Както писах преди време в рецептата за пилешка супа, и класическа рецепта за супа топчета май не съществува – само много варианти за приготвянето ѝ. Аз лично предпочитам точно супата топчета да не е бистра, а леко застроена. И да има пресен магданоз, разни други подправки… да е ароматна.
Това, което обикновено не ми харесва в супата топчета, която се предлага по заведенията е, че самите топчета не са подправени. Когато в каймата не се сложи малко ориз, подправки и лук, месото остава безвкусно. И хубавата кайма да придава на самия бульон прекрасен аромат, то често топчетата биват отделени от супата “за да не развалят вкуса”. Така поне правехме като деца ние с брат ми, когато не бяхме доволни от купешката супа топчета :)

Проверявайки в какви други варианти се предлага тази супа по света, попаднах на ей тази прекрасна рецепта за пасирани зеленчуци с топчета от кайма. Изглежда страхотно, слагам я в списъка с рецепти за приготвяне. Ако някой я направи преди мен, нека сподели резултатите, бих се радвала :)

Стига с отклоненията, ето я рецептата за супа топчета, която приготвям аз. Всичко е импровизация, а подправките са тези, които най-често използваме в супички в България (или поне в моето семейство е така).

Продукти:

250 гр. кайма смес

1 голяма глава лук

1 морков

4 средно големи картофа

2 с. л. ориз

6 с. л. брашно

5 с. л. кисело мляко

сол, чубрица, черен пипер, бял риган, целина, пресен магданоз

В голяма купа смесваме каймата, 1/3 от лука (настърган или нарязан на много ситно), измития ориз, сол, чубрица и черен пипер. Омесваме добре каймата. Оформяме малки топчета за супата и ги овалваме леко в брашно (за да са по-устойчиви). В 1.4 л. подсолена вряща вода изсипваме останалия лук и морковите, нарязани на малки кубчета. Умишлено не добавям мазнина, тъй като каймата, която използвам е смес и отделя достатъчно. След няколко минути внимателно слагаме топчетата от кайма да врят. След още няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Похлупваме и оставяме на слаб огън около 20 минути. Пробваме дали топчетата и зеленчуците са уврели. Ако да – подправяме на вкус. С останалото ни от овалването на топчетата брашно и киселото мляко правим кашичка-застройка, която на тънка струйка изсипваме в супата. Оставяме да поври още 3-4 минути, след което махаме от огъня и подправяме с пресен магданоз. Супата се консумира топла и може да изтрае в хладилника до 2-3 дни.

Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Gilbert was now feeling a bit frustrated at his unsuccessful attempts to make her look at him; indeed she should look at him! He had never had trouble getting a girl’s attention before. Why not do what he had done to all the other girls? A triumphant light filled his eyes. Now Miss Anne Shirley would surely pay attention to him!

A smug smile tugging on the corners of his mouth, he leaned across the aisle, tugged on one of the red braids, and hissed, “Carrots, Carrots!”

Anne of Green Gables  by L. M. Montgomery

Първата ми асоциация при споменаването на моркови е свързана с рижавите хора. А цитатът по-горе е виновен за тази посока на мислите – от най-любимата ми детска книжка е. Там главната героиня Анн смята цвета на косата си за най-голямото наказание, което може да сполети човек… Който иска повече, да прочете книжките за червенокосото момиченце, аз се връщам на рецептата с моркови :)

Преди време приготвих Ароматни морковени кейкчета, сега реших да заложа на нещо солено. Изборът на основа за супата е естествен – нещо пролетно, с витамини, леко. Както е известно, след консумацията на много моркови може да се оцветим в оранжево. Ако това не е достатъчна причина за пробвате – морковите са известни като силен антиоксидант, а и помагат за подобряване на зрението. Също така регулират обмяната на веществата и действат добре при психическа и физическа умора. Нещо, насочено конкретно към жените – морковите са изключително диетична храна, а освен всичко, изброено по-горе (което съвсем не е всичко за морковите) са полезни и за кожата, косата и ноктите :)

В априлския брой на сп. Меню вниманието ми задържа една рецепта за морковена супа с топено сирене. Реших да я променя малко, да я пригодя към любимите вкъщи вкусове, както и да я пасирам. Дадените продукти са за около 4 здравословни порции от морковената супичка.

Продукти:

300 гр. моркови – настъргани

1 малка глава лук – настърган

1 голям картоф – нарязан на малки кубчета

100 гр. топено пушено сирене

сокът от половин лимон

сол, бял пипер

1 с. л. масло

пресен чесън за гарниране

В около литър и половина вряща вода се слагат морковите, лукът, картофите и маслото. Когато зеленчуците омекнат, се добавя нарязаното на малки парченца топено сирене, като от време на време супата се разбърква, за да се стопи сиренето равномерно. Подправя се със сол и бял пипер, добавя се лимоновият сок и се оставя на слаб огън за няколко минути. Когато е готова, се охлажда и се пасира. Сервира се с нарязан на ситно пресен чесън и лимонов резен.

Пак се позабавих с писането, но покрай многото ангажименти – изпити, търсене на работа и подобни весели неща, май тези дни се храним основно със салати и разни бързи маджи, направени в гювечета. И после се оказва, че е тъмно, не могат да се направят хубави снимки… и така няма нова рецепта :)

Вчера си имахме печено пиле на грил, а като гарнитура – тахини и пресни домати (по-нататък ще споделя как приготвям този сос от сусамова паста, много любим и изключително полезен). С брат ми не можахме да изядем цялото животинче, затова реших остатъците от месото да направя на пилешка супа. Когато престои повече време и изстине, пилето на грил не е от най-вкусните неща, дори претоплено. Решихме супата да е подходяща и за пиене, т.е. важно беше да няма нито големи парчета месо (това лесно, нали обирах остатъците от пилето), нито зеленчуци на големи кубчета. Не е проблем ако имате и сурово месо, разликата е, че то се слага нарязано в студена вода, а докато започне да завира, се отделя белтък. Той се обира с решетъчна лъжица, след което се добавят и зеленчуците.

Рецепти за пилешка супа – много, много. Затова импровизирах с наличните ми продукти. Ето ги и тях:

Рецепта за пилешка супа

1.3 л. вода

около 200 гр. пилешко месо, накълцано на много ситно

1 глава лук, 1 скилидка чесън – настъргани или нарязани на много мънички парченца

2 големи картофа, настъргани

1 голям морков, също настърган

половин кофичка кисело мляко + 2 с. л. брашно

целина (ако е корен – също настъргана)

черен пипер

риган

магданоз

сол

бучица масло

В тенжера слагаме да заври водата със сол и няколко капки олио, след което добавяме наситнения лук и чесъна (по желание, но дава хубав аромат). След няколко минути изсипваме и останалите настъргани зеленчуци, оставяме да поврят похлупени на слаб огън. Ако като мен използвате месото от печено пиле – то може да се добави по-късно, след като зеленчуците са почти готови. Заедно с месото слагаме подправките, според вкуса на ядящите. По желание може да се добави и фиде. Когато продуктите уврят съвсем, което става доста бързо, на тънка струйка добавяме киселото мляко, с добре разтвореното в него брашно. Оставяме да поври 2-3 минути, след което махаме супата от котлона и добавяме нарязан пресен магданоз и бучица масло. Аз сервирах с лимонов сок и домашен пълнозърнест хляб, но може да се добави и популярната смес от оцет и чесън, спрямо предпочитанията. Така приготвената пилешка супа може да се пие или яде с лъжица, винаги достатъчно топла, че да сгрее в дни като днешния :)

Все някъде назад в публикациите ми съм отбелязала какъв почитател съм на супите. Имам една много, много любима рецепта за гъбена супа, която през годините съвсем пригодих така, че да се харесва вкъщи. Може би от значение са многото аромати, които включва, но без да си кривя душата ще кажа, че по-вкусна супа от гъби съм яла единствено в една хижа на Витоша, след дълъг зимен преход. Не е ясно дали решаващи бяха качествата на самата супа, или по-важни бяха умората и премръзналото ми тогава тяло :)

Рецептата изглежда малко стряскаща на пръв поглед, но резултатът наистина си заслужава. Приготвя се сравнително бързо, може да се съхранява в хладилник до 2 дни. На готовата супа много отива лимонов сок.

Супа от гъби

Продукти:

250 гр. печурки
1.2 л. вода
1 средна глава лук
парче целина (може и листа)
1 средно голям морков
400 мл. прясно мляко
2 с. л. брашно
масло
копър
магданоз
1 дафинов лист
2 скилидки чесън
сол

Във врящата вода слагаме нарязаните на филийки гъби, настърганата целина, както и нарязания на ситно лук. Добавяме дафиновия лист, посоляваме и оставяме да ври на слаб огън. Запържваме в масло настъргания морков, след което го прибавяме към врящата супа. Отново в малко масло запържваме брашното, заедно с нарязания на много ситно чесън, добавяме прясното мляко и получената смес изсипваме в супата. Оставяме да поври до готовност на продуктите, като малко преди да махнем от огъня добавяме магданоз и копър (добре е ако са пресни, но и със сухи резултатът е добър). Накрая поръсваме  и настъргано индийско орехче (малко, защото ароматът е твърде силен).

Скоро ще продължа с идеите за вкусни изпробвани супи, а сега пожелавам хубава зимна неделя и добър апетит! :)

До момента никога не бях готвила такова чудо, дори до доста скоро не обичах подобна супа, или каквото е там. И целина не обичах, и магданоз, и предпочитах застроените супи пред бистрите. Е, ето промяна във вкуса :)

Днес реших да направя телешко варено – рецепта, която включва изброените по-горе необичани до момента неща, и въреки това много любима. Особено подходяща супа за студено време, като в моето семейство я предпочитаме с добавени лимонов сок и чесън.

Намерих много рецепти за телешко варено, като разликите бяха основно в добавените в бульона зеленчуци. Рецептата на Русанка ми допадна много, като в моя вариант промених някои неща според вкусовете вкъщи. За послезните свойства на използваните продукти прочетох в BobbieCooks . В моята рецепта обаче замених олиото с масло – заради приятния аромат, който придава. Вместо млян черен пипер сложих в супата цели зрънца най-различни пиперчета – розови, бели, черни. Като за първи опит резултатът беше прекрасен  (според изялите я за отрицателно време зверове) :)

Продукти:

500 гр. чисто телешко месо на късчета

4 средно големи картофа

2 големи моркова

1 голяма глава лук

150 гр. целина

3 с.л. доматено пюре (по желание)

1 с.л. масло

половин връзка магданоз

зрънца розов, черен и бял пипер

сол

Нарязваме месото на късчета и ги слагаме във все още студената вода без нищо друго. Включваме котлона, изчакваме докато заври и с решетъчна лъжица обираме отделилия се белтък. Добавяме сол и доматеното пюре. Оставяме месото да ври около 15 минути, след което изсипваме в бульона и нарязаните на малки кубчета целина, моркови и лук, пиперчетата. След около 10 минути добавяме и картофите (нарязани на четвъртинки). Оставяме телешкото и зеленчуците да уврят съвсем, изключваме котлона и добавяме нарязания магданоз. Сервира се горещо.

Добър апетит!