В последните дни забелязвам, че доста читатели стигат до Sweet Things, търсейки рецепти за коприва. За полезните свойства на копривата можем много да говорим и пишем, но сякаш за повечето от нас тя е свързана основно със солени ястия и чайове. Вече споделих рецепта за вариация на яйцата по панагюрски, но с лапад и коприва, както и една рецепта от любимата ми Honey from a Weed – супа от коприва и картофи с поширани яйца. Днес обаче ми се иска да опиша тук една разкошна рецепта за торта с коприва, която за първи път тествах миналата година. По същото време пак сме били на село и пак част от дните ни са минавали в търсене на коприва, това ми напомнят социалните мрежи :)
Причината да избера точно тази рецепта е свързана и с това, че любимата ми лавандула от Rosey’s Mark отново е налична на пазара. Може да я намерите и поръчате в селекцията ни с продукти в CoKitchen. Също там има и коприва. Адаптирана е от друга рецепта, която може да намерите тук.
Торта с коприва, лавандула и лимон
100 г. или около 2 ч. ч. прясна коприва – връхчета 200 г. масло на стайна температура 130 г. захар 3 яйца от свободно отглеждани кокошки на стайна температура 2 ч. л. ванилов екстракт 2 ч. л. сушена лавандула, стрита в хаванче 250 г. брашно – пресято 2 ч. л. бакпулвер щипка сол
За крема 500 г. маскарпоне или 300 г. маскаспоне и 200 г. крема сирене 200 г. пудра захар кора от 1 био лимон сок от половин лимон
За сиропа 150 мл. вода 100 г. захар 1 с. л. лавандулов цвят сок от половин лимон
1. Във вряща вода бланшираме добре измитата коприва за около 3 минути. Охлаждаме веднага, отцеждаме водата и пюрираме в блендер/кухненски робот. Важно е да използвате само връхчетата на копривата, защото иначе се пасира трудно.
2. Загряваме фурната на 170 градуса и си подготвяме тава с падащ ринг с хартия за печене и намасляваме страните. Аз използвах такава с размер 20 см. В купа пресяваме и смесваме добре брашното, бакпулвера и солта.
3. В голяма купа с миксер първо разбиваме до пухкав крем маслото и захарта, след което добавяме едно по едно яйцата, а след тях ванилията и лавандулата. При непрекъснато бъркане постепенно завършваме с брашното със солта и бакпулвера и бъркаме, докато разбием всички бучици. Разпределяме с шпатулка в подготвената тава и печем около 25 минути, като проверяваме за готовност с дървено шишче.
След като изкараме от фурната, оставяме настрани 15 минути и чак тогава преместваме върху решетка за охлаждане. След като блатът изстине съвсем, го разрязваме на две.
4. Още докато блатът се пече, приготвяме сиропа. Смесваме във водата захарта и лавандулата и загряваме, докато бъркаме, за да се разтвори цялата захар. Когато сиропът е готов и леко охладен, прецеждаме, за да отстраним лавандуловите цветчета. Добавяме лимоновия сок. Докато все още сиропът е топъл, равномерно сиропираме долния блат.
5. За да приготвим крема, с мискер и на ниска скорост смесваме всички продукти и бъркаме, докато се разбият добре и кремът е еднороден. Намазваме долния блат равномерно и бавно поставяме върху него горния. Сиропираме и намазваме и горния блат. Оставяме да престои няколко часа преди да я разрежем, за да е по-вкусно :)
Двайсетина дни минаха, откакто сме на село и голяма част от неработните часове в недъждовните дни минават в бране на коприва, лапад и билки. В някои дни ходим до една орехова гора, където е пълно и с окапали орехи, които само чакат да ги събереш :)
Със сигурност не съм очаквала, че пролетта ще ме завари тук, но сега с притеснение се връщам към мислите за града. Всеки ден работя отдалечено за CoKitchen – организирам поръчки и доставки на продукти, продажби и координация между всички замесени партньори и екип. Решихме да работим заедно, подкрепяйки се взаимно с хората, на които вярвамe. Oптимизираме ограничените ресурси, с които разполагат малките ни бизнеси. Ако и вие искате да сте част от тази верига на подкрепа, то просто пазарувайте от нас на https://cokitchen.bg/. A пък аз скоро ще разкажа поотделно и за всеки един от тези герои :)
Но нека се върна към днешната доза кулинарно вдъхновение от природата. В миналата публикация споделих рецепта за прекрасна супа от коприва с поширани яйца. Днес отново прясната коприва е герой – този път като добавка в яйцата по панагюрски, познати ни от детството. Толкова обичам поширани яйца, че в последните месеци съм тествала какви ли не рецепти, но тази определено ми е фаворит. През зимата използвах за направата ѝ пюре от коприва от harmonica, а сега правя комбинация от пресни бланширани лапад и коприва, но реално може да се сложат и двете заедно, както и всяко едно, без другото. Може да се използва и спанак, технологията на приготвяне е идентична. Тук на село има кокошки и яйцата са домашни, но ви съветвам, ако можете да намерите в градовете такива от свободно гледани кокошки – изберете тях.
Поширани яйца с коприва и лапад
около 150 г. лапад и коприва (или само лапад, или само коприва) 600 г. кисело мляко (може и овче) 160 г. сирене (натрошено, още по-добре с овче такова) 8 яйца от свободни кокошки 4 с. л. масло 1 с. л. червен пипер 1 връзка пресен чесън, ситно нарязан черен чесън на прах, сумак
1. Измиваме добре лапада и(или) копривата, след което бланшираме за 2-3 минути във вряща подсолена вода. Отцеждаме и нарязваме.
2. В 4 купички разпределяме киселото мляко и разбъркваме с половината чесън, натрошеното сирене и нарязаните лапад и коприва. Ако използваме готово пюре от коприва, добавяме по около 1 с. л. от него във всяка купичка.
3. Загряваме в голяма тенджера вода, добавяме оцет и сол, и след като заври бурно, пошираме яйцата. В голяма тенджера лесно бихте могли да поширате и по 2-3 яйца наведнъж. Всяко готово яйце пренасяме с решетъчна лъжица в купичките с кисело мляко.
4. Загрявяме маслото (може да добавите и малко слънчогледово олио), когато започне да бълбука бурно, добавяме червения пипер, разбъркваме и махаме от котлона. Разпределяме течността върху яйцата и посипваме с останалия пресен чесън, сумак и черен чесън.
Днес ви оставям, но ако имате нужда от съвети или вдъхновение, може да ме откриете в Instagram :)
Мисля си, че във времена на криза, само в началото на която сме в момента, трябва да запазим рационалния си позитивизъм. Текстът по-долу е моят начин да предам дори мъничка част от любовта ми към простичкото и достъпно готвене със сезонни продукти. Вярвам, че всяко време, което имаме, можем да използваме за създаване на нови умения, събиране на нови знания и откриване на интересни забравени истории и личности :)
От няколко месеца все отлагам написването на останалите публикации за Копенхаген. През май месец трябваше да участвам в маратон там, представях си как ще имам време да отида и поне веднъж преди това – ей така, да изтичам маршрута за увереност. За последен път бях през ноември и носталгията някак ме беше затиснала след това. Влязох в листите с чакащи за резервация в noma, за датите около маратона. Планирахме пътуване до остров Хидра и си бяхме дали срок до рождения ми ден да решим какви са творческите ни планове за идните няколко години. И после, в рамките на няколко седмици, целият свят се промени неузнаваемо. Непредвидимо и доста бързо, без да ни даде време даже да осмислим какво ще се случи в така подредените ни светове.
COVID-19 ни накара да заглушим малко шума от големите си планове. Даде ни време, което да използваме за всичко, за което иначе все време не ни стига. Да осмислим и степенуваме приоритетите си, които в спокойни дни се надбягват и бият един с друг. Да се обърнем към себе си и да анализираме всички оправдания и страхове, които все обясняваме със същото това време.
От няколко седмици бях подготвена и премислях какви ще са следващите стъпки за CoKitchen. Истината е, че за нас сценарият е да се повтори нещо подобно на първата година от съществуването ни – неясна посока, свит пазар и оцеляване ден за ден.
Когато преди близо 5 години започнах да развивам идеята, исках да покажа, че един от малкото начини бизнес, свързан с храна да бъде устойчив е той да се разраства чрез партньорства и колаборации, а не чрез свиреп антагонизъм. Най-големите ми разочарования за тези години бяха свързани с многократното разбиване на илюзията, че това е възможно. Най-силните и вдъхновяващи моменти пък бяха тези, когато група съмишленици се събирахме и правехме чудеса – помагахме си едни на други, понякога до физическа изнемога. Когато нямахме проблем да покажем слабите си моменти едни на други и взаимно да се подкрепяме, вместо да се пъчим със съмнителни или неустойчиви резултати. Но темата е дълга и със сигурност е по-подходяща за друг формат и дискусии.
За момента бихте могли да помогнете на CoKitchen и няколко мънички бизнеса около него, ако си пазарувате тук. В идните седмици ще добавяме продукти и от малки сладкарнички и пекарни, мандри и още чудесии от наши приятели :)
От седмица с кучето и половинката сме се самоизолирали на селската къща с печка на дърва и двор, аромат на бор и цял град като на длан, когато погледнеш надолу. Някак лесно ми е да погледна отстрани (или отгоре?) на нещата, както се казва. Взех си само 4 книги на хартия – 3 на Patience Gray, и един дневник на René Redzepi. И основно от тях ще бъде кулинарното вдъхновение в идните седмици или месеци.
Тази наистина интересна жена, Пейшънс Грей, открих съвсем случайно през аудиокнига, която се оказа нейна биография – изключително завладяваща. Изненадах се колко непозната е тя в наши дни, имайки предвид впечатляващия ѝ живот и наследството, което оставя. Принципте ѝ на събиране на храна, готвене, простотата и следването на естествения ритъм на природните дадености до огромна степен съвпадат с моите виждания. Използването на техники за консервиране, запазване и съхранение на продукти за моментите, в които те не са налични, със сигурност е едно от най-интересните за мен неща в последните години.
С днешната рецепта давам началото на серия от такива, които са вдъхновени от Пейшънс Грей. Обикновено с моя интерпретация, винаги лесни за изпълнение и с продукти, част от които могат да се намерят и в CoKitchen доставките. Рубриката ще се казва Yana and Patience (по Julie and Julia). Пък и играта на думи ми харесва за смутното време, в което се намираме :)
Супа от коприва с поширани яйца
Ако живеете извън града, много е вероятно да може сами да наберете прясна коприва. Заредете се с ръкавици и торбичка и отидете на разходка, избирайте връхчета от коприва, която не расте около пътя. Ако сте в града, най-вероятно може да намерите пакетчета в кварталния зеленчуков магазин. Ако пък сте съвсем безкопривни, harmonica имат прекрасна консервирана коприва, която също би могла да свърши работа (и е мултифункционална).
Ще ви трябват:
2-3 с. л. животинска (може и растителна) мазнина 1 голяма глава лук, нарязана на кубчета 3 средно големи картофа, нарязани на кубчета 2 с. л. доматено пюре/консервирани домати/нарязан пресен домат 3-4 с. л. прясно мляко или сметана 400 г. кисело мляко 4 с. л. натрошено сирене 2-3 шепи прясна коприва/2-3 лъжици пюре от коприва 6-8 кокоши яйца сол, черен пипер, лют червен пипер (по желание) пресен чесън, магданоз (по желание)
1. В тиган загряваме мазнината и слагаме в нея лука и картофите. Разбъркваме постоянно докато лукът се запържи. Аз използвах пилешка мазнина от домашна кокошка, но масло, телешка или свинска мазнина също са добре дошли. Кокосова мазнина без аромат също би свършила работа, както и слънчогледово олио, но тогава ароматът няма да е толкова богат.
2. Покриваме с вода (или ако имате – пилешки или телешки костен бульон), добавяме доматите, солта, пипера и млякото или сметаната. Аз не консумирам прясно мляко от няколко години и използвах пълномаслена животинска сметана, което даде страхотен аромат и плътност. Оставяме да къкри, докато картофите омекнат. С вилица ги раздробяваме, притискайки към ръба на тенджерата. Добавяме нарязаната коприва, оставяме да поври 4 минути. Пробваме на вкус и ако трябва, добавяме подправки или бульон.
3. Разсипваме супата в купички (3 или 4), като предварително във всяка купичка слагаме по няколко лъжици кисело мляко, в което разбъркваме по лъжица натрошено сирене.
4. Междувременно, във втори съд загряваме вода, поне 4-5 пръста, капваме няколко капки оцет и добавяме лъжичка сол. Когато водата заври, пошираме яйцата едно по едно. Директно ги слагаме в купичките, поръсваме обилно с нарязания чесън и по желание – лют пипер.
Надявам се, че рецептата ще ви хареса. Може да ме намерите в Instagram, където отговарям на въпроси за готвене и ядене. Или пък да се присъедините към групичката ни във Facebook, където планираме да си говорим за храна често.
Бъдете здрави и скоро очаквайте рецептата за торта с коприва, лимон и лавандула :)
