Преди близо година разказах що за напитки са смутитата. Тогава и представих рецептата за ароматното смути с круши и банан. Тъй като вкъщи се намира една много любима книжка с рецепти и снимки на подобни вкусни напитки, реших да пробвам нещо ново – бананово смути с канела. Добавих и мъничко мед, за сладост, но това може и да се пропусне. И все пак едно малко предупреждение, ако не сте фен на овкусено кисело мляко, харесайте си друга рецепта за смути, в тази то е основна съставка.

Бананово смути с канела

Продукти:

1 банан, обелен и нарязан на парчета

250 мл. кисело мляко – 2% масленост

щипка канела

1 ч. л. мед

Пъхаме всичко в блендер или кухненски робот и разбиваме, докато сместа стане гладка. Лесно, нали? :)

Продуктите са за една порция, а смутито се сервира охладено в удобна чаша.

*Рецептата е от книгата Hamlyn All Colour Cookbook – 200 Juices & Smoothies, истинска наслада за окото :)

Едва ли има хора, които поне да не са чували за тъй наречения хималайски чай. Други вероятно са го опитвали и неизменно го свързват с Апартамента. Там един от първите аромати, които посрещат клиентите е кардамоновият. На мен от много време ми хвалеха този апартаментски хималайски чай, а когато го опитах установих, че от години си го приготвям вкъщи. Дори не помня вече къде за първи път срещнах идеята за масала чай, но бях много въодушевена от това да издирвам и пазарувам подправки в арабските магазинчета около Женския пазар. После си намерих специална голяма кутия за съхранение на ароматните покупки, която с гордост показвах на гостите си :)

Истината е, че има нещо специално в хималайския чай. Мен ме прави щастлива. Винаги го пия бавно, подреждайки мисли. Привечер имам повече нужда от него, вдъхновява ме, лекичко ме разбужда заради съдържащия се черен чай. В превод “масала” означава смес от подправки. Те могат да бъдат разнообразни, според предпочитанията на пиещите го. Трудно е да се даде и рецепта с количеството на всяка подправка. Доминиращ е кардамонът, силно се усеща и канелата. Аз добавям частица от ванилена шушулка за още повече сладост в аромата. Най-добре е, ако подправките са цели, а бъдат натрошени непосредствено преди приготвянето. Хималайският чай се пие подсладен, като е добре да се използва кафява захар. Медът губи свойствата си при толкова висока температура, а пък бялата захар лишава чая от допълнителното ухание и богатство на вкуса.

Ето списък с примерните подправки, които може да използвате. За количества е трудно да пиша, те май са най-ясни на снимката. Ако си нямате и електронна везна, грамажите са излишни. Разчитайте на усет, погледнете ето тази примерна рецепта с прекрасни снимки и импровизирайте, докато намерите своя вкус :)

Как се прави масала чай

1 л. вода

300 мл. прясно мляко

пръчица канела

2-3 шушулки кардамон

3-4 карамфилчета

няколко зърна черен пипер

2-3 зърна бахар

1-2 щипки семенца от копър

четвърт индийско орехче

част от ванилова шушулка (около 2 см., разполовена напречно)

малко звездовиден анасон 

джинджифил на вкус

кориандър

3 с. л. черен чай/3 филтърчета

Подправките смиламе/смачкваме, смесваме и оставаяме да престоят заедно няколко часа. Слагаме водата в тенджерка и изсипваме подправките вътре. Когато заври, добавяме черния чай, захарта и млякото. Оставяме да заври отново, махаме от огъня и запарваме няколко минути, след което прецеждаме в чаши и пием топло. Заради наличието на джинджифил, чаят има и приятен загряващ ефект, освен всички други, които изброих по-горе.

Е, да ви е сладко и сгряващо :)

Казват, че чаят, приготвен от канелени кори има ефект върху теглото. Консумирането му потиска апетита. Чувала съм, че канела се използва и при хора с високо кръвно, със стомашни проблеми, с диабет. Като изключим, че обичам канеления аромат и често го използвам в рецептите си, към лечение с тази любима  подправка не съм прибягвала. Не броим аромалампата, но там използвам етеричните масла основно с цел създаване на повече уют вкъщи, останалото е просто приятно допълнение :)

Анасон не обичам от дете – имаше едни ужасяващи хапчета за гърло, които направиха аромата непоносим за мен. През последната година започнах малко по малко да привиквам със звездовидния анасон, дори да го харесвам. Слагам по няколко звездни лъчи в масала чая, който приготвям често вкъщи.

При минусовите температури тези дни започнах да търся нови идеи за домашно приготвен чай. Няма да споменавам над 30-те вида пакетиран, който ми се намира… при цялото редуване, и тези ми поомръзнаха. Исках някаква нова комбинация от аромати, открих предложение за канела и анасон. Замених обикновения със звездовиден. Вместо с мед (поради твърде високата температура на запарката), подсладих с кафява захар, която направи аромата още по-богат. Добавих и малко лимонов сок, който пък донесе свежест. Е, аз съм много доволна от откритието на чай с канела, макар и доста специфичен в комбинация със звезден анасон и лимон.

Чай от канела и звездовиден анасон

2 ч. ч. вода

1 с. л. лимонов сок

2 с. л. кафява захар

2 филтърчета черен чай

1 звездичка звезден анасон

2 малки пръчки канела  (по около 3-4 см.)

В студената вода слагаме звездовидния анасон и канелата, както и лимоновия сок. Оставяме на слаб огън да заври, след което подслаждаме и варим около 3 минути. Директно в чаши запарваме пликчетата черен чай с готовата подправчена смес за 1-2 минути, след което консумираме горещо.

* идеята взех от тук.

Около почти ежедневните изпити се позабавих с обещаната вече на няколко човека нова публикация. Имах за довършване няколко курсови работи, а покрай тях разни знаци на съдбата ме насочиха към един стар мой блог, който трябваше да е критичен, умно написан и социално ангажиран. Е, зарязала съм го, но знаците от миналата седмица ме навеждат на мисълта, че все някога ще трябва да се погрижа и за него :)

В почивките от учене се пробвах да направя чийзкейк, ама от онези без печене. Като за първи опит стана страхотен, но доста грозничък. Затова и измислих друго сладко нещо за приготвяне, вдъхновена от Zoe и нейния Ultimate Carrot Cake. Използвах вече споменатите коледни придобивки – силиконовите форми за мъфини, защото нямах подходяща по-голяма тава. Получиха се много меки и топящи се в устата малки кексчета. Реших, че няма нужда от глазура или крем, сами по себе си са много ароматни, в никакъв случай твърде сухи. Следващия път ще пробвам и рецептата в пълнота (хм, за “грокването в пълнота” се сетих, защо ли?). В случая внесох и други промени в количеството на съставките, мънички. Получиха се точно 12 кексчета. Лесна е за приготвяне, грешки почти не могат да се допуснат, бърза рецепта за сладки неща с моркови :)

Всички знаем колко са полезни морковите, Зайко все тях хрупа. Съдържат много провитамин А – вещество, което има доказани свойства на антиоксидант и предпазва хората от злокачествени заболявания. Повече може да прочетете тук, колкото и да ми се пише днес, очакват ме около 700 страници, свързани с PR-а :)

Ароматни морковени кейкчета

2 яйца със стайна температура

220 гр. едро настъргани моркови

половин чаена чаша бяла захар

половин чаена чаша олио

4 с. л. кафява захар

семенцата от половин ванилова шушулка (половин ампула)

кората от една мандарина, фино настъргана (може и портокалова)

1 ч. ч. брашно

3 с. л. кокосови стърготини

4 с. л. стафиди

1 препълнена ч. л. бакпулвер

половин лъжичка сода

половин лъжичка канела

щипка джинджифил

щипка смлян карамфил

щипка смляно индийско орехче

Първо смесваме яйцата, олиото и двата вида захар, кората от мандарина и ванилията, след което разбъркваме добре, до разтваряне на захарта. В друг съд пресяваме брашното, заедно с останалите сухи продукти. Оставяме кокоса, стафидите и настърганите моркови за накрая. Към яйчената смес добавяме и брашното с подправките, разбъркваме внимателно, след което изсипваме вече споменатите “последни” съставки. Отново разбъркването е много леко, колкото нещата да се смесят. С лъжица разпределяме тестото по формичките за мъфини, които печем в предварително загрята на 180 градуса фурна. При мен бяха готови за около 18 минути, но в зависимост от големината на формите, това може да отнеме и повечко (или съответно по-малко). Проверете по изпитания начин с дървената клечка :)

Ако ви се занимава – направете кремчето от оригиналната рецепта, на няколко места прочетох колко били вкусни кейкчетата с него. Омажете ги целите, или пък ги разделете на блатове, които да слепите. При всички случаи изглежда вкусно :)

Май този блог ще се превърне в дом за много палачинкови рецепти. Ровейки се за празнични ястия, попаднах на една много интересна идея – за американски джинджифилови палачинки. В оригиналната рецепта за подслаждане на тестото се използва меласа, а тъй като не ми се намираше вкъщи, я замених с мед и кафява захар. За свойствата на тези продукти друг път ще пиша подробно, тъй като са ми много любими и ги използвам наистина често.

Та да се върна на палачинките :) И у нас дойде момент за коледните джинджифилови неща. Най-популярни като цяло са курабийките, за които едва ли ще ми остане време преди празниците, затова си харесах нещо доста лесно и бързо за приготвяне – тъмни джинджифилови палачинки, в прекрасна комбинация с мед и канела. Тъй като вкъщи (покрай хлебопекарната) имам ябълково брашно и успешно съм добавяла към традиционни палачинки, реших и в тези да сложа мъничко. Канела и ябълка, мед и джинджифил. Нищо не пречи да се направят и само с бяло брашно.

Ето и необходимите продукти:

180 гр. бяло брашно

10 гр. ябълково брашно

1 ч. л. с връх бакпулвер

щипка сода

1/2 ч. л. сол

1/2 ч. л. млян сух джинджифил (може и малко повече)

1 ч. л. с връх канела

1 яйце

семенцата от половин шушулка ванилия

2 с. л. течен мед + още за намазване

3 с. л. кафява захар

250 мл. вода

масло за намазване

Пресяваме брашното, добавяме към него солта, бакпулвера, содата, джинджифила и канелата. В друга купа разбиваме яйцето, заедно с ванилията и меда. Добавяме водата и бъркаме, докато сместта стане еднородна. Добавяме сугите съставки към течните и бъркаме, докато няма бучици.

Най-добре е печеното да става на тефлонов тиган или плоча. Аз използвах масло преди всяка палачинка, което продаде допълнителен аромат. След като загреем тигана (печем на средна температура) и леко го намажем, изсипваме един малък черпак от сместа. Когато започнат да се образуват мехурчета и ръбовете са сухи, обръщаме палачинката и печем, докато покафенее и от другата страна.

На мен ми се получиха 9 сладурски палачинки, които гарнирах с мед и канела. Ако ви се намира ванилов сладолед или крем – също биха свършили работа.

Да ви е сладко и празнично, и изобщо да не се плашите от тъмния им и неприветлив вид, много са вкусни :)

* Рецептата е адаптирана от http://allrecipes.com/

В последните години много ми липсват домашно приготвените буркани със сладка. Някак е трудно в апартамент в центъра на София да правиш компоти, да вариш лютеница в казан и т.н., та аз се задоволявам с направата на бутикови сладка – по 1-2 бурканчета. Обикновено биват подарени на някой ценител, или пък унищожени доста бързо с палачинки. За съжаление все още не съм открила из магазините нещо достатъчно вкусно, което да замести бабините мармалади.

Тази есен се сетих за едно по-нетрадиционно сладко, което много обичах като дете – печено във фурната с много аромати. За основа се взимат сини сливи, които се посипват с подправки по избор. Много ясно си спомнях уханието на карамфил и топящите се кисело-сладки плодове, та се захванах да си направя няколко буркана. Имайки предвид резултата (и последвалото бързо унищожаване), съвсем малкото усилия си заслужават много :)

Ето и какво трябва за около 3 бурканчета:

1.3 кг. сини сливи (разрязани на четвъртинки и без костилки)

120 гр. кафява захар + 150 гр. бяла кристална захар

4 малки пръчици канела

5 бр. карамфилчета

150 мл. топла вода

В тава разпределяме нарязаните сини сливи, равномерно разпределяме канелата и карамфилчетата и поръсваме със захарта. Поливаме с топлата вода и слагаме да се пече на 200 градуса. Разбъркваме от време на време, за да се смесят ароматите и горните плодове да не изгорят. Сладкото е готово, когато сливите омекнат, а сокът около тях се сгъсти и заприлича на желе. Това  отнема ориентировъчно около час и половина. Когато нашето сладко е готово и все още горещо, го разпределяме в бурканчета, като внимателно остраняваме карамфила и канелата. Затягаме добре капачките, като по този начин вкусотията ще запази качествата си дълго време.

Да ви е сладко! :)