Навън започна да става все по-топло, мъничко остава до астрономическото лято. Аз съм заета с писането на дипломна работа и припомняне на всички журналистически неща, с които се сблъсках през последните 4 години. Не, не го усетих това време, дори ми е малко мъчно. Точно когато започнах да харесвам това, което уча, да задълбавам от интерес в материята, и се оказва, че е време за завършване :)

Нищо, предстои ми цял нов етап от всичко. Пътуване, преместване на едно различно място с много плавателни канали и вкусни сирена (за тези неща по-нататък и в един друг блог :)). Все интересни неща, събрани и започващи през следващите 2 месеца. А, и едно гостуване в друг дом на рецепти ме очаква, но ще се похваля, търпение :)

За настоящата рецепта се вдъхнових от Watermelon Limeade на Martha Stewart. После видях, че в различни блогове е представена подобна лятна напитка от диня и лайм – някъде с допълнение водка, а някъде само с лед. Аз се спрях на тази без водката, причините са прозаични. Макар самата рецепта да е много подходяща за парти – приготвя се лесно, продуктите не са особено скъпи, а вкусът наистина си заслужава.

Домашна лимонада с диня и лайм

Продукти:

500 гр. изстудена диня, почистена от семки

сокът от 1 лайм

1 ч. л. кафява захар

няколко стръка мента за декорация (и прекрасен аромат)

Почистената от семки диня нарязваме на парчета и слагаме в блендер заедно със сока от лайм и кафявата захар. Разбиваме, докато сместа стане гладка и разпределяме в 3 чаши, пълни с лед. Украсяваме със стръкчета мента и сервираме веднага.

Още преди няколко месеца, в началото на годината, един познат ми изпрати рецепта за киш със сирене. Всъщност кишовете са едно традиционно френско основно ястие, което прилича на солен пай. В плънката му може да има сирена, месо, зеленчуци, задължително яйца.

Аз се чувствам виновна, все отлагах да го сготвя, първо с оправданието, че нямам хубава къдрава тава, после с обичайното за липсата на време. Е, миналата седмица най-после се наканих. Определено има какво още да се иска, но пък за първи път правих киш, за първи път и пробвах :)

Покрай домашната хлебопекарна постоянно има най-различни семена и ядки, които добавям в хляба за повече екзотичност. А в последните години семена поръсвам и на почти всички салати. Реших да сложа и в основата на киша – в случая маково семе, сусам и ленено семе.

Киш със сирене и семена

За тестото

230 гр. брашно

20 гр. сусам, маково семе, ленено семе (или каквито семенца ви се намират вкъщи)

125 гр. масло със стайна температура

90 мл. вода със стайна температура

За плънката

200 гр. сирене (или сирене и кашкавал)

20 гр. извара

3 яйца

1 с. л. брашно

100 мл. прясно мляко

150 гр. заквасена сметана

лъжичка и половина дижонска горчица

сол, черен пипер

Тестото приготвяме като размесваме продуктите с ръце, намачкваме на топка и оставяме в хладилник за 45 минути, за да се стегне. След като е готово, разточваме в тавичка, повдигнато в края като ръб (перваз). Печем на 190-200 градуса в предварително загрята фурна, първо за 7 минути с тежести отгоре (покриваме тестото с хартия за печене и изспиваме тежестите или нещо, което да ги замени). После ги махаме, заедно с хартията, и печем още 7 минути. Оставяме настрани, за да изстине.

В голяма купа добре размесваме продуктите за плънката и ги изсипваме във вече изстиналата основа, след което печем около 20 минути на 180 градуса, или докато ни изглежда готово.

Готовият киш е много вкусен и топъл, и студен. Съхранява се в хладилник, увит във фолио за свежо съхранение и препоръчвам да се консумира с хубаво бяло вино :)

Не, това, че е 12 часа (ама само в събота и неделя) не значи, че е минало времето за закуска :) Затова рецептата носи това име, пък вие можете да си направите подобни яйца в кошнички от шунка и за вечеря, че и за след вечеря.

Преди време попаднах на интересна идея – в тава за мъфини се подреждат парчета бекон, а в средата се чупи по едно яйчице. Вариация на традиционната закуска от яйца и бекон. Днес, за общо 20 минути, приготвих целия закуско-обед. Кошничките са подходящи и за пикник, ако за такива неща сте предвидили съботата :)

Продукти:

4 яйца

4 квадратни резена свинска шунка

сирене

сол, червен пипер, масло

Всеки резен шунка поставяме във форма за мъфин (може и купичка за крем карамел), а в средата му слагаме натрошено сирене. Внимателно слагаме в получилата се кошничка 1 яйце. И така, докато яйцата и кошничките свършат. Печем на 240 градуса в предварително загрята фурна около 15 минути. Преди да сервираме, изкарваме от формите за мъфини и заливаме с разтопено масло с червен пипер.

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

Както споменах в рецептата за браунита без орехи, имах повод да направя много вкусотии наведнъж миналата седмица. Естествено беше да има нещо подобно на шоколадови бонбони, а най-лесният вариант за домашни ми се видяха трюфелите. И то шоколадови трюфели с 3 различни аромата – на кафе, на мента и на ром с ванилия.

Комбинацията между шоколад и кафе и шоколад и ром е класическа, а за бонбоните с дъх на мента се вдъхнових от рецептата за шоколадови трюфели с мента на Йоана и от онези меки шоколадови квадратчета с ментов пълнеж – After Eight.

Заради многото хора, които трябваше да бъдат почерпени, удвоих количеството шоколад и сметана от базисната рецепта за трюфели на Йоана, и вместо само черен шоколад, използвах част млечен. Макар и фен на тъмните шоколади, установявам, че често хората предпочитат по-мекия вкус на млечните.

Продукти:

200 гр. черен шоколад

100 гр. фин млечен шоколад

200 мл. течна сметана

неподсладено какао за овалване

есенции по избор

Всичкият шоколад се натрошава на малки парченца и се слага в голяма купа. Сметаната се загрява до завиране на средно силен огън, след което се изсипва директно при шоколада. Започва търпеливо и внимателно разбъркване с дървена лъжица, докато шоколадът съвсем се разтопи и се получи гладък ганаш. Разделяме сместта в 3 купички (ако искаме повече аромати – съответно повече купички) и към всяка една добавяме по няколко капки от желаната есенция. В трюфелите с дъх на кафе – малко ликьор Калуа и инстантно кафе, в ментовите – ментова есенция, в тези с ром – няколко капки есенция ром и няколко капки ванилия. Разбъркваме добре и оставяме на стайна температура. Когато купичките и сместта в тях са съвсем охладени, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме за 1 вечер в хладилника. Самите трюфели оформяме с малка лъжичка – загребвайки от сместта, правейки в длани топче и овалвайки го в какаото. Може да сложим на всеки трюфел по една бонбонена кошничка и да подредим в кутия. В този си вариант ръчно направените бонбони стават изключително подходящ подарък за ценители, а всеки трюфел ще е с изненадващ вкус :)

За снимките отново благодаря на Росен, а пък онлайн сладкарски есенции могат да бъдат намерени в магазина на Ginger Cookies.

Миналата седмица бях натоварена с приготвянето на домашна почерпка за рожден ден. Колебанията бяха много, защото вкусотиите, каквито и да бяха, трябваше да бъдат занесени до един университет (за предпочитане в цял вид), където да подсладят деня на разни хора. Нямах безкрайно много време, а и бях ограничена откъм това нещата да не са цапащи, разливащи се и т.н. В крайна сметка се спрях на браунита (без глазура, за да не остане тя по кутийката), плодови тарталети и какаови трюфели. Освен всичко, успях да разходя част от садките до едно фотографско студио. Та снимките в поста са на Росен Василев, благодаря за тях и бързата реакция :)

Continue reading →