Равносметките от първите (почти) два месеца от годината са, че редувам готвенето на няколко неща наведнъж, когато успея да открадна малко време, с тестването на най-разнообразни кухни през останалото време. В най-натоварените дни Wok to Walk идва на помощ, a особено хубава беше изненадата, че благодарение на foodpanda напоследък мога да поръчвам от няколко любими заведния като Boom! Burgers, M EAT и Щастливеца. Но темата за поръчка на храна е нещо, за което ще споделя мисли съвсем скоро, покрай страничен мой проект :)

Вероятно и преди съм споменавала в блога, но предпочитам да готвя със сезонни плодове и зеленчуци. Целината, старите картофи и празът определено са залегнали в представите ми като такива за зимата, когато изборът съвсем не е голям. След като вече писах за страхотните картофи на фурна с розмарин и джинджифил, днес е ред на една много вкусна супа от целина с карамелизирани ябълки, на която попаднах, опитвайки се да намеря интересна рецепта за глава целина. Ако пък ви се намира само връзка праз, предложенията ми са ето тук :)

Супа от целина с карамелизирани ябълки

1 средна на големина глава целина (или 2 малки)
7 ч. ч. зеленчуков или пилешки бульон
2 бр. дафинов лист
2 стръка праз, нарязани на тънки колелца
2 стръка прясна целина (или 1 с. л. сушена)
2 скилидки чесън, намачкани
3 с. л. краве масло (1 с. л. оставяме настрани, за карамелизирани ябълки)
1 ч. л. сушена мащерка
100 мл. сметана
2 ябълки
1 с. л. кафява захар
черен пипер, сол

1. В голям съд, за предпочитане с дебело дъно, загряваме 2 лъжици от маслото и за 4-5 минути сотираме вече нарязания праз. Добавяме намачкания чесън и прясната целина, накълцана. Разбъркваме и оставяме така за още 1-2 минути.

2. Добавяме кубчетата целина и разбъркваме. Оставяме така около 2 минути, след което добавяме бульона, мащерката, дафиновия лист, щипка сол и прясно смлян черен пипер. След като супата заври, намаляме котлона и оставяме да къкри около 30 минути, докато целината омекне.

3. Махаме от котлона, оставяме да изстине малко, отстраняваме дафиновия лист, след което пасираме. Връщаме на котлона, добавяме сметаната и оставяме да заври отново. Добавяме още черен пипер и сол на вкус.

4. За карамелизирането на ябълките, първо ги обелваме и почистваме, след което ги нарязваме на кубчета. В тиган разтапяме останалата лъжица масло и сотираме ябълките за 3-4 минути, след което добавяме кафявата захар и разбъркваме от време на време, докато се карамелизират. По желание може да добавите прясно смлян черен пипер за повече аромат.

5. Сервираме супата топла, гарнирана с карамелизирани ябълки.

*рецептата е адаптирана от Rosemarried

Напоследък често ми се случва да ескпериментирам с вкусове и аромати, вероятно заради студа навън и времето, което прекарвам работейки от къщи. Покрай организацията на едно доста нетипично събитие и още няколко по-малки проекта, все пак успявам да открадна време за готвене и приятни вечери с приятели, на по чаша домашно вино. И понеже знам каква радост предизвиква дори споменаването на мавруда, който баща ми прави, спирам тук, с обещанието нататък да отделя специална публикация за него :)

Днешната рецепта е за ароматни картофи на фурна, приготвянето на които е много лесно. Картофите бяха домашно производство, на близки семейни приятели. Вдъхновението за някакъв нестандартен аромат дойде от връзка пресен розмарин и парче джинджифил, останало след приготвянето на поредната голяма доза масала чай. Е, вероятно и пътуването ми до Берлин миналата седмица има някаква вина, но и за него мисля да пиша друг път.

Пикантните печени картофи са подходящи както за гарнитура към месо, така и да се похвапват самостоятелно или с млечен сос. Друг вариант е, ако ароматите на джинджифил, розмарин, масло и черен пипер не са ви достатъчни, да добавите хумус от нахут или пък от червена леща.

Ароматни картофи на фурна

500-750 г. стари картофи, обелени
6 (или повече) стръка пресен розмарин
5 см. корен от джинджифил
50 г. краве масло (или животинска сметана)
3-4 скилидки чесън, намачкани
прясно смлян черен пипер
сол

1. Сваряваме обелените картофи в подсолена вода, в която сме добавили и половината стръкчета розмарин, както и почистения и нарязан на филийки пресен джинджифил. Картофите трябва да съвсем сварени, когато ги махаме от котлона.

2. Загряваме фурната на 200 градуса. В намаслена тавичка нареждаме на един ред добре сварените картофи, отцедени от водата. Натискаме с вилица всеки от тях така, че да се разпука.

3. В купичка разтапяме маслото, добавяме сол и намачкания чесън. Разбъркваме добре, след което с четчица (или пръсти :)) намазваме картофите обилно от всички страни. Разпределяме останалите стръкове розмарин отгоре и печем в предварително загрятата фурна 10-15 минути.

4. Сервираме картофите топли, като може отново да ги намажем с масло непосредствено преди това.

Над месец мина, откакто писах за последен път тук. После дойдоха празниците и почивните дни, а преди тях – една предколедна разходка до Мюнхен и Залцбург, много равносметки и почивка. Обиколката по коледни базари ми припомни колко ми липсва животът в Холандия, колко пълни с усмихнати и спокойни хора могат да са улиците. Пих греяна бира, пробвах мекица с чесън, пълнена с кисело зеле (оригинални са тези австрийци, няма спор). Остана още много за разглеждане, за по-нататък :)

За Коледа, както си бях обещала, подаръците бяха основно домашно приготвени – сиропи за кафе с канела, ванилия и кардамон, бутилчици концентрат с любимия масала чай (рецепта съвсем скоро), бурканчета с подправки за греяно вино. Пропуснах да снимам някои от тях, за други ще пиша, докато все още сезонът е подходящ. Пък следваща година ще започна още от ноември да варя, бутилирам и снимам, без да оставям нищо за последния момент.

Макар от началото на тази година да не съм спирала да готвя, десетина рецепти си стоят изписани по хвърчащи листчета, а доста снимки чакат обработка. В неделната сутрин обаче се събудих с идеята за палачинки, пухкави бананови палачинки. Като палачинките от песента на Jack Johnson :)

Канелени палачинки с банан и кленов сироп

160-170 г. типово брашно
щипка сол
2 ч. л. бакпулвер
1 ч. л. канела на прах
1 голямо яйце (или 2 белтъка, според оригиналната рецепта, която адаптирах)
1 ч. ч. прясно мляко (може да се използва и ядково мляко)
1 голям банан (добре узрял, намачкан)
2 с. л. кафява захар
3 с. л. кисело мляко (2% или 3.6% масленост)
1 с. л. ванилов екстракт
масло (за печенето)
кленов сироп или сладко

1. Пресяваме брашното и го смесваме със солта, канелата и бакпулвера в голяма купа. Разбъркваме добре.

2. В по-малка купа разбиваме яйцето, добавяме прясното мляко, намачкания банан и захарта. Разбъркваме добре и добавяме киселото мляко и ваниловия екстракт. Разбъркваме, докато сместта остане без бучици.

3. Добавяме яйчената смес към сухите съставки и разбъркваме леко, за да се получи тесто. Важно е да не се прекалява с бъркането му, защото палачинките няма да станат пухкави.

4. Печем палачинките на средна температура в добре намаслен тиган. Когато по ръба на тестото започнат да се образуват мехурчета, обръщаме, печем още около минута-две и махаме палачинката от тигана. В оригиналната рецепта сместта е предвидена за 4 броя, но аз предпочетох да не ги правя твърде дебели. При мен се получиха 8 броя палачинки.

Важно е палачинките да се сервират топли, по възможност веднага. Вариант е да приберете готовите палачинки в затоплена фурна, докато всички са готови и е време за сервиране. Аз реших да ги полея с кленов сироп и още пресни банани, но всякакви сладка или шоколад също биха били добър избор :)

Ако сте почитатели на палачинките и искате да пробвате нещо по-различно, не пропускайте да пробвате една от най-старите рецепти в този блог – Джинджифилови палачинки с ябълково брашно и мед.

От началото на декмври, както си бях обещала, чета повече книжки за готвене и намирам повече време, за да се въртя из кухнята. Оказа се, че съм си набелязала толкова рецепти, че имам идеи за цялата следваща година :)

Декември, плахия сняг и все по-студеното време свързвам с домашни супички, но също и с препечени пърленки или още топъл хляб. Ароматен сос като допълнение прави нещата пълни. В моментите, в които не ми се яде нищо от тесто, просто заменям хляба с пресни зеленчуци, нарязани на пръчици.

След успеха на хумуса от карфиол през октомври, тези дни реших отново да приготвя нещо по-нестандартно за зимните вечери, което да може да се хапва самостоятелно, но и да се използва като гарнитура на пържоли, пресни или гриловани зеленчуци. Като резултат имах много вкусен хумус от червена леща и тахан.

Преди рецептата, една последна вметка – хубав сусамов тахан и червена леща могат да се намерят в арабските магазинчета покрай Женския пазар, както и много подправки-находки.

Хумус от червена леща

1 ч. ч. червена леща
3-4 с. л. сусамов тахан
3 с. л. зехтин
1 голяма скилидка чесън, нарязана на максимално ситно
сок от половин лимон
сол, прясно смлян черен пипер

1. Измиваме червената леща и я варим на слаб огън докато стане почти на пюре. Ако има излишна теченост, махаме я. Оставяме настрани, докато лещата достигне стайна температура.

2. В блендер или кухненски робот смесваме лещата, тахана и чесъна, след което пюрираме. Добавяме зехтина, лимоновия сок, солта и черния пипер. Разбиваме с блендера, докато всичко се смеси добре, около 30 секунди.

3. Сервираме хумуса гарниран с мъничко зехтин и шарен пипер.

Тъй като след първото хапване ми остана хумус, реших да го пробвам с любимите печени в масло гъби. Добавих прясно смлян черен пипер за аромат. Ето и невероятно лесната рецепта за тях:

Печурки в масло, гарнирани с хумус

2 с. л. масло
250 г. пресни печурки
черен пипер, сол

Измиваме и нарязваме гъбите на филийки. Запържваме ги в загрятото масло на слаб огън, а накрая добавяме черен пипер и сол на вкус. Сервираме топли, гарнирани с хумус и лимон.

* Идеята за хумуса от червена леща е от тук

Малко по малко украсих вкъщи – елха, лампички, висящи звезди по дръжките на гардеробите. Тази година ми е много празнично от средата на ноември. Предвиждам най-после да отделя достатъчно време за подготовка на домашни подаръци в бурканчета с вкусотии, сиропи за кафе, курабийки :)

В неделя имах неочаквано вдъхновение да издирвам интересни рецепти за зимни супи. Зарових се в готварските книги и не пропуснах да погледна какви идеи има в онази ужасно стара книга от началото на миналия век, за която вече съм споменавала покрай рецептите за пържена пъстърва с магданозен сос и медовата торта. Набелязах си няколко интересни рецепти, които малко по малко ще се появят тук.

Днешната млечна супа със зеле е типично зимна – със сезонни зеленчуци и много сгряваща. Приготвя се с малко продукти и много бързо и лесно. Млякото и маслото от оригиналната рецепта могат да се заменят съответно с ядково мляко и лек зехтин (или кокосово масло) за вегански вариант на рецептата.

Млечна супа със зеле

2 с. л. масло
1 с. л. брашно
1 бр. малка зелка
2 ч. ч. прясно мляко
сол, черен пипер

1. Измиваме и почистваме зелката и я сваряваме в подсолена вода. Отделяме 3 чаши от водата, в която е вряла и нарязваме свареното зеле.

2. Загряваме маслото и запържваме за 1-2 минути в него брашното при постоянно разбъркване. Добавяме течността, в която е вряло зелето и млякото, накрая и нарязаното зеле. Оставяме да поври няколко минути, подправяме със сол и прясно смлян черен пипер.

3. Млечната супа със зеле се консумира гореща, гарнирана с кротони и парче лимон (по желание).

Август, септември и октомври се оказаха едни ужасно заети месеци, с много събития и работа средно по 15 часа на ден. Ще се изненадам, ако се съберат три пъти, в които да съм готвила вкъщи. Днес си припомних колко ми липсва това, с една разкошна рецепта за хумус от карфиол. Съвсем сезонно :)

Споделих набързо снимката и няколко човека ме попитаха за рецепта. Ето я и нея, като определено има поле за импровизация – може да добавите повече подправки, както и да консумирате хумуса с домашна пита, леко запечен арабски хляб или просто пресни зеленчуци, както беше в моя случай.

Вдъхновение за рецептата взех от Veggie Belly, като добавих тук-там нещичко и от мен.

Хумус от карфиол и тахан

• 1 малка глава карфиол, разделена на розички
• 4-5 с. л. сусамов тахан
• 2-3 с. л. лимонов сок
• 1 ч. л. кимион
• 1 ч. л. кориандър
• 2-3 скилидки чесън
• 2 с. л. зехтин
• сол
• няколко стръка магданоз

1. Измиваме карфиола и го разделяме на розички. Варим го около десет минути в леко подсолена вода. Вариант е и да го сварим на пара.

2. Докато карфиолът се вари, върху сух тиган, на ниска температура леко запичаме кимиона и кориандъра за няколко минути. Разбъркваме през цялото време. Ако подправките не са смлени, смиламе ги.

3. Охлаждаме и изцеждаме сварения карфиол и го пасираме заедно с всички продукти, освен магданоза. Аз използвах блендер, но би е получило и с пасатор или кухненски робот. Сместта трябва да е гладка, като ако е твърде гъста, може да се добави малко вода.

4. Сервираме хумуса декориран с мъничко зехтин, червен пипер и пресен магданоз.