Усещате ли настъпващата пролет? Аз определено… ужасно много ми се похапват пресни плодове и зеленчуци, а също и кълнове. Най-достъпни май се оказват соевите кълнове, има ги в почти всеки хипермаркет, а със сигурност и в магазините за здравословно хранене. Някои от вас пък може даже да си ги произвеждат в домашни условия. Майка ми пробва, а след като домашните соеви кълнове бяха готови, ги включи в плодова салата – оригинално и вкусно решение :)

Совите кълнове сме свикнали да виждаме основно в китайските храни. Именно покрай един китайски магазин в пресечка на ул. Пиротска за първи път намерих кълнове на наистина достъпна цена, което ме накара много пъти да се връщам във въпросния магазин, докато живеех в София. Основната идея за салатата намерих, докато се ровех из форуми. Във времето добавих и свои неща, докато салатата се превърна е една от най-любимите ни. Овкусяването е много подобно на това на салатата от цикория, за която писах преди, но продуктите са съвсем различни.

Салата от соеви кълнове

Продукти:

150 гр. соеви кълнове

1 голям морков – настърган

1 краставица – също настъргана

1-2 скил. чесън – смачкани

2 шепи гъби “сребърни ушички”, също от китайския магазин в пресечката на Пиротска

3 с. л. ябълков оцет

3 с. л. соев сос

2 с. л. леко запечен сусам

1 ч. л. захар

сол, черен пипер, лек зехтин или олио

Накисваме гъбите според указанията на опаковката. Всички останали продукти (без сусама) смесваме в голяма купа и разбъркваме добре. Тъй като кълновете  и морковите ще са твърди, прибираме в хладилник за около 20 минути. Така салатата се овкусява добре. Добавяме вече готовите гъби и разбъркваме. Разпределяме в чинии и поръсваме със сусам.
Салата може да престои около 1 ден в хладилник.

Покрай многото празници напоследък, може би сте малко уморени от приготовления и готвене (аз съм :)). Затова днес реших да ви споделя една торта, която направих преди почти година за близък приятел. Снимките не са особено добри, украсата като за първа подобна торта – също. Но пък колко беше вкусна… Именно на този рожден ден чух възхитеното “Не знаех, че торта, която не е шоколадова, може да е толкова добра!”.

Въпросният приятел много харесва Климт,  това беше причината тортата да си има нещо нарисувано. Идеята ми дойде от тортата “Звездно небе” на Ван Гог, която открих случайно, ровейки се за интересни неща из Интернет. После попаднах и на ето тези прекрасни къпкейкчета, които планирам да направя скоро:

Връщам се на Климт и неговото “Дърво на живота”. Доста орязано, то изглежда ей така:

Друг важно изискване за тортата беше да е лека и плодова, да има налични ягоди и по възможност банани. Това направи решението какви да са блатовете сравнително лесно – бели, с аромат на ванилия, търпящи сиропиране. Направих ги по рецепта от сп. Good Food. Горещо препоръчвам, ако обичате бели и сравнително неутрални блатове. Аз приготвих указаната доза, като за печенето я разделих на две. За крем и глазура използвах около 500 гр. маскарпоне, разбито с лимонова кора и пудра захар. Където се наложи – оцветих го със сладкарски бои. “Дървото на живота” нарисувах с готови контури за сладки, като за украса използвах и плодове и бонбони. Всичко беше съвсем стилизирано, но пък заради идеята и вкуса на тортата, много й се зарадваха :)

Започне ли март, сякаш пролетта вече е на път. Търсим цъфнали дръвчета, оглеждаме се за щъркели, започваме да преподреждаме гардероба. И понеже аз съм лятно дете, ми става едно хубаво и живо :)

Погледнах какво съм готвила миналата година през март – почти нищо.  Спомних си, че беше тежък и объркан месец… Тогава съм писала само за ягодовия сладкиш с кокос и браунита с орехи, като всъщност и двете си имат история :)

От няколко седмици обмислях тази година, точно за първия ден от месеца да направя двуцветен кекс – но не традиционния с бяло и каково тесто, а с бяло и червено. После ми дойде друга идея – около Свети Валентин си бях купила червен марципан, който така и не използвах. Стоеше си прибран в шкафа с неща, които очакват да бъдат сготвени. Идеята ми тогава беше да го използвам за приготвянето на бялото (което в случая щеше да е розово) ванилено сладко, от което пък да направя бонбоните, за които също е писала Мария. Не ми остана време…

Та да се върна на въпросния марципан, в който видях прекрасна съставка за вкусна мартеница. Преди години бях правила кокосовите мъфини с марципанов пълнеж на Ирина, но тогава промених рецептата и не сложих марципан. Сега реших да пробвам да направя тестото без промени, като топчетата марципан в средата на всяко мъфинче да са червени. Речено – сторено. Вкъщи много им се зарадваха, особено при ограничените налични мартеници в Холандия! :)

Кокосови мъфини с марципан

Продукти:

120 гр. червен марципан

150 гр. захар

2 големи яйца на стайна температура

1 ч. л. ванилова есенция

120 гр. разтопено и охладено масло

150 гр. брашно

50 мл. хладко прясно мляко

1 ч. л. бакпулвер

щипка сол

50 гр. кокосови стърготини

1. Разделяме червения марципан на 12 равни части и оформяме от тях топчета (по 10 гр. всяко, тъй като продуктите са за 12 бр. кексчета)
2. Разбиваме яйцата и захарта и ваниловата есенция на бял крем. В купа пресяваме брашното, заедно със солта и бакпулвера.
3. Към яйчената смес прибавяме по малко брашно, масло и мляко. Продължаваме да разбъркваме и добавяме от продуктите редувайки ги. Завършваме с брашно. Накрая добавяме кокоса и разбъркваме добре.
4. В тава за мъфини нареждаме хартиени кошнички и сипваме по една супена лъжица от сместта във всяко гнездо.

Слагаме по едно марципаново топче в средата и слагаме още една супена лъжица от сместта.Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за 15-20 минути. Консумираме, след като изстинат.

*Рецептата за кокосови мъфини с марципанов пълнеж е от слънчевата кухня на Ирина Купенска :)

Когато бяхме мънички, мама често ни готвеше една много любима супа с домати и грис. Беше много ароматна, лека и вкусна. Предполагам, че най-ценното в нея е, че е изключително лесна за приготвяне.
Както и да е, не за тази супа искам да ви разказвам днес. Просто тя беше вдъхновение за доматената супа с ориз, към която реших да добавя и поширани яйца. Знам, че за много хора думичката “поширани” звучи твърде превъзнесено, но пък просто “варени яйца” не звучи достатъчно описателно за дадения случай :)

Защо доматена супа с ориз? Ами предишната вечер сготвих ризото с пилешко, за което ще пиша скоро, та от него ми остана сварен неовкусен ориз. А нали не обичам да изхвърлям храна… На вратичката на хладилника от известно време стоеше и чакаше една кутия с доматен сок, а случаят ми се видя удачен да използвам и част от нея. Всичко до момента добре, но само домати и ориз – нито достатъчно богато на аромати, нито достатъчно засищащо. Та ми хрумна да буфна и яйца, по технологията, по която се приготвят яйцата по панагюрски, но директно във врящата супа. Получи се вкусна, евтина и определено оригинална супа :)

Продукти:

130 гр. сварен ориз

500 мл. доматен сок

500 мл. вода

3 с. л. зехтин

3 големи скилидки чесън

3 яйца

сол, черен пипер, босилек

1. Почистваме и нарязваме чесъна на много ситно. Запържваме няколко секунди в зехтина, след което добавяме доматения сок, водата и ориза. Подправяме със сол, черен пипер и босилек и оставяме да поври 2-3 минути.
2. В три отделни купички чупим по едно яйце, като внимаваме да не се спукат жълтъците. Изсипваме едно по едно, в рамките на няколко секунди, във врящата супа. Изчакваме да се “забулят добре” – около минута и половина, и махаме супата от котлона. Поднасяме доматената супа веднага, гарнирана с резенчета лимон. Ако имаме пресен босилек, би било прекрасно да поръсим малко, непосредствено преди сервирането.

Добър апетит! :)

Зимата е време, съвсем подходящо за консумация на свинско месо. Около Коледа споделих рецептата ми за свинско с праз, която за този сезон се оказа една от най-посещаваните в блога. А днес, преди още да е започнало да се затопля, искам да споделя една изпитана рецепта за свинско с картофи, направено като яхния от бабините :)

Както и преди съм споделяла, не обичам мазно свинско месо. Това е причината да използвам почистените от мазнини късчета, за приготвянето на които използвам малко зехтин или олио.  Надвямам се, че моите по-ограничени на мазнина рецепти ви допадат. Пък ако сготвите яхнията, ще се радвам да споделете по-долу дали ви е харесала :)

Свинско месо с картофи (яхния)

Продукти:

350 гр. свинско месо на късчета

1 голяма глава лук, почистена и нарязана

5 големи картофа

3 с. л. олио

800 мл. вода

4 с. л. доматено пюре

сол, черен пипер, червен пипер

чубрица

дафинов лист – 1 бр.

пресен магданоз

2 ск. чесън, нарязани на ситно

1. В олиото запържваме свинското месо. Махаме го от тенжерата, оставяме го настрани, и в нея запържваме/задушаваме лука и картофите.

2. Когато зеленчуците поомекнат, връщаме при тях свинското, наливаме водата и подправяме с доматеното пюре, чубрицата, дафиновия лист, сол, червен и черен пипер. Когато картофите и месото омекнат съвсем (след около 20-30 минути), махаме от котлона.

3. Подправяме с нарязаните на ситно магданоз и чесън и сервираме.

Ядяха ми се домашни шоколадови бонбони. Реших да са във формата на сърца. Днес празнуват влюбените (принципно е хубаво всеки ден да си го чувствате като празник, ако наистина сте влюбени). Както и да е, по цял свят има сърчица навсякъде. Аз просто ще покажа моя десерт за вечерта. Както много пъти съм казвала, нищо шоколадово не може да е лошо :)

Обичам натурален шоколад. Всякакъв шоколад обичам, всъщност. Личи си по шоколадовите ми рецепти. Натуралният шоколад не трябва да е твърде горчив, около 60% какао в съдържанието са добре (като за моя вкус само, иначе и повече са добре :)). Обожавам розов грейпфрут, повече даже от шоколада. Хрумна ми обаче да ги съчетая – леко нагарчащ шоколад и леко нагарчащата ароматна кора на грейпфрут. Получи се нещо много вкусно, даже ми направиха комплимент, че били по-добри от едни белгийски трюфели, които унищожихме тази седмица :)

Има нещо важно, което трябва да споделя за тези домашни шоколадови бонбони – имат топящ се в устата нежен пълнеж. Използвах шоколадов ганаш, който се втвърди достатъчно. Идея как да си направя шоколадови бонбони видях в блога на Йоли. Направих ганаша с пропорциите от рецептата за шоколадови трюфели и вътре настъргах кора от грейпфрут.

Домашни шоколадови бонбони с грейпфрут

Продукти:

200 гр. натурален шоколад, начупен и разделен на 2 части по 100 гр.

70 мл. течна сметана

кората от 3/4 грейпфрут (може и цял, но ароматът ще е много наситен)

Колко мъничко продукти, нали? :)
Важно е да имате силиконови или хартиени формички, които да използвате, за да направите основата на бонбона, както добре е показала Йоли. Също ви трябва дебела четка за рисуване.

1. Разтапяме на водна баня (в неметален съд) половината шоколад, бъркаме, докато стане съвсем гладък. Продължаваме да държим съда, в който е в топла вода, докато с четчицата взимаме от шоколада и обилно мажем по всичките стени на формичката. Така, когато изстине, ще имаме готова кошничка/формичка по избор. Когато първият пласт шоколад се втвърди, повтаряме процедурата. Оставяме настрани, за да се втвърдят кошничките.

2. В мъничък съд с дебело дъно загряваме сметаната до кипване, махаме от котлона и изсипваме натрошената втора половина от шоколада. Бъркаме постоянно, докато се разстопи съвсем. Охлаждаме леко и добавяме настърганата на съвсем ситно кора от грейпфрут. Бъркаме от време на време, докато сместа се охлади. Тогава я разпределяме по кошничките, които все още не сме отделили от формите. Така бонбоните ни ще станат по-здрави.

3. Прибираме в найлон формите и ги оставяме за няколко часа в хладилник. След това отстранявамe силиконовите/хартиените форми и консумираме с наслада :)

 

Знаете ли кое е най-хубавото нещо на домашната пица? Сами си избираме всеки продукт, неговото количество, дебелината на блата и колко да я препечем. Все неща, които са трудно достижими, ако си падаме по замразени пици, или пък такива на парче :)

Обожавам домашна пица, особено след като си купих специална тава, в която да я приготвям. Тавата е много тъничка, цялата е на дупки.  Доколкото знам, традиционната пица се пече в силно загрята пещ, само за няколко минути, върху специална плоча. Също съм чувала за решетки за печене. Не мога да дам повече подробности, защото никога не съм използвала.

И преди съм споменавала, че имам домашна хлебопекарна и често я използвам, за да “меся” тестото за различни вкусотии. Такъв беше и случаят с настоящата пица – омесих си тесто в хлебопекарната, получи се 750 гр. Разделих го на 2 части, едната половина прибрах за приготвяне на пърленки по-късно. Другата част разточих и много добре опънах по тавата. Загрях фурната на максималната температура, защото за мен това е едно от най-важните условия за вкусна домашна пица.

Домашна пица

Продукти:

около 300 гр. готово тесто за пица

1 голяма глава лук

3 с. л. масло

5 с. л. царевица от консерва

4 с. л. доматено пюре

100 гр. шунка/колбас

около 120 гр. настърган кашкавал

кисели краставички, гъби (по избор)

босилек, риган, сол

1. Разточваме тестото и го изпъваме върху/в тавата за пица. Намазваме добре с доматеното пюре, поръсваме с босилек и риган и прибираме в загрятата на 250 градуса (при мен това е максимумът) фурна. Запичаме около 4 минути.
2. В маслото запържваме нарязания на лунички лук за няколко минути. След като изкараме от фурната блата с домати и подправки, разстиламе лука и царевицата. Прибираме във фурната за още няколко минути.

3. Нарязваме колбаса, аз реших да е във формата на сърчица и използвах метални формички за курабийки. Настъргваме кашкавала.

4. За последен път изваждаме пицата от фурната, слагаме кашкавала, а върху него нареждаме шунката.

Прибираме във фурната и изваждаме пицата след няколко минути, когато кашкавалът е приятно разтечен, а шунката – запечена. Разрязваме и хапваме веднага :)

Забележки: Продуктите, които използваме за направата на домашна пица могат да бъдат заменени с други. Ужасно вкусна става с пилешко месо (имам си една моя рецепта за Градинарска пица, за която ще пиша по-нататък). Може да използвате и кисели краставички, гъби, дори грах. Може да замените шунката с друго месо или колбас. Основно правило за вкусната пица е бързото печене в силно загрята фурна. Ако пък използвате твърди зеленчуци/кайма, може предварително леко да ги запържите.
По принцип кашкавалът се слага върху всички останали продукти, но тук исках да подчертая и запазя формата на сърчицата от шунка.

Ето тази мъничка пица направих с част от останалото тесто :)