Сандвичи със сьомга и авокадо

Толкова много неща ми се струпаха за правене пак, че даже нямам време да готвя много. Работа, учене на нови неща, покани за разни събития и отновo много организационни задачи. А, и най-накрая реших да започна курсове по холандски. Противно на очакванията, много ми харесва :)

сандвичи със сьомга и авокадо

Докато тичам от едно нещо към друго, се опитвам да хапвам не особено вредна храна. Макар холандците да са известни със своите сандвичи, на които ще отделя специално внимание още през септември, традиционните такива омръзват, особено когато ги похапваш всеки ден. Това беше причината вчера да направя нещо различно, което лесно да се хапва в движение – сандвичи със сьомга, авокадо и Филаделфия. Сьомгата беше съвсем прясна, сигурно затова се получиха страшно вкусни. Приготвянето им отне около 15 минути, изяждането още по-малко, горещо ги препоръчвам на заети хора. Ако сте любители на рибата и разполагате с повече време, може да погледнете останалите ми рецепти за сьомга :)

Сандвичи със сьомга и авокадо

200 гр прясно филе от сьомга
4 големи филии хляб
1 авокадо
половин кутийка Филаделфия (натурална, в сивата кутийка)
няколко резена краставица
2 с. л. лимонов сок, сол и черен пипер

1. Ако филето от сьомга не е на тънки резени, разрязваме го напречно. Омазваме го с лимонов сок и поръсваме с черен пипер и сол. В загрят и леко намазнен тефлонов тиган запичаме филето от двете страни за по 2 минути.

2. Намазваме добре филийките хляб с Филаделфия, изчистваме авокадото и го нарязваме. По желание, същото правим и с няколко резена краставица.

3. Оставяме филето от сьомга да се охлади няколко минути и го раздробяваме върху филиите. Нареждаме парченца авокадо и краставица между рибката.

4. Хапваме сандвичите със сьомга и авокадо веднага и със сигурност си облизваме пръстите :)

лесни сандвичи със сьомга и авокадо

 

Как да си направим самонадигащо се брашно?

В много рецепти за сладкиши (основно), които директно са преведени от английски, като съставка е включено самонадигащо се брашно. Имам спомени, че такова съм виждала в някои големи магазини като Пикадили, но вероятно много от готвещите хора не са се запасили за вкъщи. Тогава се налага да си направим сами самонадигащо се брашно – от обикновено бяло брашно, към което се добавя бакпулвер и мъничко сол. Ето какви са пропорциите, които намерих и използвам (успешно) :)

На една чаена чаша брашно (при мен като грамаж е 175гр. ) се добавят една чаена лъжичка и половина бакпулвер и малко по-малко от половин лъжичка сол. Всичко се пресява заедно и се разбърква много добре преди да се използва.

Великденски козуначета

Съвсем наближава Великден, а освен с шарените яйца, твърдите курабийки със захар и форма на заек, зелената салата и агнешкото, този празник се свързва неизменно с козунак. Пред кварталните пекарни се образуват опашки, хората си поръчват от сладките неща със стафиди и какво ли още не предварително. Списъци с чакащи за козунак – типично за нашите географски ширини :)

Още преди години реших да пробвам да направя домашен козунак, но не ми се месеше на ръка и използвах опцията домашната хлебопекарна да свърши това. Харесах рецепта, машината ми направи тестото, а аз го сплетох и изпекох в тава във фурната, за да не прилича просто на хляб-тухла. Получи се доста добре, но се замислих какво винаги не ми е харесвало в козунаците – хубави са, когато са пресни. После стават сухи, а ако ги запазим от това – просто не са толкова лекички и трябва да се измислят рецепти за претворяването им в разни други сладки неща. Реших да пробвам да избегна изсъхването, като направя не един голям козунак, който да се реже, а много на брой мънички. Правилната им форма се получи, като използвах тава за мъфини. Пробвах 2 варианта – в силиконови форми и в метални, като във втората тава самите козуначета сложих в хартиени кошнички. Определено по-добър беше резултатът при козуначетата от силиконовата форма.

Рецепта за козуначета

4 яйца със стайна температура

250 мл. прясно мляко

180 гр. захар

80 гр. разтопено масло

около 850 гр. бяло брашно

17 гр. прясна мая

2 с. л. настъргана лимонова кора

1 ампула ванилия

50 гр. стафиди (накиснати в ром)

1 жълтък за намазване

За пълнежа от маково семе:

50 гр. маково семе

50 гр. пудра захар

3 с. л. прясно мляко

1 с. л. олио

2 с. л. лимонова кора

Първо разтваряме маята в хладкото мляко, заедно с лъжица захар. В друг съд разбиваме добре яйцата и останалата захар, добавяйки лимоновите корички и маслото. Когато сместта е гладка, добавяме и млечната с мая. В голяма купа пресяваме брашното, правим кладенче и изсипваме течностите. Внимателно размесваме, докато се получи тесто без бучки. Добавяме стафидите и пак месим. Ако лепне – още брашно. Намазваме тестото с масло, покриваме с кърпа и оставяме на топло, докато удвои обема си. През това време приготвяме “плънката”, която е по желание. Към маковото семе добавяме всички останали продукти и размесваме добре.

След като тестото ни е втасало, с намазнени ръце късаме еднакви топчици от него, които да поставим в мъфинските форми. Има се предвид, че след още едно втасване всяко козуначе ще стане двойно по-голямо, т.е. – оставя се пространство за растеж. При оформянето на всяко се прибавя по малко от сместа с маково семе, като се внимава да остане навътре в тестото. Аз първо направих пурички, които след това навих на спирали.

След като козуначетата са в тавите, оставяме да втасат още веднъж. После намазваме с разбит жълтък и печем на 150 градуса, докато се получи приятен козуначен загар. По желание върху жълтъка може да се поръси кристална захар, аз избегнах умишлено. След изпичането оставяме за няколко минути в отворена фурна, след което отделяме от формите и слагаме върху скара, за да изстинат.

Финландска пула

Дали сте чували за подобно нещо? Финландска пула – странно си звучи. Интересно е, че на български не намерих ни една рецепта за този сладък хляб. Доста прилича на козунак, но с аромат на кардамон. Финландците го сервират на тънки резени с кафе, или пък го приготвят за специални случаи. Може да съдържа и стафиди, и бадеми. Повече за пулата може да прочетете тук. Тъй като все още не съм публикувала почти никакви празнични рецепти за Коледа, тази ще попадне в съответната графа :)

Важно е да се отбележи, че приготвянето на пулата изисква доста време – около 4 часа, но въпреки това е относително лесно. Рецептата, която представям е от Allrecipes.

Ето и нужните продукти:

240 мл. мляко

60 мл. топла вода

половин пакетче суха мая от 7 гр.

100 гр. бяла захар

1/2 ч. л. сол

1/2 ч. л. смлени семена от кардамон

2 яйца

600 гр. бяло брашно

60 гр. масло (разтопено)

За намазване:

1 жълтък

захар

Разтваряме маята в топлата вода, след което добавяме сместта в хладкото прясно мляко. Прибавяме също захарта, солта, кардамона, яйцата и достатъчно брашно, че да се получи тесто. Бъркаме, докато бучиците се разбият и тестото е гладко, след което изсипваме и останалото брашно. Последно добавяме разтопеното масло, продължавайки да месим. Поставяме тестото върху набрашнена повърхност, покриваме с обърната купа и оставяме да “отпочине” 15 минути. След това размесваме отново, поставяме в намаслена купа, покриваме с кърпа и оставяме на топло място тестото, този път за около час, за да удвои обема си. Спадаме го и изчакваме отново да се надигне.

Сега е ред на оформянето – върху набрашнена повърхност разделяме тестото на 2 равни части, а всяка от тях на 3. Оформяме ленти и с тях сплитаме 2 тестени плитки. Поставяме ги в тава, върху хартия за печене, оставяме да втаса около 20 минути. Намазваме всяка плитка с разбито яйце и поръсваме със захар. Печем на 200 градуса за около 25 минути, като периодично проверяваме някоя част от плитката да не загори.

На сутринта на Коледа сервираме с топлото кафе :)

Охлювена пита с кашкавал

Хората, които ме познават, добре знаят какъв фен съм на домашно приготвения хляб. Откакто имам хлебопекарна (и откакто сдобихме всичките вкъщита с по една), много рядко купувам хлебни изделия. Често съм си мислела, че трябва да искам комисионна от Мулинекс, около десетина човека вече съм запалила да си купят от техните машини за домашен хляб :)

Истината е, че често използвам само функцията за месене на тесто, защото идеята за бързо приготвени пити, блатове за пица, милинки или просто малки хлебчета много ми допада. Вярна на себе си, давам много лесна рецепта. Идеята за нея сподели една позната във форум (благодаря, Снеж), а аз леко я промених. Тестото може да се меси на ръка, но ако разполагате с хлебопекарна, възползвайте се от нея. Ето и колко малко неща ни трябват:

1 яйце

14 гр. прясна мая (2/3 от кубчето)

500 гр. бяло брашно

15 гр. пшеничен зародиш

1 с.л. оцет

2 с.л. сол

2 с.л. захар

кашкавал

30 гр. масло + един жълтък за намазване

Маята се разтваря в 200 мл. хладка вода с щипка захар. В голяма купа се разбъркват яйцето, олиото и оцета, солта и захарта. Първата смес се прибавя към втората. Добавят се пресятото брашно и пшеничният зародиш. Тестото не трябва да е лепкаво. Меси се около 15 минути, след което се оставя да втаса (никакви отворени врати и прозорци) на стайна температура около 3 часа. След като е готово, с намазнени ръце се късат топки от тестото, които ръчно се “разточват” като правоъгълници. По цялата им дължина се нарежда кашкавал (може и сирене, а може и двете) на лентички, след което се затваря и се оформя като пуричка. Тя пък се навива като охлюв и се поставя в намазнена тава. Така правим с цялото тесто, като поставяме кравайчетата на разстояние едно от друго, защото след второто втасване ще са запълнили всичко. Tавата се покрива с кърпа и се оставя на топло място за около час. След това тестените охлюви се намазват със сместта от разтопено масло и жълтък и се прибират във фурната – първо за 15 мин. на 100 градуса, а после 20 мин. на 150 градуса. Ако се наложи, слага се фолио, за да не прегори получилата се златиста коричка.

Ако тестото се прави в хлебопекарна, смесваме всички продукти, като отдолу са течните. Там втасванията са с едно повече, но не е проблем. При оформянето и печенето всичко друо е идентично.

Питата се яде топла, докато кашкавалчето е все още разтопено вътре в охлювите :)