Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Autumn is a second spring when every leaf is a flower. 

Albert Camus

Започнаха много празничните месеци. А по плавателния канал, който е под прозореца ни вече се виждат основно плуващи листа, няма ги веселите яхти. В момента е най-красивото есенно време, защото на места има цветни листенца по дърветата, които скоро ще са голи. Топлината е вкъщи (да си призная – мъничко ми липсва камината от България).

Кухнята, особено когато е изпълнена с аромати на тъкмо сготвена храна, е най-уютното място в апартамента. Затова и ми хрумна тези дни да я поздравя с няколко типични за есента ухания – кардамон, круши, смокини. Намерих си прекрасна рецепта за мъфини с круша и сушени смокини в блога Five And Spice. Приготвих ги, а после и ги снимах.Освен това, записах си и няколко забележки:

1. Тези мъфини не се правят в хартиени кошнички за мъфини, ако се захванете с тях, не правете моята грешка. Отделянето на мъфина от кошничката е почти непосилна задача, когато е изстинал.

2. Ако след като спазите дадените пропорции тестото ви изглежда твърде течно, добавете още малко брашно. В противен случай изпичането е трудно.

3. Хапнете мъфините топлички, крушите в тях са станали като топло кремче.

4. Ако мъфините не са достатъчно сладки за вкуса ви, добавете им от моето сладко от круши с ванилия :)

5. Игнорирайте дъждовете и студа, създайте си цветно настроение и топлина :)

Ето самата рецепта (на английски език е) – Pear and fig morning muffins.

Есента свързвам с дъждове и топли цветове. Също с тиква, ароматни ябълки и червено вино. И като споменах ябълките, изниква ми много скъп спомен от една виенска сладкарница в Пловдив, която посещавахме с родителите ми. Там май съм яла най-вкусния ябълков щрудел за всичките ми 23 години :)

Тези дни реших да направя щрудел, защото ми се намираха ябълки, а и едни подарени етерични масла ме подсетиха колко любима ми е комбинацията на ябълки и канела, особено когато навън застудее. Вместо един голям щрудел обаче, направих четири мънички. Така са удобни за пренасяне до офиса, а и хрупкавата коричка е повече. Разбира се, може да се направи и един голям щрудел, тогава използваме тава с диаметър около 25 см.

Продукти:

За тестото

150 гр. пресято брашно

60 гр. твърдо масло

25 гр. пудра захар + още за разточване

1 яйце

2 с. л. прясно мляко

5 гр. бакпулвер

1 с. л. ванилова есенция

За плънката

160 гр. ябълки

4 с. л. кафява захар

4 с. л. смлени орехи

4 с. л. галета

канела на прах

От продуктите замесваме тесто, достатъчно твърдо, че да става за разточване. Докато приготвяме плънката, държим тестото на хладно. Нея пък приготвяме, като почистените ябълки нарязваме на тънки резенчета. Разделяме тестото на четири равни части и всяка четвъртинка разделяме на половини. За да избегнем залепване на тестото, поръсваме с пудра захар, вместо традиционното брашно. Разточваме на еднакво големи кръгли кори, като в средата на половината от тях разпределяме ябълките, които слагаме в средата на кората с канелата, захарта, орехите и галетата. Поставяме втората кора върху първата и затваряме щруделчето като мида, притискайки с пръсти в края. Лекичко надупчваме с вилица. Печем в загрята на 220 градуса фурна, докато щруделът придобие приятен червеникав загар. Сервираме поръсен с пудра захар, и ако ни се намира – топка ванилов сладолед.

Преди близо година разказах що за напитки са смутитата. Тогава и представих рецептата за ароматното смути с круши и банан. Тъй като вкъщи се намира една много любима книжка с рецепти и снимки на подобни вкусни напитки, реших да пробвам нещо ново – бананово смути с канела. Добавих и мъничко мед, за сладост, но това може и да се пропусне. И все пак едно малко предупреждение, ако не сте фен на овкусено кисело мляко, харесайте си друга рецепта за смути, в тази то е основна съставка.

Бананово смути с канела

Продукти:

1 банан, обелен и нарязан на парчета

250 мл. кисело мляко – 2% масленост

щипка канела

1 ч. л. мед

Пъхаме всичко в блендер или кухненски робот и разбиваме, докато сместа стане гладка. Лесно, нали? :)

Продуктите са за една порция, а смутито се сервира охладено в удобна чаша.

*Рецептата е от книгата Hamlyn All Colour Cookbook – 200 Juices & Smoothies, истинска наслада за окото :)

След много обещания, както и рецептата за Флан с канела от юли, най-после дойде времето на един класически десерт – крем карамел. Той е популярен по цял свят, макар и под различни имена. Класическият крем карамел се приготвя от мляко (понякога се добавя сметана), яйца, захар, ванилия. Самата аз от много време се каня да пробвам рецептата за крем карамел с лайка от блога на Йоана, но единствената вариация на десерта (освен споменатия по-горе канелен флан), която съм приготвяла до момента е с кокосова сметана. Вкусът беше много приятен, но кремчето дойде малко тежко за нашите предпочитания.

Йоана прекрасно е обяснила в своята рецепта как се приготвя карамел. В случая аз разтопих захар в тенжерка и го разлях по купичките за крем карамел. След това охладих в студена вода купичките и едва тогава разлях яйчено-млечната смес за крема. За да не стане крем карамелът на шупли, яйцата трябва да са със стайна температура, а млякото топло. Продуктите ми са за 6-7 купички.

Продукти:

500 мл. прясно мляко (или 450 мл. мляко и 50 мл. сметана)

4 яйца

150 гр. захар

3 ч. л. ванилова есенция или семенцата от 1 шушулка

Първо разбиваме добре яйцата, към които прибавяме затопленото мляко с разтворени в него 90 гр. от захарта и ваниловата есенция. В купичките/тавата, в които ще печем крема карамелизираме останалата захар (или правим карамел в тенджерка и го разпределяме – захарта + 2 с. л. вода слагаме на котлона и без да разбъркваме, чакаме да се получи леко златист цвят). Охлаждаме карамела и използвайки малка цедка разпределяме млечно-яйчената смес в купичките. Печем във фурна на водна баня, за около час на 160 градуса. Охлаждаме на стайна температура и след това съхраняваме в хладилник.

В Холандия времетo рядко е лятно, дори през лятото. Ако ти се прави градинско парти, понеже пък градинки има в изобилие, трябва да издебнеш слънчев ден и бързо да организираш някое събиране на открито :). По магазините се предлагат овкусени меса, но ми се струва, че разнообразието никак не е голямо. А и за моите предпочитания не са достатъчно ароматни. Предлагат се и нещо като кюфтета (или по-скоро бургери), но те са доста далечни като вкус от тези в България. Едно от хубавите неща обаче е, че се продава кайма, към която не е добавено нищо – дори сол. Просто смляно месо, което поради някоя тайна причина не е толкова цветно и воднисто като това в българските магазини.

Днес предлагам  рецепта за овкусвяне на кайма, в случай, че все още ни чака някой слънчев ден за барбекю. За любителите на пържолки, ето една препратка към стара рецепта от блога –  свински пържоли, мариновани с бяло вино и подправки.

Кюфтета от домашно овкусена кайма

Идея за използваните подправки взех от една стара кулинарна книга – издание от 1928 година. Точни пропорции за количеството за всяка една от тях няма, но не прекалявайте, особено със смления бахар. На около 400 гр. кайма аз сложих 3 зрънца. Какво друго: сол, черен пипер, чубрица, настърган лук, магданоз, джоджен, бахар, малко сода за хляб. Тестото от месо и подправки се омесва и се оставя да престои на хладно поне 2 часа. След това с мокри ръце се оформят кюфтета или кебапчета (за целта може да се използва фуния). Изпичаме на оребрен тиган, на скара, във фурна.

Когато събирах багажите за Холандия, едни от първите приготвени неща бяха тавите за мъфини, формите за тарталети и силиконовите форми за печене. Едно от нещата, за които се притесних, че няма да намеря тук беше качамак. Но пък и беше неприемливо да помъкна килограми от всяка храна, която имаше шанс да я няма тук.

Е, преди седмица открих в един турски магазин царевичен грис за полента. Много му се зарадвах – в България приготвях качамак винаги, когато нямах време за друго, не се намираше хляб вкъщи, или изпитвах вълчи глад за сирене и кашкавал, в хубавата им комбиция със запържено масло и червен пипер.

Предваритено си казвам – използвам готовa смес за качамак, която се вари около 10 минути. Истинският качамак се прави за повече от час от царевично брашно.

Някои хора го гарнират с пръжки или сланина, аз предпочитам само бяло сирене и кашкавал.

Продукти:

царевичен грис/качамак

натрошено сирене

настърган кашкавал

масло

червен пипер

сол

Според указанията върху опаковката сваряваме качамака до сгъстяване.

Внимателно разстиламе пласт от сместта, дебел около сантиметър, в чиния и докато е горещо, поръсваме със сирене, кашкавал и от разстопеното масло с червен пипер.

Върху този пласт правим нов, със същата големина. Получава се нещо като торта. Отгоре поръсваме пак с кашкавал, сирене и разпределяме останалото масло с пипер.