Шкембе чорба за вегетарианци си звучи като нещо невероятно, нали? :) Е, има една супа, приготвена от гъбите кладница, която много прилича на любимата на много българи шкембе чорба. Самите гъби кладница като текстура наподобяват късчетата месо в шкембето, а типичните за гъбите аромат и вкус липсват. Така, с подходящите подправки, можем да се доближим до вкуса на оригиналната супа, но без месото в нея :)

Попаднах на няколко различни рецепти за приготвянето на вегетарианската “шкембе чорба”, някои от тях включват предварително запържване на гъбите. Аз лично я харесвам и с просто сварена кладница, затова тук представям начина, по който аз приготвям супата. Предполагам, че гъби кладница може да намерите в Била и Пикадили.

Вегетарианска шкембе чорба

150-200 гр. гъби кладница
200 мл. прясно мляко
3 с. л. масло
3 с. л. брашно
сол, черен пипер, червен пипер

Измиваме и нарязваме кладницата на малки залчета. В тенджера загряваме 2 с. л. от маслото и запържваме за 1-2 минути брашно, разбърквайки постоянно. Добавяме 500 мл. вода и бъркаме, докато бучиците брашно изчезнат. Добавяме гъбите и оставяме да поври десетина минути. Изсипваме във врящата супа и млякото, оставяме да поври още няколко минути и остраняваме от котлона. Подправяме с черен пипер и сол на вкус.
В малка купичка разтапяме 1 с. л. масло, добавяме малко червен пипер, запържваме за няколко секунди и подправяме супата с получилата се ароматна смес.
Сервираме супата с чесън и оцет, а за любителите на много лютото – лют червен пипер. Мариновани люти чушлета също са добро допълнение към вегетарианската шкембе чорба :)

 

Когато бяхме мънички, мама често ни готвеше една много любима супа с домати и грис. Беше много ароматна, лека и вкусна. Предполагам, че най-ценното в нея е, че е изключително лесна за приготвяне.
Както и да е, не за тази супа искам да ви разказвам днес. Просто тя беше вдъхновение за доматената супа с ориз, към която реших да добавя и поширани яйца. Знам, че за много хора думичката “поширани” звучи твърде превъзнесено, но пък просто “варени яйца” не звучи достатъчно описателно за дадения случай :)

Защо доматена супа с ориз? Ами предишната вечер сготвих ризото с пилешко, за което ще пиша скоро, та от него ми остана сварен неовкусен ориз. А нали не обичам да изхвърлям храна… На вратичката на хладилника от известно време стоеше и чакаше една кутия с доматен сок, а случаят ми се видя удачен да използвам и част от нея. Всичко до момента добре, но само домати и ориз – нито достатъчно богато на аромати, нито достатъчно засищащо. Та ми хрумна да буфна и яйца, по технологията, по която се приготвят яйцата по панагюрски, но директно във врящата супа. Получи се вкусна, евтина и определено оригинална супа :)

Продукти:

130 гр. сварен ориз

500 мл. доматен сок

500 мл. вода

3 с. л. зехтин

3 големи скилидки чесън

3 яйца

сол, черен пипер, босилек

1. Почистваме и нарязваме чесъна на много ситно. Запържваме няколко секунди в зехтина, след което добавяме доматения сок, водата и ориза. Подправяме със сол, черен пипер и босилек и оставяме да поври 2-3 минути.
2. В три отделни купички чупим по едно яйце, като внимаваме да не се спукат жълтъците. Изсипваме едно по едно, в рамките на няколко секунди, във врящата супа. Изчакваме да се “забулят добре” – около минута и половина, и махаме супата от котлона. Поднасяме доматената супа веднага, гарнирана с резенчета лимон. Ако имаме пресен босилек, би било прекрасно да поръсим малко, непосредствено преди сервирането.

Добър апетит! :)

Малко поизчезнах от блога, а бях решила да пиша повече, докато съм в България. Мислех си, че този път времето вкъщи е достатъчно – цели 10 дни, няма как да не стигне, за да се развихрим в кухнята с мама. Не стигна, вижда се. Сготвихме, снимахме, а рецептите записахме на листчета, които още са някъде из неразопакования ми багаж. Скоро ще се появят като публикации тук, обещавам :) Също тържествено обещавам, че още от утре ще започна с коледните рецепти!

От много време се каня да напиша рецептата за една моя много любима супа – от праз и картофи. Още от дете я обожавам, с много кисело мляко и аромат на масло. Спомням си, че като малки се забавлявахме да гоним зрънцата черен пипер в нея. Не се сещам за по-лесна за приготвяне супа. Тя е и много полезна, за полезните качества на праза може да погледнете тук.

Е, за любителите на по-ароматни супи, все пак бих препоръчала или супата ми с моркови и топено сирене, или обичаната гъбена супа.

Картофена супа с праз

Продукти:

500 гр. картофи – нарязани на средно големи кубчета

2 големи стръка праз

1.5 л. вода

10 зрънца черен пипер

1 с. л. зехтин

сол

3 с. л. масло

кисело мляко/лимонов сок за овкусяване

Както вече споменах, това е една наистина лесна супа. В подсолената вряща вода изсипваме почистения и нарязани на едро праз, черния пипер, сол и лъжица зехтин. След няколко минути добавяме нарязаните на кубчета картофи. Варим на слаб огън до готовност, изключваме котлона и пускаме маслото в супата. Разбъркваме добре и сервираме картофената супа с праз подправена според вкуса ни – с чесън, разбито кисело мляко или лимонов сок. Ябълковият оцет също е добър избор.

Преди година и шест дни публикувах първата си рецепта в блога, тази за греяна ракия :). Това значи, че на истеричната дата 11.11.11, Sweet Things стaна на една годинка и един ден. Хубаво съвпадение, нали? :)

И аз, както и много други авторки на кулинарни блогове, бях вдъхновена от един филм – “Джули и Джулия”. За първи път там чух за Джулия Чайлд, за първи път ми хрумна да уча френски, докато го гледах. И да, ароматът на масло вече е нещо много по-специално за мен :)

Разбира се, намерих си и книгата Mastering the Art of French Cooking (злополучно по време на една сесия), основен “участник” във филма, и започнах да я разучавам. Видя ми се сладко точно покрай рождения ден на блога да пусна рецепта именно от нея. И понеже както много пъти съм споменавала, вкъщи обожаваме чесън, пък и покрай застудяващото време, супата от чесън (Aїgo Bouїdo) ми се стори прекрасен избор. Основна съставка – чесън. И много подправки, сред които любимата мащерка, салвия и карамфил.

Самата супа е подходяща за студено време, полезна за кръвообръщението и дава тонус. Имайте предвид обаче, че е наистина много ароматна :)

Чеснова супа (по рецепта на Джулия Чайлд)

1 голяма глава чесън (13-14 скилидки чесън)

2 ч. л. сол

щипка черен пипер

1/4 ч. л. мащерка

1/4 ч. л. салвия

магданоз

2 с. л. зехтин

1 дафинов лист

1.5 вода

3 жълтъка + 3 с. л. зехтин

1 ч. ч. настърган пармезан/кашкавал

Първо, в мъничка тенджера с вряща вода потапяме скилидките чесън за 30 секунди, след което ги изваждаме, заливаме със студена вода и изцеждаме. Обелваме скилидките и ги слагаме в голяма тенжера с литър и половина вряща вода, подправките и зехтина. Варим захлупено и на слаб огън 30 минути. Пробваме, и ако има нужда, слагаме още подправки. Стриваме скилидките чесън с лъжица.

В купичка разбиваме 3 жълтъка интензивно, докато заприличат на крем. Малко по малко добавяме на тънка струйка зехтина, като продължаваме да разбиваме. Тази застройка трябва да изглежда като домашна майонеза. Взимаме черпак от тъкмо отместения от огън бульон и на тънка стуйка и при постоянно разбъркване изсипваме при жълтъците. След това, отново  бавно и по малко връщаме в тенжерата с вряла супа,  пак при постоянно разбъркване. Сервираме гореща, гарнирана с препечени филийки бял хляб (може и натъркани със скилидка чесън) и кашкавал. Ако искате нещо свежо – на чесновата супа отиват лимонов сок и пресен магданоз.

Gilbert was now feeling a bit frustrated at his unsuccessful attempts to make her look at him; indeed she should look at him! He had never had trouble getting a girl’s attention before. Why not do what he had done to all the other girls? A triumphant light filled his eyes. Now Miss Anne Shirley would surely pay attention to him!

A smug smile tugging on the corners of his mouth, he leaned across the aisle, tugged on one of the red braids, and hissed, “Carrots, Carrots!”

Anne of Green Gables  by L. M. Montgomery

Първата ми асоциация при споменаването на моркови е свързана с рижавите хора. А цитатът по-горе е виновен за тази посока на мислите – от най-любимата ми детска книжка е. Там главната героиня Анн смята цвета на косата си за най-голямото наказание, което може да сполети човек… Който иска повече, да прочете книжките за червенокосото момиченце, аз се връщам на рецептата с моркови :)

Преди време приготвих Ароматни морковени кейкчета, сега реших да заложа на нещо солено. Изборът на основа за супата е естествен – нещо пролетно, с витамини, леко. Както е известно, след консумацията на много моркови може да се оцветим в оранжево. Ако това не е достатъчна причина за пробвате – морковите са известни като силен антиоксидант, а и помагат за подобряване на зрението. Също така регулират обмяната на веществата и действат добре при психическа и физическа умора. Нещо, насочено конкретно към жените – морковите са изключително диетична храна, а освен всичко, изброено по-горе (което съвсем не е всичко за морковите) са полезни и за кожата, косата и ноктите :)

В априлския брой на сп. Меню вниманието ми задържа една рецепта за морковена супа с топено сирене. Реших да я променя малко, да я пригодя към любимите вкъщи вкусове, както и да я пасирам. Дадените продукти са за около 4 здравословни порции от морковената супичка.

Продукти:

300 гр. моркови – настъргани

1 малка глава лук – настърган

1 голям картоф – нарязан на малки кубчета

100 гр. топено пушено сирене

сокът от половин лимон

сол, бял пипер

1 с. л. масло

пресен чесън за гарниране

В около литър и половина вряща вода се слагат морковите, лукът, картофите и маслото. Когато зеленчуците омекнат, се добавя нарязаното на малки парченца топено сирене, като от време на време супата се разбърква, за да се стопи сиренето равномерно. Подправя се със сол и бял пипер, добавя се лимоновият сок и се оставя на слаб огън за няколко минути. Когато е готова, се охлажда и се пасира. Сервира се с нарязан на ситно пресен чесън и лимонов резен.

Все някъде назад в публикациите ми съм отбелязала какъв почитател съм на супите. Имам една много, много любима рецепта за гъбена супа, която през годините съвсем пригодих така, че да се харесва вкъщи. Може би от значение са многото аромати, които включва, но без да си кривя душата ще кажа, че по-вкусна супа от гъби съм яла единствено в една хижа на Витоша, след дълъг зимен преход. Не е ясно дали решаващи бяха качествата на самата супа, или по-важни бяха умората и премръзналото ми тогава тяло :)

Рецептата изглежда малко стряскаща на пръв поглед, но резултатът наистина си заслужава. Приготвя се сравнително бързо, може да се съхранява в хладилник до 2 дни. На готовата супа много отива лимонов сок.

Супа от гъби

Продукти:

250 гр. печурки
1.2 л. вода
1 средна глава лук
парче целина (може и листа)
1 средно голям морков
400 мл. прясно мляко
2 с. л. брашно
масло
копър
магданоз
1 дафинов лист
2 скилидки чесън
сол

Във врящата вода слагаме нарязаните на филийки гъби, настърганата целина, както и нарязания на ситно лук. Добавяме дафиновия лист, посоляваме и оставяме да ври на слаб огън. Запържваме в масло настъргания морков, след което го прибавяме към врящата супа. Отново в малко масло запържваме брашното, заедно с нарязания на много ситно чесън, добавяме прясното мляко и получената смес изсипваме в супата. Оставяме да поври до готовност на продуктите, като малко преди да махнем от огъня добавяме магданоз и копър (добре е ако са пресни, но и със сухи резултатът е добър). Накрая поръсваме  и настъргано индийско орехче (малко, защото ароматът е твърде силен).

Скоро ще продължа с идеите за вкусни изпробвани супи, а сега пожелавам хубава зимна неделя и добър апетит! :)

Заради един доста своеволен мъдрец тези дни консумирам основно супи, крем супи. Това хич не е толкова лошо, имайки предвид ужасния студ навън и огромното удоволствие, което носи чаша или купа с топла супа, подправена и загряваща. След доста баналните комбинации от картофи, моркови, грах, целина и сметана, реших да променя традиционните ми закуска, обед и вечеря в момента, експериментирайки с нещо различно. Харесах си идеята за зеленчукова супа с бяло вино. Резултатът беше изяден за няколко часа. Родителите ми бяха на гости, а най-странното беше, че дори баща ми, който недолюбва супите поиска още :)

Крем супа от целина и картофи

350 гр. целина (корен)
1 средно голям картоф
1 средно голяма глава лук
2 с.л. масло
2 скил. чесън
80 мл. бяло вино
1 л. зеленчуков или телешки бульон
сол
бял пипер

Обелваме целината, лука и картофа и ги нарязваме на кубчета. Чесъна нарязваме на мънички парчета. В тенжера загряваме маслото, в което за няколко минути запържваме лука, целината и чесъна. Изливаме виното вътре и след още 2-3 минути добавяме картофа и бульона. Тъй като не съм почитател на фиксове, готови бульончета и т.н., почерпих опит за приготвянето на истински такъв от Йоана (рецепта за зеленчуков бульон ; рецепта за телешки бульон). Когато всичко заври бурно, намаляме и оставяме да къкри, докато зеленчуците омекнат. Изстудяваме леко, колкото блендерът или пасаторът ни да останат невредими, след което превръщаме сместта в гладка крем супа. Овкусяваме със сол и млян черен или бял пипер. Сервираме с чеснови крутони и магданоз като декорация.

За постещите, маслото може да се замени с олио, но се губи част от аромата на оригиналната рецепта.

*Рецептата е адаптирана от http://culinaryarts.about.com/