“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Има една рецепта в блога, която вече съм изпращала десетки пъти на приятели на CoKitchen и клиенти, които са пробвали прочутата пикантната червена леща с джинджифил. Тъй като рецептата е за супа, няколко пъти я адаптирахме така, че да се превърне я в сгряваща зимна яхния, я във вкусна постна крем супа. Една от добавките, които се оказаха добро попадение във всички варианти беше кокосовото масло.

Тъй като преди две години, в период на интензивни тренировки, бях изключила от менюто си всякакви млечни продукти, доста поекспериментирах с различни растителни мазнини. А понеже немалка част от тях не са подходящи за термична обработка или губят свойствата си при висока температура, най-любимо допълнение към почти всички храни остана кокосовото масло. В различните му варианти с аромат и без, понякога дори го добавях в сутрешната чаша кафе. Затова и бях приятно изненадана, когато видях, че наскоро Хармоника включиха в асортимента си именно кокосово масло и гхи. А изненадата беше още по-хубава, когато се оказа, че кокосовото масло е без аромат – не всички се радват на омлет, ухаещ на кокос :)

Първото нещо, в което реших да пробвам новото кокосовото масло беше пикантната червена леща, във вариант на яхния, без животински продукти. Като част от експеримент, който цели всеки ден в менюто на CoKitchen да има по няколко ястия, приготвени изцяло с органични продукти. Конкретната леща се получава и много вкусна с гхи или ароматно кокосово масло.

Пикантна червена леща с куркума и кокосово масло

150 гр. червена леща
3 с. л. кокосово масло
250-300 г. домати от консерва
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
1 с. л. къри
1 с. л. куркума (суха) или около 2 см. настърган пресен корен
0.5 ч. л. кимион
половин чаена лъжичка лют червен пипер (по желание)
щипка кориандър
магданоз/пресен кориандър за поръсване
сол

Има два варианта на приготвяне на яхнията. Единият е без никакво запържване – в тенджерка слагаме да заври вода, като традиционно се използва съотношение 1 част леща към 1.5 част вода. Измиваме добре лещата и я слагаме да заври, заедно с лука, моркова, целината и джинджифила. След около 10 минути добавяме доматите и ако се налага – още вода. След още 5 минути е ред на всички подправки и чесъна, като посоляваме едва след пълното сваряване на лещата, което може да отнеме около 40 минути. Накрая добавяме кокосовото масло, доовкусяваме с подправки и сервираме с лимонов сок или ядково кисело мляко (в оригиналната рецепта – със заквасена сметана).

Вторият вариант е следният:

1. Загряваме кокосовото масло и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки постоянно, оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито, куркумата и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите. Доливаме вода в съотношението, споменато по-горе.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол и лимонов сок.

Не съм писала от толкова много време тук, че се чудя как да започна. Голяма част от публикациите, които имат нужда от завършване “отлежават” от поне година. А съм събрала толкова много рецепти за споделяне, че е трудно да ги преброя.

Как се спрях на пастата за заети вечери май е ясно, то незаети не остават. Времето, което обикновено мога да отделя вкъщи за готвене е до 20 минути (обещавам, че тази паста отнема само 5). Често не разполагам и с много продукти, което налага импровизации (от любимите ми) с каквото е налично в хладилника. Такъв е и този случай :)

Прясна паста с рикота, бяло сирене и лимонови корички

250 г. прясна паста (в случая талиателе)
100 г. рикота
150 г. бяло сирене
30 г. пармезан
1 средно голяма тиквичка
1 скилидка чесън
3 с. л. зехтин
1 с. л. масло
кора от половин лимон
черен пипер

1. Нарязваме чесъна на много мънички парченца, а тиквичките – на тънки жулиенчета.

2. Загряваме два котлона, като на първия слагаме да варим с малко сол пастата (обикновено отнема 3 минути), а на втория слагаме малък съд, в който разтапяме маслото.

3. В маслото сотираме тиквичките и чесъна. Махаме от котлона и размесваме с натрошеното бяло сирене и рикотата.

4. Изцеждаме сварената паста, добре я омесваме със сместта от сирена и тиквички, разпределяме в чинии. Отгоре поръсваме с пармезан, смиламе черен пипер и настъргваме лимонова коричка. Преди ядене омесваме всичко.

Най-ранните ми детски спомени, включващи салеп са от зимите в Пловдив, дълги разходки из Стария град и мама, която ни водеше в турската сладкарница под Джумая джамия. Винаги добавяхме към малките чашки топъл салеп тъничък слой ароматна канела.

Салепът има различни лековити свойства, но това, което обожавам в него е способността му да те сгрее и усмихне, също като чаша хималайски чай. Прави се от специален вид орхидеи, но тъй като са на изчезване, износът на салеп от Турция е забранен. Макар през годините да тествах всевъзможни варианти за инстантен салеп, които пазарувах от арабските магазинчета в Амстердам или приятели ми носеха от различни краища на Турция, разликата е огромна. Хубавата новина е, ако потърсите истински салеп на прах в Истанбул, ще намерите. Доста е скъп, но пък и количествата, които се използват за направата на топъл салеп с мляко или сладолед със салеп изобщо не са големи.

След това въведение, следва и съществената част, а именно сладоледът със салеп. Често можете да видите по турските летища младежи, които разбъркват нещо с много дълги метални “лъжици” в количка, наподобяваща сладоледена. След това по атрактивен начин пълнят я фунийки, я кутийки с тъй наречения (и също така изглеждащ) “разтягащ се” сладолед.

Причината да започна да експериментирам с домашни сладоледи в последните седмици беше поканата да се включа като жури в конкурса за домашен сладолед, част от Сладоледения фестивал, организиран от Farmhopping и betahaus, който се състоя миналата събота. Беше много интересно изживяване, повече може да прочетете в блога на Sugarmouse, или Катя, с която също се запознах по време на събитието.

Но нека се върна на сладоледа със салеп. Трябва да имате предвид, че консистенцията му е много различна от тази на традиционен сладолед. Ако е дълбоко замръзнал, удачен вариант е да се реже с нож, в противен случай по-добре изчакайте да се отпусне и пробвайте да оформите с лъжица за сладолед.

Домашен сладолед със салеп

4 ч. ч. прясно мляко
1 ч. ч. бяла захар
1 ч. л. салеп
2 ч. л. ванилова есенция

1. Смесете захарта и салепа в купа. Ако използвате суха ванилия, добавете и нея.

2. Леко затоплете млякото и малко по малко, бъркайки постоянно, добавете сухата смес, като внимавате да не останат неразтворени бучици. Прибавете ваниловата есенция. Не спирайте да бъркате докато сместта заври, след което намалете котлона и варете, отново разбърквайки често, около 30-40 минути. Сместта трябва да има гъстотата на пудинг.

3. Оставете сместта да изстине напълно. Прехвърлете в контейнер с капак и оставете сладоледа във фризер за 30 минути. Извадете го и с вилица разбърквайте няколко минути. Повторете това около 4-5 пъти през 30 минути. След това оставете сладоледа за 5 часа във фризер.

Рецептата е взета от великолепния блог на Зерин Give Recipe.

Миналия уикенд за първи път от месеци си дадох истинска почивка, в полите на Родопите. Двата дни, в които почти не отворих компютър бяха изключително зареждащи, изпълнени с пресни градински плодове и зеленчуци, ядене на узрели ароматни смокини директно от дървото и дълги разходки с едно щастливо куче.

Hello, late summer lunch :)

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 8, 2015 at 3:56am PDT

От новите неща за мен беше брането на диви къпини, на които трябваше бързо да измисля интересно приложение. Някак естествено ми хрумна, че в съчетаването на аромати трябва да включа ванилия и лайм, за свежест.

Summer in my hand – a vanilla, lime and blackberry pie to be

A photo posted by Yana Petrova (@summerrime) on Aug 9, 2015 at 2:11am PDT

Попаднах на интересни рецепти, но уморена от пътя в неделя вечер, исках да направя нещо лесно, затова и реших да пригодя рецептата за черешов пай към къпините.

Разликата беше единствено, че в плодовете добавих настъргана кора от един лайм и три супени лъжици от сока му. Украсата, вместо звездички, бяха просто ленти тесто, които не сплетох, а само кръстосах върху пая.

Резултатът се хареса на всички, като промяната, която бих направила следващия път е да намаля мъничко захарта, но с уговорката, че аз не обичам твърде сладки неща.

Къпиновият пай може да се сервира охладен и с топка ванилов сладолед и прясна мента. Добре е да го съхранявате в хладилник за не повече от 2 дни.