Преди около месец-два с изненада открих, че в Пикадили се продава левурда, известна още като див чесън. До момента я бях срещала основно из горите. Хареса ми страшно много, но редките случаи, в които я намирах в София, беше само при бабите около Женския пазар и Графа.

Левурдата е полезна за хиляди неща. Преди няколко години споделих рецептата за салата с левурда, краставици и синьо сирене. Тъй като вече не е периодът на прясната, може да се сдобиете със замразена и да я използвате за сосове, плънки и добавки към различни ястия. Ако пък и замразена нямате – следващата пролет не се колебайте да приберете няколко пакета във фризера.

Ако имате възможност да се сдобиете с домашни яйца, направете го. Напоследък преоткривам вкуса и качествата им, но по този въпрос ще пиша по-нататък, с рецепти и снимки на храна, приготвена от домашни кокоши и пъдпъдъчи яйца.

Омлет с левурда и сирене

Продукти за 2 порции:

4 -5 яйца

десетина листа левурда

около 100 г. бяло сирене

2 с. л. масло

черен пипер

домати, червен лук и каперси (по желание)

1. Разбиваме яйцата добре, добавяме 2 с. л. вода и сол. В нагорещен тиган (за палачинки) разтапяме половината масло и добавяме половината яйчена смес.

2. Измиваме и нарязваме листата левурда, намачкваме сиренето.

3. Когато омлетите са готови, в средата им слагаме половината листа от левурда и половината сирене, подреждайки ги почти от край до край. Затваряме омлета, притискаме в краищата, за да се “залепи” добре и махаме от котлона. По желание можем да декорираме с лук, каперси или цели листа левурда при сервиране. Поръсваме с прясно смлян черен пипер.

Преди повече от месец споменах, че отново съм в България, а нещата бързо се променят. Преди почти месец започнах новата си работа, малко след нея – лекциите в Нов български университет, а хиляди нови и интересни неща очакват да ги науча и приложа от всички страни.

Съвсем очаквано, време за готвене почти не остава, макар да имам много идеи за смути-закуски, кутии с храна за офиса и един интересен (и отново свързан с храна) проект.

Днес ще се спра само на споделянето на една лесна и полезна рецепта, подходяща и за вегетарианци. Основен продукт са броколите. Хубави и пресни броколи намирам трудно в България, а както можете да видите в старите ми рецепти от холандския период – там беше доста популярно. Ще съм благодарна, ако някой може да сподели къде в София се намират наистина пресни броколи :)

Днешната ми рецепта е вдъхновена от Броколите с пармезан и лимон, като малко промених продуктите – добавих чесън и масло за аромат, а прясното мляко – за сочност. Приготвянето на цялото ядене отне не повече от половин час.

Броколи с пармезан на фурна

400-450 гр. броколи (може и замразени)

50-100 гр. настърган пармезан

100 мл. прясно мляко

4-5 с. л. масло

2 скилидки чесън

1 лимон

сол, черен пипер

1. Ако броколите са замразени, размразяваме ги. Обикновено те са предварително бланширани и нямат нужда от допълнителна обработка. Ако пък броколите са пресни – измиваме ги, разделяме ги на розички и ги сваряваме в леко подсолена вода за около 7-8 минути.
2. Разпределяме розичките броколи в тавичка, добавяме маслото на резенчета равномерно върху тях. Поръсваме с предварително нарязания на много ситно чесън, доливаме прясното мляко и добавяме настъргания пармезан.

3. Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 10 минути, или докато пармезанът се разтопи.
4. Измиваме и нарязваме на тънки филийки лимоните, след което ги подреждаме върху броколите и сервираме. Преди ядене изтискваме от сока им.

Още преди няколко години, докато живеех в София, попаднах на страхотна рецепта за пълнени камби с ориз и стафиди. Бях убедена, че съм я принтирала и прибрала в голямата (и продължаваща да расте) зелена папка с рецепти, но когато преди няколко дни я потърсих, я нямаше. Попаднах на подобна в блога на Йоана – Пълнени камби с ориз, стафиди и кедрови ядки. Взех нейната рецепта за основа, махнах от нея кедровите ядки (особено много ги обичам в салати). Получи ми се вкусно, изключително ароматно и лесно лятно ястие, а именно – пълнени камби на фурна.

Понеже съм много нетърпелива, на снимките ще видите само 5 камби. Номер 6 беше изядена по време на самото готвене, сурова. Затова и ми остана малко от плънката, която разпределих в тавата, между останалите камби :)

Пълнени камби с ориз и стафиди

5-6 големи камби
1 глава лук
3 с. л. зехтин
1 ч. ч. ориз
5 с. л. стафиди
3 скилидки чесън
магданоз, сол, джоджен, щипка канела, кимион, черен пипер

1. В зехтина сотираме нарязаните на ситно лук и чесън няколко минути. Добавяме предварително измития ориз, запържваме и него за около минута, след което допълваме с около две чаши и половина вряла вода. Оставяме да къкри на слаб огън. Когато оризът е почти готов, добавяме подправките и стафидите и махаме от котлона.

2. Измиваме и почистваме камбите, като запазваме “капачетата” цели. Пълним ги с оризовата смес, без да я натъпкваме твърде много. Продупчваме с вилица дъното на камбичките и ги подреждаме в намазнена тава, след което наливаме топла вода. Посоляваме.

3. Печем около 30-40 минути на 220 градуса, първоначално под фолио, после без.

4. В отделна купичка приготвяме кисело мляко с чесън и сервираме с печените камби.

 

Когато събирах багажите за Холандия, едни от първите приготвени неща бяха тавите за мъфини, формите за тарталети и силиконовите форми за печене. Едно от нещата, за които се притесних, че няма да намеря тук беше качамак. Но пък и беше неприемливо да помъкна килограми от всяка храна, която имаше шанс да я няма тук.

Е, преди седмица открих в един турски магазин царевичен грис за полента. Много му се зарадвах – в България приготвях качамак винаги, когато нямах време за друго, не се намираше хляб вкъщи, или изпитвах вълчи глад за сирене и кашкавал, в хубавата им комбиция със запържено масло и червен пипер.

Предваритено си казвам – използвам готовa смес за качамак, която се вари около 10 минути. Истинският качамак се прави за повече от час от царевично брашно.

Някои хора го гарнират с пръжки или сланина, аз предпочитам само бяло сирене и кашкавал.

Продукти:

царевичен грис/качамак

натрошено сирене

настърган кашкавал

масло

червен пипер

сол

Според указанията върху опаковката сваряваме качамака до сгъстяване.

Внимателно разстиламе пласт от сместта, дебел около сантиметър, в чиния и докато е горещо, поръсваме със сирене, кашкавал и от разстопеното масло с червен пипер.

Върху този пласт правим нов, със същата големина. Получава се нещо като торта. Отгоре поръсваме пак с кашкавал, сирене и разпределяме останалото масло с пипер.

Още преди няколко месеца, в началото на годината, един познат ми изпрати рецепта за киш със сирене. Всъщност кишовете са едно традиционно френско основно ястие, което прилича на солен пай. В плънката му може да има сирена, месо, зеленчуци, задължително яйца.

Аз се чувствам виновна, все отлагах да го сготвя, първо с оправданието, че нямам хубава къдрава тава, после с обичайното за липсата на време. Е, миналата седмица най-после се наканих. Определено има какво още да се иска, но пък за първи път правих киш, за първи път и пробвах :)

Покрай домашната хлебопекарна постоянно има най-различни семена и ядки, които добавям в хляба за повече екзотичност. А в последните години семена поръсвам и на почти всички салати. Реших да сложа и в основата на киша – в случая маково семе, сусам и ленено семе.

Киш със сирене и семена

За тестото

230 гр. брашно

20 гр. сусам, маково семе, ленено семе (или каквито семенца ви се намират вкъщи)

125 гр. масло със стайна температура

90 мл. вода със стайна температура

За плънката

200 гр. сирене (или сирене и кашкавал)

20 гр. извара

3 яйца

1 с. л. брашно

100 мл. прясно мляко

150 гр. заквасена сметана

лъжичка и половина дижонска горчица

сол, черен пипер

Тестото приготвяме като размесваме продуктите с ръце, намачкваме на топка и оставяме в хладилник за 45 минути, за да се стегне. След като е готово, разточваме в тавичка, повдигнато в края като ръб (перваз). Печем на 190-200 градуса в предварително загрята фурна, първо за 7 минути с тежести отгоре (покриваме тестото с хартия за печене и изспиваме тежестите или нещо, което да ги замени). После ги махаме, заедно с хартията, и печем още 7 минути. Оставяме настрани, за да изстине.

В голяма купа добре размесваме продуктите за плънката и ги изсипваме във вече изстиналата основа, след което печем около 20 минути на 180 градуса, или докато ни изглежда готово.

Готовият киш е много вкусен и топъл, и студен. Съхранява се в хладилник, увит във фолио за свежо съхранение и препоръчвам да се консумира с хубаво бяло вино :)

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food