Макар да съм събрала доста рецепти за публикуване, основно записвани и снимани в малкото свободни моменти през почивните дни, реших тази публикация да бъде малко по-различна. Да я посветя на сватбата и не-сватбата, които организирахме миналата година. И за допълня историята – във възможно най-лудия ни месец :)

Disclaimer: Ако сте фенове на сватбите в хотелски ресторанти, лимузините под наем, девететажните фонданови торти и безумната суета и стрес около това иначе приятно събитие, сватбата, тази публикация не е за вас. Показва лична позиция и избори, които се опитват да се противопоставят точно на това :)

Нека започна с малко предистория. Моментът с пръстена, официалното предложение и цялото суетене около това заслужават отделна публикация. А днешната мисля да е посветена на две теми, с които се сблъсках няколко пъти в последната седмица – избор на ресторант/храна и на облекло. Няколко близки приятели ме разпитваха за подробности около точно тези неща, а за да съм практична, реших да ги разпиша подробно и да изпращам линкчета.

И аз, и Дани, (вече) съпругът ми, бяхме единодушни, че не искаме типична сватба по калъп, с безумни клишета, необяснимо гадна храна и износен DJ. Всичките питки, ритания на бакърчета, “най-щастливите, най-красивите, най-обичащите се младоженци”, в комбинация с хвърляне на (често) еднократен жартиер също не ни бяха интересни. Представяхме си две събития – едното само с близки роднини и малка почерпка след това, а второто – някъде в планината, с близки приятели, хубава музика и домашна храна, приготвена от нас.

Роклите

Разбира се, бяла рокля в плана нямаше – бях решила, че искам да съм с рокли на български дизайнери, и макар Galinel да бяха в първоначалната селекция, в крайна сметка се спрях на златиста рокля от Lila Style House и дантелена зелена рокля за планинското парти от Amploa Atelier by Tia.

Златистата рокля ушихме по поръчка и пробвах в готов вариант вечерта, точно преди да заминем към Пловдив, където беше гражданският ни ритуал. Нямах време дори да отида да си я взема сама и в случай на нужда, да правим последни поправки по нея. А нужда нямаше, което до момента ме кара да се възхищавам как без проби, досадно взимане на мерки и многократни виждания, всичко се случи толкова безупречно.

Обувките за такъв тип рокля не се избират лесно – аз се заредих с един чифт ниски и едни доста високи, които обух преди ритуала, свалих точно след него, и все не съм обувала отново.

Съвет: Ако си взимате дантелена рокля, в никакъв случай не се спирайте на чанта с верижка. Следва снимков материал какво се случва :)

Зелената рокля за партито в планината поръчах директно онлайн. Моделът ми пасна и нямаше нужда от поправки, макар да ми предложиха, ако имам желание да променим нещо. Материята беше великолепна, а моделът такъв, че да мога спокойно да нося роклята и занапред в официални или не толкова официални ситуации. За планината нямах вариант за високи обувки, та е важно да изберете модел, който би си паснал и с пантовки, ако се жените я в Стария град в Пловдив, я в Търново, я на някоя поляна или в родопско село.

Местата

Както споменах и по-горе, с Дани имахме желание да направим малка почерпка след ритуала в Пловдив. Защо Пловдив, след като живеем в София, а роднините са разпръснати между Германия, Стара Загора и Пловдив – практичност, някак междинно е. А също и много красиво. Избрахме обредния дом Пълдин, който от дете помня, величествено застанал в началото на Стария град. А и още преди да бяхме харесали конкретен ресторант, имах усещане, че ще е някъде наблизо и идеята ми беше да се разходим пеш до него.

След доста разпитване, препоръки и обиколки по пловдивски ресторанти, единствен добър вариант остана Ресторант Хеброс. След точно два разговора и един имейл с желания от мен, организацията от тяхна страна беше страхотна. Все още това е единственият ресторант в Пловдив, който бих препоръчала за важно събитие, с изключителна благодарност към екипа и възхищение, че правят нещата по правилния начин, когато немного хора оценяват това.

От планинското парти ни остана леко горчив вкус, та за него ще разкажа някой следващ път, защото решихме, че него ще правим всяка година, отново с най-близките си приятели, отново на някое отдалечено място из България. Събираме предложения, важно е да има ресторант/механа, в която да се развихрим и да може да настаним в околоността около сто човека :)