябва да “обезкостите” пресните череши. След това добавете към тях захарта, нишестето, солта, лимоновия сок, ваниловия екстракт и розовата вода, след което разбъркайте внимателно. Оставете около 10 минути ароматите да се смесят, след което прехвърлете черешовата смес върху кошничката от тесто, вече сложена в тавата. Разпределете двете лъжици меко масло. Започвайки от края към средата, наредете звездите от тесто, като ръбчета на всички трябва да се докосват. С четчица намажете звездите със сметаната и поръсете със захар (аз пропуснах захарта)

6. Печете около 15 минути на 205 градуса, след което намалете на 180 градуса и печете още 25-30 минути, докато черешовата плънка забълбука, а звездите станат златисто-кафяви. Ако ръбчетата на пая започнат да прегарят, оформете пръстен от фолио около ръба на тавата.

7. След като паят е изпечен, оставете го да изстине върху решетка и сервирайте на стайна температура, гарниран с разбита сметана или ванилов сладолед.

Макар няколко рецепти да си отлежават наполовина написани като чернови в блога, все не намирам време да ги завърша. Мотивацията за това включване набързо е една прекрасна и много лесна рецепта, която си бях набелязала преди доста време – салата от моркови, овкусена с пресен джинджифил и като добавка – маково семе. Книжката, в която видях идеята препоръчвам, ако обичате да готвите с малко продукти – има страхотни рецепти.

Важно е за салатата да се използват съвсем млади моркови, за предпочитане леко сладки. Пресният джинджифил би могъл да бъде заменен със сух, но вкусът със сигурност няма да е толкова свеж. Маковото семе няма нужда от предварителна обработка, а ако харесвате вкуса му – може да удвоите или утроите количеството :)

Салата от моркови с маково семе и джинджифил

350 г. моркови  – измити и почистени

около 2.5 см. пресен корен джинджифил

1 с. л. маково семе

сок от половин лимон

2 с. л. зехтин

1 скилидка чесън (по желание)

сол, черен пипер

1. В зехтина потапяме разполовена скилидка чесън, за да придаде лек аромат. Ако нямате против чесънът да се усеща по-осезаемо, може директно да го сложите в салатата намачкан.

2. Нарязваме на малки лентички морковите. Ако имате подходящо ренде или кухненски робот, това може да стане и доста бързо, но дори на ръка не е твърде трудоемко. Настъргваме на много ситно ренде обеления и почистен пресен джинджифил.

3. Смесваме морковите, зехтина и джинджифила, разбъркваме добре и оставяме салатата да престои в хладилник за поне половин час, за да се смесят ароматите.

4. Овкусяваме с черен пипер, лимонов сок и сол, добавяме маковото семе и разбъркваме добре, преди да сервираме.

Едни от най-вкусните неща, които някога съм приготвяла, са били с подръчни продукти – я някой останал в повече сос за паста, комбиниран с варени картофи и запечен с кашкавал, я неизползван ориз за ризото, направен на супа с поширани яйца. Не обичам да изхвърлям годна за ядене храна и ми харесва да експериментирам, което често води до интересни резултати.

Всъщност, не са малко рецептите във Sweet Things, които са се родили точно по този начин. Такава е и днешната – картофи със зелен фасул и козе сирене. Тя ми хрумна, понеже имах останали от предишния ден сварени картофи и половин буркан с домашен зелен фасул. Добавих масло, козе сирене, подправки. Прибрах за няколко минути във фурната и се получи страхотно.

Картофи със зелен фасул и козе сирене

половин консерва зелен фасул (може и бланширан замразен)

150-200 г. козе сирене – натрошено

2-3 с. л. масло

4 големи сварени картофа

2 скилидки чесън, нарязани на ситно (може и чесън на прах)

копър – сух или пресен

черен пипер

прясна мента – по желание

1. Обелваме и нарязваме на дебели около 1 сантиметър филийки варените картофи. Подреждаме ги на дъното на намаслена тавичка.

2. Върху картофите равномерно разпределяме зеления фасул, а най-отгоре – натрошеното козе сирене, копъра, черния пипер и чесъна, маслото на малки парченца.

3. Запичаме в силно загрята фурна за около 5 минути и по желание поръсваме с нарязана прясна мента (определено се вдъхнових да използвам по-често мента след успеха на салатата от цвекло), която придава много свеж аромат на ястието.

 

Януари беше натоварен месец – приключване на работата по проект, планиране на няколко нови, а в непрофесионален план – няколко имени и няколко рождени дни, че и прощално парти. За първи път от доста време приготвях домашни торти – една морковена и една шоколадова, рецептите за които ще споделя съвсем скоро. Днес баче ми се иска да разкажа за едно откритие от този тежък месец – една лесна за приготвяне салата от цвекло.

Забелязах, че рецептата за салата от цвекло с орехи е една от най-посещаваните в блога. Този път обаче търсих решение на един проблем с вкуса на червеното цвекло, което или е обожавана храна, или недолюбвана, независимо от безспорните си качества.  А именно – за много хора цвеклото има твърде осезаем аромат на почва. Затова и в днешната рецепта за салата от цвекло ще дам идея как този аромат може да бъде заменен с по-свеж такъв – на прясна мента.

Салатата от червено цвекло и прясна мента може да бъде сервирана както самостоятелно, така и като гарнитура на печено свинско или агнешко месо.

Салата от червено цвекло с мента

4 средно големи глави червено цвекло

2 с. л. балсамов оцет/смокинов оцет

листенцата от 1 връзка прясна мента

2 с. л. лек зехтин

сол, черен пипер

1. Сваряваме червеното цвекло без да го белим. Аз го варя малко по-малко от час, защото предпочитам да не е съвсем меко, но това е въпрос на вкус. За по-големи глави цвекло времето за варене може да достигне и 2 часа.
Обелваме го и го нарязваме на кубчета.

2. Към нарязаното цвекло добавяме оцета, зехтина, половината от ментата, нарязана на ситно, черен пипер и сол на вкус. Разбъркваме добре и прибираме за около час в хладилник.

3. Сервираме салатата студена, като добавяме и останалата мента, отново нарязана на ситно.

Като почитател на камините, топлото и снега основно по коледните картички, трябва да призная, че тази година се изненадах от себе си. Харесва ми да поглеждам през прозореца към близките, леко отрупани със снежец клони, а вчера като ентусиазирано дете търсих неотъпкани местенца по тротоарите, че да оставя отпечатъци :)

И след като вече можем да говорим за истинска зима, има няколко плода, които винаги съм свързвала с нея – снежната и студена, от времето, когато доста стоях вкъщи, похапвах цитруси и оставях коричките или на камината, или на старата печка с дърва. Стаята започваше да ухае на тях, а другото забавление беше да се набучат няколко десетки карамфилчета в мандарина или портокал. Все аромати на зима, скъпи като този на зимни улици и комини :)

Розовият грейпфрут обаче пази едно специално място в сърцето ми – сокът, ароматът, времето, което прекарвам да го почистя, винаги в размисли. В тийнеджърските ми представи беше включен в списъка на най-желани подаръци и неща, които винаги оправят настроението :)

Днес най-после реших да го пробвам и в салата, комбиниран с още няколко любими неща като авокадо, рукола и спанак. И всичко това в компанията на Grapefruit Мoon. Резултатът е една страхотна на вкус и много свежа салата.

Салата от авокадо и грейпфрут

2 големи розови грейпфрута

2 бр. добре узряло авокадо

4-5 шепи рукола (и спанак)

сок от половин портокал и сок от половин лимон

2-3 с. л. зехтин

сол, черен пипер

1. Грейпфрутите се почистват от кората и люспите на всяко отделно парченце. Авокадото се обелва и нарязва на средно големи парчета. Смесваме ги в голяма купа, за да е лесно разбъркването.

2. Соковете от лимон и портокал (може да се заменят със светъл балсамов оцет) се смесват и с готовия дресинг се овкусяват авокадото и грейпфрута. Добавят се сол на вкус и прясно смлян черен пипер. Накрая се добавя зехтина.

3. Салатата се сервира веднага, като се гарнира с руколата (+ спанак) и се разбърква преди консумация.

Ако и вие сте фенове на грейпфрута, може би предложението за домашни шоколадови бонбони с аромат на грейпфрут  също ще ви допадне :)

След като през изминалата година почти не намерих време и вдъхновение да готвя, още с началото на тази започнах с множество кулинарни експерименти, основно със свинско месо. Избирайки лесни и сравнително бързи рецепти, покрай които да мога да импровизирам, се опитвам да си възстановя изгубените през 2013-та навици за готвене.

Вярвам, че има всесилни храни и напитки – такива, които и в най-тежки моменти могат да са ни своеобразно спасение – понякога физическо, понякога просто за изгубеното добро настроение. За мен тези магически неща са хималайският чай и шкембе чорбата. За множеството лечебни свойства, особено на второто, се носят легенди по нашите географски ширини :)

Днес искам да споделя рецептата за една супа, която е много подобна на шкембе чорба – супа от джолан, наричана и джолан чорба.

Около разни семейни приятели винаги се намира прясно месо от домашни животни, с което това от магазините за жалост е несравнимо като вкус.  А понеже доста експериментирам с хранителните режими в последната половин година, в момента основно се храня с пържоли, джолани и скара. В заключение – скоро в блога ще се появи една публикация с най-любимите ми маринати за месо, както и още няколко рецепти за джолан – на фурна с кисело зеле, на фурна с гъбки и зеленчуци, с вино, джолан “с каквото има в хладилника” също :)

Супа от джолан

500 г. джолан (свински или телешки) без кост или около 700 г. с кост
2 скилидки чесън
2 ч. ч. прясно мляко
100 г. масло
2 с. л. червен пипер
10 зрънца черен пипер, сол
чесън, оцет, лют червен пипер – за поднасяне

1. Варим джолана в подсолена вода заедно със зрънцата черен пипер, за около час и половина (или докато месото се отдели от костта)

2. Нарязваме месото на много ситно, връщаме го в бульона, в който е вряло и добавяме двете цели скилидки чесън и прясното мляко. Оставяме да поври на слаб огън 15-20 минути. Междувременно разтапяме маслото и добавяме към него червения пипер.

3. Поднасяме супата гореща, гарнирана с няколко лъжици масло с червен пипер. По желание се добавя оцет с няколко скилидки скълцан чесън и лют червен пипер, както при шкембе чорба.

Ако пък месните рецепти не са по вкуса ви, но обичате топлите супи с аромат на чесън, ето една добра алтернатива – шкембе чорба за вегетарианци (с гъби кладница) :)

*Вдъновение за рецептата взех от сп. Меню