Супа от коприва с поширани яйца

Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)

От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.

COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.

От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.

Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.

За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)

От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.

Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.

patience gray books

Малко по малко се сдобих с част от книгите ѝ (Honey from a Weed: Fasting and Feasting in Tuscany, Catalonia, the Cyclades and Apulia, Plats Du Jour, or Foreign Food, The Centaur’s Kitchen) и все не стигах до тях – до приготвяне на някои от рецептите или съсредоточеното им прочитане и анализ. Допреди няколко седмици, когато светът се забави :)

С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)

Супа от коприва с поширани яйца

Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).

nettle

Ще ви трябват:

2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина
1 голяма глава лук, нарязана на кубчета
3 средно големи картофа, нарязани на кубчета
2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат
3-4 с. л. прясно мляко или сметана

400 г. кисело мляко
4 с. л. натрошено сирене

2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва
6-8 кокоши яйца
сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание)
пресен чесън, магданоз (по желание)


1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.

2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите са меки. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.

3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.

4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.

Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.

Бъдете здрави и утре очаквайте и рецептата за една торта с коприва, лимон и лавандула :)

Яна

Къри от червено цвекло

“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

beetroot curry

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

curry spices

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

beetroot and coconut curry

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

За сватбите, роклите и ресторантите

Макар да съм събрала доста рецепти за публикуване, основно записвани и снимани в малкото свободни моменти през почивните дни, реших тази публикация да бъде малко по-различна. Да я посветя на сватбата и не-сватбата, които организирахме миналата година. И за допълня историята – във възможно най-лудия ни месец :)

Disclaimer: Ако сте фенове на сватбите в хотелски ресторанти, лимузините под наем, девететажните фонданови торти и безумната суета и стрес около това иначе приятно събитие, сватбата, тази публикация не е за вас. Показва лична позиция и избори, които се опитват да се противопоставят точно на това :)

Нека започна с малко предистория. Моментът с пръстена, официалното предложение и цялото суетене около това заслужават отделна публикация. А днешната мисля да е посветена на две теми, с които се сблъсках няколко пъти в последната седмица – избор на ресторант/храна и на облекло. Няколко близки приятели ме разпитваха за подробности около точно тези неща, а за да съм практична, реших да ги разпиша подробно и да изпращам линкчета.

И аз, и Дани, (вече) съпругът ми, бяхме единодушни, че не искаме типична сватба по калъп, с безумни клишета, необяснимо гадна храна и износен DJ. Всичките питки, ритания на бакърчета, “най-щастливите, най-красивите, най-обичащите се младоженци”, в комбинация с хвърляне на (често) еднократен жартиер също не ни бяха интересни. Представяхме си две събития – едното само с близки роднини и малка почерпка след това, а второто – някъде в планината, с близки приятели, хубава музика и домашна храна, приготвена от нас.

Роклите

Разбира се, бяла рокля в плана нямаше – бях решила, че искам да съм с рокли на български дизайнери, и макар Galinel да бяха в първоначалната селекция, в крайна сметка се спрях на златиста рокля от Lila Style House и дантелена зелена рокля за планинското парти от Amploa Atelier by Tia.

Златистата рокля ушихме по поръчка и пробвах в готов вариант вечерта, точно преди да заминем към Пловдив, където беше гражданският ни ритуал. Нямах време дори да отида да си я взема сама и в случай на нужда, да правим последни поправки по нея. А нужда нямаше, което до момента ме кара да се възхищавам как без проби, досадно взимане на мерки и многократни виждания, всичко се случи толкова безупречно.

golden dress yana

Обувките за такъв тип рокля не се избират лесно – аз се заредих с един чифт ниски и едни доста високи, които обух преди ритуала, свалих точно след него, и все не съм обувала отново.

Съвет: Ако си взимате дантелена рокля, в никакъв случай не се спирайте на чанта с верижка. Следва снимков материал какво се случва :)

Зелената рокля за партито в планината поръчах директно онлайн. Моделът ми пасна и нямаше нужда от поправки, макар да ми предложиха, ако имам желание да променим нещо. Материята беше великолепна, а моделът такъв, че да мога спокойно да нося роклята и занапред в официални или не толкова официални ситуации. За планината нямах вариант за високи обувки, та е важно да изберете модел, който би си паснал и с пантовки, ако се жените я в Стария град в Пловдив, я в Търново, я на някоя поляна или в родопско село.

Местата

Както споменах и по-горе, с Дани имахме желание да направим малка почерпка след ритуала в Пловдив. Защо Пловдив, след като живеем в София, а роднините са разпръснати между Германия, Стара Загора и Пловдив – практичност, някак междинно е. А също и много красиво. Избрахме обредния дом Пълдин, който от дете помня, величествено застанал в началото на Стария град. А и още преди да бяхме харесали конкретен ресторант, имах усещане, че ще е някъде наблизо и идеята ми беше да се разходим пеш до него.

След доста разпитване, препоръки и обиколки по пловдивски ресторанти, единствен добър вариант остана Ресторант Хеброс. След точно два разговора и един имейл с желания от мен, организацията от тяхна страна беше страхотна. Все още това е единственият ресторант в Пловдив, който бих препоръчала за важно събитие, с изключителна благодарност към екипа и възхищение, че правят нещата по правилния начин, когато немного хора оценяват това.

От планинското парти ни остана леко горчив вкус, та за него ще разкажа някой следващ път, защото решихме, че него ще правим всяка година, отново с най-близките си приятели, отново на някое отдалечено място из България. Събираме предложения, важно е да има ресторант/механа, в която да се развихрим и да може да настаним в околоността около сто човека :)

WordCamp Europe 2014: Food to Try in Bulgaria*

I’m sure that some of you already know that this year WordCamp Europe is coming to Sofia. As a food blogger and also one of the speakers , I’ve been asked for some food recommendations for those who are coming to Bulgaria from all around the world.

bulgarian dishes

First, I must say that Bulgarian food is just awesome! Being an enthusiastic traveler, I had the chance to try many different cuisines and still couldn’t find such a combination of tastes. Even though we share a lot of dishes with the Middle-Eastern, Russian and Greek cuisines, our local variations are so delicious, that I really hope you come to Sofia hungry.

Considering the great variety of dishes you’ll find in the local restaurants’ menus, I decided to make a list of must-tries for you. Below you can find a few tips:

  • Bulgarians typically order a soup or salad and a main course. If you’re planning a long nice dinner with friends, we recommend you to start with some dips – ljutenitsa and kyopoolou. You can try those in most traditional Bulgarian restaurants in Sofia, such as Manastirska Magernitsa.
  • Your first salad should definitely be the Shopska salad. It’s a mixture of tomatoes, cucumbers, onions, and the white cheese, which in Bulgaria is ‘The Cheese’. Everything else you might identify as cheese is either called ‘Kashkaval’ or something else. There’s also a version of the salad with meat and mushrooms, it’s called Ovcharska (Shepherd’s) salad.
  • bulgarian soups

  • There’s a special place for Shkembe chorba in the Bulgarian national cuisine. That’s the famous tripe soup. Typically we eat it with bread and lots of garlic – no appetizer or entrée. It’s a classic meal for people having strong hangover after last night’s party. The best place to try tripe soup in Sofia is Catch’A maK. Remember that name, shkembe chorba, you might need it! :)
  • Speaking of soups, September in Sofia is usually warm. After a hard WordCamp day you’ll most certainly enjoy a refreshing bowl of tarator. It’s a cold soup made of yogurt, cucumbers, walnuts, dill and (an optional) touch of garlic. I strongly recommend Catch’A maK’s tarator!
  • Also, try the bean soup in Bulgaria! Roasted beans, fried beans, anything beans – it’s very traditional and quite popular. You can usually order it together with baked sausages. Just ask for it in that nice place called Жадната Ламя (Тhe Thirsty Dragon).
  • bulgarian dishes

  • It’s the season of roasted peppers here. There is nothing better than a red pepper, stuffed with The Cheese and eggs, called ‘Peppers burek’. This meal typically lives under the appetizers menu, but you might not need a main course if you order it. It can be found in any of the Divaka restaurants.
  • When in Sofia, you should also try the stuffed peppers with mince and local spices. They’re traditionally served together with the famous Bulgarian yogurt. Again – ask for them in Divaka or any traditional restaurant offering typical Bulgarian cousine.
  • One of the favorite main dishes in Bulgaria is moussaka. The local variation of the meal is made usually with meat and potatoes and it’s often served with yogurt and fresh parsley. You can usually find it in the special lunch menus in most restaurants.
  • banitsa and peppers

  • I almost forgot about the Bulgarian banitsa! Definitely a must-try. It’s a pastry with various fillings. The banitsa with white cheese is the most traditional one and you can try it in Checkpoint Charly.
  • Remember (especially if you don’t like risks when it comes to food) – the local equivalent of burgers are kufte and kebapche. They fit well with ljutenitsa and in restaurants are usually served with no buns, so you’ll need to also order bread. One of the best places to try kufte is Made in Home.

There are plenty of good local wines, but if you need to choose one to try – go for Mavrud. And give a chance to the Bulgarian rakia – a brandy made of various fruits which is very popular in the Balkans.

I’m sure that you’ll enjoy the time spent in Sofia with new friends, trying all the delicious things you can find in this part of Europe. Also, Petya already shared a few Foursquare lists with cool places in Sofia, don’t miss them!

See you next week in Sofia and please do not hesitate to ping me on twitter, if you need some more recommendations! :)

* Макар до момента да съм писала в Sweet Things само на български, този път случаят е специален. В края на седмицата в София ще се проведе WordCamp Europe – събитие, което ще се радва на голям брой международни гости. Освен, че ще участвам като лектор, в публикацията по-горе се опитах да събера няколко препоръки за интересни местни храни. Още идеи са добре дошли! :)