Преди няколко месеца случайно попаднах на един прекрасен блог – Girl Cooks World. Рецептите, до една, изглеждат страшно интересни. А двете неща, които до момента съм приготвяла по рецепти от блога – Финладска сима и Lohikeitto – Финландска супа със сьомга станаха вълшебни. Каква реклама, а? :)

Да се върна на симата, която всъщност е ферментирала лимонова напитка, която традиционно се приготвя във Финландия, за да се отпразнува идването на пролетта – на първи май. След доброто попадение, което се оказа кехлибареният чай с мед и лимони, реших отново да експериментирам с лимони, без никаква идея какво би могло да се получи. Оказа се, че през първите дни симата има вкус на газиран козунак (странно, а :)). Много леко естествено газирана напитка, подходяща за сервиране със сладки, както всъщност правят и финландците :)

Ако някога сте пробвали плодова бира и ви е харесала, много е вероятно и вкусът на симата да ви допадне. Първата ми асоциация, след като пробвах вечер ферментиралата напитка, беше с бира с вкус на грейпфрут, сравнително близко е.

На места четох, че сима може да се приготви както по класическия начин – от лимони, така и от други цитруси. Мисля да пробвам и да пиша за резултата, тъй като първата доза вече изпихме :)

Когато престои около месец в хладилника, процентът алкохол в симата достига до над 6%. Не съм го измервала, доверявам се на информация, която намерих из други кулинарни блогове.

Финландска сима

7 чаши вода

половин чаша кафява захар

половин чаша + 2 с. л. бяла захар

1 лимон – добре измит и нарязан на тънки филийки

щипка суха мая

10 бр. стафиди

1. Загряваме водата до завиране и добавяме по половин чаша бяла и кафява захар. Разбъркваме, докато захарта се разтвори. Добавяме лимоновите филийки. Махаме от котлона и изчакваме течността да се охлади, след което прехвърляме в неметален съд и добавяме маята. Покриваме с кърпа и оставяме за поне 8 часа. След това по повърхността на напитката трябва да са се образували малки мехурчета. Истината е, че при мен те не се получиха след 8 часа, а след доста повече време. Наложи се отново да загрея леко напитката и да разтворя още малко мая.

2. В добре измити бутилки слагаме по 5 стафидки и по 1 с. л. захар. Разпределяме течността и затваряме много плътно бутилките. Оставяме на стайна температура. Докато напитката ферментира, стафидите ще мърдат надолу-нагоре. Когато е готова, те ще се “спрат” на дъното. Тогава симата се прибира в хладилник и се съхранява така до няколко месеца. В началото е съвсем слабо алкохолна, а с времето започва да прилича все повече на бира.

Пролетно “Наздраве!” от мен :)

Гледам снимки от снежна България. Студено, мразовито, затрупано? Тук дори грее слънчице от време на време, може би няма да си имаме сняг. Аз и не обичам, трябва да се кача на сноуборд в някой момент и тогава сигурно ще е различно :)
Реших да ви споделя едно прекрасно скорошно откритие – рецепта за домашно приготвен чай от лимони и мед. Да, само от лимони и пчелен мед, и гореща вода – нищо повече :)

Освен, че сезонът е тъкмо за чайче, по този начин може да намерите приложение винаги, когато ви останат неизползвани нарязани лимони. На мен лично ми се случваше често да изхвърлям някоя съвсем забравена в хладилника половинка от лимон (след съсухрянето ѝ, разбира се :)).  Аз съм от хората, които никак не обичат да изхвърлят храна, затова и (почти) не допускам да се развали. Това понякога води до измислянето на рецепти само с налични продукти. А често, както в случая с останалите великденски яйца, търся съвет от мама, и резултатите са задължително вкусни.

Днешната основа за чай от лимон и мед е много популярна в азиатските държави. Според авторката на блога, в който видях идеята, в специализирани магазини дори може да се намери готовата “смес”. Аз няколко пъти пробвах да сложа в каната с чай и няколко стръкчета мента, по примера на рецептата за чай от прясна мента с мед. Получава се много вкусно, но все пак, особено ако сте фенове на свежите и леко горчиви вкусове, насладете се на чая първо без мента.

За да си приготвите основата за чай от лимони и мед са необходими следните неща:

няколко лимона (измити и нарязани на шайби)

пчелен мед (за предпочитане течен)

буркан, който се затваря плътно

Добре измитите лимони се подсушават и нарязват на шайби, а всяка шайба се разполовява. Изсипват се в буркана, а отгоре се поливат с мед (толкова, че да се покрият). Бурканът се затваря и се прибира в хладилник. След около 1 денонощие лимоните ни вече са пуснали достатъчно от сока и аромата си, а ние можем да си приготвим вкусен чай само с няколко лъжичи от медената смес, към които добавяме топла вода.

За да поддържаме буркана с кехлибарен цвят винаги пълен, просто от време на време го допълваме с нови лимонови резени и още мед.

Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави, а чайчета като това да пият само за удоволствие :)

В Холандия си нямаме сняг, но пък е доста студено. Време за много чай, както споменах и вчера, споделяйки ви идеи за лесни десерти. Именно тук открих нещо невероятно вкусно, което сякаш в България не е толкова популярно – запарка от пресни билки, в случая мента. С пресните листенца се процедира както при приготвянето на Мохито, измиват се и се намачкват, за да може да овкусят топлата вода, с която се заливат.

От дете обожавам чай от мента, страшно освежаващ, сгряващ и ароматен. Имаше период, когато бях на около четири годинки, когато с гордост си събирах бъдещия чай по време на летните планински разходки с дядо. Сега ментата си купувам в саксийки, хубаво е постоянно да се намира нещо толкова свежо и постоянно зелено вкъщи. Пък и свойствата на билката са доста известни – още древните римляни са смятали, че ароматът на ментата действа положително на мозъчните функции и подобрява паметта. Според народната медицина ментата е подходяща за лечение на безсъние, депресии, мигрена и простуди. За още многото ѝ приложения може да прочетете ей тук.

Нека да се върна на чая (или запарката) от мента. За приготвянето му са необходими само няколко стръка свежа мента, гореща вода и мед. Прясна мента често може да се намери по големите хипермаркети (аз си купувах от Пикадили). За чаша чай е необходимо по 1 голямо стръкче или няколко малки. Тях измиваме добре и намачкваме, след което слагаме в чаши и заливаме с вряла вода. С лъжица натискаме ментата надолу, за да се запари добре. Може да покрием с чинийка. След няколко минути, когато чаят ни придобие чаен цвят, овкусяваме с мед или захар. Ако предпочитате чаят много горещ, по-добре е да се спрете на захар, защото медът губи свойствата си при високи температури.

Вкусът на така приготвения чай много се различава от познатия на всички, приготвен от изсушени листенца мента. Много по-мек и богат е, подарете си го през студените зимни дни :)

Преди близо година разказах що за напитки са смутитата. Тогава и представих рецептата за ароматното смути с круши и банан. Тъй като вкъщи се намира една много любима книжка с рецепти и снимки на подобни вкусни напитки, реших да пробвам нещо ново – бананово смути с канела. Добавих и мъничко мед, за сладост, но това може и да се пропусне. И все пак едно малко предупреждение, ако не сте фен на овкусено кисело мляко, харесайте си друга рецепта за смути, в тази то е основна съставка.

Бананово смути с канела

Продукти:

1 банан, обелен и нарязан на парчета

250 мл. кисело мляко – 2% масленост

щипка канела

1 ч. л. мед

Пъхаме всичко в блендер или кухненски робот и разбиваме, докато сместа стане гладка. Лесно, нали? :)

Продуктите са за една порция, а смутито се сервира охладено в удобна чаша.

*Рецептата е от книгата Hamlyn All Colour Cookbook – 200 Juices & Smoothies, истинска наслада за окото :)

Отново с големи извинения към всички четящи ме – не, не съм се изгубила, жива съм. Покрай многото ангажименти основно хапвам навън, познатите ми хора знаят колко съм влюбена в шкембе-чорбата. Истината е, че вярвам в това, че именно тази подлютена и силно ароматна супичка винаги оправя настроението ми. И не само в неделя сутрин ;). Но пък блогът остава ощетен…

След дългото отсъствие, реших да публикувам рецепта за ласи. Приготвих го с домашни ягоди… и се влюбих в него. Свежо и засищащо е. А пък ягодите са известен източник на витамин C, калий и калций. Като идея ласито  е близко до смути. Всъщност е традиционна за Индия и региона разхлаждаща напитка, приготвена от кисело мляко, вода и подправки. Има и сладък еквивалент с плодове, където може да се използва и розова вода, мед за подслаждане, кафява захар. Рядко може да бъде гарнирано със сметана. Обикновено ласитата се сервират с обяда, като се смята, че сладките ласита предизвикват сънливост. Каква по-подходяща подготовка за мързелив следобед? :)

Е, ето и рецептата за това нещо, подобно на сладък айрян :)

Ягодово ласи

250 гр. ягоди

550 мл. студена вода

200 гр. нискомаслено кисело мляко

1 с. л. кафява захар

няколко капки розова вода

натрошен черен пипер за декорация

Измиваме и почистваме ягодите, нарязваме ги и заедно с половината вода ги разбиваме в блендер. Добавяме останалата вода, киселото мляко, захарта и розовата вода и отново разбиваме, докато се получи гладка и пухкава смес. Разпределяме я в охладени чаши, поръсваме с черен пипер и сервираме веднага, препоръчително със сламка.

Навън започна да става все по-топло, мъничко остава до астрономическото лято. Аз съм заета с писането на дипломна работа и припомняне на всички журналистически неща, с които се сблъсках през последните 4 години. Не, не го усетих това време, дори ми е малко мъчно. Точно когато започнах да харесвам това, което уча, да задълбавам от интерес в материята, и се оказва, че е време за завършване :)

Нищо, предстои ми цял нов етап от всичко. Пътуване, преместване на едно различно място с много плавателни канали и вкусни сирена (за тези неща по-нататък и в един друг блог :)). Все интересни неща, събрани и започващи през следващите 2 месеца. А, и едно гостуване в друг дом на рецепти ме очаква, но ще се похваля, търпение :)

За настоящата рецепта се вдъхнових от Watermelon Limeade на Martha Stewart. После видях, че в различни блогове е представена подобна лятна напитка от диня и лайм – някъде с допълнение водка, а някъде само с лед. Аз се спрях на тази без водката, причините са прозаични. Макар самата рецепта да е много подходяща за парти – приготвя се лесно, продуктите не са особено скъпи, а вкусът наистина си заслужава.

Домашна лимонада с диня и лайм

Продукти:

500 гр. изстудена диня, почистена от семки

сокът от 1 лайм

1 ч. л. кафява захар

няколко стръка мента за декорация (и прекрасен аромат)

Почистената от семки диня нарязваме на парчета и слагаме в блендер заедно със сока от лайм и кафявата захар. Разбиваме, докато сместа стане гладка и разпределяме в 3 чаши, пълни с лед. Украсяваме със стръкчета мента и сервираме веднага.

Под предишната публикация, в която описвах как приготвям любимия ми жасминов зелен чай с мляко и мед, се появи прекрасен коментар с идея. Никога не се бях сещала да добавям част от ванилена шушулка в чая си, оказа се приказно. После обогатих и личната си рецепта за масала чай с парченце ванилия. И двете обожавани напитки вече ми изглеждат непълни без нейния аромат :)

В едно магазинче съвсем до вкъщи намерих много добър насипен зелен чай с цветчета жасмин. Всъщност, имаше още няколко варианта с мъничка разлика в аромата, но тях ще опитам по-нататък. Намира се на ъгъла на ул. Ангел Кънчев и ул. Неофит Рилски, а може би най-грабващо е внимателното обслужване (и качеството на продуктите, разбира се). Препоръчвам!

Ванилени шушулки  вече се продават на много места – Пикадили, Карфур, всички малки магазинчета за подправки. Важно е съхранението им – в плътно затворено пликче или шишенце, в противен случай изсъхват и стават чупливи. В повечето рецепти се използват семенцата от шушулката, като тя се разполовява и с ножче внимателно се остъргват черните бляскави неща от средата. Останалата външна част може да се използва за ароматизиране на съдържанието на някоя захарница (идея от Йоана). В моя случай и за доароматизиране на чай :)

Рецепта с всички продукти няма да пиша, защото както споменах – единствената разлика е в добавянето на парченце ванилена шушулка към жасминовия зелен чай с мляко и мед. Не използвайте синтетична ванилия, със сигурност ще е много по-натрапчиво.

Очаквам още идеи за “обогатяване” на чай :)