Отново с големи извинения към всички четящи ме – не, не съм се изгубила, жива съм. Покрай многото ангажименти основно хапвам навън, познатите ми хора знаят колко съм влюбена в шкембе-чорбата. Истината е, че вярвам в това, че именно тази подлютена и силно ароматна супичка винаги оправя настроението ми. И не само в неделя сутрин ;). Но пък блогът остава ощетен…

След дългото отсъствие, реших да публикувам рецепта за ласи. Приготвих го с домашни ягоди… и се влюбих в него. Свежо и засищащо е. А пък ягодите са известен източник на витамин C, калий и калций. Като идея ласито  е близко до смути. Всъщност е традиционна за Индия и региона разхлаждаща напитка, приготвена от кисело мляко, вода и подправки. Има и сладък еквивалент с плодове, където може да се използва и розова вода, мед за подслаждане, кафява захар. Рядко може да бъде гарнирано със сметана. Обикновено ласитата се сервират с обяда, като се смята, че сладките ласита предизвикват сънливост. Каква по-подходяща подготовка за мързелив следобед? :)

Е, ето и рецептата за това нещо, подобно на сладък айрян :)

Ягодово ласи

250 гр. ягоди

550 мл. студена вода

200 гр. нискомаслено кисело мляко

1 с. л. кафява захар

няколко капки розова вода

натрошен черен пипер за декорация

Измиваме и почистваме ягодите, нарязваме ги и заедно с половината вода ги разбиваме в блендер. Добавяме останалата вода, киселото мляко, захарта и розовата вода и отново разбиваме, докато се получи гладка и пухкава смес. Разпределяме я в охладени чаши, поръсваме с черен пипер и сервираме веднага, препоръчително със сламка.

Когато бях на 12 години, се запознах с един човек, който започна да ми обяснява за непоносимостта си към вкуса и аромата на магданоза. Явно е бил голям авторитет за мен (добре де, беше нещо като първо влюбване :)), защото от този момент нататък и аз приех твърдението за свое. Пресният магданоз беше отделян от всяко ястие или салата, където това беше възможно. Където не беше, не ядях изобщо. Съвсем безполезни се оказаха опитите на майка ми да ме убеди в полезните свойства на тази “тревичка”, както я наричах. А те наистина са много – магданозът помага за пречистването на кръвта, за подобряването на зрението, при болки в стомаха, както и за цялостния тонус. И още :)

Е, след няколко години се случи нещо забавно. Тъй като приютявах различни хора, използващи CouchSurfing, имах гост от Хърватска. Прекрасен човек, който много обичаше да опитва различни кухни. И една вечер отидохме на арменски ресторант, където аз, от цялото налично меню, попаднах на непознатата до този момент за мен салата Табуле. Идея нямах, че това нещо е направено основно от магданоз! И за да не се правя на лигла, реших да си изям салатата…

От този момент нататък установих, че не само не мразя магданоз, ами даже ми харесва :). Салатата Табуле вкъщи приготвям с малко повече домати и мента, харесва ми те да са преобладаващи. И когато ми се хапва нещо витаминозно и леко, се спирам на нея. Заради булгура е доста хранителна, освен другите си хубави качества :)

Продукти:

1 средно голяма връзка магданоз

1 голям домат (около 300 гр.)

половин краставица

няколко стръка прясна мента (може да се замени с джоджен)

50 гр. булгур

1 връзка пресен лук

сок от 1 лимон

3 с. л. зехтин

сол, черен пипер, щипка кимион, щипка канела

Измиваме булгура и го варим за около 15 минути, имайки предвид, че няколко пъти увеличава обема си. Изстудяваме го и го изцеждаме добре. Нарязваме на съвсем мънички парчета доматите, краставицата и лука, накълцваме измитите магданоз и мента. Изцеждаме лимона. Смесваме всички продукти в голяма купа, заливаме с лимоновия сок и зехтина, подправяме със сол, черен пипер, канела и кимион (последните две разбрах, че се използват съвсем наскоро, от една книга за ливанска кухня). Размесваме добре, разпределяме плътно в купички, които обръщаме в чиния. Декорираме със стръкче мента и консумираме веднага.

Добър апетит!

Навън започна да става все по-топло, мъничко остава до астрономическото лято. Аз съм заета с писането на дипломна работа и припомняне на всички журналистически неща, с които се сблъсках през последните 4 години. Не, не го усетих това време, дори ми е малко мъчно. Точно когато започнах да харесвам това, което уча, да задълбавам от интерес в материята, и се оказва, че е време за завършване :)

Нищо, предстои ми цял нов етап от всичко. Пътуване, преместване на едно различно място с много плавателни канали и вкусни сирена (за тези неща по-нататък и в един друг блог :)). Все интересни неща, събрани и започващи през следващите 2 месеца. А, и едно гостуване в друг дом на рецепти ме очаква, но ще се похваля, търпение :)

За настоящата рецепта се вдъхнових от Watermelon Limeade на Martha Stewart. После видях, че в различни блогове е представена подобна лятна напитка от диня и лайм – някъде с допълнение водка, а някъде само с лед. Аз се спрях на тази без водката, причините са прозаични. Макар самата рецепта да е много подходяща за парти – приготвя се лесно, продуктите не са особено скъпи, а вкусът наистина си заслужава.

Домашна лимонада с диня и лайм

Продукти:

500 гр. изстудена диня, почистена от семки

сокът от 1 лайм

1 ч. л. кафява захар

няколко стръка мента за декорация (и прекрасен аромат)

Почистената от семки диня нарязваме на парчета и слагаме в блендер заедно със сока от лайм и кафявата захар. Разбиваме, докато сместа стане гладка и разпределяме в 3 чаши, пълни с лед. Украсяваме със стръкчета мента и сервираме веднага.

Още преди няколко месеца, в началото на годината, един познат ми изпрати рецепта за киш със сирене. Всъщност кишовете са едно традиционно френско основно ястие, което прилича на солен пай. В плънката му може да има сирена, месо, зеленчуци, задължително яйца.

Аз се чувствам виновна, все отлагах да го сготвя, първо с оправданието, че нямам хубава къдрава тава, после с обичайното за липсата на време. Е, миналата седмица най-после се наканих. Определено има какво още да се иска, но пък за първи път правих киш, за първи път и пробвах :)

Покрай домашната хлебопекарна постоянно има най-различни семена и ядки, които добавям в хляба за повече екзотичност. А в последните години семена поръсвам и на почти всички салати. Реших да сложа и в основата на киша – в случая маково семе, сусам и ленено семе.

Киш със сирене и семена

За тестото

230 гр. брашно

20 гр. сусам, маково семе, ленено семе (или каквито семенца ви се намират вкъщи)

125 гр. масло със стайна температура

90 мл. вода със стайна температура

За плънката

200 гр. сирене (или сирене и кашкавал)

20 гр. извара

3 яйца

1 с. л. брашно

100 мл. прясно мляко

150 гр. заквасена сметана

лъжичка и половина дижонска горчица

сол, черен пипер

Тестото приготвяме като размесваме продуктите с ръце, намачкваме на топка и оставяме в хладилник за 45 минути, за да се стегне. След като е готово, разточваме в тавичка, повдигнато в края като ръб (перваз). Печем на 190-200 градуса в предварително загрята фурна, първо за 7 минути с тежести отгоре (покриваме тестото с хартия за печене и изспиваме тежестите или нещо, което да ги замени). После ги махаме, заедно с хартията, и печем още 7 минути. Оставяме настрани, за да изстине.

В голяма купа добре размесваме продуктите за плънката и ги изсипваме във вече изстиналата основа, след което печем около 20 минути на 180 градуса, или докато ни изглежда готово.

Готовият киш е много вкусен и топъл, и студен. Съхранява се в хладилник, увит във фолио за свежо съхранение и препоръчвам да се консумира с хубаво бяло вино :)

Не, това, че е 12 часа (ама само в събота и неделя) не значи, че е минало времето за закуска :) Затова рецептата носи това име, пък вие можете да си направите подобни яйца в кошнички от шунка и за вечеря, че и за след вечеря.

Преди време попаднах на интересна идея – в тава за мъфини се подреждат парчета бекон, а в средата се чупи по едно яйчице. Вариация на традиционната закуска от яйца и бекон. Днес, за общо 20 минути, приготвих целия закуско-обед. Кошничките са подходящи и за пикник, ако за такива неща сте предвидили съботата :)

Продукти:

4 яйца

4 квадратни резена свинска шунка

сирене

сол, червен пипер, масло

Всеки резен шунка поставяме във форма за мъфин (може и купичка за крем карамел), а в средата му слагаме натрошено сирене. Внимателно слагаме в получилата се кошничка 1 яйце. И така, докато яйцата и кошничките свършат. Печем на 240 градуса в предварително загрята фурна около 15 минути. Преди да сервираме, изкарваме от формите за мъфини и заливаме с разтопено масло с червен пипер.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.