Случва ли ви се понякога, просто ей така, както си стоите, да ви се дояде нещо, което традиционно не хапвате често? На мен ми се случи тези дни – дояде ми се крем. Прерових шкафовете – имах само ванилово и шоколадово нишесте. Определено исках нещо по-богато като аромат, и тогава ми хрумна – да направя кремче, към което да добавя любимите ми зимни подправки – канела, карамфил и кардамон. Със сигурност вдъхновението идва и от многото ароматни чайове, които приготвям напоследък, съчетано с kruidnoten (нещо съвсем холандско), засипали местните супермаркети.

Няма да губя време в много приказки, рецептата е страшно лесна, а десертът – интересен и зимен. Става много ароматен, затова може сами да прецените колко точно подправки да добавите. Как се приготвя самото нишесте може да прочетете на опаковката му. Обикновено има вариант с мляко и вариант с вода, аз предпочитам млечния. Кремът става по-вкусен.

Лесен десерт – крем със зимни подправки

1 пакетче ванилово нишесте

мляко според указанията

половин чаена лъжичка смляна канела

четвърт чаена лъжичка смлян карамфил

четвърт чаена лъжичка смлян кардамон

сироп от червена боровинка (по желание)

1. Приготвяме ваниловото нишесте според указанията на опаковката.
2. Добавяме смлените подправки и разбъркваме добре. Разпределяме кремчето в купички.
3. След като се охлади, прибираме в хладилник. По желание сервираме със сироп от червени боровинки (аз използвах такъв от Икеа)

Макар и 5 дни след началото на Новата 2012 година – за много години, читатели и приятели на блога! :) Нека тя даде времето, което не ви е достигнало, още повече устрем, сбъднати мечти и безброй усмивки!

За мен дните около Коледа бяха изпълнени с много светлини, малко носталгия, мнооого готвене и четене. Четене на художествена литература, нещо позабравено напоследък. И беше хубаво отново да поживея в разни измислени светове :)

Но ето и малко празнични снимки от мен:

Нормално за нас – лаптопът е неизменна част от вечерята, пък била тя и празнична :)

Едва ли някой се е чудил какви играчки подхождат на елха в моето вкъщи :)

Първo посрещане на Нова година в Амстердам. На високо. Както писах някъде, небето горя около час и половина, но снимките ми не можаха да го уловят добре. Ако ви се гледа заря, вижте тази от Museumplein :)

А ето тук идва и мястото на един от десертите, които приготвих за Нова година – сладкиш с орехи и мед, по много стара рецепта от една опърпана книга на прабаба ми, споменавана и преди. Там сладкишът е наречен “медова торта“, като в съдържанието присъства “дърчин” (канела). Та какво по-хубаво за зимата, от сладкиш с аромат на мед, канела и орехи. Подобно на Коледните меденки, които приготвих преди няколко седмици (а и пожънаха голям успех сред холандците, които почерпихме).

Продукти за сладкиша с орехи, мед и канела:

1 ч. ч. пресято брашно

200 гр. захар

2 с. л. мед

половин ч. л. сода за хляб

2 яйца

1 ч. л. канела

половин ч. ч. счукани орехи

5 зрънца счукан карамфил

3 с. л. олио или лек зехтин

3 с. л. прясно мляко

Смесваме всички продукти и разбъркваме много добре, за да се получи еднородна смес. Би трябвало да е доста гъста, но все пак да може да се разлее, когато се изсипе в тава. Средно голяма правоъгълна тавичка покриваме с хартия за печене и изливаме тестото в нея, разпределяме равномерно. Печем на 200 градуса около 30 минути, или докато сладкишът изглежда достатъчно твърд и изпечен. Когато изстине, нарязваме на хапки и съхраняваме в добре затворена кутия до 4-5 дни. Сладкишът е подходящо допълнение към кафе или мляко :)

Е, добър апетит и сладка година!

Едва ли има хора, които поне да не са чували за тъй наречения хималайски чай. Други вероятно са го опитвали и неизменно го свързват с Апартамента. Там един от първите аромати, които посрещат клиентите е кардамоновият. На мен от много време ми хвалеха този апартаментски хималайски чай, а когато го опитах установих, че от години си го приготвям вкъщи. Дори не помня вече къде за първи път срещнах идеята за масала чай, но бях много въодушевена от това да издирвам и пазарувам подправки в арабските магазинчета около Женския пазар. После си намерих специална голяма кутия за съхранение на ароматните покупки, която с гордост показвах на гостите си :)

Истината е, че има нещо специално в хималайския чай. Мен ме прави щастлива. Винаги го пия бавно, подреждайки мисли. Привечер имам повече нужда от него, вдъхновява ме, лекичко ме разбужда заради съдържащия се черен чай. В превод “масала” означава смес от подправки. Те могат да бъдат разнообразни, според предпочитанията на пиещите го. Трудно е да се даде и рецепта с количеството на всяка подправка. Доминиращ е кардамонът, силно се усеща и канелата. Аз добавям частица от ванилена шушулка за още повече сладост в аромата. Най-добре е, ако подправките са цели, а бъдат натрошени непосредствено преди приготвянето. Хималайският чай се пие подсладен, като е добре да се използва кафява захар. Медът губи свойствата си при толкова висока температура, а пък бялата захар лишава чая от допълнителното ухание и богатство на вкуса.

Ето списък с примерните подправки, които може да използвате. За количества е трудно да пиша, те май са най-ясни на снимката. Ако си нямате и електронна везна, грамажите са излишни. Разчитайте на усет, погледнете ето тази примерна рецепта с прекрасни снимки и импровизирайте, докато намерите своя вкус :)

Как се прави масала чай

1 л. вода

300 мл. прясно мляко

пръчица канела

2-3 шушулки кардамон

3-4 карамфилчета

няколко зърна черен пипер

2-3 зърна бахар

1-2 щипки семенца от копър

четвърт индийско орехче

част от ванилова шушулка (около 2 см., разполовена напречно)

малко звездовиден анасон 

джинджифил на вкус

кориандър

3 с. л. черен чай/3 филтърчета

Подправките смиламе/смачкваме, смесваме и оставаяме да престоят заедно няколко часа. Слагаме водата в тенджерка и изсипваме подправките вътре. Когато заври, добавяме черния чай, захарта и млякото. Оставяме да заври отново, махаме от огъня и запарваме няколко минути, след което прецеждаме в чаши и пием топло. Заради наличието на джинджифил, чаят има и приятен загряващ ефект, освен всички други, които изброих по-горе.

Е, да ви е сладко и сгряващо :)

Около почти ежедневните изпити се позабавих с обещаната вече на няколко човека нова публикация. Имах за довършване няколко курсови работи, а покрай тях разни знаци на съдбата ме насочиха към един стар мой блог, който трябваше да е критичен, умно написан и социално ангажиран. Е, зарязала съм го, но знаците от миналата седмица ме навеждат на мисълта, че все някога ще трябва да се погрижа и за него :)

В почивките от учене се пробвах да направя чийзкейк, ама от онези без печене. Като за първи опит стана страхотен, но доста грозничък. Затова и измислих друго сладко нещо за приготвяне, вдъхновена от Zoe и нейния Ultimate Carrot Cake. Използвах вече споменатите коледни придобивки – силиконовите форми за мъфини, защото нямах подходяща по-голяма тава. Получиха се много меки и топящи се в устата малки кексчета. Реших, че няма нужда от глазура или крем, сами по себе си са много ароматни, в никакъв случай твърде сухи. Следващия път ще пробвам и рецептата в пълнота (хм, за “грокването в пълнота” се сетих, защо ли?). В случая внесох и други промени в количеството на съставките, мънички. Получиха се точно 12 кексчета. Лесна е за приготвяне, грешки почти не могат да се допуснат, бърза рецепта за сладки неща с моркови :)

Всички знаем колко са полезни морковите, Зайко все тях хрупа. Съдържат много провитамин А – вещество, което има доказани свойства на антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Повече може да прочетете тук, колкото и да ми се пише днес, очакват ме около 700 страници, свързани с PR-а :)

Ароматни морковени кейкчета

2 яйца със стайна температура

220 гр. едро настъргани моркови

половин чаена чаша бяла захар

половин чаена чаша олио

4 с. л. кафява захар

семенцата от половин ванилова шушулка (половин ампула)

кората от една мандарина, фино настъргана (може и портокалова)

1 ч. ч. брашно

3 с. л. кокосови стърготини

4 с. л. стафиди

1 препълнена ч. л. бакпулвер

половин лъжичка сода

половин лъжичка канела

щипка джинджифил

щипка смлян карамфил

щипка смляно индийско орехче

Първо смесваме яйцата, олиото и двата вида захар, кората от мандарина и ванилията, след което разбъркваме добре, до разтваряне на захарта. В друг съд пресяваме брашното, заедно с останалите сухи продукти. Оставяме кокоса, стафидите и настърганите моркови за накрая. Към яйчената смес добавяме и брашното с подправките, разбъркваме внимателно, след което изсипваме вече споменатите “последни” съставки. Отново разбъркването е много леко, колкото нещата да се смесят. С лъжица разпределяме тестото по формичките за мъфини, които печем в предварително загрята на 180 градуса фурна. При мен бяха готови за около 18 минути, но в зависимост от големината на формите, това може да отнеме и повечко (или съответно по-малко). Проверете по изпитания начин с дървената клечка :)

Ако ви се занимава – направете кремчето от оригиналната рецепта, на няколко места прочетох колко били вкусни кейкчетата с него. Омажете ги целите, или пък ги разделете на блатове, които да слепите. При всички случаи изглежда вкусно :)

В последните години много ми липсват домашно приготвените буркани със сладка. Някак е трудно в апартамент в центъра на София да правиш компоти, да вариш лютеница в казан и т.н., та аз се задоволявам с направата на бутикови сладка – по 1-2 бурканчета. Обикновено биват подарени на някой ценител, или пък унищожени доста бързо с палачинки. За съжаление все още не съм открила из магазините нещо достатъчно вкусно, което да замести бабините мармалади.

Тази есен се сетих за едно по-нетрадиционно сладко, което много обичах като дете – печено във фурната с много аромати. За основа се взимат сини сливи, които се посипват с подправки по избор. Много ясно си спомнях уханието на карамфил и топящите се кисело-сладки плодове, та се захванах да си направя няколко буркана. Имайки предвид резултата (и последвалото бързо унищожаване), съвсем малкото усилия си заслужават много :)

Ето и какво трябва за около 3 бурканчета:

1.3 кг. сини сливи (разрязани на четвъртинки и без костилки)

120 гр. кафява захар + 150 гр. бяла кристална захар

4 малки пръчици канела

5 бр. карамфилчета

150 мл. топла вода

В тава разпределяме нарязаните сини сливи, равномерно разпределяме канелата и карамфилчетата и поръсваме със захарта. Поливаме с топлата вода и слагаме да се пече на 200 градуса. Разбъркваме от време на време, за да се смесят ароматите и горните плодове да не изгорят. Сладкото е готово, когато сливите омекнат, а сокът около тях се сгъсти и заприлича на желе. Това  отнема ориентировъчно около час и половина. Когато нашето сладко е готово и все още горещо, го разпределяме в бурканчета, като внимателно остраняваме карамфила и канелата. Затягаме добре капачките, като по този начин вкусотията ще запази качествата си дълго време.

Да ви е сладко! :)