Не знам дали заглавието на този пост не е заблуждаващо, защото също както при пилешката супа, “класически” рецепти за мусака май има много. Преди време публикувах една авторска рецепта за мусака със сушени домати, но тъй като понякога не ми се намират вкъщи, готвя си и традиционната мусака от кайма и картофи – с много подправки и ненатрапчива заливка. Близка до мусаката на баба :)
Ако случайно сте от онези хора, които обикалят и по традиция опитват мусаката на различни места, като мерило за качеството на кухнята, то намерете кой да ви приготви и моята мусака :)
Мусака с кайма и картофи
Продукти:
400 гр. кайма – смес
700 гр. картофи, нарязани на средно големи кубчета
1 морков, настърган
250 гр. доматено пюре/домати от консерва
1 голяма глава лук, нарязана на малки кубчета
4 скилидки чесън, нарязани на филийки
2 с. л. олио
чубрица, босилек, сол, черен пипер, червен пипер, магданоз
За заливката:
1 кофичка кисело мляко – 400 гр.
2 яйца
щипка сода
малко сол
Така, тук за приготвянето на мусаката ще дам два варианта. Аз съм почитател на по-здравословните рецепти, но в този случай така мусаката става доста по-бавно. Ако разполагаме с нужното време (около 2 часа), в дълбока тавичка смесваме всички продукти (без тези за заливката), разбъркваме много добре, добавяме около 1 чаена чаша вода и печем на 220 градуса, докато всички продукти са готови за консумиране. Разбъркваме често, а ако течността се изпари преди картофите да са меки, добавяме още топла вода. Когато муската е готова, покриваме равномерно с приготвената от разбитите заедно продукти за заливка. Печем още няколко минути, докато стане златиста.
Вторият вариант за приготвяне, който е по-бърз, изисква да запържим в олиото лука, каймата, чесъна и настъргания морков. Добавяме доматите и подправяме на вкус. Слагаме нарязаните картофи да врят в същата тенджера, и допълваме с вода, за да са покрити. Когато са почти готови, изсипваме сместта в дълбока тава и печем до пълна готовност. Спазваме инструкциите за заливката, описани по-горе.
И в двата случая имаме вкусна мусака, която по желание гарнираме с пресен магданоз и кисело мляко, сервираме топла.
Класическа мусака? Ха-ха :))
Дълго време си въобразявах, че мусаката идва от Гърция. Като ученик в Солун често си поръчвах в близката таверна. Стоеше в едни дълги метални тавички на тезгяха, поне в 2 пръста зехтин (!), и доста вървежна също :)
И така до това лято, когато със Зайчо решихме да отидем в един ливански ресторант на центъра. Към разните малки неща дето поръчахме добавихме и една мусака, като fail-safe choice :) Когато храната пристигна си помислихме, че са ни объркали мусаката. “Ами ето това е мусака” Гледам аз – чиния с варени зеленчуци (чушки, бамя) плуващи в студен доматен сос. Олеле :)))
По-късно леля уикипедия разбрахме, че муската всъщност идва от близкия изток и буквално означава варени изстудени зеленчуци :)
“Класическият” вариант познат от нас е fusion м/у оригиналната мусака и западната кухня – от там идват пълнежа от картофи, мляно месо и заливката от бешамел.
Иха, наистина образователен коментар, благодаря :)
Може да променя името на рецептата на “Класическа/традиционна рецепта за “българска” мусака :)
Защо ще го променяш, така всъщност си е съвсем точно :))
Какво обаче са хапвали едно време в България, това се питам аз. Ти какво би си правила ако няма картофи, домати и чушки – едни, хм, доста “традиционни” съставки в българската кухня? /донесени са от Америка/ :)))
Хляб и сирене, често месце и разни зелентии, не звучи твърде лошо :)
Заинтригува ме коментарът на Владимир, та прочетох това: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B0 Тук, където живея се води гръцко ястие, ама не съм си поръчвал по заведения /то май само в един ресторант тук се предлага/ и не знам с какво е точно. То да ида на ресторант и мусака да поръчам… Приготвена от арменка и наречена арменска мусака съм ял с патладжани в България.
То и млечната салата тук се води гръцка,сармите- арабски, баницата- турска или гръцка, на салата слагат сирене, без да са чули за шопска… Та кое е класическо, традиционно… много разтеглено понятие е, май.
Пиша тук доста късно. Едва ли някой ще види коментара ми, ама понеже днес реших да си направя мусака, попаднах тук.
Направих втори вариант, но без морков и домати. Не, че нямах, ама не исках да слагам и стана супер.
Никога не е късно, просто аз съм на път из Европа тези дни и чак сега видях коментара :)
Много хора твърдят, че българската кухня е взаимствала почти всички онези ястия, които смятаме за национални, от някоя съседна. Наричайки мусаката “класическа” имах предвид по-скоро познатата ми от детството комбинацията от кайма и картофи.
Бо, а къде живеете?
Хехе, сега се ровя из Google и се сетих да видя тук дали някой е писал и ето на!
В Швеция живея.
За жалост тук няма български ресторант, та да видят какво е българска кухня! Няма и български продукти, както има в САЩ и Англия, напр. Има само сирене, ама и то колко ли е българско…
Мусаката я залях с турско кисело мляко. :)))
Сега се замислих и за това: не съм се заглеждал къде е произведено, ама на кофичката пише турско мляко с големи букви, така се води киселото мляко. Хм!
Нека да не се замислям много, де. ;)
Скоро правих руло Стефани, та четох, че рецептата е навлязла от Австрия… май Австрия беше, не помня.
А когато учих руска филология на руски това, на което казваме руска салата е салат Оливье. В Русия е навлязла от французин, та на негово име кръстена…
Настана една каша в главата ми, така че спирам до тук.
Поздрави!