Както споменах в рецептата за браунита без орехи, имах повод да направя много вкусотии наведнъж миналата седмица. Естествено беше да има нещо подобно на шоколадови бонбони, а най-лесният вариант за домашни ми се видяха трюфелите. И то шоколадови трюфели с 3 различни аромата – на кафе, на мента и на ром с ванилия.

Комбинацията между шоколад и кафе и шоколад и ром е класическа, а за бонбоните с дъх на мента се вдъхнових от рецептата за шоколадови трюфели с мента на Йоана и от онези меки шоколадови квадратчета с ментов пълнеж – After Eight.

Заради многото хора, които трябваше да бъдат почерпени, удвоих количеството шоколад и сметана от базисната рецепта за трюфели на Йоана, и вместо само черен шоколад, използвах част млечен. Макар и фен на тъмните шоколади, установявам, че често хората предпочитат по-мекия вкус на млечните.

Продукти:

200 гр. черен шоколад

100 гр. фин млечен шоколад

200 мл. течна сметана

неподсладено какао за овалване

есенции по избор

Всичкият шоколад се натрошава на малки парченца и се слага в голяма купа. Сметаната се загрява до завиране на средно силен огън, след което се изсипва директно при шоколада. Започва търпеливо и внимателно разбъркване с дървена лъжица, докато шоколадът съвсем се разтопи и се получи гладък ганаш. Разделяме сместта в 3 купички (ако искаме повече аромати – съответно повече купички) и към всяка една добавяме по няколко капки от желаната есенция. В трюфелите с дъх на кафе – малко ликьор Калуа и инстантно кафе, в ментовите – ментова есенция, в тези с ром – няколко капки есенция ром и няколко капки ванилия. Разбъркваме добре и оставяме на стайна температура. Когато купичките и сместта в тях са съвсем охладени, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме за 1 вечер в хладилника. Самите трюфели оформяме с малка лъжичка – загребвайки от сместта, правейки в длани топче и овалвайки го в какаото. Може да сложим на всеки трюфел по една бонбонена кошничка и да подредим в кутия. В този си вариант ръчно направените бонбони стават изключително подходящ подарък за ценители, а всеки трюфел ще е с изненадващ вкус :)

За снимките отново благодаря на Росен, а пък онлайн сладкарски есенции могат да бъдат намерени в магазина на Ginger Cookies.

Миналата седмица бях натоварена с приготвянето на домашна почерпка за рожден ден. Колебанията бяха много, защото вкусотиите, каквито и да бяха, трябваше да бъдат занесени до един университет (за предпочитане в цял вид), където да подсладят деня на разни хора. Нямах безкрайно много време, а и бях ограничена откъм това нещата да не са цапащи, разливащи се и т.н. В крайна сметка се спрях на браунита (без глазура, за да не остане тя по кутийката), плодови тарталети и какаови трюфели. Освен всичко, успях да разходя част от садките до едно фотографско студио. Та снимките в поста са на Росен Василев, благодаря за тях и бързата реакция :)

Continue reading →

She can really be a handful like the brownies that she bakes you
It can be a tad hysterical, but never quite the breakthrough
She’s some kind of an epitome, the sea of intranquility

Miss Impossible – Poets of the Fall

Тези седмици имам нужда от много енергия. Много шоколад си отива, много бива претворен в трюфели с различни аромати, а в последните дни се захванах да правя браунита в почти промишлени количества. Подчертавам – едва сега :)

Като ще е шоколад, няма нужда от дълъг встъпителен текст. Шоколад=добро. Все пак, реших да не прекалявам, разнообразих и с орехи. Сложих мъничко натурален шоколад в нещото като тесто и съчетах 2 вида какао на прах – италианско неподсладено и белгийско подсладено, и двете от магазинчето за подправки.

Рецептата, която представям е доста лесна, отново намигване към готвещите мъжки читатели. Не е моя измислица, само добавените шоколадови пръчици и разтопен шоколад са от мен.

Продукти:

половин чаша разтопено масло

1 чаша кристална захар

половин ампула ванилия

2 яйца

половин чаша брашно

1/3 ч. ч. какао на прах (неподсладено, в противен случай намаляме от захарта)

1/4 ч. л. бакпулвер

щипка сол

половин чаша счукани орехи

1 пакет шоколадови пръчици

3 с. л. течен натурален шоколад

В голяма купа смесваме маслото, захарта и ванилията, след което добавяме и двете яйца и разбиваме. В друга купа смесваме какаото, брашното, бакпулвера и солта, като ги пресяваме. Постепенно добавяме към яйчената смес и разбъркваме до получаването на гладко тесто. Изсипваме шоколадовите пръчици, орехите и разтопения на водна баня шоколад. Отново разбъркваме и разпределяме в хартиени кошнички в тава за мъфини или в силиконови форми. Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна, за 20-25 минути, или докато браунитата ни са приятно напукани и издържат проверката с клечка за зъби.

Браунитата се консумират студени, издържат няколко дни, а ми докладваха, че били много вкусни омазани с маскарпоне. За прясно мляко и кафе гарантирано са добър избор :)

*Рецептата е адаптирана от www.southernfood.about.com

Ето ме, отново след дълго време неписане :)

В последните седмици се разходих до Холандия, прибрах се, а в момента свиквам с това, че съм вкъщи. Събрах си няколко тона впечатления, които (обикновено) късно вечер се превръщат в идеи. А докато бях там ядох сиренца или по-скоро кашкавалчета, кексчета(!), разучавах храните и използваните подправки, оглеждах плуващите по каналите патици (всъщност ги виждах като леко препечени на фурна, с много масло). Съзерцавах витрини с вкусотии, защото по някое време опитването на нови неща става нежелано и  невъзможно. Май най-странно от всичко ми се видя това, че в Холандия имат разноцветни шоколадови пръчици, с които да поръсват филийките хляб. Видовете йогурт са неизброими, но пък при следващото ми ходене мисля да ги използвам в направата на сочни сладкиши. Набелязах си и идеи за мъфини, които ще приготвя по-нататък.

Сега, като един известен почитател на палачинките, отново ще споделя рецепта за такива. Обаче са мънички и пухкави – poffertjes. Традиционно се консумират с пудра захар или захар на кристали, кленов сироп, сладолед. В Холандия не се сервират за закуска. По големите магазини готови такива палачинки се продават в торбички. Аз реших да използвам една по-мързелива рецепта с бакпулвер, но по принцип става и с мая. За да са толкова малки и еднакви, палачинките се пекат в специален тиган с гнезда. Поради липсата на такъв, с мерителна лъжичка сипвах равно количество смес върху намаслена тефлонова плоча. Тъй като изпитах трудности с намирането на кленов сироп около къщи, когато сместта за пуфчетата вече беше готова, реших да ги направя със сос тирамису – за да не са сухи, не твърде сладки, пък и имах продукти в хладилника, с които да създам този толкова любим вкус. В случая използвах Калуа, която може да се замени и с друг кафеен ликьор, течна сметана… и разбира се – какао за поръсване. Ето и рецептата:

Продукти:
1 ч. ч. бяло брашно
1 ч. ч. типово брашно (може и цялото брашно да е бяло)
1.5 ч. л. бакпулвер
2 с. л. фина захар
щипка сол
половин чаша вода
1 ч. ч. прясно мляко
3 яйца
половин лъжичка канела
ванилия
масло

За тирамису соса:
200 мл. течна сметана
3 с. л. захар
7 с. л. Калуа
какао за поръсване

За сместта за палчинките първо смесваме сухите продукти, към които прибавяме водата и млякото. Разбиваме внимателно с мискер, докато бучиците изчезнат, след което добавяме яйцата. Разбъркваме пак, докато сместта е  съвсем гладка. В намаслен и загрят тиган (или както в моя случай – тефлонова плоча) внимателно изсипваме по една малка лъжичка. Необходимо е да има достатъчно разстояние между отделните палачинки. Обръщаме ги когато бухнат и не се разливат, като се стремим към приятен златист цвят и от двете страни.

Тирамису сосът се приготвя съвсем лесно – с миксер разбиваме сметаната толкова, че да си остане сравнително течна, прибавяме първо захарта, а когато се разтвори – ликьора. Разбъркваме внимателно. С готовия сос заливаме топлите палачинки и поръсваме с подсладено или неподсладено какао. Аз добавих и малко току-що смляна канела. Рецептата е за около 4 порции.

Около почти ежедневните изпити се позабавих с обещаната вече на няколко човека нова публикация. Имах за довършване няколко курсови работи, а покрай тях разни знаци на съдбата ме насочиха към един стар мой блог, който трябваше да е критичен, умно написан и социално ангажиран. Е, зарязала съм го, но знаците от миналата седмица ме навеждат на мисълта, че все някога ще трябва да се погрижа и за него :)

В почивките от учене се пробвах да направя чийзкейк, ама от онези без печене. Като за първи опит стана страхотен, но доста грозничък. Затова и измислих друго сладко нещо за приготвяне, вдъхновена от Zoe и нейния Ultimate Carrot Cake. Използвах вече споменатите коледни придобивки – силиконовите форми за мъфини, защото нямах подходяща по-голяма тава. Получиха се много меки и топящи се в устата малки кексчета. Реших, че няма нужда от глазура или крем, сами по себе си са много ароматни, в никакъв случай твърде сухи. Следващия път ще пробвам и рецептата в пълнота (хм, за “грокването в пълнота” се сетих, защо ли?). В случая внесох и други промени в количеството на съставките, мънички. Получиха се точно 12 кексчета. Лесна е за приготвяне, грешки почти не могат да се допуснат, бърза рецепта за сладки неща с моркови :)

Всички знаем колко са полезни морковите, Зайко все тях хрупа. Съдържат много провитамин А – вещество, което има доказани свойства на антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Повече може да прочетете тук, колкото и да ми се пише днес, очакват ме около 700 страници, свързани с PR-а :)

Ароматни морковени кейкчета

2 яйца със стайна температура

220 гр. едро настъргани моркови

половин чаена чаша бяла захар

половин чаена чаша олио

4 с. л. кафява захар

семенцата от половин ванилова шушулка (половин ампула)

кората от една мандарина, фино настъргана (може и портокалова)

1 ч. ч. брашно

3 с. л. кокосови стърготини

4 с. л. стафиди

1 препълнена ч. л. бакпулвер

половин лъжичка сода

половин лъжичка канела

щипка джинджифил

щипка смлян карамфил

щипка смляно индийско орехче

Първо смесваме яйцата, олиото и двата вида захар, кората от мандарина и ванилията, след което разбъркваме добре, до разтваряне на захарта. В друг съд пресяваме брашното, заедно с останалите сухи продукти. Оставяме кокоса, стафидите и настърганите моркови за накрая. Към яйчената смес добавяме и брашното с подправките, разбъркваме внимателно, след което изсипваме вече споменатите “последни” съставки. Отново разбъркването е много леко, колкото нещата да се смесят. С лъжица разпределяме тестото по формичките за мъфини, които печем в предварително загрята на 180 градуса фурна. При мен бяха готови за около 18 минути, но в зависимост от големината на формите, това може да отнеме и повечко (или съответно по-малко). Проверете по изпитания начин с дървената клечка :)

Ако ви се занимава – направете кремчето от оригиналната рецепта, на няколко места прочетох колко били вкусни кейкчетата с него. Омажете ги целите, или пък ги разделете на блатове, които да слепите. При всички случаи изглежда вкусно :)