“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Януари беше натоварен месец – приключване на работата по проект, планиране на няколко нови, а в непрофесионален план – няколко имени и няколко рождени дни, че и прощално парти. За първи път от доста време приготвях домашни торти – една морковена и една шоколадова, рецептите за които ще споделя съвсем скоро. Днес баче ми се иска да разкажа за едно откритие от този тежък месец – една лесна за приготвяне салата от цвекло.

Забелязах, че рецептата за салата от цвекло с орехи е една от най-посещаваните в блога. Този път обаче търсих решение на един проблем с вкуса на червеното цвекло, което или е обожавана храна, или недолюбвана, независимо от безспорните си качества.  А именно – за много хора цвеклото има твърде осезаем аромат на почва. Затова и в днешната рецепта за салата от цвекло ще дам идея как този аромат може да бъде заменен с по-свеж такъв – на прясна мента.

Салатата от червено цвекло и прясна мента може да бъде сервирана както самостоятелно, така и като гарнитура на печено свинско или агнешко месо.

Салата от червено цвекло с мента

4 средно големи глави червено цвекло

2 с. л. балсамов оцет/смокинов оцет

листенцата от 1 връзка прясна мента

2 с. л. лек зехтин

сол, черен пипер

1. Сваряваме червеното цвекло без да го белим. Аз го варя малко по-малко от час, защото предпочитам да не е съвсем меко, но това е въпрос на вкус. За по-големи глави цвекло времето за варене може да достигне и 2 часа.
Обелваме го и го нарязваме на кубчета.

2. Към нарязаното цвекло добавяме оцета, зехтина, половината от ментата, нарязана на ситно, черен пипер и сол на вкус. Разбъркваме добре и прибираме за около час в хладилник.

3. Сервираме салатата студена, като добавяме и останалата мента, отново нарязана на ситно.

Всеки път, когато попадна на рецепта за червено цвекло, се сещам за едно интервю с баба-столетница, което гледах преди доста години. Попитаха я с какво се храни, а тя отговори, че се старае всеки ден в менюто й да има включена поне една глава цвекло. Прозвуча ми като нещо магическо!
Ето тук намерих подробна информация за какво и защо всъщност е полезно червеното цвекло. На първо място, за спазващите хранителни диети – то е прекрасна диетична добавка. Може да се консумира дори от диабетици. Препоръчва се при анемия, а качествата му допринасят за подобряване на обмяната на веществата. Пролетно-лятно, аз някак тематично продължавам с рецептите за салати :)

Когато все още живеех в България, честичко си похапвахме салата от червено цвекло. Понякога просто сварено, понякога изпечено, а понякога настъргано сурово и комбинирано с моркови, лимонов сок и зехтин. Полезно и много вкусно, а аз съм съвсем склонна да се съглася с Йоана, че вареното червено цвекло има вкус на толкова любимата ми варена царевица :)
Майка ми приготвя приказно вкусна салата от цвекло с фасул, кисели краставички и още доста неща. За жалост аз нямах времето за приготвяне на толкова богата салата, което наложи да импровизирам. В хладилника се намираха 3 сварени вакуумирани глави цвекло (в Холандия ги продават основно обработени и обелени), с които приготвих гарнитурата за пилешки хапки в масло. Ето как:

Салата от червено цвекло и орехи

3 глави сварено червено цвекло

1 глава червен лук

4 кисели краставички

3 с. л. лек зехтин

2 шепи препечени орехи

оцет/ лимонов сок

сол

1. Ако цвеклото ни не е предварително сварено, варим го за около час (или докато омекне достатъчно за салата), след това го обелваме и нарязваме на кубчета. Почистваме и нарязваме червения лук и киселите краставички на ситно.
2. Подправяме нарязаните продукти със сол и оцет (или лимонов сок), а накрая добавяме и зехтина. Разбъркваме добре.
3. Разпределяме в чинии и поръсваме с леко запечените на фурна орехи.