Забелязвам, че през изминалите дни най-посещаваните рецепти в блога са тези за сладка. Явно любителите на домашно приготвена зимнина са се развихрили :)

Истината е, че макар почти да нямам време, много ми се готви. Затова успях да открадна няколко часа от последния уикенд, за да приготвя сладко от нектарини с лавандула и ванилия. Идеята за плодово сладко с аромат на лавандула се появи преди време, докато си похвапвахме  крем брюле с лавандула. Вариантите бяха да е или от круши, или от праскови. Аз имах само ароматни нектарини, та реших да използвам тях. И докато вреше сладкото, ми хрумна да добавя аромат и на ванилия – винаги съм харесвала комбинацията между нея и лавандулата. Получи се цял буркан от нещото, с примамлив аромат на бонбони и лято :)

Сладко от нектарини с лавандула и ванилия

750 гр. нектарини

3/4 ч. ч. захар

1.5 с. л. лимонов сок

1.5 с. л. сух лавандулов цвят

1 см. шушулка ванилия

1/4 ч. ч. вода

1. Нектарините (или прасковите) се измиват и всяка от тях се потапя за около минута във вряща вода. Така се обелват много лесно. След това се нарязват на мънички кубчета, които посипваме със захарта, разбъркваме и оставяме да престоят около половин час.

2. Загряваме водата и попарваме лавандуловия цвят. Оставяме да престои настрана.

3. В тенжерка с дебело дъно изсипваме нектарините със захар и оставяме да заврят на слаб огън. Прецеждаме водата от лавандуловия цвят и я добавяме към врящото сладко заедно с лимоновия сок. Отрязваме около сантиметър от ванилова шушулка, разполовяваме я, и също я слагаме да ври при нектарините.

4. С дървена лъжица разбъркваме врящото сладко от време на време, докато се сгъсти. Аз прецених на око кога е готово, но иначе може да пробвате и с изпитаната техника със студена чиния.

5. Тъй като количеството готово сладко не е голямо, просто го преместих в един буркан и го прибрах в хладилника, с идеята да се изяде за максимум седмица. Ако предпочитате сладкото да е в запечатани бурканчета и да трае по-дълго  – докато все още е горещо, може да го прехвърлите в сухи бурканчета с винт и да затворите плътно.

Казана дума – хвърлен камък. Обещах, че започвам с коледните рецепти, пък макар и малко късничко. Или точно когато трябва? До Коледа остават точно 10 дни, все още има време за приготвяне на вкусни подаръци :)

За мен около Коледа винаги са били специални ароматите – коледните аромати, за които се сещаме, мислейки си за сладки медени звезди, портокалови корички, карамфилчета и греяно вино (тези дни ще приготвя вкъщи, защото колкото и да ме е срам, никога не съм пила греяно вино…)

Та около ароматите на Коледа, реших да приготвя нещо не твърде традиционно. С портокал. Портокал с корички и шушулка ванилия. Също сочно, с лек вкус на бадеми. Рецептата за този коледен сладкиш е адаптирана от рекламното списание на най-голямата местна верига магазини – Albert Heijn. Сладкишът не изисква малко време за приготвяне, но резултатът си заслужава. Единственото, което лично на мен не ми хареса във вкуса му, е леката горчивина от портокаловите корички, която не изчезва дори след сваряването на портокаловите шайби. От друга страна, ако те се остранят, сладкишът би изгубил от атрактивността си. Въпрос на избор – аз махах коричките, когато си хапвах от сладкиша.

Портокалов сладкиш с бадеми

Продукти:

200 гр. кафява захар

250 гр. бяла захар

4 яйца

2 големи портокала

150 гр. самонадигащо се брашно (ето указания как да си направим)

100 гр. филирани бадеми

150 гр. масло

4 яйца

2 пак. ванилена захар

1 ванилена шушулка

Кафявата захар и 120 мл. вода слагаме да заврят в тенджера с дебело дъно. Разполовяваме ванилената шушулка, остъргваме от нея семенцата и заедно с шушулката ги слагаме в захарния сироп. Много добре измиваме портокалите и ги нарязваме на тънки шайби, като внимаваме да останат цели. Варим ги 15 минути на тих огън в сиропа.

В кухненски робот или блендер смиламе бадемите (предполагам, че може да се използва и готово бадемово брашно, каквото съм намирала в магазин Здравница). Разтапяме маслото. В голяма купа разбиваме с миксер яйцата, бялата захар, ванилената захар, докато се получи гладък крем (около 7 минути). Добавяме смлените бадеми (бадемово брашно), самонадигащото се брашно и маслото. Внимателно разбъркваме с шпатулка, докато тестото стане гладко.

Ако разполагаме със силиконова тава с диаметър около 20 см., би било прекрасно. Ако ли не – използваме обикновена тава (не е препоръчително да е с отделящо се дъно, защото сиропът ни може да изтече). Много добре я намазваме с масло или напръскваме със спрей за печене. На дъното нареждаме отцедените от сиропа портокали (избираме красивите парчета, защото сладкишът се обръща). След първия ред портокалови шайби, правим и втори. Изсипваме отгоре останалия ни сироп. Върху него разпределяме равномерно тестото. Печем 40 минути на 160 градуса. Когато сладкишът е готов, внимателно и с помощта на нож го обръщаме в голяма чиния.

Е, надявам се този коледен сладкиш да ви хареса, а ако сте любители на чая, препоръчвам да пробвате с плодов или черен :)

Под предишната публикация, в която описвах как приготвям любимия ми жасминов зелен чай с мляко и мед, се появи прекрасен коментар с идея. Никога не се бях сещала да добавям част от ванилена шушулка в чая си, оказа се приказно. После обогатих и личната си рецепта за масала чай с парченце ванилия. И двете обожавани напитки вече ми изглеждат непълни без нейния аромат :)

В едно магазинче съвсем до вкъщи намерих много добър насипен зелен чай с цветчета жасмин. Всъщност, имаше още няколко варианта с мъничка разлика в аромата, но тях ще опитам по-нататък. Намира се на ъгъла на ул. Ангел Кънчев и ул. Неофит Рилски, а може би най-грабващо е внимателното обслужване (и качеството на продуктите, разбира се). Препоръчвам!

Ванилени шушулки  вече се продават на много места – Пикадили, Карфур, всички малки магазинчета за подправки. Важно е съхранението им – в плътно затворено пликче или шишенце, в противен случай изсъхват и стават чупливи. В повечето рецепти се използват семенцата от шушулката, като тя се разполовява и с ножче внимателно се остъргват черните бляскави неща от средата. Останалата външна част може да се използва за ароматизиране на съдържанието на някоя захарница (идея от Йоана). В моя случай и за доароматизиране на чай :)

Рецепта с всички продукти няма да пиша, защото както споменах – единствената разлика е в добавянето на парченце ванилена шушулка към жасминовия зелен чай с мляко и мед. Не използвайте синтетична ванилия, със сигурност ще е много по-натрапчиво.

Очаквам още идеи за “обогатяване” на чай :)