От няколко години си имам много любима рецепта за магданозени кюфтенца, така наречените Кайгана, или арменски кюфтета от магданоз. Единственото нещо, което ме е спирало да ги приготвям често е, че в оригиналните рецепти те се пържат, а за читателите на блога е ясно, че никак не обичам запържени храни :)

Именно заради нежеланието да пържа магданозените кюфтенца, този път реших да пробвам да ги изпеке на фурна, както често правя с любимите домашни фалафели. Резултатът беше много добър. Рецептите, които използвах като основа са от блога на Ани Вкуснотека и от Супичка на Гисчо.

Кайгана – магданозени кюфтенца на фурна

2 големи връзки магданоз
около 100 г. натрошено сирене
1 кокоше яйце или 3 пъдпъдъчи
1 с. л. брашно
няколко зрънца прясно смлян черен пипер
1 намачкана скилидка чесън
3 с. л. зехтин

За соса:
половин кофичка кисело мляко
1 скилидка чесън
щипка сол
1-2 с. л. сусамов тахан (по желание)

1. Загряваме фурната на 180 градуса и застиламе тавичка с хартия за печене. Напръскваме със зехтин.

2. Нарязваме магданоза на много ситно и в голяма купа го смесваме с яйцето, зехтина, сиренето, брашното, черния пипер и намачкания чесън. Разбъркваме много добре. Ако сместта ни все пак остане твърде течна, добавяме още малко сирене.

3. С пръсти оформяме малки кюфтенца и ги слагаме да се пекат върху хартията до готовност. При мен отне между 10 и 15 минути, във фурна без вентилатор.

4. Смесваме продуктите за соса и сервираме кюфтенцата с него.

Вчера, разхождайки се из магазина, ненадейно попаднах на прясна пъстърва. Не бях яла от много, много време – над година. Сетих се, че скоро попаднах на много интересна рецепта за пържена риба с магданозен сос в любимата стара книга с рецепти. Грабнах пъстървата и днес я изпържих. Заедно с приготвянето на соса, отделих не повече от 25 минути. Затова и днешната ми рецепта попада в графата “мързеливи рецепти за риба” :)

Ако не сте почитатели на пържената риба, може да изпечете пъстървата във фолио на фурна. Магданозеният сос с яйца би бил еднакво подходящ и в двата случая. А рецептата е на близо 100 години! :)

Пържена пъстърва с магданозен сос

Продукти:

2 бр. цели пъстърви, почистени (около 400-500 гр.)

олио за пържене

брашно с малко сол за овалване

За соса

3 твърдо сварени яйца

голяма шепа ситно нарязан пресен магданоз

3 с. л. майонеза

половин лъжичка горчица

сол, лимонов сок

1. Измиваме почистената пъстърва и я осоляваме леко. След около половин час овалваме в брашно и пържим в силно загрято олио за няколко минути. Внимаваме да не препържим рибата.

2. Измиваме магданоза и го накълцваме на много ситно, прибавяме към него накълцаните сварени яйца, майонезата, горчицата, лимонов сок на вкус и сол. Разбъркваме добре. Сосът трябва да е гъст.

3. Гарнираме пържената пъстърва с лимон и поднасяме с магданозения сос.

Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Когато бях на 12 години, се запознах с един човек, който започна да ми обяснява за непоносимостта си към вкуса и аромата на магданоза. Явно е бил голям авторитет за мен (добре де, беше нещо като първо влюбване :)), защото от този момент нататък и аз приех твърдението за свое. Пресният магданоз беше отделян от всяко ястие или салата, където това беше възможно. Където не беше, не ядях изобщо. Съвсем безполезни се оказаха опитите на майка ми да ме убеди в полезните свойства на тази “тревичка”, както я наричах. А те наистина са много – магданозът помага за пречистването на кръвта, за подобряването на зрението, при болки в стомаха, както и за цялостния тонус. И още :)

Е, след няколко години се случи нещо забавно. Тъй като приютявах различни хора, използващи CouchSurfing, имах гост от Хърватска. Прекрасен човек, който много обичаше да опитва различни кухни. И една вечер отидохме на арменски ресторант, където аз, от цялото налично меню, попаднах на непознатата до този момент за мен салата Табуле. Идея нямах, че това нещо е направено основно от магданоз! И за да не се правя на лигла, реших да си изям салатата…

От този момент нататък установих, че не само не мразя магданоз, ами даже ми харесва :). Салатата Табуле вкъщи приготвям с малко повече домати и мента, харесва ми те да са преобладаващи. И когато ми се хапва нещо витаминозно и леко, се спирам на нея. Заради булгура е доста хранителна, освен другите си хубави качества :)

Продукти:

1 средно голяма връзка магданоз

1 голям домат (около 300 гр.)

половин краставица

няколко стръка прясна мента (може да се замени с джоджен)

50 гр. булгур

1 връзка пресен лук

сок от 1 лимон

3 с. л. зехтин

сол, черен пипер, щипка кимион, щипка канела

Измиваме булгура и го варим за около 15 минути, имайки предвид, че няколко пъти увеличава обема си. Изстудяваме го и го изцеждаме добре. Нарязваме на съвсем мънички парчета доматите, краставицата и лука, накълцваме измитите магданоз и мента. Изцеждаме лимона. Смесваме всички продукти в голяма купа, заливаме с лимоновия сок и зехтина, подправяме със сол, черен пипер, канела и кимион (последните две разбрах, че се използват съвсем наскоро, от една книга за ливанска кухня). Размесваме добре, разпределяме плътно в купички, които обръщаме в чиния. Декорираме със стръкче мента и консумираме веднага.

Добър апетит!

Все някъде назад в публикациите ми съм отбелязала какъв почитател съм на супите. Имам една много, много любима рецепта за гъбена супа, която през годините съвсем пригодих така, че да се харесва вкъщи. Може би от значение са многото аромати, които включва, но без да си кривя душата ще кажа, че по-вкусна супа от гъби съм яла единствено в една хижа на Витоша, след дълъг зимен преход. Не е ясно дали решаващи бяха качествата на самата супа, или по-важни бяха умората и премръзналото ми тогава тяло :)

Рецептата изглежда малко стряскаща на пръв поглед, но резултатът наистина си заслужава. Приготвя се сравнително бързо, може да се съхранява в хладилник до 2 дни. На готовата супа много отива лимонов сок.

Супа от гъби

Продукти:

250 гр. печурки
1.2 л. вода
1 средна глава лук
парче целина (може и листа)
1 средно голям морков
400 мл. прясно мляко
2 с. л. брашно
масло
копър
магданоз
1 дафинов лист
2 скилидки чесън
сол

Във врящата вода слагаме нарязаните на филийки гъби, настърганата целина, както и нарязания на ситно лук. Добавяме дафиновия лист, посоляваме и оставяме да ври на слаб огън. Запържваме в масло настъргания морков, след което го прибавяме към врящата супа. Отново в малко масло запържваме брашното, заедно с нарязания на много ситно чесън, добавяме прясното мляко и получената смес изсипваме в супата. Оставяме да поври до готовност на продуктите, като малко преди да махнем от огъня добавяме магданоз и копър (добре е ако са пресни, но и със сухи резултатът е добър). Накрая поръсваме  и настъргано индийско орехче (малко, защото ароматът е твърде силен).

Скоро ще продължа с идеите за вкусни изпробвани супи, а сега пожелавам хубава зимна неделя и добър апетит! :)