Заради един доста своеволен мъдрец тези дни консумирам основно супи, крем супи. Това хич не е толкова лошо, имайки предвид ужасния студ навън и огромното удоволствие, което носи чаша или купа с топла супа, подправена и загряваща. След доста баналните комбинации от картофи, моркови, грах, целина и сметана, реших да променя традиционните ми закуска, обед и вечеря в момента, експериментирайки с нещо различно. Харесах си идеята за зеленчукова супа с бяло вино. Резултатът беше изяден за няколко часа. Родителите ми бяха на гости, а най-странното беше, че дори баща ми, който недолюбва супите поиска още :)

Крем супа от целина и картофи

350 гр. целина (корен)
1 средно голям картоф
1 средно голяма глава лук
2 с.л. масло
2 скил. чесън
80 мл. бяло вино
1 л. зеленчуков или телешки бульон
сол
бял пипер

Обелваме целината, лука и картофа и ги нарязваме на кубчета. Чесъна нарязваме на мънички парчета. В тенжера загряваме маслото, в което за няколко минути запържваме лука, целината и чесъна. Изливаме виното вътре и след още 2-3 минути добавяме картофа и бульона. Тъй като не съм почитател на фиксове, готови бульончета и т.н., почерпих опит за приготвянето на истински такъв от Йоана (рецепта за зеленчуков бульон ; рецепта за телешки бульон). Когато всичко заври бурно, намаляме и оставяме да къкри, докато зеленчуците омекнат. Изстудяваме леко, колкото блендерът или пасаторът ни да останат невредими, след което превръщаме сместта в гладка крем супа. Овкусяваме със сол и млян черен или бял пипер. Сервираме с чеснови крутони и магданоз като декорация.

За постещите, маслото може да се замени с олио, но се губи част от аромата на оригиналната рецепта.

*Рецептата е адаптирана от http://culinaryarts.about.com/

Получих оплакване от един читател, че нямало рецепти като за мъже. Имайки предвид, че именно той прави най-хваленото тирамису, си мисля, че всичките ми рецепти са точно като за мъже – почти елементарни :)

Размислих се тези дни за нещо изключително лесно, но пък ефектно, вкусно и “като за мъже”. Сетих се за една мързелива палачинка, която мама ни правеше, когато бяхме малки. Смесваш всички продукти като за палачинки, изливаш ги в тава с масло… и се получава едно бухнало, сравнително хрупкаво и ароматно, подобно на палачинка нещо. Разтърсих се за рецепта, като първо звъннах на мама. Тя даде обикновеното обяснение – всичко слагала на око :). Е, аз се постарах да запиша някакви основни пропорции, та да може всеки редови мъж да може сам да си направяипо една-две-три мързеливи палачинки :)

Печена палачинка на фурна

Продукти:

2 яйца

300 мл. прясно мляко

2 с.л. захар

1 ч.л. сол

брашно, колкото е необходимо

2-3 с.л. вода

1 прахче ванилия

около 50 гр. масло

В голяма купа разбиваме яйцата със захарта, добавяме млякото, водата, солта и малко по малко – пресято брашно, като се стремим сместта да стане малко по-гъста от боза. Най-накрая добавяме ванилия. При желание част от брашното може да бъде заменено с пълнозърнесто.

В тава сгорещяваме половината масло, внимателно омазваме всяка част от съда, след което, докато е още горещо, изливаме 1/2 от палачинковата смес. Печем на 220 градуса за максимум 15 минути. Моята тава е с диаметър 30 см. и се получиха 2 палачинки, стигащи за 1 гладен или двама злояди мъже, един злояд мъж и една жена след диета… или банда деца.

Палачинките могат да се гарнират с мед и всякакви сладка, вкъщи в случая го направихме със сладкото от круши с ванилия и  с това от сини сливи с канела и карамфил, които приготвих миналия месец :)

До момента никога не бях готвила такова чудо, дори до доста скоро не обичах подобна супа, или каквото е там. И целина не обичах, и магданоз, и предпочитах застроените супи пред бистрите. Е, ето промяна във вкуса :)

Днес реших да направя телешко варено – рецепта, която включва изброените по-горе необичани до момента неща, и въреки това много любима. Особено подходяща супа за студено време, като в моето семейство я предпочитаме с добавени лимонов сок и чесън.

Намерих много рецепти за телешко варено, като разликите бяха основно в добавените в бульона зеленчуци. Рецептата на Русанка ми допадна много, като в моя вариант промених някои неща според вкусовете вкъщи. За послезните свойства на използваните продукти прочетох в BobbieCooks . В моята рецепта обаче замених олиото с масло – заради приятния аромат, който придава. Вместо млян черен пипер сложих в супата цели зрънца най-различни пиперчета – розови, бели, черни. Като за първи опит резултатът беше прекрасен  (според изялите я за отрицателно време зверове) :)

Продукти:

500 гр. чисто телешко месо на късчета

4 средно големи картофа

2 големи моркова

1 голяма глава лук

150 гр. целина

3 с.л. доматено пюре (по желание)

1 с.л. масло

половин връзка магданоз

зрънца розов, черен и бял пипер

сол

Нарязваме месото на късчета и ги слагаме във все още студената вода без нищо друго. Включваме котлона, изчакваме докато заври и с решетъчна лъжица обираме отделилия се белтък. Добавяме сол и доматеното пюре. Оставяме месото да ври около 15 минути, след което изсипваме в бульона и нарязаните на малки кубчета целина, моркови и лук, пиперчетата. След около 10 минути добавяме и картофите (нарязани на четвъртинки). Оставяме телешкото и зеленчуците да уврят съвсем, изключваме котлона и добавяме нарязания магданоз. Сервира се горещо.

Добър апетит!

В рецептата за бананово смути с круши и мед се похвалих, че ми изпратиха ароматни домашни круши. От дете не мога да свикна да ги ям необработени, независимо колко голям почитател съм на пресните плодове като цяло. Ето защо се рових доста, докато харесам в какво да превърна останалите след смутитата круши.

Няма как да не се забележи от рецептите ми колко обичам ванилия. Оставих в миналото моментите, в които и парфюмите ми (и аз) ухаеха на нея, но ароматът все още присъства в много от десертите, които приготвям.

Та какво си харесах най-много – сладко от круши (за да има за палачинките), с добавена към него шушулка ванилия. Изключително много ми допадна и рецептата на Лулу, наречена Ода за крушата, но нея оставям за следващата доставка на плодове от този вид :)

Сладко от круши с ванилова шушулка

600 гр. круши – почистени и нарязани на малки кубчета

125 гр. захар

сокът от половин лимон

1 шушулка ванилия

В тенджерка смесваме всички продукти и ги оставяме да заврят, докато разбъркваме внимателно. Махаме от огъня и след като изстине, в затворен съд оставяме да престои една вечер в хладилник. На следващия ден отделяме плодовете, а течността оставяме да ври силно. Когато се сгъсти, връщаме плодовете и бъркаме от време на време, докато сладкото започне да загаря по стените на тенджерата. Докато е още топло, разсипваме в бурканчета и затваряме с винт. По желание може да се сложи и парченце от шушулката ванилия, аз предпочетох да я махна. С тези продукти ориентировъчно се получи 1 голямо бурканче от лютеница :)

*Рецептата е адаптирана от http://localkitchenblog.com/

Цял ден ви е дъждовно и мрачно, съвсем неподхождащо за събота? И като мен имате нужда от нещо сладко, оправящо настроението и вдъхновяващо? Аз се спрях на чаша топъл шоколад :)

Обичам тъмни шоколади, но пък не твърде горчиви. Около 60% какао в съдържанието е максимумът, който ми допада. Добре де, но пък за разнообразие реших да пия шоколада, не да го ям. Намерих много рецепти – с ядки, без ядки, с какао или с разтворени парченца шоколад. Вкъщи ми се намираха и млечен, и натурален, та адаптирах като за мен рецептата за топла наслада на Дейвид Лебовиц. Резултатът беше конкурентноспособен на топлия шоколад, който съм пила из българските виенски салони.

Ето какво ви е нужно за 2 големи или 3 малки чаши топъл шоколад:

450 мл. прясно мляко + 50 мл. вода

100 гр. натурален шоколад – натрошен на малки парченца

40 гр. млечен шоколад – също натрошен

30 мл. Калуа (по желание)

мъничка щипка сол

щипка канела

мъничка щипка лют пипер

мъничка щипка индийско орехче

сметана за украса

По-често горещият шоколад се прави с обезмаслено мляко, но тъй като никога не купувам такова, използвах пълномаслено. Разделих го на 2 равни части, като първата сложих в тенджерка на котлона, на ниска температура. В самото начало добавих нарязания/натрошен шоколад. Много е важно да се разбърква постоянно, но и да не се стигне до завиране. Когато шоколадът се е разтопил, добавяме останалото мляко и водата (ако искате по-гъсто питие, може и без нея). Добавяме и подправките, които могат да варират според предпочитанията. Отново разбъркваме постоянно, отново без завиране. Когато сместа стане сравнително еднородна, добавяме Калуа, изчакваме няколко секунди и махаме от огъня. Разливаме в чаши и сервираме шоколада горещ, украсен със сметана.

И съвсем леко предупреждавам – страшно засищащо е :)

Знам, че вече не е сезонът на смутитата. Знам, че навън е хладно, по-прилично е да публикувам няколко рецепти за топли напитки. Но пък преди няколко дни ми донесоха около килограм домашни (и мнооого ароматни) круши. Предстоят мъфини и може би пай :)

Какво е smoothie?

Смутитата (smoothies) са сравнително гъсти напитки, подобни на шейкове, които съдържат пресни плодове и зеленчуци, понякога мляко или плодови сокове, сиропи, мед, в някои случаи и кисело мляко. В някои смутитата има натрошен лед, ядки, замразени плодове, а в много редки случаи – сладолед или шоколад. Най-удобно е приготвянето да стане в блендер, но с пасатор или кухненски робот също се получава.

Ето какво ни е необходимо за “създаването” на 2 големи смутита, подходящи за закуска или засищащ десерт по всяко време на деня:

Смути с круши и мед

2 непрезрели круши

1 банан

220 мл. прясно мляко (или соево мляко с вкус на ванилия)

100 мл. нискомаслено кисело мляко

половин чаена лъжичка канела

половин чаена лъжичка настъргано индийско орехче

1 с.л. мед

Крушите и банана почистваме и нарязваме на мънички парчета (банана на шайби). Слагаме в блендера заедно с всички останали продукти и разбиваме, докато сместа стане съвсем гладка. Изсипваме във висока чаша и украсяваме с мъничко канела. Ако времето (и блендерът ни) го позволява, може предварително да замразим банана или да разбием няколко кубчета лед заедно с останалите неща.

*Рецептата е адаптирана от  http://allrecipes.com/

Събота около обед е – т.е. направо си е събота сутрин :)

Съвсем сутрешно представям една рецепта за зелен чай, както аз го приготвям и харесвам. Още като дете се влюбих в билковите запарки и чай с най-различни аромати и добавки. Което пък съвсем не значи, че не съм един голям, голям фен на кафето с мляко. И съответно – на чая с мляко. Като доста малка се отказах от захарта, защото при количествата чай, които унищожавам, щях да поглъщам килограми. Обичам да усещам аромата на чая, а млякото го прави някак по-мек. Другата положителна страна е, че добавяйки студено мляко в горещ чай, го правим подходящ за подслаждане с мед, който при високи температури губи свойствата си.

За свойствата на зеления чай се пише много – забавя стареенето, подсилва паметта, нормализира кръвното налягане, подобрява състоянието на кожата, намалява риска от ракови заболявания, и сигурно най-вълнуващото за жените – зеленият чай влияе върху метаболизма, помага за по-бързото изгаряне на калории, което пък го прави подходящ за множество диети за отслабване.

Важно е да се отбележи, че качественият зелен чай е на цели листенца. Обикновено за пликчетата (чай във филтърчета) се използват натрошени листа с по-ниско качество, което води до загуба на част от аромата. Затова – купувайте зеления чай от места, за които сте сигурни, че се съхранява както трябва и произходът е гарантиран. Аз препоръчвам да се използва насипен чай.

Най-любим ми е зеленият чай с аромат на жасмин, затова използвам него в представената рецепта. Ако вие си харесвате някой друг – пробвайте с него.

Продукти:

400 мл. вряла вода

4 гр. зелен чай с аромат на жасмин (или 2 филтърчета, препоръчвам на Акбар)

50 мл. прясно мляко

2 ч. л. мед (зависи от вкусовите редпочитания)

С водата запарваме чая за няколко минути, ако се налага прецеждаме. Добавяме прясното мляко и мед на вкус, след което се наслаждаваме на прекрасната комбинация :)

*калъфката за книжка на снимката е от уютния магазин 100 овце :)