She can really be a handful like the brownies that she bakes you
It can be a tad hysterical, but never quite the breakthrough
She’s some kind of an epitome, the sea of intranquility

Miss Impossible – Poets of the Fall

Тези седмици имам нужда от много енергия. Много шоколад си отива, много бива претворен в трюфели с различни аромати, а в последните дни се захванах да правя браунита в почти промишлени количества. Подчертавам – едва сега :)

Като ще е шоколад, няма нужда от дълъг встъпителен текст. Шоколад=добро. Все пак, реших да не прекалявам, разнообразих и с орехи. Сложих мъничко натурален шоколад в нещото като тесто и съчетах 2 вида какао на прах – италианско неподсладено и белгийско подсладено, и двете от магазинчето за подправки.

Рецептата, която представям е доста лесна, отново намигване към готвещите мъжки читатели. Не е моя измислица, само добавените шоколадови пръчици и разтопен шоколад са от мен.

Продукти:

половин чаша разтопено масло

1 чаша кристална захар

половин ампула ванилия

2 яйца

половин чаша брашно

1/3 ч. ч. какао на прах (неподсладено, в противен случай намаляме от захарта)

1/4 ч. л. бакпулвер

щипка сол

половин чаша счукани орехи

1 пакет шоколадови пръчици

3 с. л. течен натурален шоколад

В голяма купа смесваме маслото, захарта и ванилията, след което добавяме и двете яйца и разбиваме. В друга купа смесваме какаото, брашното, бакпулвера и солта, като ги пресяваме. Постепенно добавяме към яйчената смес и разбъркваме до получаването на гладко тесто. Изсипваме шоколадовите пръчици, орехите и разтопения на водна баня шоколад. Отново разбъркваме и разпределяме в хартиени кошнички в тава за мъфини или в силиконови форми. Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна, за 20-25 минути, или докато браунитата ни са приятно напукани и издържат проверката с клечка за зъби.

Браунитата се консумират студени, издържат няколко дни, а ми докладваха, че били много вкусни омазани с маскарпоне. За прясно мляко и кафе гарантирано са добър избор :)

*Рецептата е адаптирана от www.southernfood.about.com

Знам, че никак не е сезонът на ягодите. Ама пък до него не остава още много – през май ще се появят и първите порозовели черешки. Те са ми най-любими – когато още има съвсем малко узрели и трябва да се издирват между листата на дърветата. Предпочитам плодовете така, собственоръчно набрани. И розовите ягоди също, намерени след внимателно обикаляне и взиране по плодовите лехи :)

Да се съсредоточим върху ягодите, които са от най-любимите ми пролетно-летни глезотии. Особено горските, но при тях намирането е по-сложно. В публикацията за Холандия обещах още рецепти (така де, едни мънички палачинки с тирамису сос не стигат). Разбира се, едно от нещата, с които се върнах от там беше кулинарно списание. След консултация с гугълския преводач, реших да приготвя нещо като ягодов сладкиш с кокос. Вече се намират от червени плодчета на достъпни цени, а на който му е домъчняло за вкуса им, ще представя лесна рецепта с много ягодов вкус (поради наличието и на сок, освен на парченцата плод).

Ягодов сладкиш с кокос

500 гр. пресни ягоди

300 мл. ягодов сок

3 с. л. ром Малибу

1 пакетче желатин – 10 гр.

за блата:

2 малки яйца

60 гр. брашно + още за поръсване на тавата

40 гр. кокосови стърготини + още за поръсване

50 гр. меко масло

50 гр. захар + още за поръсване на плодовете

1 пак. ванилена захар

3-4 с. л. прясно мляко

3/4 ч. л. бакпулвер

щипка сол

В сух тефлонов тиган лекичко запичаме кокосовите стърготини при постоянно разбъркване. Оставяме настрани да изстинат. В голяма купа разбиваме маслото, захарта, ванилената захар и щипка сол на крем. Едно по едно добавяме яйцата при непрекъснато бъркане. В друга купа смесваме брашното и бакпулвера. Към яйчената смес редувайки добавяме по част брашно, част кокос, лъжица мляко, отново разбърквайки. Завършваме с брашно и когато сместта е гладка, изсипваме в намаслена и набрашнена форма с отделящо се дъно. Печем в предварително загрята на 175 градуса фурна около 20 минути, след което оставяме да изстине.

Измиваме и нарязваме на четвъртинки ягодите. Според указанията върху пакетчето желатин го разтапяме на водна баня, след което внимателно го смесваме с хладкия ягодов сок и рома. Разпределяме равномерно парченцата плод по блата, поръсваме със захар. Без да махаме стените на тавата, заливаме със сока с желатин, който преди това леко се е сгъстил. Поръсваме с кокос. Оставяме в хладилник за поне час, след това махаме страничната част на тавата и разрязваме на парчета. Заради свежестта на ягодите е добре сладкишът да бъде изяден още същия ден.

*Рецептата е адаптирана от сп. Koken & genieten: Heerlijke taarten 7

Под предишната публикация, в която описвах как приготвям любимия ми жасминов зелен чай с мляко и мед, се появи прекрасен коментар с идея. Никога не се бях сещала да добавям част от ванилена шушулка в чая си, оказа се приказно. После обогатих и личната си рецепта за масала чай с парченце ванилия. И двете обожавани напитки вече ми изглеждат непълни без нейния аромат :)

В едно магазинче съвсем до вкъщи намерих много добър насипен зелен чай с цветчета жасмин. Всъщност, имаше още няколко варианта с мъничка разлика в аромата, но тях ще опитам по-нататък. Намира се на ъгъла на ул. Ангел Кънчев и ул. Неофит Рилски, а може би най-грабващо е внимателното обслужване (и качеството на продуктите, разбира се). Препоръчвам!

Ванилени шушулки  вече се продават на много места – Пикадили, Карфур, всички малки магазинчета за подправки. Важно е съхранението им – в плътно затворено пликче или шишенце, в противен случай изсъхват и стават чупливи. В повечето рецепти се използват семенцата от шушулката, като тя се разполовява и с ножче внимателно се остъргват черните бляскави неща от средата. Останалата външна част може да се използва за ароматизиране на съдържанието на някоя захарница (идея от Йоана). В моя случай и за доароматизиране на чай :)

Рецепта с всички продукти няма да пиша, защото както споменах – единствената разлика е в добавянето на парченце ванилена шушулка към жасминовия зелен чай с мляко и мед. Не използвайте синтетична ванилия, със сигурност ще е много по-натрапчиво.

Очаквам още идеи за “обогатяване” на чай :)

Едва ли има хора, които поне да не са чували за тъй наречения хималайски чай. Други вероятно са го опитвали и неизменно го свързват с Апартамента. Там един от първите аромати, които посрещат клиентите е кардамоновият. На мен от много време ми хвалеха този апартаментски хималайски чай, а когато го опитах установих, че от години си го приготвям вкъщи. Дори не помня вече къде за първи път срещнах идеята за масала чай, но бях много въодушевена от това да издирвам и пазарувам подправки в арабските магазинчета около Женския пазар. После си намерих специална голяма кутия за съхранение на ароматните покупки, която с гордост показвах на гостите си :)

Истината е, че има нещо специално в хималайския чай. Мен ме прави щастлива. Винаги го пия бавно, подреждайки мисли. Привечер имам повече нужда от него, вдъхновява ме, лекичко ме разбужда заради съдържащия се черен чай. В превод “масала” означава смес от подправки. Те могат да бъдат разнообразни, според предпочитанията на пиещите го. Трудно е да се даде и рецепта с количеството на всяка подправка. Доминиращ е кардамонът, силно се усеща и канелата. Аз добавям частица от ванилена шушулка за още повече сладост в аромата. Най-добре е, ако подправките са цели, а бъдат натрошени непосредствено преди приготвянето. Хималайският чай се пие подсладен, като е добре да се използва кафява захар. Медът губи свойствата си при толкова висока температура, а пък бялата захар лишава чая от допълнителното ухание и богатство на вкуса.

Ето списък с примерните подправки, които може да използвате. За количества е трудно да пиша, те май са най-ясни на снимката. Ако си нямате и електронна везна, грамажите са излишни. Разчитайте на усет, погледнете ето тази примерна рецепта с прекрасни снимки и импровизирайте, докато намерите своя вкус :)

Как се прави масала чай

1 л. вода

300 мл. прясно мляко

пръчица канела

2-3 шушулки кардамон

3-4 карамфилчета

няколко зърна черен пипер

2-3 зърна бахар

1-2 щипки семенца от копър

четвърт индийско орехче

част от ванилова шушулка (около 2 см., разполовена напречно)

малко звездовиден анасон 

джинджифил на вкус

кориандър

3 с. л. черен чай/3 филтърчета

Подправките смиламе/смачкваме, смесваме и оставаяме да престоят заедно няколко часа. Слагаме водата в тенджерка и изсипваме подправките вътре. Когато заври, добавяме черния чай, захарта и млякото. Оставяме да заври отново, махаме от огъня и запарваме няколко минути, след което прецеждаме в чаши и пием топло. Заради наличието на джинджифил, чаят има и приятен загряващ ефект, освен всички други, които изброих по-горе.

Е, да ви е сладко и сгряващо :)

Ето ме, отново след дълго време неписане :)

В последните седмици се разходих до Холандия, прибрах се, а в момента свиквам с това, че съм вкъщи. Събрах си няколко тона впечатления, които (обикновено) късно вечер се превръщат в идеи. А докато бях там ядох сиренца или по-скоро кашкавалчета, кексчета(!), разучавах храните и използваните подправки, оглеждах плуващите по каналите патици (всъщност ги виждах като леко препечени на фурна, с много масло). Съзерцавах витрини с вкусотии, защото по някое време опитването на нови неща става нежелано и  невъзможно. Май най-странно от всичко ми се видя това, че в Холандия имат разноцветни шоколадови пръчици, с които да поръсват филийките хляб. Видовете йогурт са неизброими, но пък при следващото ми ходене мисля да ги използвам в направата на сочни сладкиши. Набелязах си и идеи за мъфини, които ще приготвя по-нататък.

Сега, като един известен почитател на палачинките, отново ще споделя рецепта за такива. Обаче са мънички и пухкави – poffertjes. Традиционно се консумират с пудра захар или захар на кристали, кленов сироп, сладолед. В Холандия не се сервират за закуска. По големите магазини готови такива палачинки се продават в торбички. Аз реших да използвам една по-мързелива рецепта с бакпулвер, но по принцип става и с мая. За да са толкова малки и еднакви, палачинките се пекат в специален тиган с гнезда. Поради липсата на такъв, с мерителна лъжичка сипвах равно количество смес върху намаслена тефлонова плоча. Тъй като изпитах трудности с намирането на кленов сироп около къщи, когато сместта за пуфчетата вече беше готова, реших да ги направя със сос тирамису – за да не са сухи, не твърде сладки, пък и имах продукти в хладилника, с които да създам този толкова любим вкус. В случая използвах Калуа, която може да се замени и с друг кафеен ликьор, течна сметана… и разбира се – какао за поръсване. Ето и рецептата:

Продукти:
1 ч. ч. бяло брашно
1 ч. ч. типово брашно (може и цялото брашно да е бяло)
1.5 ч. л. бакпулвер
2 с. л. фина захар
щипка сол
половин чаша вода
1 ч. ч. прясно мляко
3 яйца
половин лъжичка канела
ванилия
масло

За тирамису соса:
200 мл. течна сметана
3 с. л. захар
7 с. л. Калуа
какао за поръсване

За сместта за палчинките първо смесваме сухите продукти, към които прибавяме водата и млякото. Разбиваме внимателно с мискер, докато бучиците изчезнат, след което добавяме яйцата. Разбъркваме пак, докато сместта е  съвсем гладка. В намаслен и загрят тиган (или както в моя случай – тефлонова плоча) внимателно изсипваме по една малка лъжичка. Необходимо е да има достатъчно разстояние между отделните палачинки. Обръщаме ги когато бухнат и не се разливат, като се стремим към приятен златист цвят и от двете страни.

Тирамису сосът се приготвя съвсем лесно – с миксер разбиваме сметаната толкова, че да си остане сравнително течна, прибавяме първо захарта, а когато се разтвори – ликьора. Разбъркваме внимателно. С готовия сос заливаме топлите палачинки и поръсваме с подсладено или неподсладено какао. Аз добавих и малко току-що смляна канела. Рецептата е за около 4 порции.

Смята се, че тъй нареченият шиш кебап произхожда от Иран. Идеята е, че поради ограничеността на горивата, използвани за готвене, много по-лесно се е оказало изпичането на мънички парчета месо. Според друга теория, шиш кебап се е приготвял още в Древна Гърция, и това дори е упоменато в Омировите Илиада и Одисея (обелискос). Освен късчетата месо, което може да бъде от всякаква животинка, често на шишовете се изпичат и зеленчуци – лук, патладжан, тиквички, домати.

Като изключим първия ми досег с домашно (или полево) приготвените шишчета, които печахме по разни излети със семейството ми, истинската ми среща с това ястие беше в Турция, преди над 10 години. С ансамбъла, в който пеех тогава бяхме участници във фолклорен фестивал, който традиционно се провеждаше в Истанбул. Заради страх от земетресения, през въпросната година той се състоя в Анталия. Бяхме настанени в турски семейства. Нашите домакини почти не знаеха английски, ние никак не знаехме турски (аз гордо се разнасях с дебел речник, когато беше належащо показвах важната дума, около която се въртеше “разговорът”). Още тогава бях запленена от онова невероятно вкусно нещо, което приготвяха – просто “чорба”. Все си мислех тогава, че си има определени съставки и пропорции. После разбрах, че чорбата е нещо, в което слагаш най-различни налични продукти, с цел да се получи гъста супа :)

Та да се върна на шиш кебапа. Често домакините ни ни водеха вечер по заведения, за да усетим традиционната атмосфера. Поради езиковата бариера няколко пъти бяхме въвеждани директно в кухнята на ресторанта, където да си изберем храната, която да се приготви за нас. И там имаше едни огромни метални шишове, по които имаше какви ли не вкусотии – топчета от мляно месо, целите оваляни в сусам… късчета прясно агнешко или пилешко месо и кубчета апетитни зеленчуци между тях.

Стига с отстъплението. Условия за шиш кебап нямам вкъщи, затова се задоволих с приготвянето на пилешки шишчета. Всяко месце завих в парченце бекон, пилешкото месо има нужда от допълнително овкусяване. Използвах и от любимите люти чушлета, както и обикновена зелена чушка.

Ето всички продукти накуп:

2 зелени чушки

300 гр. бекон

4 люти чушлета

400 гр. пилешко филе на залчета

соев сос, черен пипер

Нарязваме месото на малки късчета, а бекона на ленти. Оставяме пилешкото накиснато в марината от черен пипер и соев сос за около час в хладилник. След това всяко парченце увиваме в бекон и забождаме на шишче. Редуваме с нарязаните на квадратчета чушки. Печем върху скара, тефлонова плоча или голям тефлонов тиган, докато месото изглежда готово от всички страни. Пилешките шишчета консумираме със свежи гарнитури и бира :)

преди

след

Казват, че чаят, приготвен от канелени кори има ефект върху теглото. Консумирането му потиска апетита. Чувала съм, че канела се използва и при хора с високо кръвно, със стомашни проблеми, с диабет. Като изключим, че обичам канеления аромат и често го използвам в рецептите си, към лечение с тази любима  подправка не съм прибягвала. Не броим аромалампата, но там използвам етеричните масла основно с цел създаване на повече уют вкъщи, останалото е просто приятно допълнение :)

Анасон не обичам от дете – имаше едни ужасяващи хапчета за гърло, които направиха аромата непоносим за мен. През последната година започнах малко по малко да привиквам със звездовидния анасон, дори да го харесвам. Слагам по няколко звездни лъчи в масала чая, който приготвям често вкъщи.

При минусовите температури тези дни започнах да търся нови идеи за домашно приготвен чай. Няма да споменавам над 30-те вида пакетиран, който ми се намира… при цялото редуване, и тези ми поомръзнаха. Исках някаква нова комбинация от аромати, открих предложение за канела и анасон. Замених обикновения със звездовиден. Вместо с мед (поради твърде високата температура на запарката), подсладих с кафява захар, която направи аромата още по-богат. Добавих и малко лимонов сок, който пък донесе свежест. Е, аз съм много доволна от откритието на чай с канела, макар и доста специфичен в комбинация със звезден анасон и лимон.

Чай от канела и звездовиден анасон

2 ч. ч. вода

1 с. л. лимонов сок

2 с. л. кафява захар

2 филтърчета черен чай

1 звездичка звезден анасон

2 малки пръчки канела  (по около 3-4 см.)

В студената вода слагаме звездовидния анасон и канелата, както и лимоновия сок. Оставяме на слаб огън да заври, след което подслаждаме и варим около 3 минути. Директно в чаши запарваме пликчетата черен чай с готовата подправчена смес за 1-2 минути, след което консумираме горещо.

* идеята взех от тук.