“The body wins every time”. Този цитат от една от книгите на Брене Браун си повтарям вече близо месец, готвя кърита и се лутам между тоталното неразположение на цялото ми тяло, събужданията в 3 часа сутринта и решенията, които взех след ситуацията, за която ще разкажа и която предизвика лавината от следващи събития.

Вероятно всеки човек си има по 1-2-3 слаби места, през които годините опит с манипулативни хора, изградените стратегии за противодействие и чувството за отговорност и справедливост могат да бъдат пропукани. При мен те са свързани с две фрази, както осъзнах: “ама ние разчита(х)ме на теб” и “ти си професионалист, ще се справиш”.

Фразите, както и нежеланието да кажа “не”. Вярването, че и този път ще се справя – какво пък – по-малко сън, повече умора, но всички ще са доволни и ще покрием грешките, които някой друг е допуснал. Глупавото чувство за отговорност, което се обажда, даже когато трябва да е на почивка. Последва няколкодневен кортизолов прилив, след което се разболях. А след това разболяване не успявам вече месец да вляза в ритъма, който стресовата ситуация тогава ми причини. Вероятно не би било толкова проблемно, ако не беше и месецът преди OpenFest – традиционно най-заетият ми в цялата година.

Изводите от всичко случило се са направени, но неразположението, лутането между проблеми със синузит, настинки, или грип, който принудилно трябва да се “изкара” в движение също са налични. Именно това, както и бушуващите емоции, създадоха някакво постоянно желание да ям сгряваща храна (когато изобщо имах апетит) и да пия масала чай. А храната беше или кърита, или интерпретации на чили кон карне.

Обикновено не спазвам рецепта, когато приготвям къри. Мисля, че първите ми опити бяха преди 8-9 години, вдъхновени от рецепта в Готварската книга на леля Ог. След това, при различни пътувания и по събития, имах щастието да опитам автентични кърита, което пък създаде една обич към тях и приготвянето им. А то не е толкова трудно, дори когато решите да не използвате готови смеси (на пазара има и доста добри варианти, които със сигурност пестят време).

Къри с червено цвекло реших да проуча има ли и как се приготвя, след като се озовах с килограм разкошно българско цвекло от градината на познати. Втори път го приготвих, следвайки различна рецепта, с 3 вида цвекло от Pura Vida Farm. И двете кърита бяха много вкусни, но сякаш това, чиято рецепта ще дам тук, ми стана фаворит.

Къри от червено цвекло и кокосово мляко

2-3 с.л. мазнина – кокосово масло/сусамово олио
1 с. л. къри на прах/10 къри листенца
1 с. л. настърган хрян (винаги държа в хладилника бурканче, има в Lidl)
2 ч. л. зърна кимион
4 скилидки чесън, направени на паста
2 ч. л. ситно настърган джинджифил
1 ч. л. стрит кориандър
пръчка канела – около 5 см.
1 зелено люто чушле, нарязано на максимално ситно
500 г. червено цвекло, обелено и нарязано като картофи за пържене :)
400 г. кокосово мляко
морска сол
магданоз/пресен кориандър за поръсване
ориз за сервиране

1. Загряваме в дълбок тиган мазнината и в нея добавяме кърито, хряна, кимиона (аз го стривам в хаванче), кориандъра. При постоянно разбъркване, след 1 минута добавяме чесъна, джинджифила, лютата чушка и канелата и бъркаме на котлона за още една минута.

2. Добавяме нарязаното цвекло, солта и 150 мл. вода, след което слагаме капак и на лек огън варим 20 минути. Добавяме кокосовото мляко и оставяме на слаб огън за още 15 минути, докато сосът се сгъсти и цвеклото е сравнително меко. Аз не го чакам да се разкашка, защото иначе консистенцията ми е по-приятна.

3. След като кърито е готово, сервираме със сварен ориз (аз варя басмати с няколко шушулки кардамон и няколко карамфилчета), отгоре поръсено с магданоз или пресен кориандър.

Оригиналната рецепта, която ме вдъхнови, е тази. Има няколко промени, като една от тях е, че използвам 200 г. кокосово мляко от консерва и 200 г. кокосово мляко за пиене, което прави кърито една идея по-леко и течно. Има няколко продукта, които са заменени с лесно откриваеми такива на нашия пазар.

Дали ще готвите кърита или не, не спирайте да се грижите за себе си. Казвайте “не”, когато знаете, че нещо ще ви навреди, мислете няколко стъпки напред. The body wins every time :)

Макар няколко рецепти да си отлежават наполовина написани като чернови в блога, все не намирам време да ги завърша. Мотивацията за това включване набързо е една прекрасна и много лесна рецепта, която си бях набелязала преди доста време – салата от моркови, овкусена с пресен джинджифил и като добавка – маково семе. Книжката, в която видях идеята препоръчвам, ако обичате да готвите с малко продукти – има страхотни рецепти.

Важно е за салатата да се използват съвсем млади моркови, за предпочитане леко сладки. Пресният джинджифил би могъл да бъде заменен със сух, но вкусът със сигурност няма да е толкова свеж. Маковото семе няма нужда от предварителна обработка, а ако харесвате вкуса му – може да удвоите или утроите количеството :)

Салата от моркови с маково семе и джинджифил

350 г. моркови  – измити и почистени

около 2.5 см. пресен корен джинджифил

1 с. л. маково семе

сок от половин лимон

2 с. л. зехтин

1 скилидка чесън (по желание)

сол, черен пипер

1. В зехтина потапяме разполовена скилидка чесън, за да придаде лек аромат. Ако нямате против чесънът да се усеща по-осезаемо, може директно да го сложите в салатата намачкан.

2. Нарязваме на малки лентички морковите. Ако имате подходящо ренде или кухненски робот, това може да стане и доста бързо, но дори на ръка не е твърде трудоемко. Настъргваме на много ситно ренде обеления и почистен пресен джинджифил.

3. Смесваме морковите, зехтина и джинджифила, разбъркваме добре и оставяме салатата да престои в хладилник за поне половин час, за да се смесят ароматите.

4. Овкусяваме с черен пипер, лимонов сок и сол, добавяме маковото семе и разбъркваме добре, преди да сервираме.

Януари беше натоварен месец – приключване на работата по проект, планиране на няколко нови, а в непрофесионален план – няколко имени и няколко рождени дни, че и прощално парти. За първи път от доста време приготвях домашни торти – една морковена и една шоколадова, рецептите за които ще споделя съвсем скоро. Днес баче ми се иска да разкажа за едно откритие от този тежък месец – една лесна за приготвяне салата от цвекло.

Забелязах, че рецептата за салата от цвекло с орехи е една от най-посещаваните в блога. Този път обаче търсих решение на един проблем с вкуса на червеното цвекло, което или е обожавана храна, или недолюбвана, независимо от безспорните си качества.  А именно – за много хора цвеклото има твърде осезаем аромат на почва. Затова и в днешната рецепта за салата от цвекло ще дам идея как този аромат може да бъде заменен с по-свеж такъв – на прясна мента.

Салатата от червено цвекло и прясна мента може да бъде сервирана както самостоятелно, така и като гарнитура на печено свинско или агнешко месо.

Салата от червено цвекло с мента

4 средно големи глави червено цвекло

2 с. л. балсамов оцет/смокинов оцет

листенцата от 1 връзка прясна мента

2 с. л. лек зехтин

сол, черен пипер

1. Сваряваме червеното цвекло без да го белим. Аз го варя малко по-малко от час, защото предпочитам да не е съвсем меко, но това е въпрос на вкус. За по-големи глави цвекло времето за варене може да достигне и 2 часа.
Обелваме го и го нарязваме на кубчета.

2. Към нарязаното цвекло добавяме оцета, зехтина, половината от ментата, нарязана на ситно, черен пипер и сол на вкус. Разбъркваме добре и прибираме за около час в хладилник.

3. Сервираме салатата студена, като добавяме и останалата мента, отново нарязана на ситно.

Като почитател на камините, топлото и снега основно по коледните картички, трябва да призная, че тази година се изненадах от себе си. Харесва ми да поглеждам през прозореца към близките, леко отрупани със снежец клони, а вчера като ентусиазирано дете търсих неотъпкани местенца по тротоарите, че да оставя отпечатъци :)

И след като вече можем да говорим за истинска зима, има няколко плода, които винаги съм свързвала с нея – снежната и студена, от времето, когато доста стоях вкъщи, похапвах цитруси и оставях коричките или на камината, или на старата печка с дърва. Стаята започваше да ухае на тях, а другото забавление беше да се набучат няколко десетки карамфилчета в мандарина или портокал. Все аромати на зима, скъпи като този на зимни улици и комини :)

Розовият грейпфрут обаче пази едно специално място в сърцето ми – сокът, ароматът, времето, което прекарвам да го почистя, винаги в размисли. В тийнеджърските ми представи беше включен в списъка на най-желани подаръци и неща, които винаги оправят настроението :)

Днес най-после реших да го пробвам и в салата, комбиниран с още няколко любими неща като авокадо, рукола и спанак. И всичко това в компанията на Grapefruit Мoon. Резултатът е една страхотна на вкус и много свежа салата.

Салата от авокадо и грейпфрут

2 големи розови грейпфрута

2 бр. добре узряло авокадо

4-5 шепи рукола (и спанак)

сок от половин портокал и сок от половин лимон

2-3 с. л. зехтин

сол, черен пипер

1. Грейпфрутите се почистват от кората и люспите на всяко отделно парченце. Авокадото се обелва и нарязва на средно големи парчета. Смесваме ги в голяма купа, за да е лесно разбъркването.

2. Соковете от лимон и портокал (може да се заменят със светъл балсамов оцет) се смесват и с готовия дресинг се овкусяват авокадото и грейпфрута. Добавят се сол на вкус и прясно смлян черен пипер. Накрая се добавя зехтина.

3. Салатата се сервира веднага, като се гарнира с руколата (+ спанак) и се разбърква преди консумация.

Ако и вие сте фенове на грейпфрута, може би предложението за домашни шоколадови бонбони с аромат на грейпфрут  също ще ви допадне :)