“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Sweet Things стана на три години преди около седмица. Явно си създавам традиция около рождените дни да публикувам рецепти за супи. Когато станахме на една, разказах тук за вдъхновението си покрай Джулия Чайлд, та по този повод тогава сготвих чесновата ѝ супа. Тази година, вместо торта – рецепта за крем супа от карфиол и броколи (и няколко сирена).

В последните три години, понякога по-редовно, а понякога не, успявах да се връщам тук, за да споделям бързи и не толкова бързи рецепти. Имаше моменти, в които преглеждах календара на празниците и планирах кога и какво ще готвя, за около месец напред. После пък имаше цели месеци, в които нямах време да снимам храна или да записвам рецепти.

Поглеждам статистиките на блога – огромна част от вас все още наминават честичко тук. Съобщенията с благодарности и идеи също не спират – няма как да не съм щастлива :)

Скоро Sweet Things ще изглежда различно – нека е изненада. Преди това, аз ще се опитам да се активизирам предколедно и да ви предложа интересни идеи за лесни сладкиши, пък и не само. Но нека всичко идва по реда си :)

Крем супа от карфиол и броколи с къри

1 голяма глава карфиол

половин (голяма) глава броколи

1 голяма глава лук

1 с. л. къри

половин чаена чаша прясно мляко

4 с. л. масло

черен пипер, сол

синьо сирене, бяло сирене, кашкавал 

1. Почистваме и нарязваме лука, карфиола и броколите на ситно. Покриваме ги с вода или пилешки бульон и варим на слаб огън, докато всички зеленчуци омекнат. Добавяме млякото.

2. След като супата заври отново, подправяме с кърито, сол на вкус, черен пипер. Добавяме маслото и махаме от котлона.

3. След като супата се похлади, пасираме. Затопляме отново и сервираме. За по-интересен вкус може да добавим едно от изброените, или произволна комбинация от тях: чеснови кротони, натрошено бяло сирене, настърган кашкавал и синьо сирене :)

Последните седмици бяха забързани и задъхани, както се пееше в една песен от бебешките ми години. В предишната публикация споменах за новия дом, от който гледам все още заснежената Витоша сутрин. Веднага след пренасянето имаше едно набързо организирано парти, а след това и почти толкова набързо организирана конференция.

От много бързане и непостоянното мартенско време, успяхме да се поразболеем. И понеже не обичам лекарствата много-много, наблегнах на люти храни – пресен чесън и лук, големи количества от любимите мариновани люти чушлета, джинджифил във всяко ястие и много чай – хималайски и от онзи загряващия, с кардамон и пресен джинджифил.

Не успях да се разболея много, явно плодовите фрешове и смутита, както и гореизброените вкустотии успяха да ме спасят от тежкия грип. Едно от основните открития обаче беше именно днешната рецепта за пикантна леща с джинджифил. Ако сте почитатели на люти храни, кърита и по-екзотични вкусове, супата със сигурност ще ви хареса :)

Пикантна супа с леща и джинджифил

150 гр. леща (в оригиналната рецепта е използвана червена, аз имах зелена наоколо)
3 с. л. зехтин
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
половин чаена лъжичка лют червен пипер
1 с. л. къри
около половин литър доматен сок или 1 консерва домати, нарязани на ситно

1. Загряваме зехтина и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите/доматения сок. Доливаме около 1.2 л. вода.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол. Сервираме с лъжица заквасена сметана, топло.

*Ето и оригиналната рецепта, която ме вдъхнови – Spiced Lentil and Ginger Soup Recipe