Качамак

Когато събирах багажите за Холандия, едни от първите приготвени неща бяха тавите за мъфини, формите за тарталети и силиконовите форми за печене. Едно от нещата, за които се притесних, че няма да намеря тук беше качамак. Но пък и беше неприемливо да помъкна килограми от всяка храна, която имаше шанс да я няма тук.

Е, преди седмица открих в един турски магазин царевичен грис за полента. Много му се зарадвах – в България приготвях качамак винаги, когато нямах време за друго, не се намираше хляб вкъщи, или изпитвах вълчи глад за сирене и кашкавал, в хубавата им комбиция със запържено масло и червен пипер.

Предваритено си казвам – използвам готовa смес за качамак, която се вари около 10 минути. Истинският качамак се прави за повече от час от царевично брашно.

Някои хора го гарнират с пръжки или сланина, аз предпочитам само бяло сирене и кашкавал.

Продукти:

царевичен грис/качамак

натрошено сирене

настърган кашкавал

масло

червен пипер

сол

Според указанията върху опаковката сваряваме качамака до сгъстяване.

Внимателно разстиламе пласт от сместта, дебел около сантиметър, в чиния и докато е горещо, поръсваме със сирене, кашкавал и от разстопеното масло с червен пипер.

Върху този пласт правим нов, със същата големина. Получава се нещо като торта. Отгоре поръсваме пак с кашкавал, сирене и разпределяме останалото масло с пипер.

Киш със сирене и семена

Още преди няколко месеца, в началото на годината, един познат ми изпрати рецепта за киш със сирене. Всъщност кишовете са едно традиционно френско основно ястие, което прилича на солен пай. В плънката му може да има сирена, месо, зеленчуци, задължително яйца.

Аз се чувствам виновна, все отлагах да го сготвя, първо с оправданието, че нямам хубава къдрава тава, после с обичайното за липсата на време. Е, миналата седмица най-после се наканих. Определено има какво още да се иска, но пък за първи път правих киш, за първи път и пробвах :)

киш със сирене и семена

Покрай домашната хлебопекарна постоянно има най-различни семена и ядки, които добавям в хляба за повече екзотичност. А в последните години семена поръсвам и на почти всички салати. Реших да сложа и в основата на киша – в случая маково семе, сусам и ленено семе.

Киш със сирене и семена

За тестото

230 гр. брашно

20 гр. сусам, маково семе, ленено семе (или каквито семенца ви се намират вкъщи)

125 гр. масло със стайна температура

90 мл. вода със стайна температура

За плънката

200 гр. сирене (или сирене и кашкавал)

20 гр. извара

3 яйца

1 с. л. брашно

100 мл. прясно мляко

150 гр. заквасена сметана

лъжичка и половина дижонска горчица

сол, черен пипер

Тестото приготвяме като размесваме продуктите с ръце, намачкваме на топка и оставяме в хладилник за 45 минути, за да се стегне. След като е готово, разточваме в тавичка, повдигнато в края като ръб (перваз). Печем на 190-200 градуса в предварително загрята фурна, първо за 7 минути с тежести отгоре (покриваме тестото с хартия за печене и изспиваме тежестите или нещо, което да ги замени). После ги махаме, заедно с хартията, и печем още 7 минути. Оставяме настрани, за да изстине.

В голяма купа добре размесваме продуктите за плънката и ги изсипваме във вече изстиналата основа, след което печем около 20 минути на 180 градуса, или докато ни изглежда готово.

киш със сирене и семена

Готовият киш е много вкусен и топъл, и студен. Съхранява се в хладилник, увит във фолио за свежо съхранение и препоръчвам да се консумира с хубаво бяло вино :)


Печени Hasselback картофи с чесън

Преди няколко години твърдо бях решила, че ще уча скандинавистика. Разни познати хора сигурно още помнят с какъв плам обяснявах, че ще уча шведски, финландски и норвежки, че някак ще се справя с подобното на ръмжене произношение. Е, после реших, че искам да уча политология, после право, а накрая ме приеха журналистика. После успях да се върна към мечтата за политологията, записах я като втора специалност, но към шведския се връщам само с една традиционна рецепта от онзи регион. Тя всъщност е съвсем простичка – печени на фурна картофи, подправени с чесън. Наричат ги Hasselback картофи, кръстени на ресторант в Стокхолм.

Печени картофи ветрило с чесън

Та Hasselback картофите си имат много предимства и са изключително подходящо ястие за този сезон. Първо предимство – изглеждат атрактивно и некартофски. Второ – удобни са за изяждане на хапки, тъй като са предварително (почти) нарязани. Трето – много добре овкусени са, което винаги е трудно за (почти) цял картоф. А ето и какво е необходимо, за да се направят:

Печени картофи с чесън – ветрило

4 големи пресни картофа, добре измити

3 с. л. разтопено масло (или олио)

4 скилидки чесън, ситно нарязани

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. галета

сол, черен пипер

пресен чесън за декориране

Покриваме тава с хартия за печене и в нея разполагаме картофите, които внимателно сме оформили като ветрило. Това правим с остър нож, оставяйки няколко милиметра между всеки разрез и нестигайки до “дъното” на картофа, за да останат филийките съединени. В купичка смесваме разтопеното масло с останалите продукти, разбъркваме и с четчица внимателно намазваме между всяка филийка картофите. Идеята е пак да си останат цели и да се пекат така. Слагаме тавата в предварително загрята на 220 градуса фурна и печем, докато се зачервят приятно и са изпечени и навътре (около 40 минути).

Печени картофи ветрило с чесън

Ако ни се намира пармезан, може да го добавим в сместта с маслото. Така картофите стават още по-хрупкави. Подходящи за гарнитура към риба или месо, както и като допълнение към свежа салата. Аз, като почитател на хумуса, сервирах с домати и малко от него, но вариант е да се полеят картофите с чеснов сос.

Фритата със спанак, домати и кашкавал

“It’s beyond the imagination of the menu-maker that there are people in the world who breakfast on a single egg.”

Melvin Maddocks

Не знаех какво е фритата, докато не си харесах една много цветна рецепта в последния брой на сп. Good Food. E, фритата (frittata) е италианска думичка, която се използва за омлет, в който сме сложили какви ли не работи – меса, сирена, зеленчуци, та дори паста. За аромат – разни подправки или/и билки. Както омлет, и фритата се приготвя в плосък тиган, като продуктите се смесват с още суровите и разбити яйца, за да се “вградят” в него. Испански еквивалент е тортилата, където има яйца с картофи и лук, но за нея друг път :)

Нали си имам хубави формички за мъфини, реших да не правя фритатата запържена в тиган, а да я изпека във фурна, разпределена на порции. Използвах силиконовите форми, за да е по-лесно изваждането после и за да не се налага многото мазнина. Рецептата е за 6 малки фритати (каква ли да е думата за множествено число – може би “фритатки”?), стигащи за двама човека, като се добавя гарнитура от пресни домати със сирене и босилек, или пък просто зелена салата.

Продукти:

2 с. л. зехтин

3 големи яйца

1 малка глава лук, нарязан на тънки лунички

1 голям домат

1 шепа (или около 50 гр.) спанак

3 с. л. босилек (аз използвах изсушен, но може и с пресен)

70 гр. кашкавал

черен пипер, сол

Загряваме зехтина в тиган и запържваме лука, докато поомекне. Добавяме нарязания на малки кубчета домат, от който сме отделили по-сочната част. Изсипваме почистения и нарязан спанак и босилека, бъркаме около минута внимателно, за да не разкашкаме доматите. През това време загряваме фурната на 190 градуса и в купа разбиваме яйцата, към които добавяме сол и черен пипер. Във форма за мъфини разпределяме спаначената смес, слагаме по плочица кашкавал и допълваме с разбитите яйца. В никакъв случай не натъпкваме спанака във формата, за да могат яйцата да се разпределят между него и доматите и след изпичането да дадат форма на мини-фритатите ни. Печем около 15 минути, след което внимателно изваждаме от формите и сервираме със споменатите по-горе салати. Фритатата се яде топла :)

*Идеята е от сп. Good Food

Какво да направим с останалите след Великден яйца?

Дали някъде из публикациите съм споменавала колко не обичам да изхвърлям храна? :)

След празници като Великден и Коледа винаги остава по нещо сготвено според традицията, но поради големите количества празнични манджи – неизядено. Май не се сещам за по-добра илюстрация на този пример от хронологично най-близкия ни Великден. Много на брой разноцветни яйца, които после правим на плата, добавяме в салати или просто изяждаме с усещането за нещо вече омръзнало.

Ето една идея какво да се направи с останалите от Великден яйца, които са престояли няколко дни. Вкусът на яденето е интересен, а самото му приготвяне – много лесно.

Продукти:

4 сварени яйца

1 голяма глава лук, нарязана на полумесеци

малка консерва домати – на кубчета

масло

кашкавал

сол

черен пипер

смлян кориандър

В маслото задушаваме лука, докато омекне. Добавяме доматите от консерва и подправките, оставяме да поври няколко минути. През това време на дъното на тавичка нареждаме нарязаните на филийки с дебелина от около половин сантиметър яйца. Заливаме с доматено-лучената смес, настъргваме кашкавал отгоре и печем около 20 минути на 200 градуса. Заради наличието на масло ястието се консумира топло. По желание може да поръсим с магданоз преди сервиране.