Най-ранните ми детски спомени, включващи салеп са от зимите в Пловдив, дълги разходки из Стария град и мама, която ни водеше в турската сладкарница под Джумая джамия. Винаги добавяхме към малките чашки топъл салеп тъничък слой ароматна канела.

Салепът има различни лековити свойства, но това, което обожавам в него е способността му да те сгрее и усмихне, също като чаша хималайски чай. Прави се от специален вид орхидеи, но тъй като са на изчезване, износът на салеп от Турция е забранен. Макар през годините да тествах всевъзможни варианти за инстантен салеп, които пазарувах от арабските магазинчета в Амстердам или приятели ми носеха от различни краища на Турция, разликата е огромна. Хубавата новина е, ако потърсите истински салеп на прах в Истанбул, ще намерите. Доста е скъп, но пък и количествата, които се използват за направата на топъл салеп с мляко или сладолед със салеп изобщо не са големи.

След това въведение, следва и съществената част, а именно сладоледът със салеп. Често можете да видите по турските летища младежи, които разбъркват нещо с много дълги метални “лъжици” в количка, наподобяваща сладоледена. След това по атрактивен начин пълнят я фунийки, я кутийки с тъй наречения (и също така изглеждащ) “разтягащ се” сладолед.

Причината да започна да експериментирам с домашни сладоледи в последните седмици беше поканата да се включа като жури в конкурса за домашен сладолед, част от Сладоледения фестивал, организиран от Farmhopping и betahaus, който се състоя миналата събота. Беше много интересно изживяване, повече може да прочетете в блога на Sugarmouse, или Катя, с която също се запознах по време на събитието.

Но нека се върна на сладоледа със салеп. Трябва да имате предвид, че консистенцията му е много различна от тази на традиционен сладолед. Ако е дълбоко замръзнал, удачен вариант е да се реже с нож, в противен случай по-добре изчакайте да се отпусне и пробвайте да оформите с лъжица за сладолед.

Домашен сладолед със салеп

4 ч. ч. прясно мляко
1 ч. ч. бяла захар
1 ч. л. салеп
2 ч. л. ванилова есенция

1. Смесете захарта и салепа в купа. Ако използвате суха ванилия, добавете и нея.

2. Леко затоплете млякото и малко по малко, бъркайки постоянно, добавете сухата смес, като внимавате да не останат неразтворени бучици. Прибавете ваниловата есенция. Не спирайте да бъркате докато сместта заври, след което намалете котлона и варете, отново разбърквайки често, около 30-40 минути. Сместта трябва да има гъстотата на пудинг.

3. Оставете сместта да изстине напълно. Прехвърлете в контейнер с капак и оставете сладоледа във фризер за 30 минути. Извадете го и с вилица разбърквайте няколко минути. Повторете това около 4-5 пъти през 30 минути. След това оставете сладоледа за 5 часа във фризер.

Рецептата е взета от великолепния блог на Зерин Give Recipe.

Малко по малко украсих вкъщи – елха, лампички, висящи звезди по дръжките на гардеробите. Тази година ми е много празнично от средата на ноември. Предвиждам най-после да отделя достатъчно време за подготовка на домашни подаръци в бурканчета с вкусотии, сиропи за кафе, курабийки :)

В неделя имах неочаквано вдъхновение да издирвам интересни рецепти за зимни супи. Зарових се в готварските книги и не пропуснах да погледна какви идеи има в онази ужасно стара книга от началото на миналия век, за която вече съм споменавала покрай рецептите за пържена пъстърва с магданозен сос и медовата торта. Набелязах си няколко интересни рецепти, които малко по малко ще се появят тук.

Днешната млечна супа със зеле е типично зимна – със сезонни зеленчуци и много сгряваща. Приготвя се с малко продукти и много бързо и лесно. Млякото и маслото от оригиналната рецепта могат да се заменят съответно с ядково мляко и лек зехтин (или кокосово масло) за вегански вариант на рецептата.

Млечна супа със зеле

2 с. л. масло
1 с. л. брашно
1 бр. малка зелка
2 ч. ч. прясно мляко
сол, черен пипер

1. Измиваме и почистваме зелката и я сваряваме в подсолена вода. Отделяме 3 чаши от водата, в която е вряла и нарязваме свареното зеле.

2. Загряваме маслото и запържваме за 1-2 минути в него брашното при постоянно разбъркване. Добавяме течността, в която е вряло зелето и млякото, накрая и нарязаното зеле. Оставяме да поври няколко минути, подправяме със сол и прясно смлян черен пипер.

3. Млечната супа със зеле се консумира гореща, гарнирана с кротони и парче лимон (по желание).

Започне ли да застудява, любителите на чай започват да се оглеждат за интересни вкусове и аромати. Тъй като зимата все още не е тук, прииска ми се да представя рецептата за сладолед с вкус на хималайски чай. И е зимно, и не съвсем. Пък и ако сте като мен, може би не се отказвате от любимия сладолед и когато навън побелее, а ние се радваме на топлото вкъщи.

Преди много време публикувах рецептата за масала (или хималайски) чай, по начина, по който аз го приготвям. Има и по-лесно варианти да овкусите настоящия сладолед – готови пликчета с ароматните подправки. В Холандия се намират няколко вида, предполагам и в България има. Ако пък не можете да намерите пакетиран във филтърчета хималайски чай, направете по рецептата от блога микс от подправки, който вкарайте в готово филтърче или използвайте плат.

Рецептата за сладоледa с вкус на хималайски чай намерих в прекрасния кулинарен блог на Nutmeg Nanny. Отбийте се, ако все още не сте попадали там.

Първата си доза сладолед приготвих с половината от продуктите и без машина за сладолед. Просто на всеки половин час след прибирането на сладоледената смес във фризера я изваждаме и разбъркваме добре, за да не се получат кристали.

Сладолед с вкус на хималайски чай

1 чаша пълномаслена течна сметана (неподсладена)

половин чаша прясно мляко

2 големи жълтъка

5 с. л. захар

3 пликчета чай (може да са и с различен аромат)

1. В съд с дебело дъно загряваме сметаната и прясното мляко до точката на завиране, изключваме и потапяме филтърчетата чай вътре, за да пуснат аромата си. Оставяме така за около 40 минути, след което изцеждаме пликчетата и изхвърляме.
2. Смесваме разбитите жълтъци със захарта и оставяме настрани. Отново загряваме млечната смес, отделяме половината от нея и на тънка струйка я смесваме с жълтъците, докато разбъркваме постоянно.
3. Добавяме новата жълтъчена смес към врящите сметана и мляко, намаляме котлона и при постоянно разбъркване варим около 5 минути, сместта трябва да се сгъсти.
4. Прецеждаме сместта в купа, подходяща за фризер, охлаждаме в друга купа със студена вода (и лед), след което прибираме във фризера.
5. Както споменах по-горе, на 30 минути изваждаме сладоледа и разбъркваме добре. Тъй като количеството не е голямо, цялостното му замръзване не отнема много време.

И едно извинение от моя страна – нямах лъжица, подходяща за сладолед… та затова формите не са особено оформени. Ама пък колко е вкусен… :)

Вчера с рецептата за сьомга със сусам ви подсетих, че Никулден е съвсем близо. Не всеки обаче има времето да пече традиционния шаран в тесто, и често рибата на трапезата е просто пържена или панирана. И ѝ трябва гарнитура :)

Рецептата от днес е за една гарнитура, подходяща както за риба, така и за пържоли. Приготвя се изключително лесно, продуктите за нея не са никак скъпи.  Добре e да се консумира още същия ден. Вкусна е и топла, и студена, става и за вегетарианци. Пък ако се чудите за гарнитура за печени наденички, и за такова може да я използвате :)

Продукти:

500 гр. картофи

300 гр. карфиол на розички

40 мл. мляко

40 гр. масло

2 с. л. едрозърнеста горчица

сол, черен пипер

Обелваме и нарязваме картофите на млки кубчета. Варим ги в подсолена вода докато омекнат. В друга тенджерка сваряваме за 8 минути разделения на розички карфиол. В тиган загряваме маслото и млякото, добавяме горчицата. С тази смес, в голяма купа, разбъркваме добре карфиола и картофите и пюрираме/намачкваме. По желание добавяме сол и черен пипер.

След много обещания, както и рецептата за Флан с канела от юли, най-после дойде времето на един класически десерт – крем карамел. Той е популярен по цял свят, макар и под различни имена. Класическият крем карамел се приготвя от мляко (понякога се добавя сметана), яйца, захар, ванилия. Самата аз от много време се каня да пробвам рецептата за крем карамел с лайка от блога на Йоана, но единствената вариация на десерта (освен споменатия по-горе канелен флан), която съм приготвяла до момента е с кокосова сметана. Вкусът беше много приятен, но кремчето дойде малко тежко за нашите предпочитания.

Йоана прекрасно е обяснила в своята рецепта как се приготвя карамел. В случая аз разтопих захар в тенжерка и го разлях по купичките за крем карамел. След това охладих в студена вода купичките и едва тогава разлях яйчено-млечната смес за крема. За да не стане крем карамелът на шупли, яйцата трябва да са със стайна температура, а млякото топло. Продуктите ми са за 6-7 купички.

Продукти:

500 мл. прясно мляко (или 450 мл. мляко и 50 мл. сметана)

4 яйца

150 гр. захар

3 ч. л. ванилова есенция или семенцата от 1 шушулка

Първо разбиваме добре яйцата, към които прибавяме затопленото мляко с разтворени в него 90 гр. от захарта и ваниловата есенция. В купичките/тавата, в които ще печем крема карамелизираме останалата захар (или правим карамел в тенджерка и го разпределяме – захарта + 2 с. л. вода слагаме на котлона и без да разбъркваме, чакаме да се получи леко златист цвят). Охлаждаме карамела и използвайки малка цедка разпределяме млечно-яйчената смес в купичките. Печем във фурна на водна баня, за около час на 160 градуса. Охлаждаме на стайна температура и след това съхраняваме в хладилник.

Под предишната публикация, в която описвах как приготвям любимия ми жасминов зелен чай с мляко и мед, се появи прекрасен коментар с идея. Никога не се бях сещала да добавям част от ванилена шушулка в чая си, оказа се приказно. После обогатих и личната си рецепта за масала чай с парченце ванилия. И двете обожавани напитки вече ми изглеждат непълни без нейния аромат :)

В едно магазинче съвсем до вкъщи намерих много добър насипен зелен чай с цветчета жасмин. Всъщност, имаше още няколко варианта с мъничка разлика в аромата, но тях ще опитам по-нататък. Намира се на ъгъла на ул. Ангел Кънчев и ул. Неофит Рилски, а може би най-грабващо е внимателното обслужване (и качеството на продуктите, разбира се). Препоръчвам!

Ванилени шушулки  вече се продават на много места – Пикадили, Карфур, всички малки магазинчета за подправки. Важно е съхранението им – в плътно затворено пликче или шишенце, в противен случай изсъхват и стават чупливи. В повечето рецепти се използват семенцата от шушулката, като тя се разполовява и с ножче внимателно се остъргват черните бляскави неща от средата. Останалата външна част може да се използва за ароматизиране на съдържанието на някоя захарница (идея от Йоана). В моя случай и за доароматизиране на чай :)

Рецепта с всички продукти няма да пиша, защото както споменах – единствената разлика е в добавянето на парченце ванилена шушулка към жасминовия зелен чай с мляко и мед. Не използвайте синтетична ванилия, със сигурност ще е много по-натрапчиво.

Очаквам още идеи за “обогатяване” на чай :)

Едва ли има хора, които поне да не са чували за тъй наречения хималайски чай. Други вероятно са го опитвали и неизменно го свързват с Апартамента. Там един от първите аромати, които посрещат клиентите е кардамоновият. На мен от много време ми хвалеха този апартаментски хималайски чай, а когато го опитах установих, че от години си го приготвям вкъщи. Дори не помня вече къде за първи път срещнах идеята за масала чай, но бях много въодушевена от това да издирвам и пазарувам подправки в арабските магазинчета около Женския пазар. После си намерих специална голяма кутия за съхранение на ароматните покупки, която с гордост показвах на гостите си :)

Истината е, че има нещо специално в хималайския чай. Мен ме прави щастлива. Винаги го пия бавно, подреждайки мисли. Привечер имам повече нужда от него, вдъхновява ме, лекичко ме разбужда заради съдържащия се черен чай. В превод “масала” означава смес от подправки. Те могат да бъдат разнообразни, според предпочитанията на пиещите го. Трудно е да се даде и рецепта с количеството на всяка подправка. Доминиращ е кардамонът, силно се усеща и канелата. Аз добавям частица от ванилена шушулка за още повече сладост в аромата. Най-добре е, ако подправките са цели, а бъдат натрошени непосредствено преди приготвянето. Хималайският чай се пие подсладен, като е добре да се използва кафява захар. Медът губи свойствата си при толкова висока температура, а пък бялата захар лишава чая от допълнителното ухание и богатство на вкуса.

Ето списък с примерните подправки, които може да използвате. За количества е трудно да пиша, те май са най-ясни на снимката. Ако си нямате и електронна везна, грамажите са излишни. Разчитайте на усет, погледнете ето тази примерна рецепта с прекрасни снимки и импровизирайте, докато намерите своя вкус :)

Как се прави масала чай

1 л. вода

300 мл. прясно мляко

пръчица канела

2-3 шушулки кардамон

3-4 карамфилчета

няколко зърна черен пипер

2-3 зърна бахар

1-2 щипки семенца от копър

четвърт индийско орехче

част от ванилова шушулка (около 2 см., разполовена напречно)

малко звездовиден анасон 

джинджифил на вкус

кориандър

3 с. л. черен чай/3 филтърчета

Подправките смиламе/смачкваме, смесваме и оставаяме да престоят заедно няколко часа. Слагаме водата в тенджерка и изсипваме подправките вътре. Когато заври, добавяме черния чай, захарта и млякото. Оставяме да заври отново, махаме от огъня и запарваме няколко минути, след което прецеждаме в чаши и пием топло. Заради наличието на джинджифил, чаят има и приятен загряващ ефект, освен всички други, които изброих по-горе.

Е, да ви е сладко и сгряващо :)