Напоследък често ми се случва да ескпериментирам с вкусове и аромати, вероятно заради студа навън и времето, което прекарвам работейки от къщи. Покрай организацията на едно доста нетипично събитие и още няколко по-малки проекта, все пак успявам да открадна време за готвене и приятни вечери с приятели, на по чаша домашно вино. И понеже знам каква радост предизвиква дори споменаването на мавруда, който баща ми прави, спирам тук, с обещанието нататък да отделя специална публикация за него :)

Днешната рецепта е за ароматни картофи на фурна, приготвянето на които е много лесно. Картофите бяха домашно производство, на близки семейни приятели. Вдъхновението за някакъв нестандартен аромат дойде от връзка пресен розмарин и парче джинджифил, останало след приготвянето на поредната голяма доза масала чай. Е, вероятно и пътуването ми до Берлин миналата седмица има някаква вина, но и за него мисля да пиша друг път.

Пикантните печени картофи са подходящи както за гарнитура към месо, така и да се похвапват самостоятелно или с млечен сос. Друг вариант е, ако ароматите на джинджифил, розмарин, масло и черен пипер не са ви достатъчни, да добавите хумус от нахут или пък от червена леща.

Ароматни картофи на фурна

500-750 г. стари картофи, обелени
6 (или повече) стръка пресен розмарин
5 см. корен от джинджифил
50 г. краве масло (или животинска сметана)
3-4 скилидки чесън, намачкани
прясно смлян черен пипер
сол

1. Сваряваме обелените картофи в подсолена вода, в която сме добавили и половината стръкчета розмарин, както и почистения и нарязан на филийки пресен джинджифил. Картофите трябва да съвсем сварени, когато ги махаме от котлона.

2. Загряваме фурната на 200 градуса. В намаслена тавичка нареждаме на един ред добре сварените картофи, отцедени от водата. Натискаме с вилица всеки от тях така, че да се разпука.

3. В купичка разтапяме маслото, добавяме сол и намачкания чесън. Разбъркваме добре, след което с четчица (или пръсти :)) намазваме картофите обилно от всички страни. Разпределяме останалите стръкове розмарин отгоре и печем в предварително загрятата фурна 10-15 минути.

4. Сервираме картофите топли, като може отново да ги намажем с масло непосредствено преди това.

Едни от най-вкусните неща, които някога съм приготвяла, са били с подръчни продукти – я някой останал в повече сос за паста, комбиниран с варени картофи и запечен с кашкавал, я неизползван ориз за ризото, направен на супа с поширани яйца. Не обичам да изхвърлям годна за ядене храна и ми харесва да експериментирам, което често води до интересни резултати.

Всъщност, не са малко рецептите във Sweet Things, които са се родили точно по този начин. Такава е и днешната – картофи със зелен фасул и козе сирене. Тя ми хрумна, понеже имах останали от предишния ден сварени картофи и половин буркан с домашен зелен фасул. Добавих масло, козе сирене, подправки. Прибрах за няколко минути във фурната и се получи страхотно.

Картофи със зелен фасул и козе сирене

половин консерва зелен фасул (може и бланширан замразен)

150-200 г. козе сирене – натрошено

2-3 с. л. масло

4 големи сварени картофа

2 скилидки чесън, нарязани на ситно (може и чесън на прах)

копър – сух или пресен

черен пипер

прясна мента – по желание

1. Обелваме и нарязваме на дебели около 1 сантиметър филийки варените картофи. Подреждаме ги на дъното на намаслена тавичка.

2. Върху картофите равномерно разпределяме зеления фасул, а най-отгоре – натрошеното козе сирене, копъра, черния пипер и чесъна, маслото на малки парченца.

3. Запичаме в силно загрята фурна за около 5 минути и по желание поръсваме с нарязана прясна мента (определено се вдъхнових да използвам по-често мента след успеха на салатата от цвекло), която придава много свеж аромат на ястието.

 

Преди около месец-два с изненада открих, че в Пикадили се продава левурда, известна още като див чесън. До момента я бях срещала основно из горите. Хареса ми страшно много, но редките случаи, в които я намирах в София, беше само при бабите около Женския пазар и Графа.

Левурдата е полезна за хиляди неща. Преди няколко години споделих рецептата за салата с левурда, краставици и синьо сирене. Тъй като вече не е периодът на прясната, може да се сдобиете със замразена и да я използвате за сосове, плънки и добавки към различни ястия. Ако пък и замразена нямате – следващата пролет не се колебайте да приберете няколко пакета във фризера.

Ако имате възможност да се сдобиете с домашни яйца, направете го. Напоследък преоткривам вкуса и качествата им, но по този въпрос ще пиша по-нататък, с рецепти и снимки на храна, приготвена от домашни кокоши и пъдпъдъчи яйца.

Омлет с левурда и сирене

Продукти за 2 порции:

4 -5 яйца

десетина листа левурда

около 100 г. бяло сирене

2 с. л. масло

черен пипер

домати, червен лук и каперси (по желание)

1. Разбиваме яйцата добре, добавяме 2 с. л. вода и сол. В нагорещен тиган (за палачинки) разтапяме половината масло и добавяме половината яйчена смес.

2. Измиваме и нарязваме листата левурда, намачкваме сиренето.

3. Когато омлетите са готови, в средата им слагаме половината листа от левурда и половината сирене, подреждайки ги почти от край до край. Затваряме омлета, притискаме в краищата, за да се “залепи” добре и махаме от котлона. По желание можем да декорираме с лук, каперси или цели листа левурда при сервиране. Поръсваме с прясно смлян черен пипер.

Преди повече от месец споменах, че отново съм в България, а нещата бързо се променят. Преди почти месец започнах новата си работа, малко след нея – лекциите в Нов български университет, а хиляди нови и интересни неща очакват да ги науча и приложа от всички страни.

Съвсем очаквано, време за готвене почти не остава, макар да имам много идеи за смути-закуски, кутии с храна за офиса и един интересен (и отново свързан с храна) проект.

Днес ще се спра само на споделянето на една лесна и полезна рецепта, подходяща и за вегетарианци. Основен продукт са броколите. Хубави и пресни броколи намирам трудно в България, а както можете да видите в старите ми рецепти от холандския период – там беше доста популярно. Ще съм благодарна, ако някой може да сподели къде в София се намират наистина пресни броколи :)

Днешната ми рецепта е вдъхновена от Броколите с пармезан и лимон, като малко промених продуктите – добавих чесън и масло за аромат, а прясното мляко – за сочност. Приготвянето на цялото ядене отне не повече от половин час.

Броколи с пармезан на фурна

400-450 гр. броколи (може и замразени)

50-100 гр. настърган пармезан

100 мл. прясно мляко

4-5 с. л. масло

2 скилидки чесън

1 лимон

сол, черен пипер

1. Ако броколите са замразени, размразяваме ги. Обикновено те са предварително бланширани и нямат нужда от допълнителна обработка. Ако пък броколите са пресни – измиваме ги, разделяме ги на розички и ги сваряваме в леко подсолена вода за около 7-8 минути.
2. Разпределяме розичките броколи в тавичка, добавяме маслото на резенчета равномерно върху тях. Поръсваме с предварително нарязания на много ситно чесън, доливаме прясното мляко и добавяме настъргания пармезан.

3. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 минути, или докато пармезанът се разтопи.
4. Измиваме и нарязваме на тънки филийки лимоните, след което ги подреждаме върху броколите и сервираме. Преди ядене изтискваме от сока им.

Похапва ли ви се паста с аромат на масло? И като допълнение спанак и чесън? :)

Тези дни имах една голяма торба пресен спанак вкъщи, а исках да приготвя нещо различно от лесната спаначена супа и салатата от спанак със сирене и орехи. Попаднах на прекрасно изглеждащата рецепта за крем супа от спанак с яйце, но ми се ядеше и паста. Набързо прерових хладилника, открих крем сирене и сметана, след което за буквално 20 минути приготвих настоящата вегетарианска паста със спанак, сушени домати, сметана и крем сирене.

Паста със спанак, сметана, крем сирене и сушени домати

250 гр. паста по избор

150 мл. течна сметана

200 гр. пресен спанак

1 кутийка крем сирене

2 скилидки чесън

сол, черен пипер

няколко сушени домати, накълцани на много ситно

1. Сваряваме пастата според указанията и изцеждаме водата. Добавяме крем сиренето, малко сол и черен пипер и разбъркваме добре, за да овкусим добре пастата.
2. Загряваме сметаната до завиране, добавяме измития спанак (аз не го рязах, но ако предпочитате по-дребни парченца, нарежете го) и смачканите скилидки чесън, след което разбъркваме и спираме котлона. Така спанакът омеква съвсем леко, а чесънът запазва свежия си аромат.
3. В по-големия съд смесваме сметаново-спаначената смес и пастата, разбъркваме добре.
4. Разпределяме в дълбоки чинии, защото пастата е доста сочна, а отгоре поръсваме с наситнените сушени домати и по желание – още сол и черен пипер. Сервираме горещо.

Преди доста време публикувах последната рецепта за пилешко филе с кокосово мляко, а пак не ми остава много време за красиво готвене, експерименти и снимане. Напоследък все гледам да скалъпя лесна вечеря, като дори стигнах до измислянето на кюфтета (от Икеа) в бял сос, Rösti с Шопска салата и телешки бургери с млечна салата. Изобретателна съм, щом се опре до липса на време :)

Днес нямам рецепти за споделяне, но имам снимки. Не ми се иска просто да ги оставя някъде из телефона, защото не съм имала време да опиша рецептите им. Може сами да си ги интерпретирате и измислите, ако ви изглеждат вкусни. Някои от тях съм приготвяла аз, някои сме си похапвали из Амстердам. С по няколко думи ще маркирам кое какво е :)

 

 

 

 

*Café de Klos – адрес

 

Поздрави и до скоро! :)

Яна