Днес, след дълго отсъствие, ще ви говоря за чай – чай с джинджифил и кардамон. А ето и защо ме нямаше, как избрах тази рецепта измежду още десетина, които ми се иска да споделя с вас и какво се случва около мен (извън Sweet Things) напоследък.

Първо – бях си България за две седмици, в началото на ноември. Едната причина беше, че исках да посетя българския офис на компанията, в която работя. Втората причина – бях лектор на тазгодишния Open Fest. За лекцията там ще говоря повече в другия ми блог скоро.

Покрай многото бързане, задачи и притеснение, успях много да се разболея. Вече трета седмица се боря с един неприятен грип. Имайки предвид, че откакто живея в Холандия се разболявам единствено, когато се прибера в България, не е като да бях много подготвена да се боря с болестта. Спасението дойде от многото чайчета с мед, етерични масла и най-вече – джинджифила, който използвах за направата на няколко вида чай. Днес ще споделя за един от тях – чай с джинджифил и кардамон – изключително сгряваща и полезна напитка. По-нататък ще разкажа и за останалите вариации, една от които срещнах във Вкуснотека. Натоящата рецепта е адаптирана от тук. И само да загатна, за да задържа любопитството ви – освен за ободряване и против простуди и грип, джинджифилът е основна съставка в чайове за отслабване :)

Сгряващ чай с джинджифил и кардамон

2 ч. ч. вода

1 ч. ч. мляко

2 с. л. счукан пресен джинджифил

4 шушулки кардамон

3 ч. л. черен чай

1. Смесваме водата и млякото и ги оставяме да заврят (за предпочитане в тенджерка с двойно дъно).
2. Почистваме и счукваме около 2 с. л.  пресен джинджифилов корен (ако нямате, може и със сух).
3. Когато водата с млякото заври, добавяме черния чай, джинджифила и също счуканите шушулки кардамон.
4. Оставяме да поври на много слаб огън (иначе рискуваме да изкипи) около 5-6 минути, прецеждаме и подслаждаме с кафява захар. Консумираме джинджифиловия чай горещ.

 

Поздрави и бъдете здрави!

Яна

Започне ли да застудява, любителите на чай започват да се оглеждат за интересни вкусове и аромати. Тъй като зимата все още не е тук, прииска ми се да представя рецептата за сладолед с вкус на хималайски чай. И е зимно, и не съвсем. Пък и ако сте като мен, може би не се отказвате от любимия сладолед и когато навън побелее, а ние се радваме на топлото вкъщи.

Преди много време публикувах рецептата за масала (или хималайски) чай, по начина, по който аз го приготвям. Има и по-лесно варианти да овкусите настоящия сладолед – готови пликчета с ароматните подправки. В Холандия се намират няколко вида, предполагам и в България има. Ако пък не можете да намерите пакетиран във филтърчета хималайски чай, направете по рецептата от блога микс от подправки, който вкарайте в готово филтърче или използвайте плат.

Рецептата за сладоледa с вкус на хималайски чай намерих в прекрасния кулинарен блог на Nutmeg Nanny. Отбийте се, ако все още не сте попадали там.

Първата си доза сладолед приготвих с половината от продуктите и без машина за сладолед. Просто на всеки половин час след прибирането на сладоледената смес във фризера я изваждаме и разбъркваме добре, за да не се получат кристали.

Сладолед с вкус на хималайски чай

1 чаша пълномаслена течна сметана (неподсладена)

половин чаша прясно мляко

2 големи жълтъка

5 с. л. захар

3 пликчета чай (може да са и с различен аромат)

1. В съд с дебело дъно загряваме сметаната и прясното мляко до точката на завиране, изключваме и потапяме филтърчетата чай вътре, за да пуснат аромата си. Оставяме така за около 40 минути, след което изцеждаме пликчетата и изхвърляме.
2. Смесваме разбитите жълтъци със захарта и оставяме настрани. Отново загряваме млечната смес, отделяме половината от нея и на тънка струйка я смесваме с жълтъците, докато разбъркваме постоянно.
3. Добавяме новата жълтъчена смес към врящите сметана и мляко, намаляме котлона и при постоянно разбъркване варим около 5 минути, сместта трябва да се сгъсти.
4. Прецеждаме сместта в купа, подходяща за фризер, охлаждаме в друга купа със студена вода (и лед), след което прибираме във фризера.
5. Както споменах по-горе, на 30 минути изваждаме сладоледа и разбъркваме добре. Тъй като количеството не е голямо, цялостното му замръзване не отнема много време.

И едно извинение от моя страна – нямах лъжица, подходяща за сладолед… та затова формите не са особено оформени. Ама пък колко е вкусен… :)

Похапва ли ви се паста с аромат на масло? И като допълнение спанак и чесън? :)

Тези дни имах една голяма торба пресен спанак вкъщи, а исках да приготвя нещо различно от лесната спаначена супа и салатата от спанак със сирене и орехи. Попаднах на прекрасно изглеждащата рецепта за крем супа от спанак с яйце, но ми се ядеше и паста. Набързо прерових хладилника, открих крем сирене и сметана, след което за буквално 20 минути приготвих настоящата вегетарианска паста със спанак, сушени домати, сметана и крем сирене.

Паста със спанак, сметана, крем сирене и сушени домати

250 гр. паста по избор

150 мл. течна сметана

200 гр. пресен спанак

1 кутийка крем сирене

2 скилидки чесън

сол, черен пипер

няколко сушени домати, накълцани на много ситно

1. Сваряваме пастата според указанията и изцеждаме водата. Добавяме крем сиренето, малко сол и черен пипер и разбъркваме добре, за да овкусим добре пастата.
2. Загряваме сметаната до завиране, добавяме измития спанак (аз не го рязах, но ако предпочитате по-дребни парченца, нарежете го) и смачканите скилидки чесън, след което разбъркваме и спираме котлона. Така спанакът омеква съвсем леко, а чесънът запазва свежия си аромат.
3. В по-големия съд смесваме сметаново-спаначената смес и пастата, разбъркваме добре.
4. Разпределяме в дълбоки чинии, защото пастата е доста сочна, а отгоре поръсваме с наситнените сушени домати и по желание – още сол и черен пипер. Сервираме горещо.

Преди доста време публикувах последната рецепта за пилешко филе с кокосово мляко, а пак не ми остава много време за красиво готвене, експерименти и снимане. Напоследък все гледам да скалъпя лесна вечеря, като дори стигнах до измислянето на кюфтета (от Икеа) в бял сос, Rösti с Шопска салата и телешки бургери с млечна салата. Изобретателна съм, щом се опре до липса на време :)

Днес нямам рецепти за споделяне, но имам снимки. Не ми се иска просто да ги оставя някъде из телефона, защото не съм имала време да опиша рецептите им. Може сами да си ги интерпретирате и измислите, ако ви изглеждат вкусни. Някои от тях съм приготвяла аз, някои сме си похапвали из Амстердам. С по няколко думи ще маркирам кое какво е :)

 

 

 

 

*Café de Klos – адрес

 

Поздрави и до скоро! :)

Яна

Мисля, че ако някога науча холандски, ще е основно покрай кулинарните списания, в които се ровя за идеи. И набелязявам нови рецепти, и лепя едни цветни листчета, а времето все не стига да ги сготвя. Обещавам, че скоро ще започна да приготвям повечко от набелязаните десерти, зимата идва и все по-честичко ни се похапва сладко :)

Днешната рецепта за пилешко филе видях в едно рекламно списание, но приготвена с пуйка. Покрай къритата, които правя сравнително често, вкъщи винаги ми се намира някое кенче с кокосово мляко, а пристрастията ми към пилешко месо са известни. Замених пуешкото с пилешко.

Ястието е много лесно за приготвяне, което ме привлече от пръв поглед. А и почти не изисква време. Съдържа както месо, така и ориз и зеленчуци за гарнитура, пък и е сочно. Комбинацията от кокосово мляко и лайм му дава прекрасен аромат, макар и специфичен. Рецептата е една от любимите ми, публикувани в Sweet Things, откакто го има :)

Пилешко филе с кокосово мляко, лайм, ориз и броколи

1 лайм
500 гр. пилешко (или пуешко) филе на кубчета
2 с. л. олио
300 гр. ориз
около 600 гр. броколи
1 консерва кокосово мляко (400 мл.)
черен пипер, сол

1. Измиваме и сваряваме ориза в леко подсолена вода, следваме инструкциите на опаковката. Оставяме настрани.

2. Измиваме добре лайма и настъргваме кората му. Изцеждаме сока в отделна чаша.

3. В тиган загряваме олиото и запържваме кубчетата пилешко филе за няколко минути. Добавяме кората от лайм и кокосовото мляко и оставяме да ври на слаб огън около 15 минути, или докато сосът стане с желаната гъстота. Добавяме сока от лайм, подправяме със сол и черен пипер.

4. Почистваме броколито, разделяме го на розички и ги варим в леко подсолена вода за около 5 минути.

5. Разделяме ориза на 4 части в големи чинни. Върху него разпределяме пилешкото филе с кокосов сос, гарнираме с броколи и парче лайм.

 

Забелязвам, че през изминалите дни най-посещаваните рецепти в блога са тези за сладка. Явно любителите на домашно приготвена зимнина са се развихрили :)

Истината е, че макар почти да нямам време, много ми се готви. Затова успях да открадна няколко часа от последния уикенд, за да приготвя сладко от нектарини с лавандула и ванилия. Идеята за плодово сладко с аромат на лавандула се появи преди време, докато си похвапвахме  крем брюле с лавандула. Вариантите бяха да е или от круши, или от праскови. Аз имах само ароматни нектарини, та реших да използвам тях. И докато вреше сладкото, ми хрумна да добавя аромат и на ванилия – винаги съм харесвала комбинацията между нея и лавандулата. Получи се цял буркан от нещото, с примамлив аромат на бонбони и лято :)

Сладко от нектарини с лавандула и ванилия

750 гр. нектарини

3/4 ч. ч. захар

1.5 с. л. лимонов сок

1.5 с. л. сух лавандулов цвят

1 см. шушулка ванилия

1/4 ч. ч. вода

1. Нектарините (или прасковите) се измиват и всяка от тях се потапя за около минута във вряща вода. Така се обелват много лесно. След това се нарязват на мънички кубчета, които посипваме със захарта, разбъркваме и оставяме да престоят около половин час.

2. Загряваме водата и попарваме лавандуловия цвят. Оставяме да престои настрана.

3. В тенжерка с дебело дъно изсипваме нектарините със захар и оставяме да заврят на слаб огън. Прецеждаме водата от лавандуловия цвят и я добавяме към врящото сладко заедно с лимоновия сок. Отрязваме около сантиметър от ванилова шушулка, разполовяваме я, и също я слагаме да ври при нектарините.

4. С дървена лъжица разбъркваме врящото сладко от време на време, докато се сгъсти. Аз прецених на око кога е готово, но иначе може да пробвате и с изпитаната техника със студена чиния.

5. Тъй като количеството готово сладко не е голямо, просто го преместих в един буркан и го прибрах в хладилника, с идеята да се изяде за максимум седмица. Ако предпочитате сладкото да е в запечатани бурканчета и да трае по-дълго  – докато все още е горещо, може да го прехвърлите в сухи бурканчета с винт и да затворите плътно.