Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Като почитател на пилешкото, отново реших да публикувам една лесна рецепта. Предимството на пилешките гърди е, че не изискват особена обработка, за да са вкусни. Обикновено се предлагат изчистени от кожа, кости и приежащата към кожата непочистена перушинка – още един голям плюс, особено за мен. А и могат да бъдат изпечени в тавичка, мариновани и приготвени на тиган, или просто изпържени в масло. Когато пилето е сготвено самостоятелно – като пържоли, златисти филенца или друга вкусотия, важно е с какво ще ги поднесем. Аз се спрях на малките сладки брюкселски зеленца, които обожавам от дете. Обикновено ги консумирам просто леко сварени, със някакъв майонезен сос и лимонов сок. В случая реших да пробвам нещо, което преди съм приготвяла със зелен фасул – запържено в масло брюкселско зеле с чесън и сусам.

Стига многословия, ето бързата рецепта за пилешки гърди, приготвени в тиган с масло и гарнирани с вкусно и полезно брюкселско зеле.

Пилешки гърди с гарнитура от брюкселско зеле

400 гр. пилешки гърди

сок от половин лимон

1 ч. л. сол

1 ч. л. риган

1/2 ч. л. черен пипер

1 ч. л. чесън на прах или 2 смачкани скилидки

2 с. л. масло

За гарнитурата:

300 гр. брюкселско зеле

2 с. л. сусам

2 скил. чесън

2 с. л. масло

сол

Нарязваме пилешкото на не много тънки лентички и го мариноваме в смес от другите описани продукти (без маслото). Покриваме и прибираме в хладилник за поне половин час. В подсолена вода варим измитото и почистено брюкселско зеле 10 минути, след което отстраняваме водата. В тиган разтапяме 2 с. л. масло, изсипваме зелчиците и сусама. Запържваме бъркайки около 7-8 минути, слагаме нарязания на ситно чесън, посоляваме и изсипваме в чиния за сервиране. В същия тиган разтапяме и другите две лъжици масло, след което на силен огън запържваме пилешките филета. Сервираме, докато пилето и гарнитурата са топли, гарнираме с лимон.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.