Над месец мина, откакто писах за последен път тук. После дойдоха празниците и почивните дни, а преди тях – една предколедна разходка до Мюнхен и Залцбург, много равносметки и почивка. Обиколката по коледни базари ми припомни колко ми липсва животът в Холандия, колко пълни с усмихнати и спокойни хора могат да са улиците. Пих греяна бира, пробвах мекица с чесън, пълнена с кисело зеле (оригинални са тези австрийци, няма спор). Остана още много за разглеждане, за по-нататък :)

За Коледа, както си бях обещала, подаръците бяха основно домашно приготвени – сиропи за кафе с канела, ванилия и кардамон, бутилчици концентрат с любимия масала чай (рецепта съвсем скоро), бурканчета с подправки за греяно вино. Пропуснах да снимам някои от тях, за други ще пиша, докато все още сезонът е подходящ. Пък следваща година ще започна още от ноември да варя, бутилирам и снимам, без да оставям нищо за последния момент.

Макар от началото на тази година да не съм спирала да готвя, десетина рецепти си стоят изписани по хвърчащи листчета, а доста снимки чакат обработка. В неделната сутрин обаче се събудих с идеята за палачинки, пухкави бананови палачинки. Като палачинките от песента на Jack Johnson :)

Канелени палачинки с банан и кленов сироп

160-170 г. типово брашно
щипка сол
2 ч. л. бакпулвер
1 ч. л. канела на прах
1 голямо яйце (или 2 белтъка, според оригиналната рецепта, която адаптирах)
1 ч. ч. прясно мляко (може да се използва и ядково мляко)
1 голям банан (добре узрял, намачкан)
2 с. л. кафява захар
3 с. л. кисело мляко (2% или 3.6% масленост)
1 с. л. ванилов екстракт
масло (за печенето)
кленов сироп или сладко

1. Пресяваме брашното и го смесваме със солта, канелата и бакпулвера в голяма купа. Разбъркваме добре.

2. В по-малка купа разбиваме яйцето, добавяме прясното мляко, намачкания банан и захарта. Разбъркваме добре и добавяме киселото мляко и ваниловия екстракт. Разбъркваме, докато сместта остане без бучици.

3. Добавяме яйчената смес към сухите съставки и разбъркваме леко, за да се получи тесто. Важно е да не се прекалява с бъркането му, защото палачинките няма да станат пухкави.

4. Печем палачинките на средна температура в добре намаслен тиган. Когато по ръба на тестото започнат да се образуват мехурчета, обръщаме, печем още около минута-две и махаме палачинката от тигана. В оригиналната рецепта сместта е предвидена за 4 броя, но аз предпочетох да не ги правя твърде дебели. При мен се получиха 8 броя палачинки.

Важно е палачинките да се сервират топли, по възможност веднага. Вариант е да приберете готовите палачинки в затоплена фурна, докато всички са готови и е време за сервиране. Аз реших да ги полея с кленов сироп и още пресни банани, но всякакви сладка или шоколад също биха били добър избор :)

Ако сте почитатели на палачинките и искате да пробвате нещо по-различно, не пропускайте да пробвате една от най-старите рецепти в този блог – Джинджифилови палачинки с ябълково брашно и мед.

В началото на тази седмица си приготвих нещо, което със сигурност исках да публикувам в Sweet Things. Звучи странно – печени банани с канела и сироп от агаве. Най-вече, защото агавето (наричано още “медена вода”) все още не е много популярно в България, особено сред хората, които подминават щандовете с биологични и диетични храни.

Случиха се доста промени в тази седмица и публукуването на рецептата се забави. За промените може би ще разкажа скоро, та те са си доста големи :)

Тук е мястото, където да уточня – за тази рецепта използвах съвсем обикновени банани. Поне доколкото съм чела, има два вида банани – десертни и такива за готвене. Макар вторите да се срещат често из магазините в Холандия (и май трудно да се намират в България), те са по-неароматни. Това беше причината за следната рецепта да избера десертни банани.

Сиропът от агаве в тази рецепта замества меда, с който трядиционно може да се приготви не по-малко вкусен десерт. Предимствата на сиропа са, че е доста по-течен, а и термичната обработка не е противопоказна. Има специфичен аромат, който само допълва този на банана, ванилията и канелата.

Печени банани с канела и сироп от агаве

2 банана

3 с. л. сироп от агаве

канела за поръсване

няколко капки ванилова есенция (по желание)

ванилов сладолед (по желание)

1. Загряваме фурната на 150 градуса.

2. Застиламе тавичка с хартия за печене и подреждаме бананите. С пръст намазваме всеки от тях с ваниловата есенция. Това може и да се пропусне, но ароматът, който се получава след изпичането е прекрасен. Поливаме със сиропа от агаве, поръсваме равномерно с канелата.

3. Печем 10-15 минути в предварително загрятата фурна, най-добре с хартия или фолио отгоре.

4. Сервираме бананите топли, по желание гарнирани с ванилов сладолед.

Покрай многото празници напоследък, може би сте малко уморени от приготовления и готвене (аз съм :)). Затова днес реших да ви споделя една торта, която направих преди почти година за близък приятел. Снимките не са особено добри, украсата като за първа подобна торта – също. Но пък колко беше вкусна… Именно на този рожден ден чух възхитеното “Не знаех, че торта, която не е шоколадова, може да е толкова добра!”.

Въпросният приятел много харесва Климт,  това беше причината тортата да си има нещо нарисувано. Идеята ми дойде от тортата “Звездно небе” на Ван Гог, която открих случайно, ровейки се за интересни неща из Интернет. После попаднах и на ето тези прекрасни къпкейкчета, които планирам да направя скоро:

Връщам се на Климт и неговото “Дърво на живота”. Доста орязано, то изглежда ей така:

Друг важно изискване за тортата беше да е лека и плодова, да има налични ягоди и по възможност банани. Това направи решението какви да са блатовете сравнително лесно – бели, с аромат на ванилия, търпящи сиропиране. Направих ги по рецепта от сп. Good Food. Горещо препоръчвам, ако обичате бели и сравнително неутрални блатове. Аз приготвих указаната доза, като за печенето я разделих на две. За крем и глазура използвах около 500 гр. маскарпоне, разбито с лимонова кора и пудра захар. Където се наложи – оцветих го със сладкарски бои. “Дървото на живота” нарисувах с готови контури за сладки, като за украса използвах и плодове и бонбони. Всичко беше съвсем стилизирано, но пък заради идеята и вкуса на тортата, много й се зарадваха :)