Къри от червено цвекло

“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

beetroot curry

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

curry spices

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

beetroot and coconut curry

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Пикантна червена леща с куркума

Има една рецепта в блога, която вече съм изпращала десетки пъти на приятели на CoKitchen и клиенти, които са пробвали прочутата пикантната червена леща с джинджифил. Тъй като рецептата е за супа, няколко пъти я адаптирахме така, че да се превърне я в сгряваща зимна яхния, я във вкусна постна крем супа. Една от добавките, които се оказаха добро попадение във всички варианти беше кокосовото масло.

red lentils with turmeric

Тъй като преди две години, в период на интензивни тренировки, бях изключила от менюто си всякакви млечни продукти, доста поекспериментирах с различни растителни мазнини. А понеже немалка част от тях не са подходящи за термична обработка или губят свойствата си при висока температура, най-любимо допълнение към почти всички храни остана кокосовото масло. В различните му варианти с аромат и без, понякога дори го добавях в сутрешната чаша кафе. Затова и бях приятно изненадана, когато видях, че наскоро Хармоника включиха в асортимента си именно кокосово масло и гхи. А изненадата беше още по-хубава, когато се оказа, че кокосовото масло е без аромат – не всички се радват на омлет, ухаещ на кокос :)

Първото нещо, в което реших да пробвам новото кокосовото масло беше пикантната червена леща, във вариант на яхния, без животински продукти. Като част от експеримент, който цели всеки ден в менюто на CoKitchen да има по няколко ястия, приготвени изцяло с органични продукти. Конкретната леща се получава и много вкусна с гхи или ароматно кокосово масло.

Пикантна червена леща с куркума и кокосово масло

150 гр. червена леща
3 с. л. кокосово масло
250-300 г. домати от консерва
средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 голям морков – обелен и нарязан на кубчета
целина – прясна или суха
2 скилидки чесън
25 гр. настърган пресен джинджифил
1 с. л. къри
1 с. л. куркума (суха) или около 2 см. настърган пресен корен
0.5 ч. л. кимион
половин чаена лъжичка лют червен пипер (по желание)
щипка кориандър
магданоз/пресен кориандър за поръсване
сол

red lentils with coconut oil

Има два варианта на приготвяне на яхнията. Единият е без никакво запържване – в тенджерка слагаме да заври вода, като традиционно се използва съотношение 1 част леща към 1.5 част вода. Измиваме добре лещата и я слагаме да заври, заедно с лука, моркова, целината и джинджифила. След около 10 минути добавяме доматите и ако се налага – още вода. След още 5 минути е ред на всички подправки и чесъна, като посоляваме едва след пълното сваряване на лещата, което може да отнеме около 40 минути. Накрая добавяме кокосовото масло, доовкусяваме с подправки и сервираме с лимонов сок или ядково кисело мляко (в оригиналната рецепта – със заквасена сметана).

Вторият вариант е следният:

1. Загряваме кокосовото масло и запържваме в него лука и морковите за 5 минути. Добавяме джинджифила, смачкания чесън и червения пипер, след което разбърквайки постоянно, оставяме на огъня още 2 минути.

2. Добавяме кърито, куркумата и 4 с. л. вода, разбъркваме постоянно за около 2 минути. Добавяме измитата леща и доматите. Доливаме вода в съотношението, споменато по-горе.

3. Варим лещата на слаб огън за 30-40 минути, докато омекне съвсем. Добавяме сол и лимонов сок.

Есенни патладжани с пресни домати

есенен огретен с патладжан и домати

Средата на септември отново дойде, а с него и усещането за съвсем приближаваща есен. Подготовката на CoKitchen успява да отнеме цялото ми време, че и повече от това, но пък съвсем скоро ще разкажа и къде е местенцето ни, какво може да очаквате през зимните месеци и още няколко големи новини, все въртящи се около вкусотии :)

есенен огретен с патладжани и домати

Есента от много време свързвам основно с няколко неща – печени чушки, като в песента на Таралежков, дъжд, почти изпразнени плажове със самотни чадъри и заведения с празни хладилници за сладолед. Не на последно място са печените патладжани, които или биват прибрани в буркани, или се превръщат в ароматно кьополу.

есенен огретен с патладжан и домати

Истината е, че колкото и да ми се готви, в последните седмици трябва да си открадна време, за да го правя. Взимам си домашни домати и краставици от градината на родителите ми и някак нямам нужда от повече от салата през малкото време, което прекарвам вкъщи. Именно няколко патладжана и кофичка с домашни домати обаче бяха причината да помисля за лесен заместител на любимия есенен гювеч. Намерих подходяща рецепта в почти настолната Three and Four Ingredients: 500 Recipes.

есенен огретен с патладжани и домати

Есенни патладжани с пресни домати

2 средно големи патладжана (около 500 г.)
400 г. узрели домати – обелени и нарязани на колелца
40-50 г. настърган пармезан
6 с. л. зехтин
3 скилидки чесън, нарязани на филийки
сол и прясно смлян черен пипер

1. Измиваме и нарязваме на тънки колелца патладжаните, които подреждаме в застлана с хартия за печене тава на един слой. С четчица намазваме обилно със захтин и печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за 15-20 минути, като обръщаме патладжаните и намазваме обилно със зехтин на десетата минута.

есенен огретен с патладжани и домати

2. В огнеупорен съд смесваме доматите, патладжаните, чесъна и останалия зехтин. Подправяме леко със сол и черен пипер, поръсваме с пармезан и печем отново на 200 градуса за около 20 минути. Сервираме веднага.

есенен огретен с патладжани и домати

Ако имате любими есенни рецепти, ще се радвам да ги споделите с мен, търся си сезонно вдъхновение. Може като коментар тук, а може и на страничката на Sweet Things във Facebook :)

Печени магданозени кюфтенца

От няколко години си имам много любима рецепта за магданозени кюфтенца, така наречените Кайгана, или арменски кюфтета от магданоз. Единственото нещо, което ме е спирало да ги приготвям често е, че в оригиналните рецепти те се пържат, а за читателите на блога е ясно, че никак не обичам запържени храни :)

магданозени кюфтенца на фурна

Именно заради нежеланието да пържа магданозените кюфтенца, този път реших да пробвам да ги изпеке на фурна, както често правя с любимите домашни фалафели. Резултатът беше много добър. Рецептите, които използвах като основа са от блога на Ани Вкуснотека и от Супичка на Гисчо.

Кайгана – магданозени кюфтенца на фурна

2 големи връзки магданоз
около 100 г. натрошено сирене
1 кокоше яйце или 3 пъдпъдъчи
1 с. л. брашно
няколко зрънца прясно смлян черен пипер
1 намачкана скилидка чесън
3 с. л. зехтин

За соса:
половин кофичка кисело мляко
1 скилидка чесън
щипка сол
1-2 с. л. сусамов тахан (по желание)

магданозени кюфтенца на фурна

1. Загряваме фурната на 180 градуса и застиламе тавичка с хартия за печене. Напръскваме със зехтин.

2. Нарязваме магданоза на много ситно и в голяма купа го смесваме с яйцето, зехтина, сиренето, брашното, черния пипер и намачкания чесън. Разбъркваме много добре. Ако сместта ни все пак остане твърде течна, добавяме още малко сирене.

магданозени кюфтенца на фурна

3. С пръсти оформяме малки кюфтенца и ги слагаме да се пекат върху хартията до готовност. При мен отне между 10 и 15 минути, във фурна без вентилатор.

магданозени кюфтенца на фурна

4. Смесваме продуктите за соса и сервираме кюфтенцата с него.

магданозени кюфтенца на фурна

Ароматни картофи на фурна

Напоследък често ми се случва да ескпериментирам с вкусове и аромати, вероятно заради студа навън и времето, което прекарвам работейки от къщи. Покрай организацията на едно доста нетипично събитие и още няколко по-малки проекта, все пак успявам да открадна време за готвене и приятни вечери с приятели, на по чаша домашно вино. И понеже знам каква радост предизвиква дори споменаването на мавруда, който баща ми прави, спирам тук, с обещанието нататък да отделя специална публикация за него :)

пикантни картофи на фурна

Днешната рецепта е за ароматни картофи на фурна, приготвянето на които е много лесно. Картофите бяха домашно производство, на близки семейни приятели. Вдъхновението за някакъв нестандартен аромат дойде от връзка пресен розмарин и парче джинджифил, останало след приготвянето на поредната голяма доза масала чай. Е, вероятно и пътуването ми до Берлин миналата седмица има някаква вина, но и за него мисля да пиша друг път.

пикантни картофи на фурна

Пикантните печени картофи са подходящи както за гарнитура към месо, така и да се похвапват самостоятелно или с млечен сос. Друг вариант е, ако ароматите на джинджифил, розмарин, масло и черен пипер не са ви достатъчни, да добавите хумус от нахут или пък от червена леща.

Ароматни картофи на фурна

500-750 г. стари картофи, обелени
6 (или повече) стръка пресен розмарин
5 см. корен от джинджифил
50 г. краве масло (или животинска сметана)
3-4 скилидки чесън, намачкани
прясно смлян черен пипер
сол

1. Сваряваме обелените картофи в подсолена вода, в която сме добавили и половината стръкчета розмарин, както и почистения и нарязан на филийки пресен джинджифил. Картофите трябва да съвсем сварени, когато ги махаме от котлона.

2. Загряваме фурната на 200 градуса. В намаслена тавичка нареждаме на един ред добре сварените картофи, отцедени от водата. Натискаме с вилица всеки от тях така, че да се разпука.

пикантни картофи на фурна

3. В купичка разтапяме маслото, добавяме сол и намачкания чесън. Разбъркваме добре, след което с четчица (или пръсти :)) намазваме картофите обилно от всички страни. Разпределяме останалите стръкове розмарин отгоре и печем в предварително загрятата фурна 10-15 минути.

пикантни картофи на фурна

4. Сервираме картофите топли, като може отново да ги намажем с масло непосредствено преди това.

пикантни картофи на фурна

Запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

Едни от най-вкусните неща, които някога съм приготвяла, са били с подръчни продукти – я някой останал в повече сос за паста, комбиниран с варени картофи и запечен с кашкавал, я неизползван ориз за ризото, направен на супа с поширани яйца. Не обичам да изхвърлям годна за ядене храна и ми харесва да експериментирам, което често води до интересни резултати.

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

Всъщност, не са малко рецептите във Sweet Things, които са се родили точно по този начин. Такава е и днешната – картофи със зелен фасул и козе сирене. Тя ми хрумна, понеже имах останали от предишния ден сварени картофи и половин буркан с домашен зелен фасул. Добавих масло, козе сирене, подправки. Прибрах за няколко минути във фурната и се получи страхотно.

Картофи със зелен фасул и козе сирене

половин консерва зелен фасул (може и бланширан замразен)

150-200 г. козе сирене – натрошено

2-3 с. л. масло

4 големи сварени картофа

2 скилидки чесън, нарязани на ситно (може и чесън на прах)

копър – сух или пресен

черен пипер

прясна мента – по желание

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

1. Обелваме и нарязваме на дебели около 1 сантиметър филийки варените картофи. Подреждаме ги на дъното на намаслена тавичка.

2. Върху картофите равномерно разпределяме зеления фасул, а най-отгоре – натрошеното козе сирене, копъра, черния пипер и чесъна, маслото на малки парченца.

3. Запичаме в силно загрята фурна за около 5 минути и по желание поръсваме с нарязана прясна мента (определено се вдъхнових да използвам по-често мента след успеха на салатата от цвекло), която придава много свеж аромат на ястието.

запечени картофи със зелен фасул и козе сирене

 

Омлет с левурда (див чесън)

Преди около месец-два с изненада открих, че в Пикадили се продава левурда, известна още като див чесън. До момента я бях срещала основно из горите. Хареса ми страшно много, но редките случаи, в които я намирах в София, беше само при бабите около Женския пазар и Графа.

омлет с див чесън и сирене

Левурдата е полезна за хиляди неща. Преди няколко години споделих рецептата за салата с левурда, краставици и синьо сирене. Тъй като вече не е периодът на прясната, може да се сдобиете със замразена и да я използвате за сосове, плънки и добавки към различни ястия. Ако пък и замразена нямате – следващата пролет не се колебайте да приберете няколко пакета във фризера.

Ако имате възможност да се сдобиете с домашни яйца, направете го. Напоследък преоткривам вкуса и качествата им, но по този въпрос ще пиша по-нататък, с рецепти и снимки на храна, приготвена от домашни кокоши и пъдпъдъчи яйца.

Омлет с левурда и сирене

Продукти за 2 порции:

4 -5 яйца

десетина листа левурда

около 100 г. бяло сирене

2 с. л. масло

черен пипер

домати, червен лук и каперси (по желание)

1. Разбиваме яйцата добре, добавяме 2 с. л. вода и сол. В нагорещен тиган (за палачинки) разтапяме половината масло и добавяме половината яйчена смес.

2. Измиваме и нарязваме листата левурда, намачкваме сиренето.

3. Когато омлетите са готови, в средата им слагаме половината листа от левурда и половината сирене, подреждайки ги почти от край до край. Затваряме омлета, притискаме в краищата, за да се “залепи” добре и махаме от котлона. По желание можем да декорираме с лук, каперси или цели листа левурда при сервиране. Поръсваме с прясно смлян черен пипер.

омлет с див чесън и сирене